Наскоро Издателство за поезия “Да” публикува “Невидима ръка” – избрани стихове от големия полски поет Адам Загаевски в превод на Силвия Борисова. Представяме няколко стихотворения от “Невидима ръка”, подбрани и предоставени от преводачката с любезното съдействие на издателството.

Адам Загаевски. Поет, есеист, прозаик, един от представителите на поетичната Нова вълна, съавтор на прочутия манифест Непредставеният свят (1974, с
Юлиан Корнхаузер). Роден през юни 1945 година в Лвов (град, който след войната  става украински – най-напред в Украинската съветска република, после в независима Украйна). Прекарва детството си в Гливице, Шльонск, където баща му е професор в местната политехника. След завършване на средното си образование заминава за Краков, за да следва психология и философия в Ягелонския университет. В периода 1968 – 1975 г. е свързан с Минно-металургичната академия също в Краков, където преподава пропедевтика на философията, както и марксистка философия. През втората половина на 70-те години се свързва с демократичната опозиция, публикува в независимия печат, води семинар за т.нар. Летящ университет, забранено му е да печата в държавните издателства. От 1979 до 1981 г. е на стипендия в Западен Берлин, през 1982-ра заминава за Париж. Завръща се в Краков за постоянно през 2002 г. От 1988 г. преподава поезия (по един семестър в годината) в Тексас, в рамките на Creative Writing Prоgram в университета в Хюстън. От 2007 г.  преподава история на литературата в Committee on Social Trought в Чикагския университет – винаги в есенния триместър. Член е на редакционния колектив на списание „Зешити литерацке” – тримесечник, основан в емиграция, в Париж, после пренесен във Варшава.  Лауреат на литературни награди, сред които: Награда „Кошчелски (1975, Женева), Еhoing Green Prize (1988, Ню Йорк), Стипендия Гугенхайм (1995, Ню Йорк), международната награда Виленица (Словения, 1996), наградата „Тумас Транстрьомер” (2000, Вестерас, Швеция), наградата „Хорст Бенек” (2002, Мюнхен), международната награда Нойщад (2004, САЩ), европейската награда за поезия (2010, Тревизо, Италия).

И така, защо Адам?

Заради строгата страст и страстното любопитство към живота на предметите и на света, към чудесата на живота, към живописта и музиката. Заради звънката и гръмка тишина в поезията му, която често търси епифанията. Творчеството на Загаевски е доказателство за силата на одобрението, подкрепата, възхитата от света като цяло – а това е винаги по-трудно от протеста, критиката, иронията. Като цяло – да, но „опитай да възпееш осакатения свят“, както е озаглавено едно от най-силните му стихотворения през последните години. Затова Сюзън Зонтаг пише: „Загаевски не е естет. В поезията е задължителна по-висшата мяра – горко на писател, който поставя красотата над истината“.

За Адам Загаевски Йосиф Бродски казва: „Рядко се случва музата на поезията да говори толкова чисто и толкова силно. Забележителен диалог между Евтерпа и Клио…“.

Чеслав Милош: “Намирам у Загаевски стихове, които бих искал да са мои – например:
Пия от малкия извор,
моята жажда е по-голяма от океана.”

.Адам Загаевски е първият полски поет, когото превеждах и превеждам в захлас (а отношението ми към поезията е като към математиката, нейната сродница – уважително, но без екзалтация). Затова ще си позволя да завърша с думи на Пер Вестберг от словото, произнесено при удостояването му с наградата на името на нобелиста Тумас Транстрьомер (2000 г.): „Стиховете на Адам Загаевски са като ключалка, през която си струва да надникнем; като ехо под мостовете на историята или като панорамна площадка над вода, която тече от миналото към бъдещето“.
Силвия Борисова

Continue reading →

20 май, петък, 18.00 ч.

Унгарски културен институт, ул. “Аксаков” 16

Книгата е издадена от Издателство СОНМ.

