Работни езици: сръбски, хърватски, руски
Област на преводаческа дейност: художествена литература
Кратка биография: Завършва Славянска филология в СУ. Работи като специалист в Народна библиотека, литературен сътрудник в Националното радио, редактор и завеждащ редакция в издателство „Отечество”, преподавател по български език и литература в училище, главен редактор на списание и издателство „Панорама” при Съюза на преводачите в България. Член на СПБ и Българския П.Е.Н.
Избрани преводи:
От сръбски:
- Иво Андрич. „Мостът на Дрина”. Издателство „Унискорп”, София, 2010, 2016
- Светислав Басара. „По следите на Свещения Граал”. Издателство „Гея-либрис”. София, 2016
- Меша Селимович. „Дервишът и смъртта”. Изд. „Блек фламинго пъблишинг”. София, 2012
- Милорад Павич. „Другата страна на вятъра или роман за Херо и Леандър”; „Другото тяло”; Уникат”. Изд. „Колибри”, София, 2007, 2009
- Горан Петрович. „Магазинчето Сполука”; „Ближен и други разкази”; „Атлас, описан с небе”; „Разлики”. Изд. „Стигмати”, София,2004, 2005, 2011
- Данило Киш. „Енциклопедия на мъртвите”. Изд. „Стигмати”, София, 2000; „Лютня и белези”, изд. „Фама”, София, 2012
- Драгослав Михайлович. „Когато цъфтяха тиквите”. І и ІІ издание. Изд. „Христо Г. Данов”. Пловдив, 1982 и изд. „Стигмати” 2009, София,; „Венецът на Петрия”. І и ІІ издание. Изд. „Народна култура”, София,1985 и изд. „Стигмати” София, 2009 ; „Третата пролет”, изд. „Стигмати”, София, 2009 ; „Злодеи”, изд. „Балкани, София, 2005
- Огнен Спахич. Глава, пълна с радост. Изд. “Ера”. София, 2016
От хърватски:
- Дубравка Угрешич. „Култура на лъжата”; „Американски речник”; „Форсиране на романа-река”; „Музеят на безусловната капитулация”; изд. „Стигмати”, София, 1999, 1999, 2002, 2004
- Предраг Матвеевич. „Средиземноморски молитвеник”. Изд. „Колибри”. София, 2009
- Велко Барбиери. „Епитафия на императорския сладокусник”. Изд. „Фабер”. Велико Търново, 2010
- Миленко Ергович. „Буик-ривера”. Изд. „Панорама”, София, 2011
- Игор Щикс. „Елияховият стол”, изд. „Панорама”, София, 1913
- Ранко Маринкович. Ръце. Изд. „Народна култура”. София, 1978
- Антун Шолян. „Кратък излет”. Изд. „Народна култура”. София, 1982
- Владимир Назор. „Разкази от острова”. Изд. „Георги Бакалов”. Варна, 1976
От руски:
- Владимир Короленко. „Спомени”. Изд. „Народна култура”, София, 1978
- Леонид Леонов. „Вале каро”. Повести и разкази. Изд. „Христо Г. Данов”. Пловдив, 1972 (Съвместно със Симеон Владимиров)
- Вениамин Каверин. „Осветените прозорци”, изд. „Народна култура”, София, 1980
- Сергеев-Ценски. „Жива вода”. Избрани произведения. Изд. „Народна култура”, София, 1978 и „Валя” (Изд. „Георги Бакалов”, Варна, 1978)
- Григорий Остер. „Гимнастика за опашката”, изд. „Отечество”, София, 1987
- Гайто Газданов. „Пътища в нощта”. Изд. „Аквариус”. София, 2015
- Гайто Газданов. „Вечер при Клер”, изд. „Аквариус”. София, 2016.
Награди:
- Награди на Министерството на културата на Република България; на Сръбския П.Е.Н.; на Сдружението на сръбските литературни преводачи; на Съюза на преводачите в България.
- Две номинации за Националната награда „Христо Г. Данов”.
Данни за контакт: тел. 02-898-86-89; 0876-51-79-78, zhelage@mail.bg

Адам Загаевски. Поет, есеист, прозаик, един от представителите на поетичната Нова вълна, съавтор на прочутия манифест Непредставеният свят (1974, с
20 май, петък, 18.00 ч.
палач на родината“. „Брудершафт“ е първата книга на Едина Сворен, отличена с наградата „Шандор Броди“ за най-добър литературен дебют. В разказите си Сворен пише за човешкото тяло, за дистанциите, които ни делят и за отчуждението, но всъщност ни говори за душата, изолираността и човешката идентичност. Големият унгарски критик Пал Рез отбелязва таланта на Сворен „да се вглежда с внимание в унижените и оскърбените. Но тя отива по-далеч от великите руски писатели в тази религия на състраданието, превръщайки човешката солидарност в еротика… Това е много самобитно и прекрасно“.
20 май, 10.00 – 12.30, 14.00 – 16.30 ч.
излезе нейната четвърта прозаична книга „Майка на близнаци“, а през 2015 г. – романа „Кльощави ангели“. „Парцалива съкровищница. Пътувания на изток“ излиза през 2009 г. и е сборник с разкази за една непозната Източна Европа. Пътуването като стимул: да тръгнеш, призован от непознатото, да напуснеш дома си, за да потърсиш познатото и домашния уют в онова, което те е привлякло с чуждостта и другостта си. Няма пътуване без спомени. Тръгваме със спомена за дома и се връщаме със спомените на промяната.