
Ришард Капушчински и Благовеса Лингорска; снимка: личен архив на проф. д-р Минка Златева
На 4 март тази година на тържествена церемония в Драматичния театър във Варшава Преводаческата награда на името на Ришард Капушчински за високи заслуги за превода и популяризирането на творчеството на “репортера на века” на чужд език бе връчена на българската преводачка Благовеста Лингорска.
Благовеста Лингорска е родена през 1938 г. в гр. София. Завършила е славянска филология в СУ “Климент Охридски“, където след това е дългогодишен преподавател по полски език. Към края на 70-те години започва своята преводаческа дейност, свързана предимно с популяризирането на творчеството на Ришард Капушчински. Досега са издадени в неин превод творбите му: “Императорът”, “Шахиншахът”, “Империята”, “Лапидарии” (I, II, III, VI), “Футболната война”. “Още един ден живот”. “Абанос”, “Дневникът на репортера”, “Стремителният ход на историята. Записки на ХХ и ХХI в.”, “Другият”. Под печат е книгата „Писането. С Ришард Капушчински разговаря Марек Милер“.
През 2016 г. Благовеста Лингорска бе удостоена със Специалната награда на СПБ за изключително високи постижения за превода от полски език на “Автопортрет на репортера / Стремителният ход на историята. Записки за ХХ и ХХІ век / Другият” от Ришард Капушчински, както и за цялостното представяне на полския репортер, публицист и мислител на български.
Предлагаме интервю на нашия колега Емил Басат с Благовеста Лингорска. Интервюто е част от предстояща книга на Емил Басат, който любезно ни го предостави за случая.

Представяме романа “Художник на променливия свят” на Нобеловия лауреат Казуо Ишигуро в превод на нашия колега
„Добрите разкази се пишат сами. Лошите трябва да ги напишеш“ – това са думи на известния американски писател Франсис Скот Фицджералд. Но са между по-малко известните негови афоризми. Изобщо, цялата му литературна кариера е като шахматна дъска: бялото са известните му произведения. Известни са неговите романи, като „Великият Гетсби“, „Нежна е нощта“… Черното са неговите почти неизвестни творби. Почти неизвестни са неговите разкази, един от които ви представяме. Подсказани от личната му съдба (през 1937-1938 г. Фитцджералд работи за „Метро-Голдуин-Майер“), те разкриват таланта му на насмешлив наблюдател в „кухнята“ на гигантската холивудска филмова индустрия. Сега тези разкази стават достъпни и за българските читатели, благодарение на новия сборник на ФАМА+ „Пат Хоби“, сценарист в Холивуд“ (София, 2018) в превод на Аглика Маркова, Людмил Люцканов, Марин Загорчев и Силвия Желева.