С тъга съобщаваме за кончината на
Кръстьо Иванов Станишев (1933-2019), член на СПБ.
Голям лирик в поезията си за възрастни и деца, талантлив преводач – незабравими са преводите му на Хьолдерлин, Новалис и Дюренмат – Кръстьо Станишев е роден на 12 май 1933 година в град Бургас в семейство на бежанци от Егейска Македония. Завършва специалност „Българска филология“ в Софийския университет. Работи като редактор във в. „Литературен фронт“, сп. „Родна реч“, издателство „Български писател“. Директор е на издателска къща „Цанко Церковски“ от 1991 до 1997 г.
Aвтор e на петнадесет поетични книги, между които „Лицето на света“ (1960), „Виждане“ (1965), „Митология“ (1968), „Любовна грижа“ (1974), „Отворени врати“ (1979), „Крипта“ (1980), „Помилуй нас“ (1998). Ще бъде запомнен и с поетическата си равносметка от последните си стихосбирки „Грабнат на облак“ (1999), „Понтийски елегии“ (2003), „Елегии“ (2008). Издал е над четиридесет книги за деца.
Няколко десетки са книгите му с преводна поезия от немски и руски език. Забележително негово дело е първият пълен превод на Гьотевия „Фауст“ (1980). Превеждал е множество немскоезични автори, между които Мартин Опиц, Андреас Грифиус, Фридрих Готлиб Клопщок, Едуард Мьорике, Николаус Ленау, Николаус Велтер, Рудолф Хенц, Вилхелм Сабо, Йозеф Лайтгеб, Томас Бернхард, Алоис Фогел, Кристине Лавант, Кристине Буста, Рудолф Хенц.
Отличаван е с редица български и международни награди за поезия, поетически превод и детска литература. Член е на СБП. Почетен гражданин на град Бургас.
Кръстьо Станишев ни оставя спомен за добър и благороден човек. Да бъде светла паметта му!
Опелото и прощаването с Кръстьо Станишев ще бъде на 11 януари (петък) 2019 г. от 11.30 ч. в църквата “Св. Седмочисленици” в София.
Представяме сборника с разкази „Ноктюрни. Пет истории за музика и здрач” на Казуо Ишигуро в превод на 
«Призраците на Маркс. Държавата на дълга, работата на траура и новият интернационал» на Жак Дерида е фундаментален труд за съвременната философия. В него Дерида се опитва да отговори на въпроса: «накъде отива марксизмът?», след разпадането на социалистическия блок и установяването на световната хегемония на неолиберализма, и във връзка с това разглежда проблемите за посмъртното съществуване изобщо, темите за живота и смъртта, както и онова, което съпровожда смъртта в представите на живите – призраците, фантомите, духовете. 
В едно интервю, дадено на българския преводач Огнян Стамболиев няколко месеца преди смъртта си през август 1996 г., известният румънски поет Марин Сореску казва: