През месец април тази година ИК “Жанет 45” издаде стихосбирката “Философията и две врабчета” на Хуан Антонио Берниер, испански поет, носител на наградата за поезия на Националното радио на Испания. Освен поет Берниер е преподавател по испански език – работил е в испанската езикова гимназия в Бургас и в СУ “Св. Климент Охридски”. Превежда български автори на испански език.
“Фило
софията и две врабчета” е първата книга на Берниер, издадена в България. Стихосбирката е изцяло двуезична, преводът на български език е на Лиляна Табакова, а подборът на Марин Бодаков и Митко Новков. Изданието е илюстрирано от Румен Жеков.
Предлагаме на вниманието ви няколко стихотворения в оригинал и превод.
EL CIELO EN SU LUGAR
1.
El cielo más profundo
si lo surca algún pájaro,
parpadea un instante
si lo observo obstinado.
2.
Miro, con ojos entreabiertos.
La cúpula del cielo
se cierra sobre sí
como una flor carnívora.
3.
Con los ojos cerrados,
este cielo es la media
de los últimos cielos.
НЕБЕТО НА МЯСТОТО СИ
1.
Небето е по-дълбоко,
ако го бразди птица,
трепва за миг
щом го загледам упорито.
2.
Гледам с притворени очи.
Сводът на небето
се затваря
като месоядно цвете.
3.
Със затворени очи –
това небе е пресечна точка
на небеса от миналото.
CANICAS DE HUECO
A Sergio, in memoriam
Hoy me has vuelto a ganar en la carrera
sobre el tejado inclinado.
Nuestros pies se recortan
contra el azul rectángulo
de la piscina.
Los adultos, qué saben.
Y podríamos consumir,
con una sola inspiración,
todo el oxígeno del barrio.
ВЪЗДУШНИ ШАШКИ
На Серхио, in memoriam
Днес отново спечели надбягването
по наклона на покрива.
Седим на ръба –
нозете ни се открояват
върху синия правоъгълник
на басейна.
Остави ги възрастните!
Бихме могли да погълнем
с едно-единствено вдишване
целия кислород на квартала.
YOUNG ADULTS AGAINST SUICIDE
Quiero dormir en este bosque.
Bosque,
no estoy hablando de la muerte.
Yo sólo hablo de parar,
parar para dormir,
mientras las copas se mecen
y el aire se desliza,
todavía jóvenes.
Pero no pararemos.
No estoy hablando de la muerte.
YOUNG ADULTS AGAINST SUICIDE
Искам да поспя в тази гора.
Горо,
не говоря за смъртта.
Казвам само да поспрем,
все още млади,
да спрем и да поспим,
докато клоните се полюшват
и ветрецът се приплъзва.
Ала няма да спрем.
Не, не говоря за смъртта.
Разговор на Силвия Чолева с преводачката Лиляна Табакова и редактора Марин Бодаков можете да чуете в предаването “Артефир” на БНР от 20.06.2014 г.