Category Archives: Новини

СПБ подкрепя 10/42: Отворено писмо на преводачи на художествена литература

СПБ под­кре­пя 10/42: Отво­ре­но пис­мо на пре­во­да­чи на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра. При­ла­га­ме тек­с­та на пис­мо­то по-долу заед­но със съб­ра­ни­те до момен­та подписи. 

Ако сте пре­во­дач на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра или хума­ни­та­рис­ти­ка и жела­е­те да под­пи­ше­те Отво­ре­но­то пис­мо, моля, пише­те на pismo10.42@gmail.com с две­те си име­на и ези­ци­те, от и на кои­то превеждате. 


Пре­во­да­чи­те на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра осъз­на­ват отго­вор­ност­та нарав­но с изда­те­ли­те да се гри­жат за род­ния си език и лите­ра­ту­ра чрез качес­т­ве­ни, гра­мот­ни и вер­ни на ори­ги­на­ла изда­ния, да вдъх­ват живот на кул­тур­на­та връз­ка на Бъл­га­рия със све­та. Но в послед­но­то десе­ти­ле­тия усло­ви­я­та им за рабо­та се вло­ша­ват все пове­че, кое­то води до отлив от про­фе­си­я­та и спад в ниво­то на пре­во­да. За да се пре­обър­не тази обез­по­ко­и­тел­на тен­ден­ция, са нуж­ни соли­дар­ни уси­лия от всич­ки заин­те­ре­со­ва­ни стра­ни — пре­во­да­чи, изда­те­ли, вклю­чи­тел­но дър­жав­ни инс­ти­ту­ции и анга­жи­ра­ни организации.

Пър­ва­та стъп­ка вече е факт: нама­ля­ва­не­то на ДДС на 9% от 2020 годи­на дава глът­ка въз­дух на кни­го­из­да­ва­не­то в ситу­а­ция на кри­за и нарас­т­ва­ща инф­ла­ция. Но тя не е доста­тъч­на. Като след­ва­ща стъп­ка пре­во­да­чи­те заявя­ват, в съг­ла­сие с доб­ри­те прак­ти­ки на евро­пейс­ки­те си коле­ги, че ще рабо­тят при мини­мал­на тари­фа от 10 лв. на стра­ни­ца и само с дого­во­ри за отстъп­ва­не на автор­с­ко­то пра­во, как­то и че НЯМА да рабо­тят с изда­тел­с­т­ва, кои­то нала­гат т. нар. „дого­во­ри за поръчка“/възложителски дого­во­ри по чл. 42 от ЗАПСП. 

Така би се съз­да­ла въз­мож­ност да се гаран­ти­ра по-висо­ко качес­т­во на пре­во­да и по-голя­ма види­мост на пре­во­да­чи­те, като същев­ре­мен­но им се оси­гу­рят нуж­ни­те усло­вия за рабо­та и живот.


10/42: Отворено писмо на преводачи на художествена литература

Скъ­пи коле­ги пре­во­да­чи, ува­жа­е­ми издатели,

Нови­на­та от послед­ни­те дни е, че за годи­на хра­ни­те у нас са поскъп­на­ли с пове­че от 50%.

Това всъщ­ност не е нови­на, все­ки го е забе­ля­зал по джо­ба си. Инф­ла­ци­я­та зася­га всич­ки, но най-болез­не­но се отра­зя­ва на хора­та с нис­ки дохо­ди, как­ви­то, за съжа­ле­ние, сме и ние, пре­во­да­чи­те на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра. Сред нас не е при­ето да се гово­ри за пари, смя­та се, че не е bon ton. Та ние слу­жим на Духа, на Лите­ра­ту­ра­та! Щас­т­лив­ци сме, защо­то рабо­тим „по любов“. 

