Tag Archives: поезия

Представяме: Стихотворения от Марин Сореску в превод на Огнян Стамболиев

85  години от рождението и 25 години от смъртта на големия румънски и световен поет МАРИН СОРЕСКУ

ПОЛЕМИЧНА ПОЕЗИЯ

Марин Сореску (1936- 1996) е сред най- интересните   румънски поети. Лауреат на редица национални и международни награди (сред тях от Румънската академия, „Хердер”, Виена и „Струга”), превеждан почти в цял свят – от Чили до Япония, той бе и блестящ драматург,  есеист и  критик с голяма ерудиция  и оригинална мисъл. Някои от критическите му  книги – „Трактат за поезията”, „Безсъници”, „Леко, с пианото по стълбите” –  достигнаха забележителния успех на поетичните му сборници: „Единствен сред поетите”, „Смъртта на  часовете”, „Облаци”, „Въглища”, „Кладенци в морето”, „Смъртта на Дон Кихот”, „В Лилиеч”.Освен това, Сореску бе  и  много силен драматург. Много от пиесите му: „Рибарят Йона”, „Клисарят”, „Нерви”, „Лоно или Жаждата на солената планина”, „Третият кол или Дракула” бяха поставени на редица европейски сцени, стигнаха и до Бродуей.
Поезията на Марин Сореску е съвременна в пълния смисъл на думата – асоциативна, с много оригинални, неочаквани метафори. Метафоричността на богатото румънско народно поетично творчество е повлияло силно на тази на пръв поглед делнична и семпла поезия. Често той търси неподозирани гледни точки, за да ни провокира, да постигне живост, конкретност на изображението. Повечето от тези стихове са скрити под маската на сатирата и иронията, но в тях откриваме и трагичната гримаса на поета, който наблюдава и коментира съвременния свят, човешките отношения, търси измеренията на живота и смъртта, на съдбата, на саможертвата в името на другия…

Огнян СТАМБОЛИЕВ

13 СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ МАРИН СОРЕСКУ, ПОДБРАНИ И ПРЕВЕДЕНИ ОТ ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

 ТЪРЖЕСТВЕНО
 
 Всички мои ръкописи
 отнесох на полето.
 Изорах го дълбоко с плуга,
 а после ги посях.
  
 Зачаках какво ще поникне
 от тези мои мисли,
 радости, скърби, надежди.
 Мина цяла година.
  
 Сега бродя по черното поле,
 неспокоен, очакващ –
 поне една буква
 да покаже стръкче.
  
 Вярвам:
 някой ден полето
 ще запламти, ще грейне!
 Ще закрача и аз по него –
 с венец окичен – като Нерон!

 КАТО СЕ ВСЛУШВАМ В ХОРАТА
  
 Като се вслушвам в хората
 Които минават край мен,
 малко по малко се опитвам
 да натрупвам запаси от знания.
  
 Но като че ли твърде много са:
 съюзите, междуметията, предлозите,
 за да могат тези връзки
 здраво да ни свържат.
    
 АДАМ
  
 Макар да живеел в рая,
 Адам бил доста притеснен – 
 разбирал, че нещо му липсва,
 но не знаел точно какво. 
 Тогава Бог взел едно от ребрата му
 и сътворил Ева. 
 Чудото се харесало толкова на Адам, 
 че той веднага започнал да опипва
 съседното ребро
 и да си представя колко нежни са гърдите,
 как прелестно са закръглени бедрата.
 Така пред него се явила новата Ева.
 В същия миг тя започнала да черви устните си,
 сякаш се намирала пред огледало.
 „Какво да се прави, животът е такъв!” –
 въздъхнал Адам
 и си сътворил още една Ева,
 после втора, трета, четвърта...
 Само за миг да се махнела
 последната Ева
 (да отидела на пазар или разходка),
 и той изваждал от междуребрения си харем
 нова Ева.
 Накрая Господ забелязал
 това разюздано и нагло творчество
 и призовал Адам при себе си,
 наругал го здравата
 и го изгонил от Рая –
 за привързаност
 към сюрреализма.
  ДВУКРАТНО
  
 Аз гледам на всичко в света –
 двукратно. 
 Най-напред, за да се радвам,
 после, за да тъгувам.
  
 Чувам как короните
 на дърветата
 се смеят,
 а корените им
 плачат горчиво.
  
 В  своя изгрев
 слънцето 
 е  все тъй жизнено 
 и младо.
 По  залез  – 
 бързо загива.
  
