Category Archives: Членове

Весела Тодорова Кацарова

Работни езици: английски език

Област на преводаческа дейност: художествена литература

Кратка биография: Родена е на 4 юли 1944 г., гр Перник. Завършила е Софийска английска гимназия (1963) и английска филология в СУ „Климент Охридски” (1967). Преподавател е по английска литература в Катедра „Англицистика и американистика”, СУ „Климент Охридски” от 1976 г. Водила е лекционни курсове в университета Нортуест, САЩ, през 2000 (по програма „Фулбрайт”), както и в университета в Олбъни, САЩ, през 2005 г. Била е председател на „Българското дружество по британистика” (2002-2006).

Издала е редица изследвания по проблемите на английската литература, както и множество учебници по английски език.

Избрани преводи:

  • Хоторн, Натаниъл. Голямото каменно лице, „Отечество”, 1982.
  • Дикенс, Чарлс. Домби и син, „Народна култура”, 1984.
  • Харди, Томас. Разкази, Народна култура” 1987.
  • Лесинг, Дорис. Златната тетрадка, „Летера”, 2008.
  • Джонг, Ерика Венеция – серенисима, изд. „Еднорог”, 1999.
  • Елиът, Джордж. Мидълмарч, „Колибри”, 2012.
  • Елиът, Джордж. Адам Бийд, „Колибри”, 2015.
  • Елиът, Джордж. Сайлъс Марнър. Повдигнатият воал. „Колибри”, 2018.

Награди:

  • Награда от СПБ на националния преглед през 2010 за превода на Златната тетрадка от Дорис Лесинг.

Данни за контакт:

Владимир Атанасов

Работни езици: латински, старогръцки, френски, руски, английски

Област на преводаческа дейност: художествена литература, хуманитаристика

Кратка биография: Завършил съм Френската езикова гимназия през 1974 г., СУ „Климент Охридски” през 1980 г., специалности „Класическа филология” и „История”.

Работил съм 15 години като учител и заместник-директор на НГДЕК „Константин-Кирил Философ (1980-1995 г.), 9 години като основател и директор на „Балканско училище (1995-2004 г.).

От 2004 г. до днес работя като професионален преводач – до октомври 2013 г. в изд. „Изток-Запад”, а от ноември 2013 – на свободна практика.

Избрани преводи:

  • ЦИЦЕРОН, Реч срещу Верес, от лат., Наука и изкуство, 1982.
  • ФЛАВИЙ ЮЛИАН, Писма, от стгр., НК, 1983.
  • АВЪЛ ГЕЛИЙ, Атически нощи, от лат. и стгр., Наука и изкуство, 1985.
  • ЛУКИАН, Сатири и пародии, от стгр., НК, 1986.
  • КСЕНОФОНТ, Киропедия, от стгр., НК, 1995.
  • ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ, За Светия Дух, от стгр., ЛИК, 2002.
  • ОПИТЪТ Е ЛЪЖЛИВ, ПРЕЦЕНКАТА – ТРУДНА (сборник латински сентенции), от лат., Изток-Запад, 2004.
  • ПУБЛИЛИЙ СИР, 798 сентенции, от лат., Изток-Запад, 2004.
  • ЕЗОП, Басни, от стгр., Изток-Запад, 2006.
  • ТИТ ЛИВИЙ, История на Рим, т. І-VІІІ, от лат., Изток-Запад, 2004-2010
  • ЦВЕТАН ТОДОРОВ, Страхът от варварите, от фр., Изток-Запад, 2009.
  • РОМЕН САРДУ, И опрости нам греховете, от фр., Изток-Запад, 2012.
  • РОБЕР ДЬО БОРОН, Роман за Граала, от старофр. (ХІІ в.), Изток-Запад, 2013.
  • АНОНИМЕН, Търсенето на Светия Граал, от старофр. (ХІІІ в.), Изток-Запад, 2013.
  • АНОНИМЕН, Смъртта на крал Артур, от старофр. (ХІІІ в.), Изток-Запад, 2014.

