Името на Марсел Пруст (1871-1922), коренно променил световния литературен климат в началото на XX век., се свързва преди всичко с повествователния стил наречен „поток на съзнанието“ и със седемтомния му роман „По следите на изгубеното време“. „Една любов на Суан“ е единствената част от многотомника, която представлява и самостоятелно произведение, посветено на любовта на един естет, Суан, към една „кокотка“, Одет. Това е разказ за любовта, за ревността, за съмнението и доверието в техните най-тънки отсенки, предадени с необикновено психологическо проникновение. Няма в световната литература по-изчерпателен, по-задълбочен и по-въздействащ художествен анализ на любовната обсебеност, на чувството, което не се влияе от никакви външни фактори и не зависи нито от нас, нито от обекта си, на страстта, която е по същността си безпричинна. А особеното очарование на прозата на Пруст се дължи и на неподражаемия му стил – дългите фрази с по няколко вметнати изречения, усложнени, понякога трудни за четене, но винаги премислени, стройни и хармонични като музика. Ето два откъса от тази изключителна творба в новия превод на нашата колега Росица Ташева. Книгата е скорошно издание на “Колибри”.
Класикът на ХХ век Е. М. Форстър вече е добре познат у нас с книгите си „Хауардс енд“, „На гости в Индия“, „И ангелите не смеят да пристъпят“. „Стая с изглед“ (изд. Изток-Запад), публикуван през 1908 г., който излиза на български език за пръв път, е значим роман за времето на културна промяна, когато в обществото се атакуват старите идеи за класи и религия, а в изкуството – викторианското мислене за чувствата и сексуалността, за ограниченията и свободата.
Честито на нашата колега