Имаме удоволствието да представим сборника „Антология на класическия латиноамерикански разказ“ , превод и подбор на нашия колега Николай Тодоров. Книгата е скорошно издание на „Изток-Запад“.

За пръв път на български език се предлага литературна антология с представителни творби от ранни латиноамерикански майстори на разказа. Избраният като „класически“ времеви отрязък обхваща периода от 1870 до 1939 г. Включени са зрели произведения от различни литературни епохи заради особеностите в развитието на новородените национални литератури в Новия свят.

Тук ще откриете разкази на предимно непознати за българския читател автори, сред които се открояват Е. А. Диас, Р. Барет, П. Паласио, Ф. Мочо, Г. Прието, М. Хименес, Ф. Гана и др. Те звучат оригинално, странно, екзотично, ала техният колорит не ги отдалечава от историческата действителност. Всеки литературен герой се движи през един разнолик и непрестанно променящ се свят, има свой собствен характер и значение – може да бъде чудесен портрет или впечатляващ щрих към някое историческо събитие, но добива завършеност единствено в съчетание с другите персонажи.

Запечатани с размах и енергичност, действащите лица и техните истории все още не са изгубили своята връзка със света на героичните идеали. Тези късчета живот се събират в панорама, изтъкана от дивата прелест на тези земи, където неизменно блестят заскрежените чела на върховете на Андите, долавя се полъхът на пампата или тревожният среднощен глас на джунглата. Във всеки разказ се съсредоточават като в горчив плод първичните субстанции и дивият вкус на новооткритите, новозавладените и новоосвободените земи.

Следва един от разказите, включени в сборника, „Моята първа библиотека“ от Хоакин Виктор Гонсалес. Разказът ни е любезно предоставен от издателството.

Continue reading →

Антологията „Ята сред безкрая“ е ново издание на „Стилует“. Съставителството и преводът са дело на Иванка Павлова и Николай Тодоров, които представят книгата по следния начин:

Настоящата антология е опит да се обхванат всички открояващи се автори за период от близо два века и половина с поне по едно значимо стихотворение.
Предимство имат по-малко познати или непревеждани произведения, но са включени и нови преводи на емблематични творби, като някои творци присъстват с повече текстове – Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Евгений Баратински, Александър Блок и др. Главна цел на съставителите е да се очертае руската поетическа мисъл в нейните динамика, пъстрота и разнообразие, макар мнозина от подбраните автори да остават слабо познати в България, а неколцина да са напълно забравени.
В миналото историческият контекст често се е оказвал подвластен на мъгляви обобщения, неточни оценки и идеологически залитания. Времевата дистанция спрямо подбраните произведения спомага да се подходи с по-голяма критическа яснота към силно въздействащия канон, който те изграждат.

Предлагаме няколко стихотворения от антологията.

 

АЛЕКСАНДЪР С. ПУШКИН

* * * …

Аз помня онзи миг прекрасен:
пред взора ми яви се ти –
на красотата образ ясен,
мираж с божествени черти.

Сред горестите безнадеждни,
в света на шумна суета
си спомнях думите ти нежни,
сънувах твойта красота.

Но мина време. Дял метежен
разсея прежните мечти.
Забравих аз гласа ти нежен
и ангелските ти черти.

И в мрачното ми заточение
течаха ден след ден едвам –
без божество, без вдъхновение,
без сълзи, без любовен плам.

Но стресна се от сън душата:
пред мене пак яви се ти –
ваяние на красотата,
мираж с божествени черти.

Заби сърцето в упоение:
възкръснаха като в жив храм
и божество, и вдъхновение,
и сълзи, и любовен плам.

1825

Превод Иванка Павлова

 

Continue reading →

Нашият колега Първан Черкаски подготвя за издаване “Антология на българския поетичен дух” – сборник с българска поезия в превод на френски език. Съставителството и преводът са на Черкаски, а ето какво споделя той за подготвяното издание:

Подборът на представените поети е и оценка за нашата поезия. За съжаление досега няма представителна българска антология на френски език. Има откъслечно превеждани стихотворения, някои от тях добри, но има и скандални изопачавания. Десетина стихотворения се превеждат за първи път на френски: “Аз съм българче”, “Хубава си, моя горо!”, “Родна стряха”, “Я кажи ми, облаче, ле, бяло”, поетични бисери на Н.Лилиев… Римуването и архитектониката на строфите не се отклоняват от оригиналните творби. Френският читател ще може да се запознае с един по-автентичен образ на българската поезия, която има европейски измерения, непознати досега заради езиковата бариера. Преводачът е ползвал помощта на френски литератори и поети. Ще бъде благодарен за евентуални препоръки или забележки.

Continue reading →