 В тези две корици
 светът е безупречно подвързан.
 А там се събира всичко,
 което обичам и чета
 двукратно.
 ЕДИН ДЕН
  
 Един ден
 ще стана от масата,
 за да избягам от думите
 и от вас. 
 Изобщо от всичко и всички
 на този свят.
  
 Очите ми ще стигнат чак до планината,
 но аз ще продължа отвъд нея,
 за да остане зад мене тя.
 След облаците ще тръгна,
 додето и те не останат зад мен.
  
 И на слънцето ще обърна гръб,
 на звездите, дори и на Вселената...
 СЕНЕКА
  
 По залез слънце, каза ми Нерон,
 трябвало да си срежа вените,
 но още е обяд
 и ми остават четири- пет часа.
  
 Какво да правя?
 Писмо прощално да напиша
 на моя верен Лукулус?
 Нямам желание...
 На цирк да ида в Колизеума?
 Не се нуждая нито от хляб,
 нито от зрелища.
  
 Ето, че мина час.
 Остават близо четири.
 Водата вече пълни ваната,
 прозявам се и гледам през прозореца –
 ето го слънцето, 
 последният за мене залез 
 наближава.
  
 Ах, колко ми е скучно.
 ЛАОКООН
  
 Синът е застанал зад бащата
 и го дърпа с всички сили,
 а костите им пращят 
 до спукване.
  
 Бащата се е хванал за брадата си,
 а може би за шията си,
 напрегнал е мишци
 и тегли нещо
 с титанични усилия.
  
 Само дядото
 няма за какво да се хване.
 Пред него – 
 празно пространство,
 няма и друго тяло.
  
 Започва да плаче,
 стиснал здраво в ръце –
 топка,
 почти кръгла.
 ХИМН
  
 Корените на дърветата
 всъщност са светци,
 слезли под земята,
 където се молят на колене.
  
 Отвън остава
 ореолът им -
 листата, цветята...
  
 Ще дойде и нашият ред
 да станем светци
 и да се молим на колене - 
 да остане тази Земя -
 вечно кръгла и благословена!
 ЧАС
  
 Час,
 в който нещата,
 уморени от премного смисъл,
 заспиват
 като страж,
 подпрял се на копието си.
  
 Стени и тавани,
 Небе и Вселена,
 не отпускайте цялата си тежест
 върху мен.
  
 Държа се за една- едничка 
 дума,
 а тя вече променя
 смисъла си.
 
 ШВЕЙК
  
 Преди да ги подбере
 Смъртта изпрати всички от набора
 на щателен медицински преглед.
 Провери коленете им с дървено чукче,
 накара ги да кажат „тридесет и три”,
 попита ги имат ли кариеси по зъбите
 и от какво биха искали да умрат:
 от сабя или от рак?
 После им зададе и други въпроси.
  
 А Швейк отговори на всичките
 с неговото: „Целуни ме отзад!”
  
 На всеки преминал прегледа,
 Смъртта поръча да се яви 
 за  Оня свят –
 свежо избръснат
 и да си носи суха храна за три дни.
 Там щяла да им даде дрехи и оръжие.
 После им дръпна дълга реч
 за жизнените интереси на мъртвите
 и призова да се сражават за тях.
  
 Само храбрият войник Швейк
 стоеше настрана,
 опрян на ръждясалата си пушка
 (от Първата световна!),
 и на всички аргументи на Смъртта
 отвръщаше неизменно:
 „Целуни ме отзад!”
 КОМПАС
  
 Морето е огромен компас.
 Изнервени риби плават в него
 и сочат Север.
 Всяко от тях – това е сигурно –
 има своя полюс.
 Копнее да го укрепи
 и гълта
 / само когато Нептун е разсеян!/
 по- малките полюси.
  
 Говорят, идвал денят
 на единния, научно установения Север,
 когато всички рибки – 
 от първата
 чак до последната –
 ще заплуват заедно,
 в редица,
 една подир друга – 
 към Север – по корем,
 към Юг – по гръб.
  
 Тогава морските съдове няма
 да объркват пътя си.
 Ще изчезнат водовъртежите
 и с този надежден компас
 Земята
 ще се ориентира още по- добре
 в своето ежедневие.
 АРХЕОЛОГИЯ
  
 Изкопавам  един  пласт –
 най- горния.
 Под него някаква сянка
 копае друг,
 отдолу трети,
 под него четвърти...
  
