Tag Archives: in memoriam

In memoriam: Анна Лилова

АННА ЛИЛОВА
(1935 – 2022)

Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия с дъл­бо­ка скръб и тъга се прекла­ня пред памет­та на чове­ка, уче­ния и пре­во­да­ча Анна Лило­ва, коя­то е не само един от пър­ви­те учре­ди­те­ли на наша­та орга­ни­за­ция, а и дви­га­тел и глав­на опо­ра за ней­но­то осно­ва­ва­не и твор­чес­ко изграж­да­не през годините.

Бла­го­да­ре­ние на Анна Лило­ва, гер­ма­нист­ка и сама­та тя талан­т­лив пре­во­дач на висо­ка нем­с­ка лите­ра­ту­ра, бъл­гар­с­ка­та чита­тел­с­ка пуб­ли­ка се запоз­на­ва чес­то за пръв път с твор­би на Сте­фан Цвайг, Гер­хард Хауп­т­ман, Юри Бре­зан, Франц Фюман, Ана Зегерс, Ебер­хард Паниц, Иоха­нес Р. Бехер, Ханс Носак, Хел­мут Айсен­де и др.

Сво­я­та бога­та лите­ра­тур­на кул­ту­ра и задъл­бо­че­ни нова­тор­с­ки про­уч­ва­ния в област­та на тео­ри­я­та и прак­ти­ка­та на пре­во­да А. Лило­ва сис­те­ма­ти­зи­ра в моног­ра­фи­я­та си „Увод в обща­та тео­рия на пре­во­да“ (1981).
Нес­п­рес­тан­ни­ят ѝ стре­меж да спо­де­ля зна­ни­е­то с четя­щи­те хора в пол­за на кул­тур­ния обмен в све­та дове­де до осно­ва­на­та от нея дис­цип­ли­на по тео­рия и прак­ти­ка на пре­во­да в Софийс­кия уни­вер­си­тет. Поко­ле­ния бъл­гар­с­ки пре­во­да­чи и бъл­гар­с­ка­та пре­во­да­чес­ка наука полу­чи­ха от Анна Лило­ва изклю­чи­тел­но цен­на­та 6‑томна поре­ди­ца „Изкус­т­во­то на превода“.

При­нос­ни за бъл­гар­с­ка­та наука и пре­вод­но дело, за евро­пейс­ко­то кул­тур­но наслед­с­тво оста­ва и ней­но­то учас­тие (1979 – 1990) като редак­тор по въп­ро­си­те на тео­ри­я­та на пре­во­да в ред­ко­ле­ги­я­та на авто­ри­тет­но­то меж­ду­на­род­но спе­ци­а­ли­зи­ра­но спи­са­ние Babel, изда­ние на ЮНЕСКО.

Анна Лило­ва беше висо­ко цене­на и от сво­и­те коле­ги във ФИТ и оста­ви с мъд­ро­то си ръко­во­де­не на тази авто­ри­тет­на меж­ду­на­род­на орга­ни­за­ция (1979 – 1990) човеш­ки и кул­тур­ни сле­ди, запом­не­ни до днес.

Зна­ем, че Анче­то, как­то я нари­ча­ме ние, коле­ги­те ѝ от СПБ, с неу­доб­с­тво и при­тес­не­ние би се усмих­на­ла на тези редо­ве, за да ни насо­чи само да осмис­лим оно­ва, кое­то ни оста­ви в сво­и­те кни­ги, науч­ни раз­ра­бот­ки и в сво­и­те преводи.

С призна­тел­ност към съд­ба­та, че общу­вах­ме с Анна Лило­ва и с мно­го обич се прекла­ня­ме пред памет­та ѝ!

От коле­ги­те в СПБ

In memoriam: Мария Далчева

На 10 яну­а­ри ни напус­на Мария Дал­че­ва (1940 – 2021). С изтън­че­но чув­с­т­во към ези­ка и усет към ново­то, про­дъл­жи­тел на най-добро­то от тра­ди­ци­и­те и кул­ту­ра­та в чуж­да­та и род­на­та лите­ра­ту­ра Мария Дал­че­ва напра­ви свой при­нос в бъл­гар­с­кия лите­ра­ту­рен свят с пре­во­ди­те си от френ­с­ки език на твор­би като „Пле­тач­ка­та на дан­те­ли“ от Пас­кал Лене, „Пет­с­то­тин­те мили­о­на на Бегюм“ от Жюл Верн, „Пче­ли­ца“ от Ана­тол Франс и още, и още. Освен талан­т­лив лите­ра­ту­рен пре­во­дач, през целия си живот Мария Дал­че­ва е пре­по­да­ва­тел по френ­с­ки език и кул­ту­ра, кой­то с все­от­дай­на­та си рабо­та и бога­ти зна­ния допри­на­ся за изграж­да­не­то на не един и два­ма спе­ци­а­лис­ти в облас­та­та на пре­во­да, бъл­га­ро-френ­с­ки­те отно­ше­ния и фран­ко­фо­ни­я­та. Без­спор­но в осно­ва­та на раз­гръ­ща­не­то на пре­во­да­чес­кия ѝ талант и пре­по­да­ва­тел­с­ко-кул­тур­на­та ѝ дей­ност е фак­тът, че като дъще­ря на поета-фило­соф, есе­ист и пре­во­дач Ата­нас Дал­чев, М. Дал­че­ва ста­ва и негов дос­то­ен духо­вен наслед­ник.
За сво­и­те пре­во­ди Мария Дал­че­ва е носи­тел на престиж­ни награ­ди, при­съ­де­ни ѝ от Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия, а през 2019 г. е отли­че­на с гра­мо­та на Минис­тер­с­т­во­то на кул­ту­ра­та за при­нос в раз­ви­ти­е­то и попу­ля­ри­зи­ра­не­то на бъл­гар­с­ка­та кул­ту­ра и изкус­т­во и по повод Деня на народ­ни­те будители.