Да, но в послед­ни­те десе­ти­ле­тия пре­во­да­чи­те на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра в Бъл­га­рия сме при­ну­де­ни да рабо­тим „по любов“ в изклю­чи­тел­но лоши усло­вия на труд. Нис­ко запла­ща­не (неряд­ко твър­де раз­тег­на­то във вре­ме­то), крат­ки сро­ко­ве за пре­да­ва­не на пре­во­да, нала­га­не на дого­во­ри по поръч­ка вмес­то за отстъп­ва­не на автор­с­ко пра­во, лип­са на отчет­ност на про­даж­би­те и непод­но­вя­ва­не на дого­во­ри­те с изда­тел­с­т­ва­та след изти­ча­не на опре­де­ле­ния срок за отстъп­ва­не на пра­во­то за раз­прос­т­ра­не­ние – това са някои от най-чес­то сре­ща­ни­те проб­ле­ми. В резул­тат все по-мал­ко мла­ди хора изби­рат за своя про­фе­сия худо­жес­т­ве­ния пре­вод; посте­пен­но той се превръ­ща в лук­соз­но хоби и се деп­ро­фе­си­о­на­ли­зи­ра. Опи­са­ни­те по-горе обсто­я­тел­с­т­ва са при­чи­на и най-съвес­т­ни­ят пре­во­дач да е при­ну­ден да рабо­ти бър­зо, под стрес и да не може да под­дър­жа качес­т­во­то, зад кое­то тряб­ва да заста­не с име­то си. После­ди­ци­те са види­ми за всич­ки: нис­ко­то ниво на пре­во­да в голя­ма част от изда­ва­ни­те у нас кни­ги. Убе­де­ни сме, че четя­щи­те хора са забе­ля­за­ли тази тъж­на тенденция.

Да, щас­т­лив­ци сме, защо­то рабо­тим „по любов“. Но това, оказ­ва се, не е доста­тъч­но… Любов­та и отда­де­ност­та на про­фе­си­я­та губят сми­съл, кога­то нямаш въз­мож­ност да водиш дос­той­но същес­т­ву­ва­не. И да, има зна­че­ние дали ще отде­лиш три и пове­че месе­ца, за да пре­ве­деш една твор­ба как­то тряб­ва, или ще я пре­ту­паш за месец, за да си пла­тиш смет­ки­те (и то само в слу­чай че полу­чиш хоно­ра­ра си навре­ме). По-далеч­ни­те ефек­ти от всич­ко това са мно­гоб­рой­ни: накър­ня­ва­не­то на авто­ри­те­та на чуж­дес­т­ран­ни авто­ри чрез недок­рай точ­ни пре­во­ди, вло­ше­но­то качес­т­во на пре­вод­на­та лите­ра­ту­ра в цялост, боле­ду­ва­не­то на съв­ре­мен­ния език, стряс­ка­що нис­ко­то ниво на гра­мот­ност­та – все неща, за кои­то и пре­во­да­чи­те, и изда­те­ли­те, носим отговорност. 

Ето зато­ва днес тряб­ва да нару­шим доб­рия тон и да пого­во­рим за пари.

Continue reading

Какво трябва да се знае за авторското право?

Пре­по­ръ­ки от проф. Васил Геор­ги­ев за сключ­ва­не­то на договори

1. Къде е уре­де­но автор­с­ко­то право?

В Зако­на за автор­с­ко­то пра­во и срод­ни­те му пра­ва.

2. Кога въз­ник­ва автор­с­ко­то право?

Автор­с­ко­то пра­во въз­ник­ва за авто­ра със съз­да­ва­не­то на произведението.

(чл. 2 от ЗАПСП)

3. Кои про­из­ве­де­ния са обект на автор­с­ко­то право?

Обект на автор­с­ко­то пра­во е вся­ко про­из­ве­де­ние на лите­ра­ту­ра­та, изкус­т­во­то и наука­та, например:

- лите­ра­тур­ни про­из­ве­де­ния (про­за и поезия), вклю­чи­тел­но про­из­ве­де­ния на науч­на­та и тех­ни­чес­ка­та лите­ра­ту­ра (моног­ра­фии, учеб­ни­ци, сту­дии, ста­тии, док­ла­ди и др.), на пуб­ли­цис­ти­ка­та (ста­тии, очер­ци; при интер­вю­та­та най-чес­то – но не вина­ги, за авто­ри се призна­ват как­то интер­вю­и­ра­щи­ят, така и интер­вю­и­ра­ни­ят) и ком­пю­тър­ни програми;

- пре­во­ди и пре­ра­бот­ки на същес­т­ву­ва­щи про­из­ве­де­ния и фол­к­лор­ни творби;

- пери­о­дич­ни изда­ния, енцик­ло­пе­дии, сбор­ни­ци, анто­ло­гии, биб­ли­ог­ра­фии и т.н.

