85 години от рождението и 25 години от смъртта на големия румънски и световен поет МАРИН СОРЕСКУ
ПОЛЕМИЧНА ПОЕЗИЯ
Марин Сореску (1936- 1996) е сред най- интересните румънски поети. Лауреат на редица национални и международни награди (сред тях от Румънската академия, „Хердер”, Виена и „Струга”), превеждан почти в цял свят – от Чили до Япония, той бе и блестящ драматург, есеист и критик с голяма ерудиция и оригинална мисъл. Някои от критическите му книги – „Трактат за поезията”, „Безсъници”, „Леко, с пианото по стълбите” – достигнаха забележителния успех на поетичните му сборници: „Единствен сред поетите”, „Смъртта на часовете”, „Облаци”, „Въглища”, „Кладенци в морето”, „Смъртта на Дон Кихот”, „В Лилиеч”.Освен това, Сореску бе и много силен драматург. Много от пиесите му: „Рибарят Йона”, „Клисарят”, „Нерви”, „Лоно или Жаждата на солената планина”, „Третият кол или Дракула” бяха поставени на редица европейски сцени, стигнаха и до Бродуей.
Поезията на Марин Сореску е съвременна в пълния смисъл на думата – асоциативна, с много оригинални, неочаквани метафори. Метафоричността на богатото румънско народно поетично творчество е повлияло силно на тази на пръв поглед делнична и семпла поезия. Често той търси неподозирани гледни точки, за да ни провокира, да постигне живост, конкретност на изображението. Повечето от тези стихове са скрити под маската на сатирата и иронията, но в тях откриваме и трагичната гримаса на поета, който наблюдава и коментира съвременния свят, човешките отношения, търси измеренията на живота и смъртта, на съдбата, на саможертвата в името на другия…
Огнян СТАМБОЛИЕВ
13 СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ МАРИН СОРЕСКУ, ПОДБРАНИ И ПРЕВЕДЕНИ ОТ ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
ТЪРЖЕСТВЕНО Всички мои ръкописи отнесох на полето. Изорах го дълбоко с плуга, а после ги посях. Зачаках какво ще поникне от тези мои мисли, радости, скърби, надежди. Мина цяла година. Сега бродя по черното поле, неспокоен, очакващ – поне една буква да покаже стръкче. Вярвам: някой ден полето ще запламти, ще грейне! Ще закрача и аз по него – с венец окичен – като Нерон!
КАТО СЕ ВСЛУШВАМ В ХОРАТА Като се вслушвам в хората Които минават край мен, малко по малко се опитвам да натрупвам запаси от знания. Но като че ли твърде много са: съюзите, междуметията, предлозите, за да могат тези връзки здраво да ни свържат.
АДАМ Макар да живеел в рая, Адам бил доста притеснен – разбирал, че нещо му липсва, но не знаел точно какво. Тогава Бог взел едно от ребрата му и сътворил Ева. Чудото се харесало толкова на Адам, че той веднага започнал да опипва съседното ребро и да си представя колко нежни са гърдите, как прелестно са закръглени бедрата. Така пред него се явила новата Ева. В същия миг тя започнала да черви устните си, сякаш се намирала пред огледало. „Какво да се прави, животът е такъв!” – въздъхнал Адам и си сътворил още една Ева, после втора, трета, четвърта... Само за миг да се махнела последната Ева (да отидела на пазар или разходка), и той изваждал от междуребрения си харем нова Ева. Накрая Господ забелязал това разюздано и нагло творчество и призовал Адам при себе си, наругал го здравата и го изгонил от Рая – за привързаност към сюрреализма.
ДВУКРАТНО Аз гледам на всичко в света – двукратно. Най-напред, за да се радвам, после, за да тъгувам. Чувам как короните на дърветата се смеят, а корените им плачат горчиво. В своя изгрев слънцето е все тъй жизнено и младо. По залез – бързо загива. В тези две корици светът е безупречно подвързан. А там се събира всичко, което обичам и чета двукратно.
ЕДИН ДЕН Един ден ще стана от масата, за да избягам от думите и от вас. Изобщо от всичко и всички на този свят. Очите ми ще стигнат чак до планината, но аз ще продължа отвъд нея, за да остане зад мене тя. След облаците ще тръгна, додето и те не останат зад мен. И на слънцето ще обърна гръб, на звездите, дори и на Вселената...
