100 години от възстановяването на независимостта на Полша

Представяне на книгата

„За Полша – с любов. Българските гласове на полската литература”

на Емил Басат, с участието на автора

(издателство „Парадигма”, София, 2018)

Кога: 6 ноември 2018 г., вторник, 18.00 ч.                                                                                                                      Къде: Полски институт в София, ул. „Веслец“ № 12, вход свободен

Организатори: Полски институт в София съвместно с Издателство „Парадигма”

Книгата ще представят: д-р Сабина Павлова, лингвист, д-р Митко Новков, литературен критик и Ярослав Годун, директор на Полския институт в София.

Откъси от творбите на полските автори ще чете актрисата Маргарита Хлебарова.

Книгата включва интервюта с 19 изтъкнати български литературоведи и преводачи на полска литература на български език: Димитрина Лау-Буковска, Благовеста Лингорска, Божко Божков, Магдалена Атанасова, Иван Вълев, проф. Боян Биолчев, Вера Деянова, Богдан Глишев, Антоанета Попова, Мира Костова, Лъчезар Селяшки, Силвия Борисова, проф. Галя Симеонова-Конах, проф. Калина Бахнева, проф. Панайот карагьозов, проф. Правда Спасова, проф. Маргрета Григорова, Юлиян Божков и д-р Камен Рикев.

Тази книга е плод на носталгия и на тъга – тъга по едно красиво и изпълнено със смисъл време на приятелство и тъга по отишлите си без време хора – Боян и Юлия Обретенови, Величко Тодоров и Галя Белинска, благодарение на които навлизах в света на Полша. Това е книга и на закъснялото ми признание към онези труженици на превода, които претворяваха полското слово през годините, както и към изследователите на българо-полските културни връзки. Лицата на българската полонистика са многобройни и различни, сред тях има компаративисти, езиковеди, лингвисти, синхронни и консекутивни преводачи, филмови преводачи, учени, съчетаващи своите интереси с превод на художествена литература, поети – всички те обединени от една обща любов към Полша.Искаше ми се през техните гласове и мисли да станете съпричастни, скъпи читатели, на онова, което героите ми наричат “глътка въздух”, “усещане за свобода”, “морален пример”. Благодаря на всички мои герои преводачи, дали съгласието си да участват в това наше общо пътешествие в полския свят. Пътуване, което надявам се да продължи и в една бъдеща книга посветена на полските българисти. (Емил Басат)

Емил Басат е литературен журналист и историк на превода. Завършил е българска филология в СУ “Св. Кл. Охридски”. От 40 години прави анкети с български преводачи и с чуждестранни българисти. Автор е на 6 книги – “Чешки триптих” (в съавторство с Величко Тодоров), “Преводът – лица и маски” – книга първа и втора, книга трета очаква своя издател, „Българо-унгарски двуглас”, „Словашките лица на българската литература”(електронен вариант) и „За Полша – с любов”. Носител е на наградата на СПБ и фондация „Панагирик” за цялостен принос в популяризирането на преводното дело в България. Ръководител е на секция “Теория, история и критика на превода” на СПБ.

Заповядайте!

„Персона“ (1966) e едно от най-емблематичните и енигматични произведения на Ингмар Бергман (1918 – 2007). Сценарият на едноименния филм излиза за пръв път на български език в превод на Меглена Боденска и е включен в сборник киноповести от издателство „Лист“, който отбелязва 100-годишния юбилей от рождението на твореца.

„Персона“ е написана през 1965 година в болница, където Бергман е приет поради свръхизтощение. Той е обзет от съмнение в ролята на изкуството, подобно на своята героиня, Елисабет Фоглер, която не може да понесе гледката на самозапалилата се будистка монахиня, защото тя е готова да умре за религията си,  докато Елисабет е изгубила своята вяра в изкуството.

Очарованието на „Персона“ се дължи и на нейното сродството с лириката и музиката. Прологът на произведението е определян като кино-поезия. Самият Бергман нарича двете си героини „различни гласове в concerto grosso на една и съща душа“, а по-късно оприличава творбата на соната. Музиканти изтъкват, че развитието на двата образа напомня за това на музикалните теми в класическа соната.

В сборника са препубликувани също „Сцени от един семеен живот“, „Сарабанда“ и „Есенна соната“  в превод от Васа Ганчева в нова редакция на Гергана Димитрова.

Предлагаме откъси от „Персона”, подбрани и предоставен ни от преводачката.

Continue reading →

Класическа и авангардна поезия и проза на няколко езика ще звучат в Дома на писателя в Бургас в рамките на литературната вечер «Намерени в превода». Събитието, което стартира на 10 октомври от 18.00 часа, се провежда в рамките на тазгодишното издание на Есенните литературни празници, превърнали се в своеобразен фестивал на словото. Литературната вечер е инициирана от Творческата комисия на Бургаската писателска общност съвместно със Съюза на преводачите в България. За проявата в Бургас пристигат представителите на Съюза Сабина Павлова (известен наш лексикограф) и Емил Басат (ръководител на секцията “История, теория и критика на превода”, литературен журналист и историк на превода) .

Със свои преводи на художествена литература ще се включат известни творци от Бургас, страната и чужбина. По време на срещата ще се проведе дискусия по основните и актуални проблеми в областта на художествения превод.

Проявата се провежда броени дни след честванията на Международния ден на преводача, а целта й е да се отдаде полагаемата почит към тази сфера на интелектуалната и духовната дейност, без която развитието на цивилизацията е немислимо.

Преводът преминава през цялата история на човечеството. Съгласно историческите данни първите документални паметници на превода датират от 15 век преди новата ера и представляват дипломатическа кореспонденция от древноегипетски език на акадски. А първият преводач, чието име е увековечено за поколенията, е египетския върховен жрец Анхурмес от Тинис (14 в. преди новата ера). За античните автори като Хораций, освен изкуство, преводът преди всичко е общочовешки дълг за разпространението на мъдростта.

Съвременните статистически данни свидетелстват, че още в края на 20 век обемът на преводите в света е възлизал на 200 млн. страници, а с всяка изминала година той е нараствал средно с 15 процента.

Във века на модерните технологии и умните машини, художествения превод заема особено важно място. Защото и най-съвършената апаратура не би могла да пресъздаде красотата и индивидуалността на човешката душа и оригиналния творчески изказ, да се превърне в онова свързващо звено, което помага творецът и читателите му да се намерят в превода.

Информацията е от www.burgas.bg.