(чл. 3 от ЗАПСП)

4. Кои про­из­ве­де­ния не са обект на автор­с­ко­то пра­во?

Не са обект на автор­с­ко­то пра­во фол­к­лор­ни­те твор­би (но пре­во­ди­те им са); бук­вал­но­то опи­са­ние на явле­ния и про­це­си (напри­мер упът­ва­ния, сти­га да нямат твор­чес­ки харак­тер), машин­ни­ят пре­вод, крат­ки­те фра­зи и загла­вия (освен ако носят ори­ги­нал­ност), как­то и нор­ма­тив­ни­те акто­ве, кон­цеп­ци­и­те и иде­и­те; напри­мер ако в лите­ра­тур­но про­из­ве­де­ние е изра­зе­на идея, тя не се защи­та­ва като идея, а се защи­та­ва сами­ят начин на изра­зя­ва­не­то ѝ.

(чл. 4 от ЗАПСП)

Continue reading

Ново браншово споразумение дава на датските преводачи по-добра основа за преговори с издателите

Дат­с­ко­то общес­т­во на авто­ри­те, част от кое­то е и Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Дания, дого­во­ри колек­тив­но спо­ра­зу­ме­ние с Асо­ци­а­ци­я­та на дат­с­ки­те изда­те­ли за про­из­ти­ча­що­то от въвеж­да­не­то на Дирек­ти­ва­та на ЕС от 17 април 2019 годи­на относ­но автор­с­ко­то пра­во и срод­ни­те му пра­ва в циф­ро­вия еди­нен пазар задъл­же­ние за прозрач­ност. Съг­лас­но спо­ра­зу­ме­ни­е­то изда­те­ли­те носят отго­вор­ност за пъл­на­та ико­но­ми­чес­ка прозрач­ност на дого­во­ри­те с авто­ри: въз­наг­раж­де­ния, при­хо­ди, постъп­ле­ния от про­даж­би на кни­ги, про­из­вод­ни про­из­ве­де­ния и т.н. Това важи с осо­бе­на сила при дого­во­ри­те с авто­ри (вклю­чи­тел­но пре­во­да­чи) за еднок­рат­но въз­наг­раж­де­ние, при кои­то пре­во­да­чът няма инфор­ма­ция за при­хо­ди­те, кои­то гене­ри­ра него­ва­та рабо­та за изда­те­ля. Без подоб­на инфор­ма­ция авто­ри­те труд­но могат да пре­тен­ди­рат за съраз­мер­но­то и спра­вед­ли­во въз­наг­раж­де­ние, визи­ра­но в чл. 20 от Директивата.

Дат­с­ко­то общес­т­во на авто­ри­те, Дат­с­ка­та асо­ци­а­ция на авто­ри­те на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра и Асо­ци­а­ци­я­та на дат­с­ки­те изда­те­ли еди­но­душ­но се спо­ра­зу­мя­ха за обхва­та на колек­тив­но­то спо­ра­зу­ме­ние: раз­по­ред­би­те му се при­ла­гат за дого­во­ри­те за про­из­ве­де­ния на худо­жес­т­ве­на и неху­до­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра, за учеб­ни­ци, за дет­с­ки и юно­шес­ки кни­ги, как­то и за дого­во­ри­те за илюстрации/оформление и дого­во­ри­те за пре­вод. Раз­по­ред­би­те обхва­щат и диги­тал­ни­те изда­ния. Спо­ра­зу­ме­ни­е­то уточ­ня­ва как­ва инфор­ма­ция и кол­ко чес­то да се пре­дос­та­вя, как­то и по какъв начин задъл­же­ни­е­то за пре­дос­та­вя­не на инфор­ма­ция се вли­яе от вида на дого­во­ра (за еднок­рат­но въз­наг­раж­де­ние, за пери­о­дич­но въз­наг­раж­де­ние и хиб­рид­ни варианти).

Нови­на­та е пуб­ли­ку­ва­на на сай­та на ЕСАЛП.

