Управителният съвет и Комисията по професионална етика на Съюза на преводачите в България (СПБ) взимат повод от едно ново разкритие за заимстване на превод, за да изразят още веднъж своето категорично  становище относно кражбата на интелектуална собственост.

В писмо до председателя на СПБ доц. д-р Иво Панов изтъкнатият германист, драматург, белетрист и преводач Константин Илиев съобщава за неподлежащо на съмнение плагиатство на негов превод на Брехтовата пиеса „Сватбата на дребния буржоа“ от страна на проф. Владко Мурдаров. Към писмото си г-н Илиев прилага двата превода – своя, публикуван в „Избрани творби на Бертолт Брехт“, т. ІІІ, изд. „Народна култура“, 1985, и превода на В. Мурдаров, включен в сборник с творби на Брехт, изд. „Рива“, 2009, където пиесата е със заглавието „Сватбата“, дадено  в определен период от самия Брехт. Със съгласието на г-н Илиев писмото му е публикувано в бр. 3, 26 януари 2018 г., на вестник „Култура“.

След безспорно установените сериозни заимствания от предишни преводи на произведения на Йозеф Рот и Артур Шницлер очевидното посегателство върху труда на такъв виден творец и дълбок познавач на Брехтовата драматургия като Константин Илиев не може да не затвърди у специалисти и преводачи  убеждението, че заимстването присъства като своеобразен подход в преводаческата практика на проф. Мурдаров.

Управителният съвет и Комисията по професионална етика на СПБ отново изразяват категоричното си неприемане на такова явление като плагиатството, което по смисъла на действащия Наказателен кодекс е престъпно деяние, и осъждат поредното присвояване на чуждо преводаческо постижение от страна на проф. Мурдаров.

Съюзът на преводачите в България, който извършва своята дейност съобразно Конституцията на Република България, законите на страната и своя Устав, и занапред ще реагира решително срещу всяко нарушение на авторските права на преводачите и ще продължи да защитава своите членове и цялото преводаческо съсловие.

Управителен съвет на СПБ

Комисия по професионална етика на СПБ

по повод още един случай на литературно плагиатство

На 20.06.2017 г. Съюзът на преводачите в България (СПБ) огласи официално свое становище относно заимстването от проф. Владко Мурдаров на преводи на проф. Ана Димова из белетристичното творчество на големия австрийски писател Йозеф Рот. Становището на СПБ бе изградено въз основа на експертното мнение на д-р Гергана Фъркова-Ангелова.

Сега преводаческата колегия получи нов сигнал за недопустим случай на литературно плагиатство, извършено от същия преводач – проф. Владко Мурдаров.

Воден от уставното си задължение да защитава престижа на професията и авторските права на преводачите, УС на СПБ чрез своята Комисия по професионална етика се обърна отново за експертно мнение към д-р Фъркова-Ангелова – преводач, авторитетен критик на превода и специалист в областта на  немскоезичната литература.

Въз основа на доказателствата, представени от германиста д-р Гергана Фъркова-Ангелова, Съюзът на преводачите в България заявява категоричното си становище, че отново е налице пряко заимстване от Владко Мурдаров на чужд труд – на Никола Толчев, Панайот Чинков и Недялка Попова, преводачи на творби на изтъкнатия австрийски писател Артур Шницлер. В случая проф. Мурдаров е  преводач и съставител на сборник с разкази и новели на Шницлер „Като насън“, публикуван през 2012 г. от издателство Black Flamingo Publishing.

За съжаление, отново е налице порочната издателска практика да се възлагат нови преводи не защото предишните са с ниски художествени  качества, неточни или вече остарели, а за да се осигури за преводача и за неговия издател финансова подкрепа от чужди институции, които в повечето случаи не субсидират преиздания.

Съюзът на преводачите в България осъжда грубото присвояване на чуждия преводачески труд от страна на проф. Владко Мурдаров и изразява своята решимост и занапред да защитава труда и творческите постижения на съюзните членове и на цялото преводаческо съсловие. Едновременно с това призовава за по-висока чувствителност в професионалните среди и обществото като цяло към въпроса за авторските права на преводачите, защитени от Закона за авторското право и сродните му права. Уважението към авторския труд е задължителна характеристика на всяко демократично общество.

Управителен съвет на СПБ                                                          Председател на СПБ

                                             доц. д-р Иво Панов

Управителният съвет на Съюза на преводачите в България и Комисията по професионална етика на СПБ изказват своята голяма благодарност на д-р Гергана Фъркова-Ангелова за неоценимото професионално съдействие и за съгласието ѝ предоставеното от нея експертно становище да стане обществено достояние чрез публикуването му на официалния сайт на СПБ и в периодичния печат.

Уважаеми доц. Генов,

От името на Управителния съвет и на Комисията по прфесионална етика на Съюза на преводачите в България, изразявам нашето недоумение във връзка с недопустимото представяне на значителна част от предговора на г-жа Яна Букова към книгата „Стихотворения“ от Гай Валерий Катул (изд. „Стигмати“, 2009, 5–19) като Ваш авторски текст в личния Ви блог. Освен това, Вие съпровождате теоретичния текст за Катул с няколко стихотворения в превод на г-н Борислав Георгиев (но в случая посочвате името му), докато талантливият и новаторски превод на стиховете на големия римски поет в посоченото издание също е дело на г-жа Букова. Това прави заслугите ѝ за българската рецепция на Катул и на античната поезия като цяло особено значими. Доц. Генов, Вие сте познат сред академичната и преводаческата колегия като дългогодишен специалист в областта на античната и западноевропейската литература, който познава добре първичната и вторична литература на български език в тези области. Както Ви е известно, научните текстове следват принципа на цитирането и позоваването на чуждия творчески и изследователски труд. Затова, доц. Генов, в качеството си на професионално-творческа организация, сред чиито основни цели е защитата на авторските права, Ви призоваваме да отстраните незабавно от блога си текста на Яна Букова за Катул или, ако авторката е съгласна, да сложите незабавно под нейния текст нейното име като автор.

С уважение: доц. д-р Иво Панов, Председател на СПБ

София, 20.07.2017 г.

Тигре, тигре,
кой коварно  зачерта
твойта дива красота!

Съюзът на преводачите в България (СПБ) отново е свидетел как се заимстват преводи от големи български преводачи, без имената на тези преводачи да станат достояние на широката публика. Това явление, което литературните специалисти и читателите обичайно наричат литературна кражба или плагиатство, не отминава и високите сфери на поетическия превод.

Малко след като се запозна с  прякото заимстване от проф. Владко Мурдаров на преводи на проф. Ана Димова из белетристичното творчество на големия австрийски писател Йозеф Рот, преводаческата колегия се сблъсква с нов случай на плагиатство.

Самият факт, че за реклама на кола като новия скъп и красив бранд на „Инфинити“ се използват стихове от световноизвестния британски поет Уилям Блейк, не буди възражение. В българския вариант на рекламата обаче изобщо не се разбира чий е преводът на използваните в него стихове.

У нас литературният превод е поставен под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Литературният преводач е носител на редица имуществени и неимуществени права, сред които е упоменаването на името му, взимането на съгласие за използването на труда му със съответстващото възнаграждение, запазването на целостта на труда му и др. Нито едно от тези права не е зачетено при използването на български превод за находчивата реклама. Мощната романтическа фантазия и вихреното философско послание от стихотворението „Тигър“ на британския поет и художник Уилям Блейк на български е предадено чрез недопустимо смесване на  части от преводите на трима български преводачи, които са сред най-добрите интерпретатори не само на Блейк, но и на други представители на англоезичната литература: Кръстан Дянков, Спас Николов и поетесата и преводачка Теменуга Маринова. Големите Кръстан Дянков и Спас Николов не са вече между живите, но именно на Теменуга Маринова дължим насочването на вниманието към този сложен случай на литературно плагиатство. Дължим го и на точната и интелигентна реакция на журналиста Николаос Цитиридис в авторитетния сайт за политика, наука и култура OFFNews.

Случаят с тройното плагиатство е описан коректно и в детайли от Николаос Цитиридис. В заключение г-н Цитиридис пише: „Рекламата е много хубава. В нея вероятно стотици хиляди за пръв път са чули стихотворение на Уилям Блейк и вероятно това ще остане единственият им досег с прекрасната му поезия. Но тя е достигнала до нас благодарение на Кръстан Дянков, Спас Николов и Теменуга Маринова и техният труд заслужава уважение“.

На нас, преводачите, ни остава да му благодарим за тази негова констатация и да заявим, че СПБ ще продължи да осъжда всяка установена злоупотреба с преводи на колеги, чиито текстове се използват, без преводачът да получава дължимото морално и парично възнаграждение. Подобни практики са недопустими и не бива да бъдат толерирани в общественото пространство.

Прилагаме трите забележителни оригинални превода на стихотворението.

УС на СПБ