 И все така –
 всичките мъртви и живи копаят,
 трескаво търсят
 все по- надолу.
  
 Удари на лопата
 се носят дотук чак 
 от другата страна на Земята.
  
 Човечеството копае
 неуморно –
 археология!
 Аз пък намерих 
 само един камък.
  
 И това е всичко –
 под това Небе. 
 ОХЛЮВ
  
 Охлювът залепи очите си
 с восък,
 скри глава в гръдта си,
 сви се в себе си.
  
 Над него остана
 черупката –
 съвършена материя,
  опротивяла му отдавна.
  
 Около черупката
 дебне останалият свят, 
 създаден по закони, 
 които също са му опротивели.
  
 А в края на тая
 Вселенска скука –
 той,
 охлювът,
 е сам на себе си опротивял.
 АД
  
 Най- непоносимото 
 в Ада е туй,
 че трябва да понасяш
 всички страдания –
 в най- пълна тишина,
 за да се чува
 как тлъстеят
 праведниците
 в Рая.

Стихове от стихосбирката “Ходене на пръсти” на Желко Иванкович в превод на Христо Попов

Илюстрация към “Ходене на пръсти”. Художник: Капка Кънева

Представяме две стихотворения от най-новото издание на “Панорама” – стихосбирката на херцеговинския поет Желко Иванкович “Ходене на пръсти” в превод на нашия колега Христо Попов. Корица и илюстрации: Капка Кънева.

 

 

Continue reading

“Анапест” – блог за преводна поезия

Във време, в което преводът рядко е обект на специално внимание – а преводът на поезия като че ли още по-рядко, – имаме удоволствието да представим блога за преводна поезия “Анапест”, списван от нашия колега Ангел Игов.

Блогът представя стари и нови преводи на поезия от различни езици на български, като запознава читателите с контекста, коментира конкретни преводачески решения, сравнява версии, поставя въпроси за обсъждане. Немалка част от преводите са дело на автора на блога и се публикуват в “Анапест” за пръв път.

Тук можете да прочетете колективния превод на “Малко упражнение” на Елизабет Бишъп, създаден по време на работилницата по превод на поезия в рамките на тазгодишното Ателие по превод, организирано от Фондация “Елизабет Костова” и Съюза на преводачите в България; интересни са “Имената на котки” на Т. С. Елиът в превод на Игов; и последно ще отбележим коментарана превода на Иван Николов на “Вечер” на Анна Ахматова.

Блогът е отворен за коментари.

Представяне на “Поетическа антология” на Хорхе Луис Борхес в превод на Рада Панчовска

Корица БорхесПосолство на Република Аржентина в София, Институт Сервантес в София и Издателство „Проксима-РП“

Ви канят на представянето на книгата

Поетическа антология 1923 – 1977 от Хорхе Луис Борхес

по повод 30-та годишнина от кончината му

 

Ще вземат участие:

Лиляна Табакова, преподавател по латиноамериканска литература, Катедра „Испанистика и португалистика“, СУ,

Д-р Ангел Игов, Катедра по английски и американски изследвания, СУ, преводач на Това изкуство на поезията от Х. Л. Борхес,

Боряна Дукова, преподавател в Институт Сервантес в София, преводачка на Седем разговора с Хорхе Луис Борхес от Ф. Сорентино,

Рада Панчовска, поет, преводач и издател на книгата.

Ще се прочетат стихотворения на испански и на български.

17 юни (петък) 2016, 18:00 часа 

Национален дворец на културата, Книжарница „Перото“, Площад „България“ 1.

 

Предлагаме няколко стихотворения от антологията, подбрани и предоставени от преводачката.

 

Continue reading

“Философията и две врабчета” на Хуан Антонио Берниер в превод на Лиляна Табакова

През месец април тази година ИК “Жанет 45” издаде стихосбирката “Философията и две врабчета” на Хуан Антонио Берниер, испански поет, носител на наградата за поезия на Националното радио на Испания. Освен поет Берниер е преподавател по испански език – работил е в испанската езикова гимназия в Бургас и в СУ “Св. Климент Охридски”. Превежда български автори на испански език.

“Философията и две врабчета” е първата книга на Берниер, издадена в България. Стихосбирката е изцяло двуезична, преводът на български език е на Лиляна Табакова, а подборът на Марин Бодаков и Митко Новков. Изданието е илюстрирано от Румен Жеков.

Предлагаме на вниманието ви няколко стихотворения в оригинал и превод.

Continue reading