Екатерина Клайн, Лилия Рачева-Стратиева и Румен Стоянов с почетни отличия

С радост чес­ти­тим награ­ди­те на наши­те коле­ги пре­во­да­чи, кои­то бяха сред отли­че­ни­те от Минис­тер­с­т­во­то на кул­ту­ра­та твор­ци и дей­ци за постиг­на­ти висо­ки твор­чес­ки резул­та­ти или при­нос в раз­ви­ти­е­то и попу­ля­ри­зи­ра­не­то на бъл­гар­с­ка­та кул­ту­ра и по повод 1 ноем­в­ри – Деня на народ­ни­те будители.

С почет­на награ­да „Зла­тен век – огър­лие“ беше удос­то­е­на ЕКАТЕРИНА КЛАЙН, коя­то пре­веж­да от нем­с­ки език от 1964 г. до ден дне­шен. Член е на СПБ още от осно­ва­ва­не­то му. Зани­ма­ва се с вся­ка­къв вид пре­вод, кое­то я опре­де­ля като един от мал­ко­то про­фе­си­о­нал­ни пре­во­да­чи, кои­то пре­веж­дат спе­ци­а­ли­зи­ра­на тех­ни­чес­ка, меди­цин­с­ка и науч­на лите­ра­ту­ра редом с пуб­ли­цис­ти­ка, худо­жес­т­ве­на про­за и поезия. Чрез ней­ни­те пре­во­ди бъл­гар­с­ка­та кул­ту­ра се запоз­на­ва за пър­ви път с про­из­ве­де­ния на цене­ни и извес­т­ни авто­ри от нем­с­ко­е­зич­ния свят като Илзе Тилш, Илзе Брем, Сте­фан Цвайг, Каф­ка, Пат­рик Зюс­кинд и др.

С почет­на натра­да „Зла­тен век – звез­да“ бяха удостоени:

ЛИЛИЯ РАЧЕВА-СТРАТИЕВА

Пре­во­дач на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра от пол­с­ки език; сред пре­веж­да­ни­те от нея авто­ри са Люд­вик Йежи Керн, Ян Паран­дов­с­ки, Бох­дан Чеш­ко, Ян Бжех­ва, Ярос­лав Иваш­ке­вич, Мария Кун­це­ви­чо­ва, Йежи Пут­ра­мент. Лилия Раче­ва е автор на чети­ри кни­ги за деца, а също така извес­тен спе­ци­а­лист по дет­с­ка лите­ра­ту­ра, автор на над 100 ста­тии по въп­ро­си­те на дет­с­ка­та лите­ра­ту­ра, печа­та­ни освен на бъл­гар­с­ки, и на анг­лийс­ки, френ­с­ки, нем­с­ки, пол­с­ки, китайс­ки, унгар­с­ки и дру­ги ези­ци. През 1996 и 1998 годи­на е член на меж­ду­на­род­но­то жури за награ­да­та “Андер­сен”, най-голя­ма­та меж­ду­на­род­на награ­да за дет­с­ка литература.

РУМЕН СТОЯНОВ

Пре­во­дач, поет, есе­ист, белет­рист. Него­ви твор­би са пуб­ли­ку­ва­ни в 20 стра­ни, един от съз­да­те­ли­те на Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия, Румен Сто­я­нов е доайен на испа­нис­ти­ка­та и пор­ту­га­лис­ти­ка­та в Бъл­га­рия. Сред пре­веж­да­ни­те от него десет­ки авто­ри са Мар­кес, Кор­та­сар, Бор­хес, Кар­пен­ти­ер, Алей­сан­д­ре, Де Оте­ро, Песоа, Бан­дей­ра, Дру­монд де Анд­ра­де. Автор е на над 30 кни­ги, над 50 пре­во­да, на десет­ки пред­го­во­ри и послеслови.

Тук може­те да про­че­те­те ста­тия на Явор Чуч­ков за твор­чес­кия път и дости­же­ни­я­та на Румен Стоянов.

