Author Archives: Teodora Tzankova

In memoriam: Кръстьо Станишев (1933-2019)

С тъга съобщаваме за кончината на 

Кръстьо Иванов Станишев (1933-2019), член на СПБ.

Голям лирик в поезията си за възрастни и деца, талантлив преводач – незабравими са преводите му на Хьолдерлин, Новалис и Дюренмат – Кръстьо Станишев е роден на 12 май 1933 година в град Бургас в семейство на бежанци от Егейска Македония. Завършва специалност „Българска филология“ в Софийския университет. Работи като редактор във в. „Литературен фронт“, сп. „Родна реч“, издателство „Български писател“. Директор е на издателска къща „Цанко Церковски“ от 1991 до 1997 г.

Aвтор e на петнадесет поетични книги, между които „Лицето на света“ (1960), „Виждане“ (1965), „Митология“ (1968), „Любовна грижа“ (1974), „Отворени врати“ (1979), „Крипта“ (1980), „Помилуй нас“ (1998). Ще бъде запомнен и с поетическата си равносметка от последните си стихосбирки „Грабнат на облак“ (1999), „Понтийски елегии“ (2003), „Елегии“ (2008). Издал е над четиридесет книги за деца.

Няколко десетки са книгите му с преводна поезия от немски и руски език. Забележително негово дело е първият пълен превод на Гьотевия „Фауст“ (1980). Превеждал е множество немскоезични автори, между които Мартин Опиц, Андреас Грифиус, Фридрих Готлиб Клопщок, Едуард Мьорике, Николаус Ленау, Николаус Велтер, Рудолф Хенц, Вилхелм Сабо, Йозеф Лайтгеб, Томас Бернхард, Алоис Фогел, Кристине Лавант, Кристине Буста, Рудолф Хенц.

Отличаван е с редица български и международни награди за поезия, поетически превод и детска литература. Член е на СБП. Почетен гражданин на град Бургас.

Кръстьо Станишев ни оставя спомен за добър и благороден човек. Да бъде светла паметта му!

Опелото и прощаването с Кръстьо Станишев ще бъде на 11 януари (петък) 2019 г. от 11.30 ч. в църквата “Св. Седмочисленици” в София.

 

Представяме: „Ноктюрни” на Казуо Ишигуро в превод на Владимир Молев

Представяме сборника с разкази „Ноктюрни. Пет истории за музика и здрач” на Казуо Ишигуро в превод на Владимир Молев. Книгата беше публикувана от „Лабиринт” в края на 2018 г.

С безупречния си изчистен стил, превърнал се в негова запазена марка, Казуо Ишигуро, носител на Нобелова награда за литература, ни потапя в един свят на светлосенки, на чувства, на недоизказаност и разбити сърца.

Сред героите, които срещаме в тези пет истории, има млади мечтатели, музиканти от заведения, застаряващи звезди – всички изправени пред някакъв житейски кръстопът, всички с душа, впримчена в троен морски възел от тъгата. И онова, което ги обединява, е вечният ни стремеж да запазим жива искрицата на романтиката, на бляновете, дори когато времето се изнизва безпощадно между пръстите ни и започнем да живеем с усещането, че младежките ни мечти се превръщат в спомен.

Предлагаме началото на първия разказ в сборника.

 

Continue reading

Представяме: «Призраците на Маркс. Държавата на дълга, работата на траура и новият интернационал» на Жак Дерида в превод на Михаил Събев и Тодорка Минева

«Призраците на Маркс. Държавата на дълга, работата на траура и новият интернационал» на Жак Дерида е фундаментален труд за съвременната философия. В него Дерида се опитва да отговори на въпроса: «накъде отива марксизмът?», след разпадането на социалистическия блок и установяването на световната хегемония на неолиберализма, и във връзка с това разглежда проблемите за посмъртното съществуване изобщо, темите за живота и смъртта, както и онова, което съпровожда смъртта в представите на живите – призраците, фантомите, духовете.

Преводът е дело на Михаил Събев и Тодорка Минева. Книгата е наскоро издадена от “Рива”. Предлагаме откъс от първа глава. 


Continue reading

Александър Шурбанов за „Стълба до небето” на Марин Сореску в превод на Огнян Стамболиев

Още един голям румънски писател проговаря на български

Поезията и драматургията на Марин Сореску в превод на Огнян Стамболиев.

проф. д-р Александър Шурбанов

В едно интервю, дадено на българския преводач Огнян Стамболиев няколко месеца преди смъртта си през август 1996 г., известният румънски поет Марин Сореску казва:

Ние сме всъщност толкова близки, от един корен, разделят ни само езиците, които имат и доста сходни неща, а не се познаваме. И това е т. нар. провинциален комплекс на по-малките народи. Да гледат към т. нар. големи на Запад, а да не виждат онова, което е до тях. А нерядко то е по-интересно и стойностно. Затова мисля, че трябва да се опознаем отблизо, както е било в миналото, през 19 век, когато българи и румънци са били по-близо и реално без граница (делил ни е само Дунава, а не безполезни граничари и алчни митничари!).”

Слава богу, през последните години работа в тази посока се върши, но тя не е организирана в рамките на някаква междунационална програма, както предлага в същия разговор самият Марин Сореску, а лежи изцяло върху раменете на отделни ентусиасти, посветили живота си на една толкова значителна, но всъщност лична кауза.

Continue reading

“Физика на тъгата” на испански език в превод на Мария Вутова и Андрес Барба

„Физика на тъгата“ е абсолютно гениална във всяко едно отношение… става въпрос за нещо повече от чиста литература …. не роман, а същинска поезия“ .
Така испанското литературно списание OcultaLit описа романа „Физика на тъгата“ на Георги Господинов, издаден на испански език в превод на Мария Вутова и Андрес Барба и представен тази есен в Мадрид и Сеговия.

На 18 декември Институт Сервантес организира  в Литературен клуб “Перото” дискусия  за испанския превод на „Физика на тъгата“. Заедно с автора Георги Господинов и преводачката на книгата Мария Вутова разговаряхме за прочита, публиката и превода на “Физика на тъгата” в Испания. В разговора взеха участие Лиляна Табакова и Теодора Цанкова. Запис можете да видите на сайта на Artlive.