Представяме „Тъмната градина“ – сборник с избрани творби на Рамон Мария дел Валие-Инклан. Съставителството и преводът са дело на Николай Тодоров, а българското издание (ИК Гутенберг 2019) се публикува по случай 150 години от рождението и 80 години от смъртта на автора.

Сборникът „Тъмната градина“ (1903) от Рамон Мария дел Валие-Инклан (1866 – 1936) съдържа кратка проза на бележития испански интелектуалец, чието мото често намира израз в думите „страстен копнеж по стил“. Тази книга увенчава прелома между романтизма и модернизма в Испания, започнал преди това с произведения като „Епиталамий“ (1897) на същия автор. Прочувственият език и декадентските нюанси придават ново звучене на различни свързани с фолклора теми. Към тези две произведения се добавя сборникът с есета „Чудният фенер“ (1916) и много от изтънчената поезия на Валие-Инклан. И в тях личат както идеите на новото време, така и търсенията на подходящ изказ за тях.

Предлагаме откъс, избран и предоставен ни от преводача.

Continue reading →

Името на Марсел Пруст (1871-1922), коренно променил световния литературен климат в началото на XX век., се свързва преди всичко с повествователния стил наречен „поток на съзнанието“ и със седемтомния му роман „По следите на изгубеното време“. „Една любов на Суан“ е единствената част от многотомника, която представлява и самостоятелно произведение, посветено на любовта на един естет, Суан, към една „кокотка“, Одет. Това е разказ за любовта, за ревността, за съмнението и доверието в техните най-тънки отсенки, предадени с необикновено психологическо проникновение. Няма в световната литература по-изчерпателен, по-задълбочен и по-въздействащ художествен анализ на любовната обсебеност, на чувството, което не се влияе от никакви външни фактори и не зависи нито от нас, нито от обекта си, на страстта, която е по същността си безпричинна. А особеното очарование на прозата на Пруст се дължи и на неподражаемия му стил – дългите фрази с по няколко вметнати изречения, усложнени, понякога трудни за четене, но винаги премислени, стройни и хармонични като музика. Ето два откъса от тази изключителна творба в новия превод на нашата колега Росица Ташева. Книгата е скорошно издание на “Колибри”.

Continue reading →

Предлагаме откъс от “Нощ и ден” на Вирджиния Улф в превод на нашата колега Иглика Василева. Романът е скорошно издание на “Колибри” и се публикува за пръв път на български език.

„Нощ и ден“ е втората творба на Вирджиния Улф, когато тя все още се намира на границата между викторианския роман и романа на модернизма. Завършва го на 21 ноември 1918 г., точно десет дни след края на Първата световна война, но действието очевидно се развива преди нея, тоест в спокойната замрялост на Едуардова Англия. Макар и големите литературни постижения на Вирджиния Улф да носят по-късна дата, още в този роман започват да се прокрадват бъдещите й писателски прозрения.

В много отношения главната героиня на романа, Катарин Хилбъри, прилича на авторката, включително и по литературната среда, от която произхожда. Тя е красива, богата и умна, но не знае какво иска от бъдещето. Непрекъснато се лута между годеж с невероятно прозаичния поет Уилям Родни и опасното привличане, което изпитва към Ралф Денам, млад мъж от по-низшите класи. Освен тези двама мъже в живота й присъстват и две жени, от които е силно повлияна. Радетелката за избирателни права на жените Мери Дачет и собствената й майка, която с помощта на Катарин иска да напише биографията на своя баща – прочут английски поет. Обрати с неочаквани последици за всички персонажи в романа преобръщат спокойният му тон от началните страници, превръщайки го едновременно във фина комедия на нравите и любовна история с поне четири действащи лица. Романът придобива особена свежест от това, че както светските нрави, така и салонната любов попадат под ироничните стрели на авторката.

Continue reading →

Наскоро издателство “Апостроф” публикува за пръв път на български език романа “Итън Фром” на американската модернистка Едит Уортън. Преводът е на нашия колега Йордан Костурков.

Предлагаме откъс от произведението, подбран и предоставен от преводача.

За автора

 Едит Уортън е третият носител и първата жена в историята, която получава престижната награда „Пулицър“ през 1921 г. Уортън е родена в Ню Йорк, а сред нейните най-близки приятели са Жан Кокто и Андре Жид, Синклер Луис, президентът Теодор Рузвелт и Скот Фицджералд. Специално място в живота й заема великият американски романист Хенри Джеймс. „Итън Фром“ е сред най-силните й творби, несъмнено повлияна от Джеймс, което личи в необичайния и оригинален сюжет.

За автора

Поразяващ роман за забранената любов

Невъзможна, но споделена любов. Един доблестен мъж и две жени. Съдбовен избор. Унищожителна ревност. Горчивина, която поражда желание за мъст. Отмъщение, прошка, съдба…

Опустошителна, сковаваща сърцето история, разкриваща на какво са готови една за друга душите, които се обичат истински.

Възхитителен роман за най-трагичния любовен триъгълник, описан в американската литература.

Continue reading →

Наскоро издателство “Панорама” издаде за пръв път на български език романа “Добрият войник. Приказка за страстта” (1915) на Форд Мадокс Фокс. Романът е смятан за един от шедьоврите на английската модернистична литература. Преводът е на Йордан Костурков, а корицата е дело на Капка Кънева. Предлагаме уводната бележка на преводача и подбран от него откъс от романа.

Във вестник “Култура” можете да прочетете рецензия за книгата от Ангел Игов.

Continue reading →