За Матей Вишниек — един световен автор и за пристрастието на един преводач. По повод 75-годишнината на Огнян Стамболиев

Извес­т­ни­ят наш пре­во­дач от румън­с­ки и ита­ли­ан­с­ки, музи­ка­лен и лите­ра­ту­рен кри­тик Огнян Стам­бо­ли­ев (1947) има опре­де­ле­но прист­рас­т­но отно­ше­ние към твор­чес­т­во­то на френ­с­ко-румън­с­кия писа­тел Матей Виш­ни­ек (1956). Отдав­на, с педан­тич­на после­до­ва­тел­ност, той пре­веж­да пове­че­то от белет­рис­тич­ни­те и дра­ма­тур­гич­ни­те опу­си на този све­тов­но признат автор, като рома­ни­те му: „Гос­по­дин К. на сво­бо­да“, „Пани­ка в гра­да на Свет­ли­ни­те“, „Пла­ни­ра­ни­ят хаос“, „Тър­го­ве­цът на нача­ла на рома­ни“, сбор­ни­ка със сти­хо­ве „Град с един един­с­т­вен жител“, сбор­ни­ци­те с пие­си „Ман­сар­да в Париж с изглед към смърт­та“, „Път­ник в дъж­да“ и още реди­ца дру­ги про­из­ве­де­ния. Общо 9 кни­ги, пре­ве­де­ни майс­тор­с­ки, вдъх­но­ве­но, на отли­чен бъл­гар­с­ки език!

Това прист­рас­тие, тази после­до­ва­тел­ност на Огнян Стам­бо­ли­ев можем да си обяс­ним не само с амби­ци­я­та му да пред­ста­ви на бъл­гар­с­кия чита­тел един извес­тен като зна­чи­мост съв­ре­ме­нен автор. Прист­рас­ти­е­то показ­ва есте­ти­чес­ки­те раз­би­ра­ния и кри­те­рии на пре­во­да­ча за съв­ре­мен­на лите­ра­ту­ра и теа­тър. В твор­чес­т­во­то на Виш­ни­ек той нами­ра мно­го близ­ка и срод­на по твор­чес­ка нагла­са лич­ност. В него го привли­ча реф­лек­си­я­та на съв­ре­мен­на­та чув­с­т­ви­тел­ност на писа­тел, пишещ не в тра­ди­ци­он­но-кла­си­чес­ки­те харак­те­рис­ти­ки на лите­ра­ту­ра­та, а съз­да­ващ твор­би, за кои­то можем да кажем, че имат моде­рен поглед към све­та, твор­би, кои­то изслед­ват екзис­тен­ци­ал­на­та нагла­са на съв­ре­мен­ния инди­вид, твор­би, в кои­то се изра­зя­ва гло­бал­на фило­со­фия за све­та като цяло и при­със­т­ви­е­то на чове­ка в него. Огнян Стам­бо­ли­ев (пре­вел пре­ди вре­ме, също така успеш­но, и един обе­мист том с пие­си на Йожен Йонес­ко), без съм­не­ние, харес­ва тък­мо таки­ва авто­ри, кои­то показ­ват един нео­чак­ван, поня­ко­га абсур­ден поглед към све­та, авто­ри, кои­то „раз­гло­бя­ват“ инди­ви­да в него­ва­та цялос­т­ност, за да ни го пока­жат в него­ва­та край­на про­ти­во­ре­чи­вост. Това е лите­ра­ту­ра няма­ща нищо общо с тра­ди­ци­он­но-кла­си­чес­ки­те кано­ни, лите­ра­ту­ра, коя­то можем да наре­чем висо­ко ели­тар­на, коя­то се чув­с­т­ва удоб­но в дре­хи­те на модер­ност­та и постмодерността.

Послед­ни­те пре­во­ди на Огнян Стам­бо­ли­ев от твор­чес­т­во­то на Матей Виш­ни­ек са на рома­на „Любов като обув­ка, любов като чадър“ и сбор­ни­ка с пие­си „Коне под прозореца“.

