Сборникът с избрана поезия „Тишината след мен“ на полския поет Тадеуш Домбровски в превод на Вера Деянова е най-новото издание на „Ерго“. Художник на корицата е Омана Кацарска.

Тадеуш Домбровски (1979, Елблонг) е полски поет, прозаик, есеист. Завършва полонистика в Гданския университет, дебютира с книга още през студентските години, автор на седем стихосбирки: „Червенини“ (1999), „e-mail“ (2000), „мазурка“ (2002), „Te Deum“(2005), „Черен квадрат“ (2009), „Помежду“ (2013), „Сърцевината на словото“ (2016), както и на миниповестта „Беззащитна черта“ (2016). За „Черен квадрат“ е удостоен с наградата „Кошчелски“ и номиниран за наградата „Нике“. През 2006 г. получава от ръцете на Тадеуш Ружевич „Малък жезъл“на Полската фондация за култура, а през 2008–немската награда Hubert-Burda-Preis. Стипендиант на множество културни институции в Европа и САЩ. Превеждан на повече от двайсет езика. Редактор в литературното списание „Топос“, артистичен директор на Гданския фестивал „Европейски поет на свободата“. „Стихотворението ни позволява да видим света и себе си от различна перспектива, разширява хоризонтите, освобождава ни от стереотипите, предразсъдъците и познавателните щампи. То е урок по емпатия. Отваря очите ни, а същевременно ни учи да гледаме на действителността с леко примрежено око“, смята Домбровски.

Предлагаме няколко стихотворения от „Тишината след мен“, подбрани и предоставени ни от преводачката и издателството.

Continue reading →

„Курс по обща семиотика“ на Жан-Мари Клинкенберг в превод от френски на нашия колега Красимир Кавалджиев е ново издание на издателство СОНМ. Редактор е Мая Горчева, а художник на корицата – Веселин Праматаров. 

Жан-Мари Клинкенберг (*1944) e белгийски езиковед и семиотик, професор в Лиежкия университет, дългогодишен представител на Белгия в Международната асоциация по семиотика и вицепрезидент на Международната асоциация по визуална семиотика. Автор на многобройни изследвания, които осъществява сам или в рамките на световноизвестната Група μ: „Обща реторика“ (1970), „Реторика на поезията“ (1977), „Езици и колективи“ (1981), „Реторичният смисъл“ (1992), “Трактат за визуалния знак“ (1992), “Пет лекции по семиотика и реторика“ (1996) и др.

„Курс по обща семиотика“ на Клинкенберг предлага възможността да се запознаем с основите на тази кръстопътна наука, която представлява своеобразен диалог между антропологията и езикознанието, философията и науките за комуникацията. В този оригинален синтез, написан на достъпен език, авторът се застъпва за една когнитивна семиотика и я сподобява със социалното измерение на реториката.

Представянето на книгата ще е на 06 юни (четвъртък) от 19 ч. в зала 1 на Ректората на СУ. В него ще вземат участие Юлиян Жилиев, преводачът Красимир Кавалджиев и редакторката Мая Горчева. 

Предлагаме откъс от увода, подбран и предоставен ни от преводача и издателството.

Continue reading →

На Детския фестивал на книгата в НДК (28 май-2 юни) ще бъде представена детската  книга на Макис Цитас “Бездомният Костас” (изд. “Изида”, прев. Здравка Михайлова). Представянето на „Бездомният Костас” е в НДК на 28 май, 13.00-13.45 ч. Заповядайте!

Макис Цитас е познат на читателската публика у нас с българското издание на романа му “Бог ми е свидетел”, отличен с Европейската награда за литература (2013), (изд. Изида, 2017, прев. Здравка Михайлова), което бе представено в София и Пловдив.

Излезе и сборник с негови разкази „Облечи си жилетката” (изд. “Персей”, прев. Здравка Михайлова). Разказите скицират съвременния живот в Гърция, а героите, които срещаме тук, са въплъщение на балканската душевност в цялата ѝ разнообразна палитра и всеки от нас с лекота би могъл да се разпознае в тях.

Диригентът, на когото предстои концерт в Литва, но е неизменно преследван от притеснението на майка си, че е зиморничав и задължително трябва да си облече жилетка, за да не се разболее. Бабата, която всеки ден е пребивана и обиждана от семейството си и решава сама да търси справедливост за мъките си, макар и никой да не ѝ вярва. Мария, която от десет години планира погребението на все още живия си мъж. Пати и Такис, които намират един в друг временна разтуха от света на задълженията, неуморната работа, недостига на пари и трудно постижимите мечти. Тъжната Евгения, която не е приета от нито един манастир и не може да реализира призванието си да бъде монахиня. Убиецът Кицос, който се изповядва пред свещеника не защото изпитва вина за убийството на съпругата си, а защото му липсва селската идилия. Различни герои, различни съдби, различни сюжети – ту тъжни, ту забавни, ту чудати – всички те се напасват помежду си като парчета от един и същ сложен пъзел, за да образуват в крайна сметка една многопластова картина на гръцката действителност.