СЕНЕКА По залез слънце, каза ми Нерон, трябвало да си срежа вените, но още е обяд и ми остават четири- пет часа. Какво да правя? Писмо прощално да напиша на моя верен Лукулус? Нямам желание... На цирк да ида в Колизеума? Не се нуждая нито от хляб, нито от зрелища. Ето, че мина час. Остават близо четири. Водата вече пълни ваната, прозявам се и гледам през прозореца – ето го слънцето, последният за мене залез наближава. Ах, колко ми е скучно.
ЛАОКООН Синът е застанал зад бащата и го дърпа с всички сили, а костите им пращят до спукване. Бащата се е хванал за брадата си, а може би за шията си, напрегнал е мишци и тегли нещо с титанични усилия. Само дядото няма за какво да се хване. Пред него – празно пространство, няма и друго тяло. Започва да плаче, стиснал здраво в ръце – топка, почти кръгла.
ХИМН Корените на дърветата всъщност са светци, слезли под земята, където се молят на колене. Отвън остава ореолът им - листата, цветята... Ще дойде и нашият ред да станем светци и да се молим на колене - да остане тази Земя - вечно кръгла и благословена!
ЧАС Час, в който нещата, уморени от премного смисъл, заспиват като страж, подпрял се на копието си. Стени и тавани, Небе и Вселена, не отпускайте цялата си тежест върху мен. Държа се за една- едничка дума, а тя вече променя смисъла си.
ШВЕЙК Преди да ги подбере Смъртта изпрати всички от набора на щателен медицински преглед. Провери коленете им с дървено чукче, накара ги да кажат „тридесет и три”, попита ги имат ли кариеси по зъбите и от какво биха искали да умрат: от сабя или от рак? После им зададе и други въпроси. А Швейк отговори на всичките с неговото: „Целуни ме отзад!” На всеки преминал прегледа, Смъртта поръча да се яви за Оня свят – свежо избръснат и да си носи суха храна за три дни. Там щяла да им даде дрехи и оръжие. После им дръпна дълга реч за жизнените интереси на мъртвите и призова да се сражават за тях. Само храбрият войник Швейк стоеше настрана, опрян на ръждясалата си пушка (от Първата световна!), и на всички аргументи на Смъртта отвръщаше неизменно: „Целуни ме отзад!”
КОМПАС Морето е огромен компас. Изнервени риби плават в него и сочат Север. Всяко от тях – това е сигурно – има своя полюс. Копнее да го укрепи и гълта / само когато Нептун е разсеян!/ по- малките полюси. Говорят, идвал денят на единния, научно установения Север, когато всички рибки – от първата чак до последната – ще заплуват заедно, в редица, една подир друга – към Север – по корем, към Юг – по гръб. Тогава морските съдове няма да объркват пътя си. Ще изчезнат водовъртежите и с този надежден компас Земята ще се ориентира още по- добре в своето ежедневие.
АРХЕОЛОГИЯ Изкопавам един пласт – най- горния. Под него някаква сянка копае друг, отдолу трети, под него четвърти... И все така – всичките мъртви и живи копаят, трескаво търсят все по- надолу. Удари на лопата се носят дотук чак от другата страна на Земята. Човечеството копае неуморно – археология! Аз пък намерих само един камък. И това е всичко – под това Небе.
ОХЛЮВ Охлювът залепи очите си с восък, скри глава в гръдта си, сви се в себе си. Над него остана черупката – съвършена материя, опротивяла му отдавна. Около черупката дебне останалият свят, създаден по закони, които също са му опротивели. А в края на тая Вселенска скука – той, охлювът, е сам на себе си опротивял.
АД Най- непоносимото в Ада е туй, че трябва да понасяш всички страдания – в най- пълна тишина, за да се чува как тлъстеят праведниците в Рая.
Посолство на Република Аржентина в София, Институт Сервантес в София и Издателство „Проксима-РП“
софията и две врабчета” е първата книга на Берниер, издадена в България. Стихосбирката е изцяло двуезична, преводът на български език е на Лиляна Табакова, а подборът на Марин Бодаков и Митко Новков. Изданието е илюстрирано от Румен Жеков.