ЛЮБОВ КАТО ОБУВКА, ЛЮБОВ КАТО ЧАДЪР

Теат­ра­лен роман

Този роман на Матей Виш­ни­ек, изля­зъл от печат през 2016 г., се със­тои от… 564 стра­ни­ци. Пре­ка­ле­но обе­мист за про­за­ич­но про­из­ве­де­ние. Но изне­над­ва­що­то е, че той се чете мно­го бър­зо, защо­то увли­ча със сво­я­та стре­ми­тел­ност и увле­ка­тел­ност в нара­ти­ва на писа­те­ля. Това е задъ­ха­на и спон­тан­но-изра­зе­на изпо­вед на авто­ра, коя­то ни раз­каз­ва за сво­е­то навли­за­не в све­та на теа­тъ­ра, за сре­ща­та си с евро­пейс­ка­та кул­ту­ра във Фран­ция, за откри­ва­не­то на раз­ли­ки­те в кул­тур­ния фено­мен „изкус­т­во“ в една тота­ли­тар­на дър­жа­ва като Румъ­ния (от сре­да­та на 20-ти век) и същия фено­мен в атмос­фе­ра­та на един град като Париж. Това е роман, кой­то е чужд на сюжет­на­та линей­ност, роман, в кой­то си слу­жи с фраг­мен­та, кине­ма­тог­ра­фич­ния ескиз, фило­соф­с­ка­та прит­ча, лирич­но­то откло­не­ние — всич­ки атри­бу­ти на пост­мо­дер­на­та есте­ти­ка. Той носи духа на авто­би­ог­ра­фич­на­та повес­т­во­ва­тел­ност, но чрез вглеж­да­не­то в себе си и сво­и­те изжи­вя­ва­ния в изкус­т­во­то, всъщ­ност Виш­ни­ек пра­ви и сво­и­те откри­тия за зако­ни­те на истин­с­ка­та лите­ра­ту­ра и изкус­т­во. „Това е пъту­ва­не в све­та на иде­и­те, исто­ри­я­та на теа­тъ­ра, през мина­ло­то и насто­я­ще­то на вто­ра­та роди­на на авто­ра Фран­ция, на люби­мия му Париж, Гра­да на свет­ли­ни­те, този град на виде­ни­я­та и фан­таз­ми­те, как­то сам ще го назо­ве и ще му посве­ти отде­лен, мно­го инте­ре­сен ори­ги­нал­но ком­по­зи­ран роман!, и по-спе­ци­ал­но на френ­с­кия Юг, Про­ван­са“ (О.Стамболиев).

Отдав­на не бях чел тол­ко­ва про­ник­но­вен и богат като смис­ли роман за изкус­т­во­то на теа­тъ­ра, не бях чел така­ва есе­ис­тич­но-ана­ли­тич­на про­за, чрез коя­то се про­ник­ва в аро­ма­та на съв­ре­мен­но­то изкус­т­во, роман, в кой­то живо­тът на един писа­тел е раз­ка­зан като сме­си­ца от бито­во ежед­не­вие и изди­га­не над него във вита­е­не в сфе­ри­те на твор­чес­ка­та екзал­та­ция. От тази рязък кон­т­раст се раж­да и енер­ги­я­та на рома­на като сти­лис­ти­ка. Изку­ша­вам се да цити­рам част от него­ви­те раз­мис­ли за теа­тъ­ра като изкус­т­во: 1. Теа­тъ­рът е актив­на сре­ща в едно живо огле­да­ло със самия мен; 2. Теа­тъ­рът е затво­ре­но око, кое­то се събуж­да; 3.Театърът е вик, спон­та­нен бунт, предиз­ви­кан от един­с­т­ве­на­та иде­о­ло­гия, спо­соб­на да ни про­ме­ни – емо­ци­я­та; 4. Теа­тъ­рът е край­на­та спир­ка, къде­то ни очак­ва ново нача­ло и т.н. …. Тези раз­миш­ле­ния за теа­тъ­ра са 25 на брой.

И поне­же в рома­на ста­ва въп­рос за теа­тър, за изкус­т­во, за евро­пейс­ка­та атмос­фе­ра на тези поня­тия, в мно­го стра­ни­ци избух­ва лири­чес­ки­ят глас на писа­те­ля, кой­то превръ­ща чис­то фило­соф­с­ки­те заклю­че­ния в бляс­ка­ва есе­ис­тич­на про­за. Не са мал­ко стра­ни­ци­те, къде­то Виш­ни­ек про­ти­во­пос­та­вя изкус­т­во­то на Евро­па на това на иде­о­ло­ги­чес­ки­те схе­ми и кано­ни на изкус­т­во­то в годи­ни­те, кои­то е пре­жи­вял през „Злат­на­та епо­ха Чау­шес­ку“ в Румъ­ния. И в това про­ти­во­пос­та­вя­не също има мно­го и пуб­ли­цис­тич­на страст. Така той очер­та­ва коор­ди­на­ти­те на две есте­ти­чес­ки схе­ми – тези на Запа­да и тези на Изто­ка — тоталитаризма.