Преводач: Светла Кьосева

Представя: Чавдар Ценов

С авторката ще разговаря Беатрикс Виши, научен секретар в Национална библиотека „Сечени“

Едина Сворен (1974) e родена в Будапеща, завършила е Музикалното училище „Бела Барток“ и Музикалната академия „Ференц Лист“. Авторка е на три сборника с разкази. През 2014 г. е удостоена с престижната награда „Атила Йожеф“. За втората си книга „Нямай и недей да имаш“ през 2015 г. получава Европейската награда за литература. През същата година най-авторитетното унгарско издателство за съвременна литература „Магветьо“ издава третия й сборник с разкази „Най-добрият палач на родината“. „Брудершафт“ е първата книга на Едина Сворен, отличена с наградата „Шандор Броди“ за най-добър литературен дебют. В разказите си Сворен пише за човешкото тяло, за дистанциите, които ни делят и за отчуждението, но всъщност ни говори за душата, изолираността и човешката идентичност. Големият унгарски критик Пал Рез отбелязва таланта на Сворен „да се вглежда с внимание в унижените и оскърбените. Но тя отива по-далеч от великите руски писатели в тази религия на състраданието, превръщайки човешката солидарност в еротика… Това е много самобитно и прекрасно“.

Откъс от “Брудершафт” можете да прочетете тук.

20 май, 10.00 – 12.30, 14.00 – 16.30 ч.

СУ „Св. Климент Охридски”, Конферентна зала „Яйцето”

Организатори: СУ „Св. Климент Охридски“, специалност Унгарска филология, Сдружение на унгарските писатели, Унгарски културен институт

Цел на конференцията е издаването на сборник, от който интересуващите се от унгарската литература български читатели и студенти да се информират за издадените на български език художествени творби от унгарски писатели и поети. Очакват се 15 доклада и есета. На кръгла маса ще бъдат обсъдени въпроси за държавното финансиране на унгарската литература, както и системата за подпомагане на преводите. Докладчици се очаква да бъдат доц. Анна Гач от Будапещенския университет, специалист по история на литературата, председател на Сдружението на писателите, Золтан Чехи, ръководител на Унгарската катедра в Университета в Братислава, поет и преводач, Ева Маняи, ръководител на Катедра „Унгаристика“ в Букурещ, Ласло Бока, директор „Научна дейност“ в Национална библиотека „Сечени“, Золтан Немет, хабилитиран доцент в Университета в Нитра, Словакия, поет и специалист по история на литературата, Имре-Йожеф Балаж, доцент в Университет „Бабеш-Бояи“ Клуж Напока, Румъния, поет и литератор, Беатрикс Виши, специалист по история на литературата, научен секретар на Национална библиотека „Сечени“, Юлия Валашек, доцент в Катедра „Медии“ на Университет „Бабеш-Бояи“ Клуж Напока, Румъния. Поканени са и преводачите на художествена литература Мартин Христов, Моника Гълъбова, Нели Димова, Николай Бойков, Светла Кьосева, Стефка Хрусанова, Юлия Крумова.

18 май, сряда, 18.00 ч.

Унгарски културен институт

Книгата е издадена от МД „Елиас Канети“, Русе през 2014 г.

Преводач: Светла Кьосева

Ноеми Киш (1974) учи сравнително литературознание, социология и унгарска литература в университета в Мишколц, където след завършването си започва работа като преподавател. През 2003 г. защитава докторска дисертация върху творчеството на Паул Целан, по време на работата върху която специализира две години в университета в Констанц, Германия. Наред с научната си работа тя пише проза, през 2014 г. излезе нейната четвърта прозаична книга „Майка на близнаци“, а през 2015 г. – романа „Кльощави ангели“. „Парцалива съкровищница. Пътувания на изток“ излиза през 2009 г. и е сборник с разкази за една непозната Източна Европа. Пътуването като стимул: да тръгнеш, призован от непознатото, да напуснеш дома си, за да потърсиш познатото и домашния уют в онова, което те е привлякло с чуждостта и другостта си. Няма пътуване без спомени. Тръгваме със спомена за дома и се връщаме със спомените на промяната.

Предлагаме откъс от сборника, подбран от преводачката.

Continue reading →