Monthly Archives: February 2018

Откъс от “Художник на променливия свят” на Казуо Ишигуро в превод на Владимир Молев

Представяме романа “Художник на променливия свят” на Нобеловия лауреат Казуо Ишигуро в превод на нашия колега Владимир Молев. Романът е скорошно издания на “Лабиринт”.

1948 г., Япония строи наново градовете си след опустошителната за страната Втора световна война. Хората се опитват да преглътнат поражението и вече гледат към бъдещето. В залеза на дните си прочутият художник Масуджи Оно, който е загубил във войната жена си и сина си, запълва времето със своята градина, с двете си вече пораснали дъщери, със старите приятели по осветените с фенери тихи заведения. Но спомените го връщат отново и отново към миналото, към живота му, белязан от възхода на милитаризма. И към въпроса за вината, за угризенията, за дълга и самотата в този толкова променлив свят.

С тази творба, втория от двата му „японски“ романа, Казуо Ишигуро навлиза през 1986 г. мощно в голямата литература, печели наградата „Уитбред“ – Книга на годината, нарежда се сред финалистите за „Букър“, който малко по-късно ще спечели с „Остатъкът от деня“, и разкрива изчистения си, пестелив майсторски стил, донесъл му през 2017 г. Нобелова награда за литература.

Предлагаме откъс, любезно предоставен от издателството.

 

 

Continue reading

Представяме сборника “Пат Хоби, сценарист в Холивуд” на Франсис Скот Фицджералд в превод на Аглика Маркова, Людмил Люцканов, Марин Загорчев и Силвия Желева

„Добрите разкази се пишат сами. Лошите трябва да ги напишеш“ – това са думи на известния американски писател Франсис Скот Фицджералд. Но са между по-малко известните негови афоризми. Изобщо, цялата му литературна кариера е като шахматна дъска: бялото са известните му произведения. Известни са неговите романи, като „Великият Гетсби“, „Нежна е нощта“… Черното са неговите почти неизвестни творби. Почти неизвестни са неговите разкази, един от които ви представяме. Подсказани от личната му съдба (през 1937-1938 г. Фитцджералд работи за „Метро-Голдуин-Майер“), те разкриват таланта му на насмешлив наблюдател в „кухнята“ на гигантската холивудска филмова индустрия. Сега тези разкази стават достъпни и за българските читатели, благодарение на новия сборник на ФАМА+ „Пат Хоби“, сценарист в Холивуд“ (София, 2018) в превод на Аглика Маркова, Людмил Люцканов, Марин Загорчев и Силвия Желева.

Предлагаме на Вашето внимание разказа “Излишен” в превод на нашата колега Аглика Маркова.

 

Continue reading

In memoriam: Димитър Зашев

В началото на месец февруари ни напусна проф. д-р Димитър Зашев (1948–2018) – преводачът на „Битие и време“ на Хайдегер, „Хаос и форми“ на Лукач, „За произхода и целта на историята“ на Ясперс…, самобитният философ, феноменологът, поетът, любимият преподавател на поколения културолози и художници.

     Нека почива в мир!

На болката
безименната фигура
ще очертая ли,
без ритъма
и волята,
и паметта?
Подслон
все още
ще намери ли
дъхът
в пулсацията –
последното движение,
което
плаши…?

Из „Оцелели рими“

„История славянобългарска“ за първи път на персийски език

На 22 януари 2018 г. в Института за културно наследство в Техеран, столицата на  Ислямска република Иран, бяха представени сигналните бройки на „История славянобългарска“ на персийски език.

Сред присъстващите на премиерата бяха инж. д-р Сайед Мохаммад Бехешти, директор на Института, г-н Христо Полендаков, посланик на Република България в ИР Иран, доц. д-р Георги Вълчев, зам.-ректор по учебната дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. д-р Мадлен Данова, декан на ФКНФ към СУ, както и двамата преводачи на книгата, преподавателите в специалност „Иранистика“ към катедра „Класически Изток“ в СУ доц. д-р Иво Панов и гл.ас. Алиреза Пурмохаммад.

През 2012 г. същият преводачески екип преведе на български език първия том на „Шах-наме“ („Книга за царете“) на персийския класик Абулгасем Фердоуси, за което бе отличен от Съюза на преводачите в България със специална награда за изключително високи постижения, а книгата получи Голямата годишна награда „Бронзов лъв“ на Асоциация „Българска книга“ за най-добър издателски проект.

Художественото оформление на новоτο ценно издание е дело на проф. Виктор Паунов. Предговорите към него са от проф. дфн Кирил Топалов, проф. дфн Надежда Драгова и доц. д-р Иво Панов.

Книгата ще бъде отпечатана в луксозен вариант за библиофили и в обикновен с по-ниска цена – за студенти и широка читателска аудитория.

Публикуването на „История славянобългарска“ на персийски език в Иран съвпада с 25-та годишнина от създаването на специалност „Иранистика“, 120-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между Иран и България и 130-та годишнина от основаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Дискусия “За превода – практично”

Поредната тематична дискусия, организирана от Национален център за книгата – НДК, се състоя на 10 февруари (събота) от 16:00 часа в Литературен клуб „Перото”.
В дебата участваха Теодора Цанкова – ръководител на секция „Художествена литература и хуманитаристика” към Съюза на преводачите в България, Дария Карапеткова – доцент по теория и практика на превода в СУ „Св. Климент Охридски” и Яна Генова – директор на Фондация „Следваща страница”. Модератор беше Михаела Петрова, ръководител на Национален център за книгата.