СПБ подкрепя 10/42: Отворено писмо на преводачи на художествена литература. Прилагаме текста на писмото по-долу заедно със събраните до момента подписи.
Ако сте преводач на художествена литература или хуманитаристика и желаете да подпишете Отвореното писмо, моля, пишете на pismo10.42@gmail.com с двете си имена и езиците, от и на които превеждате.
Преводачите на художествена литература осъзнават отговорността наравно с издателите да се грижат за родния си език и литература чрез качествени, грамотни и верни на оригинала издания, да вдъхват живот на културната връзка на България със света. Но в последното десетилетия условията им за работа се влошават все повече, което води до отлив от професията и спад в нивото на превода. За да се преобърне тази обезпокоителна тенденция, са нужни солидарни усилия от всички заинтересовани страни – преводачи, издатели, включително държавни институции и ангажирани организации.
Първата стъпка вече е факт: намаляването на ДДС на 9% от 2020 година дава глътка въздух на книгоиздаването в ситуация на криза и нарастваща инфлация. Но тя не е достатъчна. Като следваща стъпка преводачите заявяват, в съгласие с добрите практики на европейските си колеги, че ще работят при минимална тарифа от 10 лв. на страница и само с договори за отстъпване на авторското право, както и че НЯМА да работят с издателства, които налагат т. нар. „договори за поръчка“/възложителски договори по чл. 42 от ЗАПСП.
Така би се създала възможност да се гарантира по-високо качество на превода и по-голяма видимост на преводачите, като същевременно им се осигурят нужните условия за работа и живот.
10/42: Отворено писмо на преводачи на художествена литература
Скъпи колеги преводачи, уважаеми издатели,
Новината от последните дни е, че за година храните у нас са поскъпнали с повече от 50%.
Това всъщност не е новина, всеки го е забелязал по джоба си. Инфлацията засяга всички, но най-болезнено се отразява на хората с ниски доходи, каквито, за съжаление, сме и ние, преводачите на художествена литература. Сред нас не е прието да се говори за пари, смята се, че не е bon ton. Та ние служим на Духа, на Литературата! Щастливци сме, защото работим „по любов“.
Да, но в последните десетилетия преводачите на художествена литература в България сме принудени да работим „по любов“ в изключително лоши условия на труд. Ниско заплащане (нерядко твърде разтегнато във времето), кратки срокове за предаване на превода, налагане на договори по поръчка вместо за отстъпване на авторско право, липса на отчетност на продажбите и неподновяване на договорите с издателствата след изтичане на определения срок за отстъпване на правото за разпространение – това са някои от най-често срещаните проблеми. В резултат все по-малко млади хора избират за своя професия художествения превод; постепенно той се превръща в луксозно хоби и се депрофесионализира. Описаните по-горе обстоятелства са причина и най-съвестният преводач да е принуден да работи бързо, под стрес и да не може да поддържа качеството, зад което трябва да застане с името си. Последиците са видими за всички: ниското ниво на превода в голяма част от издаваните у нас книги. Убедени сме, че четящите хора са забелязали тази тъжна тенденция.
Да, щастливци сме, защото работим „по любов“. Но това, оказва се, не е достатъчно… Любовта и отдадеността на професията губят смисъл, когато нямаш възможност да водиш достойно съществуване. И да, има значение дали ще отделиш три и повече месеца, за да преведеш една творба както трябва, или ще я претупаш за месец, за да си платиш сметките (и то само в случай че получиш хонорара си навреме). По-далечните ефекти от всичко това са многобройни: накърняването на авторитета на чуждестранни автори чрез недокрай точни преводи, влошеното качество на преводната литература в цялост, боледуването на съвременния език, стряскащо ниското ниво на грамотността – все неща, за които и преводачите, и издателите, носим отговорност.
Ето затова днес трябва да нарушим добрия тон и да поговорим за пари.
Continue reading