Преди дни ни напусна една от големите познавачки на гръцкия език, свят и литература – талантливата преводачка Елена Леонидова Дукова, изключително отворена към споделяне на знанията и уменията си за гръцкия език и свят.
Поклон пред паметта й!
Author Archives: Teodora Tzankova
Иван Теофилов с наградата “Аполон Токсофорос”
Поетът, писател и преводач Иван Теофилов е новият носител на наградата “Аполон Токсофорос”. Тя се присъжда от Фондация “Аполония” за значим принос в развитието на българската култура и представянето й зад граница. Поздравления!
Иван Николов Теофилов е роден на 24.03.1931 г. в Пловдив. Завършва гимназия в родния си град през 1949 г. и ВИТИЗ през 1955 г. През 1955-61 е драматург и режисьор в театрите в Силистра, Сливен, Русе, Бургас. През 1959 г. специализира в Чехословакия. От 1962 до 1978 е драматург в Централния куклен театър. През 1978-91 е редактор на библиотека “Поетичен глобус” в изд. “Народна култура”. Едновременно е и редактор (1984-91) в отдел “Поезия” на сп. “Пламък”. Автор е на стихосбирките “Небето и всички звезди” (1963), “Амфитеатър” (1968, 2001), “Град върху градове” (1976, 2001), “Богатството от време. Избрани стихотворения” (1981), “Споделено битие. Стихове” (1984), “Да” (1994), “Геометрия на духа. Избрани стихотворения” (1996), “Монолози” (2001), “Сън или надмощие” (2004) и множество пиеси за възрастни и за деца. Негови драматургични и поетически произведения са превеждани на английски, испански, полски, сърбохърватски и други езици. Секретар на Сдружението на българските писатели (1994-1995) и негов председател (1998-2000).
Теофилов активно се занимава и с преводаческа дейност. Той е сред най-добрите български преводачи на руска поезия. Превежда Иван Бунин, Инокентий Аненски, Игор Северянин, Дмитрий Мережковски, Йосиф Бродски, Андрей Бели, Николай Гумильов, Владимир Висоцки. През 1979 г. взема награда на Съюза на преводачите за превода на Бунин „Избрани стихотворения“. През 1986 г. е награден със Златния знак на Съюза на преводачите за цялостно преводаческо творчество. През 1996 г. награда за превод „Салоон“ му е връчена в Пловдив от издателите Недялко Славов и Веселин Сариев. Носител е на наградата на Министерството на културата за принос в българската култура (1997), на националната награда „П. К. Яворов“ за книгата „Геометрия на духа“ (1998) и на националната награда за поезия„Иван Николов“ на ИК „Жанет – 45“ (1998). Два пъти е лауреат на националната награда за литература „Христо Г. Данов“ (2004, 2013). Носител на наградата „Орфеев венец“ за 2013 г.
Разказ от сборника “Столетницата” на Каролин Ламарш в превод на Красимир Кавалджиев
Представяме разказа “Двамата с Лео” на белгийската писателка Каролин Ламарш в превод на нашия колега Красимир Кавалджиев. Разказът е включен в сборника “Столетницата”, предстоящо издание на СОНМ. Преводач на целия сборник е Красимир Кавалджиев, а художник на корицата и илюстратор на изданието – Борис Праматаров.
Каролин Ламарш е родена през 1955 г. в белгийския град Лиеж. Детството си прекарва в Испания и в Парижката област. Завършва романска филология, след което преподава френски и английски в Нигерия. Първият й роман „Денят на кучето“ (публикуван в парижкото издателство „Минюи“ през 1996 г., а на български в списание „Панорама“ през 2001 г. в превод на Атанас Сугарев) привлича вниманието на читателите и критиката със своя изящен изказ и носи на авторката престижната белгийска литературна награда „Росел“. Следват още пет романа в издателство „Галимар“ – техните герои като че ли живеят встрани от общоприетите норми и са носители на несподелими и дори патологични влечения.
Сборникът й с разкази „Столетницата“, в който са събрани най-ранните й произведения, излиза през 1996 г. Още в тези текстове проличава талантът на авторката, а читателят открива в зародиш предпочитаните й теми, които тя ще доразвие в следващите си творби: неудовлетворението на съвременния човек от живота и любовта; предателството и изневярата; безмълвното страдание, причинено ни от другите по необясними причини и носено през целия живот; детското страхопочитание пред четирите стихии… В този сборник ще откриете различни по колорит, но сходни по житейска нагласа герои и няма да останете равнодушни пред гласа на стогодишната механична птица играчка, който прорязва всички истории от книгата, свързвайки ги с невидимата нишка на спомена.
Откъс от “Не умирай днес” от Арво Валтон в превод на Дора Янева-Медникарова
Представяме откъс от сборника стихотворения „Не умирай днес“ на естонския писател Арво Валтон (1935) в превод на нашата колега Дора Янева-Медникарова. Книгата е под печат в издателство Авангард Принт,
Арво Валтон е познат на българския читател от периодичния печат и участието си в много антологии на съвременния разказ.
В самостоятелни издания авторът мощно е представен в последното десетилетие от издателство Авангард Принт: „Скритият смисъл“ – поезия в превод на Здравко Кисьов и белетристика в превод на Дора Янева-Медникарова: „Изгората на Дявола“ – новели и разкази; „Самотни във времето“ – три повести; „Пътешествие до другия край на безкрайността“ – роман за живота и делото на Чингиз хан, един от десетте в световната литература.
In memoriam – проф. Богдан Богданов (1940-2016)
Напусна ни проф. Богдан Богданов – класически филолог, автор на многобройни научни трудове, университетски преподавател и преводач на съкровищата от старогръцката литература и философия (нека споменем участието му в четиритомното издание на „Диалози“ на Платон, преводите на „Характери“ на Теофраст, „Дафнис и Хлоя“ на Лонг, „Животът на Александър Македонски“ на Псевдо-Калистен, „Към себе си“ на Марк Аврелий, „Диатриби“ на Епиктет), един от основателите на Клуба по теория и критика на превода в Съюза на преводачите в България.
Културното пространство на България осиротя. Елисейските полета приеха душата на Учителя.
Поклон пред паметта и делото на проф. Богдан Богданов!
Поклонението е в черквата „Св. София“ във вторник 9-ти август 2016 г., от 16 ч.