Награди:

  • Голяма годишна награда на СПБ за млад преводач за „Атически нощи” от Авъл Гелий, 1986
  • Награда на СПБ за „Киропедия” от Ксенофонт, 1996

Данни за контакт:

  • адрес: Бойчо войвода, София, 1124
  • тел. : + 359 898 455701, 029447969
  • e-mail : athanassov@abv.bg

Владимир Георгиев Пенчев

Работни езици: чешки, словашки, руски

Област на преводаческа дейност: художествена, обществено-политическа литература

Кратка биография: Роден е на 1 януари 1957 г. в Стара Загора. Завършва Славянска филология, чешки профил, в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира в Карловия университет в Прага. Работи кратко време в Съюза на преводачите в България и от 1983 г. постъпва в Института за фолклор, днес Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Защитава дисертационен труд през 1992 г., от 1996 г. е доцент, от 2017 г. – професор.

Научните му интереси са основно в областта на българо-чешките фолклористични отношения, история на чешкото присъствие в българските земи, история на българската фолклористика, етнология на славянството, проблеми на славянската етнокултурна идентичност и т. н. Водещ изследовател е по проблематиката на етничните общности в чуждоетнична среда. Автор е на над 200 научни публикации, сред които монографии, книги, сборници, студии, статии и т.н.

От 1994 г. чете лекционни курсове в ЮЗУ „Н. Рилски“ – Благоевград, а по-късно – и в ПУ „П. Хилендарски“, НБУ и бившия Славянски университет по етнология на славянството, културна антропология на славяните, славянски фолклор, славянски идентичности, странознание на Чехия, чешки реалии и др. Понастоящем преподава Чешки и словашки културни и исторически реалии в СУ „Св. Кл. Охридски“. Изнасял е лекции и лекционни курсове и в редица чужди университети.

Член-основател е и председател на сдружение „Бохемия клуб“; член е на Съюза на учените в България, на Националния комитет на славистите, както и на комисията по фолклор при Международния комитет на славистите. Член е на редица международни редакционни съвети на научни списания в чужбина.

Занимава с превод на чешка и словашка художествена литература, член е на Съюза на преводачите в България.

Избрани преводи:

  • Йозеф Кадлец. Виола. София: Народна култура, 1988.
  • Радек Йон. Мементо. София: Народна култура, 1989.
  • Еда Кризеова. Вацлав Хавел – поет и президент. София: Издателство на БАН, 1992 (със Св. Христова).
  • Ирена Доускова. Как вълците ме изядоха. София: Колибри, 2005 (с А. Пенчева).
  • Ленка Прохазкова. Слънце в зенита. Роман за Ян Палах. София: Парадокс, 2013.
  • Иржи Хаичек. Рибя кръв. София: Парадокс, 2016.

Награди:

  • Почетен медал за заслуги на Министерството на външните работи на Чешката република (2003).

Данни за контакт:

  • email: vladimir_penchev@yahoo.com

Вера Киркова

Вера Киркова Работни езици: португалски, български

Област на преводаческа дейност: художествен превод

Кратка биография: Родена в София. Отраснала в Будапеща, Унгария. Първоначално учи в руско училище, после завършва Френската гимназия в София (испанска паралелка). Следва Португалска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, с втора специалност също завършена в СУ – Радиожурналистика.  Непосредствено след дипломирането си с отличие започва работа като преподавател по португалски език и култура в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава, превежда и редактира книги, пише статии, участва в национални и международни конференции, член е на Сдружението на говорещите португалски език в България и на Съюза на преводачите в България. Има няколко специализации в Португалия (в Лисабонския университет и в Университета на Азорските острови) и в Бразилия (в Университета в Сао Пауло). Преводач на  именити португалоезични автори със световен отзвук. Сред тях са носителят на Нобелова награда за литература Жозе Сарамаго, Паулу Коелю, Марио де Са-Карнейро, Батища-Бащош, Гасилиано Рамос, Машадо де Асис, Игнасио де Лойола Брандао, Фернандо Сабино, Марсия Денсер и още редица съвременни бразилски автори, издадени по инициатива на Посолството на Бразилия в България. Обича да пътува по света и се увлича по фотография, като има публикувани фотографии в печатни издания и десетки интервюта в медиите. Омъжена, с две дъщери.