Поклон пред свет­лaта ѝ памет!

In memoriam: София Яневска (1936 — 2019)

Неотдавна ни напусна София Яневска, известна преводачка от руски език, член на СПБ.

Поко­ле­ния чита­те­ли помнят ней­ни­те пре­во­ди на „Док­тор Охбо­ли“ на Кор­ней Чуков­с­ки и „Нез­най­ко в Слън­че­вия град“ на Н. Н. Носов. Пре­ве­ла е също „При­каз­ки и бас­ни“ на Л. Н. Тол­с­той, „Лице сре­щу лице“ на Чин­гиз Айт­ма­тов и мно­го дру­ги твор­би. За пре­во­да на „При­каз­ки и бас­ни“ на Л. Н. Тол­с­той е удос­то­е­на с Награ­да „Плов­див“, 2005 г.

Свет­ла памет!

In memoriam: Кръстьо Станишев (1933–2019)

С тъга съоб­ща­ва­ме за кон­чи­на­та на 

Кръс­тьо Ива­нов Ста­ни­шев (1933–2019), член на СПБ.

Голям лирик в поези­я­та си за въз­рас­т­ни и деца, талан­т­лив пре­во­дач — незаб­ра­ви­ми са пре­во­ди­те му на Хьол­дер­лин, Нова­лис и Дюрен­мат — Кръс­тьо Ста­ни­шев е роден на 12 май 1933 годи­на в град Бур­гас в семейс­т­во на бежан­ци от Егейс­ка Маке­до­ния. Завър­ш­ва спе­ци­ал­ност „Бъл­гар­с­ка фило­ло­гия“ в Софийс­кия уни­вер­си­тет. Рабо­ти като редак­тор във в. „Лите­ра­ту­рен фронт“, сп. „Род­на реч“, изда­тел­с­т­во „Бъл­гар­с­ки писа­тел“. Дирек­тор е на изда­тел­с­ка къща „Цан­ко Цер­ков­с­ки“ от 1991 до 1997 г.

Aвтор e на пет­на­де­сет поетич­ни кни­ги, меж­ду кои­то „Лице­то на све­та“ (1960), „Виж­да­не“ (1965), „Мито­ло­гия“ (1968), „Любов­на гри­жа“ (1974), „Отво­ре­ни вра­ти“ (1979), „Крип­та“ (1980), „Поми­луй нас“ (1998). Ще бъде запом­нен и с поети­чес­ка­та си рав­нос­мет­ка от послед­ни­те си сти­хос­бир­ки „Граб­нат на облак“ (1999), „Пон­тийс­ки еле­гии“ (2003), „Еле­гии“ (2008). Издал е над чети­ри­де­сет кни­ги за деца.

Някол­ко десет­ки са кни­ги­те му с пре­вод­на поезия от нем­с­ки и рус­ки език. Забе­ле­жи­тел­но него­во дело е пър­ви­ят пълен пре­вод на Гьо­те­вия „Фауст“ (1980). Пре­веж­дал е мно­жес­т­во нем­с­ко­е­зич­ни авто­ри, меж­ду кои­то Мар­тин Опиц, Анд­ре­ас Гри­фи­ус, Фрид­рих Гот­либ Клоп­щок, Еду­ард Мьо­ри­ке, Нико­ла­ус Ленау, Нико­ла­ус Вел­тер, Рудолф Хенц, Вил­хелм Сабо, Йозеф Лайт­геб, Томас Берн­хард, Ало­ис Фогел, Крис­ти­не Лавант, Крис­ти­не Бус­та, Рудолф Хенц.

Отли­ча­ван е с реди­ца бъл­гар­с­ки и меж­ду­на­род­ни награ­ди за поезия, поети­чес­ки пре­вод и дет­с­ка лите­ра­ту­ра. Член е на СБП. Поче­тен граж­да­нин на град Бургас.

Кръс­тьо Ста­ни­шев ни оста­вя спо­мен за добър и бла­го­ро­ден човек. Да бъде свет­ла памет­та му!

Опе­ло­то и про­ща­ва­не­то с Кръс­тьо Ста­ни­шев ще бъде на 11 яну­а­ри (петък) 2019 г. от 11.30 ч. в цър­к­ва­та „Св. Сед­мо­чис­ле­ни­ци“ в София.

 

In memoriam: Красимира Тодорова

Пре­ди дни ни е напус­на­ла наша­та коле­га Кра­си­ми­ра Тодо­ро­ва, талан­т­ли­ва­та и все­от­дай­на пре­во­дач­ка от анг­лийс­ки език. На нея дъл­жим пър­вия пре­вод на Тол­кин на бъл­гар­с­ки: „Бил­бо Бегинс или дотам и обрат­но“ (Народ­на мла­деж, 1975), вели­ко­леп­ни пре­вод­ни стра­ни­ци от Оскар Уайлд, Скот Фиц­джер­лад, Дже­ръм Дже­ръм и др.
Ще я помним с без­ком­п­ро­мис­на­та ѝ рабо­та и добро­та­та ѝ.
Свет­ла ѝ памет!