Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Награди за ярки постижения:

• Андрей Манолов – за съставителството и превода от френски език на сборника „Химн на легналия дракон“ от Виктор Сегален. Андрей Манолов подхожда към поезията на Виктор Сегален с дълбоко познаване на авторовия език, стил и културен хоризонт, резултат от дългогодишната му работа над този автор и неговата литературна епоха. Преводът съчетава филологическа взискателност с поетическа свобода и убедително предава срещата между френската литературна традиция и духовния свят на Изтока. Изд. СОНМ, 2025

• Мартин Христов – за превода от унгарски език на „Уча се да живея“ от Петер Кантор. Мартин Христов изгражда на български жив и цялостен поетически свят, в който делничната реч естествено преминава във философско вглъбяване, ирония и болезнена равносметка. Преводачът владее еднакво убедително кратката стегната форма и дългото повествователно стихотворение, като запазва отчетливия ритъм и тон на всяка творба. Работата на Мартин Христов отчитаме като една рицарска битка за място на унгарската поезия в българската култура. Изд. Ерго, 2025

• Емил Минчев – за превода от английски език на „Отломките“ от Брет Ийстън Елис. Най-голямото предизвикателство при превеждането на „Отломките“ от Брет Ийстън Елис е специфичният език на 80-те години на XX в. с разговорната си непринуденост и жаргона, множеството препратки към света на киното, музиката и литературата. Емил Минчев преодолява това предизвикателство и намира точен български израз за привидно хладния и прост стил на Елис, зад който постепенно нарастват напрежението и параноята. Умело са съхранени ритъмът, повторенията и колебанието между спомен, действителност и фантазия, а културните реалии на Лос Анджелис остават едновременно разбираеми и исторически убедителни. Изд. Кръг, 2025

• Владимир Германов (посмъртно) – за превода от английски език на „Северните води“ от Иън Макгуайър. Владимир Германов прави осезаеми суровата материалност и мрачната атмосфера на романа с висока езикова култура и усет към неговия напрегнат ритъм. Моряшката и китоловната лексика, както и речта на английската работническа среда от XIX век, звучат достъпно за съвременния читател, без да се губят историческата достоверност и контрастът между природно величие и човешка жестокост. Изд. Кръг, 2025

• Зорница Китинска – за превода от френски език на на „Сънят на Ягуара“ от Мигел Бонфоа. Зорница Китинска убедително предава културната многопластовост на роман, в който южноамериканската действителност и традицията на магическия реализъм са изразени на френски език. Преводът запазва флуидността на изключително дългите изречения, свободните преходи между времената, както и цветната емоционалност на авторовия изказ, без да затруднява читателя, и не на последно място – оставя цялостно усещане за усмивка в наратива. Изд. Леге Артис, 2025

• Боряна Даракчиева – за превода от английски език на „Хендерсън – кралят на дъжда“ от Сол Белоу. Романите на Сол Белоу са голямо предизвикателство и за преводача, и за читателя. Всяко изречение е трудност и изисква интелектуално усилие. Боряна Даракчиева си е поставила за задача да не спестява това усилие на читателя. Старае се да не се отклонява от оригинала синтактично, за да не изгуби стила, ритъма и напрежението. Същевременно се опитва да постигне плавност и лекота и да предаде сякаш невъзможни за описание състояния и прозрения, да адаптира много идиоми и фрази, за да се запази емоционалната сила на текста, а читателят да се насочи някак естествено към философския или исторически контекст. Намерен е точният български тон за богатия и сложен език на Белоу, в който иронията, философската рефлексия и комичното постоянно се преплитат. Изд. Лист, 2025

• Венцислав К. Венков – за превода от английски език на „Пътникът“ от Кормак Маккарти. Венцислав К. Венков пренася на български с прецизност, но и със специфично вдъхновение, сложния художествен свят на Кормак Маккарти, включително суровия изказ и оскъдната пунктуация. В мащабния и жанрово многопластов роман преводачът удържа трудното равновесие между привидна простота, поетичност и философска дълбочина, като съхранява единството и тона на повествованието. Изд. Кръг, 2025

Специални награди за изключително високи постижения:

• Кирил Кадийски (посмъртно) – за подбора и превода от френски език на „Антология на френската поезия в три тома (ІХ – ХХІ век)“. Внушителното издание „Антология на френската поезия (IX – XXIв.)“ е колосален труд, делото на един живот! Монументалният преводачески принос на Кирил Кадийски обхваща повече от дванадесет века френска поезия и изисква изключителна способност за преминаване между различни епохи, школи и поетически гласове. Преводите съчетават смислова проникновеност с виртуозно овладяване на ритъма, мелодията и образността, като дават на всеки автор пълноценен и естествен живот на български език. Изд. Колибри, УИ Св. Климент Охридски, 2025

• Крум Крумов – за превода от полски език на „Книгите на Яков“ от Олга Токарчук. Лексикалният диапазон и на оригинала, и на превода е забележителен: той съчетава архаични, диалектни и съвременни думи, терминология от различни сфери – от еврейски мистицизъм и религиозна философия, през географски и исторически реалии, до предметния свят и бита на една гъсто населена от народи, езици и култури част на Европа в навечерието на Просвещението. Особено значимо постижение на превода на Крум Крумов е способността му да води читателя през различните езикови регистри на множеството разказвачи, без да се губи вътрешната цялост и ритъма на текста. Мащабът на труда е над 1040 страници, превеждани в продължение на две години; трябва да се спомене и обемният и внимателен преводачески паратекст, който подпомага четенето, но не натрапва интерпретация. Изд. Ай Си Ю, 2025

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУМАНИТАРИСТИКА

Награда за ярки постижения:

Николай Костов – за съставителството и превода от гръцки език на „Пътешествайки: Испания и Англия“ от Никос Казандзакис. След излизането на „Пътешествайки“, книгата, която срещна българските читатели с пътеписното наследство на Никос Казандзакис, поредицата продължава с непубликувани до момента в България текстове, посветени на Англия и Испания, като събира проникновени мисли за двете страни и откроява философската дълбочина на Казандзакис и непримиримия му стремеж към духовна свобода. Николай Костов улавя не само езика, но и динамичния ход на мисълта на „пътешественика“. С езикова прецизност и чувствителност към авторовия стил преводът оживява едновременно наблюденията върху Испания и Англия и размислите за свободата, вярата, изкуството и човешката съдба. Изд. Ентусиаст, 2025

НАГРАДА ЗА ПРЕВОД НА

БЪЛГАРСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА НА ЧУЖД ЕЗИК

Андреас Третнер – за превода от български на немски език в двуезичното издание „Gedichte vom blauen Jungen“ / „Стихотворения за синьото момче“ от Александър Вутимски. Андреас Третнер, един от водещите съвременни преводачи на българска поезия на немски, този път вдъхновено представя пред немскоезичната публика Александър Вутимски чрез широк и внимателно изграден подбор от поезия, проза и автобиографични текстове, улавяйки умело специфичните за автора поетика, образност и естетика. Преводачът е включил в сборника и свое развълнувано есе за живота и творчеството на Вутимски под заглавие „Поет в собствения живот“ и така дългогодишната
преводаческа работа бива подкрепена от задълбоченото биографично проучване, което осветлява поета, неговото време и стара София, превръщайки изданието в значим акт на литературно посредничество. Изд. Arvo Verlag, Вупертал, 2025

НАГРАДА „ЕЛЕНА МУТЕВА“

за ярко постижение на млад преводач
на художествена литература

• Светла Стоянова – за превода от исландски език на „Белези“ от Ойдур Ава Олавсдотир. Още с този превод Светла Стоянова разкрива рядко съчетание между езикова прецизност, литературен усет и зрялост в работата с текст, чиято сила е в тихите напрежения, недоизказаното и фината смяна на тоновете. В превода си на „Белези“ тя съхранява особената лаконичност, специфичния хумор и емоционалната сдържаност на оригинала, без да ги превръща в студенина или неяснота. Така Светла Стоянова проявява рядка за млад преводач зрялост при работа с проза, изградена от тишина, недоизказаност и деликатни смени на регистъра. Българският текст запазва авторовия индивидуален стил, а директният превод от исландски има и важен културен принос към родната преводна продукция. Изд. Ай Си Ю, 2025

НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ
В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА

Росица Ташева – като доказан и високо ценен от колегите си и от читателите професионалист с дългогодишна практика и мащабен преводачески и авторски принос, както и по случай нейната кръгла годишнина. Росица Ташева е българска преводачка от френски и английски език и авторка на три хумористични романа. Съоснователка е на издателство Колибри. Превела е повече от 60 книги на автори като Оноре дьо Балзак, Гюстав Флобер, Луи-Фердинанд Селин, Жан Жьоне, Милан Кундера, Емил-Мишел Чоран, Фред Варгас, Филип Джиан и други. Четирикратна носителка е на награди на Съюза на преводачите в България (1985, 1996, 2006, 2013), лауреат е и на наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2018). През декември 2010 г. получава наградата „Хеликон“ за книгата си „Колкото до шотландеца“.

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

Многоуважаеми господин Ладислав Цветков, вдъхновител и учител на поколения преводачи в изкуството на превода, членовете на Съюза на преводачите в България Ви поздравяват най-сърдечно по повод Вашата 85-годишнина!
Приемете нашата благодарност за Вашия висок професионализъм в превода от и на български и чешки, както и от и на словашки език – незаменима съкровищница за усъвършенстване на знанията и уменията в устния превод на младите преводачи. Пиесите и поезията във Ваш превод дадоха възможност на българския зрител и читател да се запознае с непознати образци на чешката литература и култура, пресътворени от Вас с изящна и богата художествена словесност, неподвластна на времето. Достатъчно е да споменем преводът на чешката класика „Моето отечество“ от Иван Скала. Вашите прецизни преводи съдействаха за реализирането на много
технически проекти. Организационният Ви талант направи възможен успеха на много международни форуми в България. Синхронните преводачи са Ви благодарни за това. Още в зората на дейността на Съюза на преводачите в България Вие бяхте инициатор за създаването на Секция „Синхронен и консекутивен превод“. Без да жалите сили и време, работехте за квалифицирането на младите устни преводачи в секцията, за преводачите от групата „Редки езици“, за административната и професионална дейност на целия съюз, за поддържане на високото ниво на българската преводаческа школа.
Възхищаваме се и се прекланяме пред Вашия преводачески талант и неуморната Ви работа като организатор и вдъхновител на преводното дело у нас. Благодарим Ви за всеотдайността към живота на СПБ и за отзивчивостта към разностранните проблеми на преводачите. От все сърце Ви пожелаваме здраве, дълголетие и творческа енергия!