Избрани преводи:

  • „Слепота“, Жозе Сарамаго (ИК „Колибри”),
  • „Вещицата от Портобело“, Паулу Коелю (ИК „Обсидиан”), с награда за превод от СУ „Св. Кл. Охридски”,
  • „Ръкописът, намерен в Акра“, Паулу Коелю (ИК „Обсидиан“),
  • „Алеф“ Паулу Коелю (ИК „Обсидиан”),
  • „Мактуб“, Паулу Коелю (ИК „Обсидиан”),
  • „Победителят е сам“, Паулу Коелю (ИК „Обсидиан”),
  • „Брида“, Паулу Коелю (ИК „Обсидиан”),
  • Бразилски разкази от Грасилиано Рамос и Машадо де Асис (Посолство на Бразилия, ИК „Огледало”),
  • „Дневникът на един маг“, Паулу Коелю (ИК “Обсидиан”)
  • „Излитане от мълчанието“ (в колектив) – ИК “Славяни”,
  • „Още бразилски разкази“ (Посолство на Бразилия),
  • „Застинал вътре в зимата човек“, Батища-Бащуш (ИК “Пет Плюс”),
  • „Внезапна светлина“, Жузе Мануел Мендеш (ИК “Пет Плюс”),
  • „Изповедта на Лусиу“, Мариу де Са-Карнейру (ИК “Пет Плюс”)¨.

Награди:

  • Отличие от BUSINESS LADY CLUB за “Цялостен принос в насърчаването и подкрепата на жените в обществото, политиката и бизнеса”, 2013 г.
  • Награда за превод за романа „Вещицата от Портобело“ (Паулу Коелю) от СУ „Св. Кл. Охридски“, 2008 г.
  • Първа награда в поетичен конкурс, посветен на Сабо Льоринц от Унгарски културен институт, 2000 г.

Данни за контакт:

  • email: verakirkova@abv.bg

Огнян Стамболиев

Огнян Стамболиев Работни езици: румънски, италиански, руски, френски

Област на преводаческа дейност: художествена литература, поезия, проза, драматургия, литературна и музикална критика

Кратка биография: Роден на 22 юли 1947 в Русе. Завършил българска и италианска филологии в СУ, специализирал румънски език в СУ и Букурещкия университет. Работил като драматург в оперите на Русе и Благоевград, завеждащ отдел в Русенската библиотека, журналист, редактор, учител, щатен секретар на ДП на СПБ, Русе. Женен с 1 син.

Член на СПБ от 1980 г., два мандата член на УС на СПБ и на КК.

Член основател, секретар и председател на Дружеството при СПБ, Русе.

Член на ПЕН-център, България.

Член на редколегиите на алманаха „Света гора” и на литературните вестници „Светли струи” и „Северняк”.

Избрани преводи:

превел повече от 30 книги от румънски, италиански, френски и руски от следните автори:

Мирча Елиаде (4 книги), Емил Мишел Чоран, Йожен Йонеско, Жан Пол Сартр, Клаудио Магрис, Пиер Паоло Пазолини, Луиджи Пирандело, Захария Станку, Лучиан Блага (2 книги), Никита Станеску (3 книги), Марин Сореску, Матей Вишниек (3 книги), Мирча Динеску, Григоре Виеру (2 книги) , Лео Бутнару, Панаит Истрати, Йон Байешу, Йон Дезидериу Сърбу и др.

Участвал в редица антологии на световната поезия с преводи на румънски и италиански поети.

Превел около 6о пиеси за драматичен и куклен театър от френски, италиански, руски и румънски автори.

Превел оперни либрета от италиански, румънски, руски.

Издал 5 авторски книги – две след конкурс.

Награди:

  • награди на Съюза на румънските писатели, на Министерството на културата на Румъния, на Румънската академия;
  • награда на Министерството културата на Молдова;
  • награди от международните литературни фестивали „Никита Станеску”, „Лучиан Блага”, „Григоре Виеру”, „Тудор Аргези”;
  • награда от Министерството на културата на България;
  • две награди от СПБ;
  • награди от изд ПАН-ВТ.

за контакт: