Уважаеми колеги,
Секция ТИК при СПБ съвместно с Центъра за източни езици и култури и Унгарския културен институт
Ви канят на творческа вечер,
посветена на проф. Йонка Найденова и проф. Иво Панов.
Ще бъдат представени и новите им книги.
Творческата вечер ще се състои на 21 февруари, четвъртък от 18 часа в зала 2 на СУ “Св. Кл.Охридски” – Ректората.
Предлагаме разговор на Огнян Стамболиев с Венцеслав Константинов. Разговорът е публикуван в последния брой на сп. „Панорама“ (1/2018), с. 111-114.
Венцеслав Константинов (род. 1940) е сред най-значимите у нас изследователи и преводачи на немскоезичните литератури. На него дължим редица преводи, критични студии и предговори към издания на Франц Кафка, Макс Фриш, Лион Фойхтвангер, Стефан Цвайг, Херман Хесе, Мартин Валзер, Елиас Канети и още много други. Издал е повече от 70 преводни, а също и авторски книги с поезия и критика. Носител на редица наши и чуждестранни награди.
Уважаеми господин Константинов, бихте ли споделили с какво Ви привлече изкуството на превода?
С това, че е голямо изпитание за всеки, който се захване с него. Именно това постоянно усещане, че си се надвесил над бездната, над нещо трудно обозримо. Това, което ме привлича, е изкуството на превъплъщението. Докато писателите, създаващи собствени произведения, са задължени да се ограничат в своя свят, в своя опит и за да бъдат истински значими автори, трябва да отхвърлят всички напластявания от чужди светове; обратно на тях преводачът живее и се превъплъщава в редица чужди и интересни светове. Това е друга наслада в областта на творчеството – изкуството на интерпретацията. По същността си преводът е твърде сходен с музикално-изпълнителското изкуство. Той трябва да прониква в много светове и това е наистина примамливо.
Не мислите ли, че преводът потиска творческата индивидуалност на преводача?
Като всеки избор, така и преводът отнема нещо – възможността човек да създава свое творчество. Така е и при диригентите, и при музикалните изпълнители. Малкото изключения тук потвърждават правилото; например Бърнстейн, който е гениален диригент, но не и такъв композитор, или Лев Гинзбург, превъзходен преводач, който пише, но само есета върху превода. Има такова „ограбване“. Преводачът жертва нещо от себе си, но никога не е сигурен дали това е най-ценното у него. Но той има равен или дори по-голям шанс от писателя да надживее чрез своето дело себе си.
От България с признание
Един голям приятел на България навърши 100 години
На 24 януари тази година дон Хуан Едуардо Сунига, виден испански писател, есеист, литературен критик и славист българист навърши 100 лета. Медиите в Кралство Испания отбелязаха подобаващо 100-годишнината му. Институтът “Сервантес” в Мадрид организира честване на юбиляря с участието на много испански писатели и интелектуалци, сред които бяха Алмудена Грандес, Лонгарес, Луис Матео Диес и Емилиано Ледо.
Хуан Едуардо Сунига произхожда от известно мадридско семейство, баща му е бил секретар на Кралската акадения по фармация и фармацевт на Червения кръст. Младежките му години съвпадат с гражданската война в Испания (1936-1939 г.), която налага неизличим отпечатък в живота и творчеството му. В края на 1937 година е мобилизиран, но поради здравословни проблеми е изпратен в тиловите служби. Преживява ужаса на обсадата на Мадрид от франкистите. Започва да пише разкази от съвсем млада възраст. Учи изящни изкуства, философия и литература и се специализира в славянски езици, главно руски и български, което му дава възможност да се запознае с творчеството на най-известните руски и български писатели и поети. Завързва творческо приятелство с големия български испанист Тодор Нейков, с когото си сътрудничи в превода на “Жътварят” на Йордан Йовков, публикуван в Испания през 1944 година, а след това двамата работят по превода на романа “Под игото”, който излиза през 1949 година в Мадрид, през 1961 година е издаден в София, а през 1976 година се публикува и в Хавана (Куба). През 1983 година в Мадрид се издава поетична антология на стихотворения на Пейо Яворов под надслов “Среднощен вятър” и отново заслугата е на Сунига. Той е бил близък приятел на Димитър Димов, за когото винаги говори с голяма уважение. През 80-те години Сунига съдейства активно на българското посолство пред общинските власти на Мадрид да бъде поставена паметна плоча на къщата, в която е живял големият бългатски белетрист по време на престоя си в този град. Това става факт през 1987 г. Continue reading
Сборникът „Уморени разкази“ на Антун Густав Матош в превод от хърватски на нашия колега Христо Попов е под печат в изд. СОНМ. Художник е Борис Праматаров. Книгата е част от издателската поредица „Прозата на европейския декаданс“.
Aнтун Густав Матош (1873–1914) e хърватски поет, писател, публицист и критик, ярък представител на модернизма в хърватската литература. Творчеството му е повлияно от френските символисти, на първо място от Бодлер и Маларме, и „папата на френския декаданс“ Юисманс. През своя кратък, но бурен литературен живот Матош публикува три сборника с разкази – „Трески“ (1899), „Нови трески“ (1900) и „Уморени разкази“ (1909), няколко сборника с есета – „Хоризонти и пътища“ (1907), „Наши хора и краища“ (1910) и др., около 80 стихотворения и поеми с философски мотиви и елементи на сатира.
В гротескно-фантастичния цикъл „Уморени разкази” действието има символично значение и подчертава пропастта между реалния, всекидневен живот и идеалния свят, в който господстват любовта, красотата и хармонията. Героите в тези разкази са социални аутсайдери, бохеми, скитници, творци и мечтатели, често недъгави или невротици, идентичността им не се корени в презираните от тях обществени отношения, а в усещането им за принадлежност към определени естетически и творчески кръгове. Този тип герои оставят траен отпечатък в хърватската литература, придавайки й модерно и космополитно звучене.
Предлагаме откъс, предоставен ни от издателството.
Наскоро ни напусна Николина (Нина) Панова (р. 1946), утвърден преводач на хуманитаристика от български на английски език.
Професионалният ѝ път е свързан основно с английската редакция на агенция „София Прес“. Благороден и честен човек, отстоявал с всички сили високия професионализъм на преводното дело, член на СПБ.
Светла памет!