Рома­нът „Любов като обув­ка, любов като чадър“ е тру­ден за раз­каз­ва­не. Тряб­ва да се усе­ти със сети­ва­та – на мисъл­та, на емо­ци­я­та. Тряб­ва да се изжи­вее. Това опре­де­ля и него­во­то оча­ро­ва­ние. Сами­ят автор е дал рецеп­та­та за него­вия про­чит. Про­чи­тът на кла­си­чес­ко­то про­из­ве­де­ние е про­чит тип „обув­ка“, т.е. про­чит посте­пен­но да обле­чеш „дре­хи­те“, да вле­зеш в „обув­ки­те“ на про­из­ве­де­ни­е­то. Про­чи­тът тип „чадър“ е този, кой­то въз­буж­да асо­ци­а­тив­но­то мис­ле­не на чита­те­ля, раж­да ско­ко­ве­те на мисъл­та и въоб­ра­же­ни­е­то му. Имен­но този вто­ри тип писа­не ни пред­ла­га Матей Виш­ни­ек в рома­на си. Един роман, кой­то пред­ста­вя све­та, изкус­т­во­то, чове­ка в него­во­то пъс­т­ро раз­но­об­ра­зие – тъж­но и смеш­но, дра­ма­тич­но и радос­т­но, кар­на­вал­но и стро­го – живот в одеж­ди­те на „обув­ка и чадър“.

КОНЕ ПОД ПРОЗОРЕЦА

Пие­си за гле­да­не и четене

След два­та сбор­ни­ка от пие­си „Ман­сар­да от Париж“ и „Път­ни­кът в дъж­да“ Огнян Стам­бо­ли­ев ни пред­ла­га пре­вод на още осем пие­си на Матей Виш­ни­ек в сбор­ни­ка „Коне под про­зо­ре­ца“. Така пред­ста­ва­та на бъл­гар­с­кия чита­тел за дра­ма­тур­га Виш­ни­ек ста­ва доста бога­та. А в мно­го интер­вю­та този автор е заявя­вал, че дра­ма­тур­ги­я­та и теа­тъ­рът са него­ва­та пър­ва голя­ма страст.

Той може да се наре­че една от емб­ле­ми­те на съв­ре­мен­ния начин на модер­но писа­не за теа­тър, кое­то чес­то пре­рас­т­ва и в пост­мо­дер­но. В пие­си­те му осе­за­е­мо се чув­с­т­ва духът на авто­ри, кои­то той смя­та за свои учи­те­ли по дра­ма­ти­чес­ко писа­не: Йожен Йонес­ко, Алф­ред Жари, Самю­ел Бекет, Йон Лука Кара­джа­ле. Той след­ва и раз­ви­ва тех­ния начин на изграж­да­не на струк­ту­ра­та на пие­са­та, тях­на­та фило­со­фия за същес­т­ву­ва­не­то на инди­ви­да в съв­ре­мен­ния свят. Ненап­раз­но го нари­чат и „новия Йонеско“.

И в сегаш­ни­ят сбор­ник Матей Виш­ни­ек изграж­да дра­ма­тур­гич­на струк­ту­ра на пие­си­те си, коя­то в цялост се явя­ва мета­фо­ра на човеш­кия живот – изтъ­кан от вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та меж­ду хора­та на сли­ва­не и раз­де­ля­не помеж­ду им, на отчуж­де­ние и витал­ност. Зато­ва тези твор­би, как­то и дру­ги, се роде­ят мно­го с абсур­диз­ма (по-точ­но този на Йонес­ко!), къде­то сати­рич­но­то, кар­на­вал­но-абсур­д­но­то, лирич­но­то, пара­док­сал­но­то същес­т­ву­ват в стран­на амал­га­ма. Геро­и­те стра­дат, но и меч­та­ят да изля­зат от „затво­ра на при­ми­ре­на­та си без­лич­ност и само­та“, герои, кои­то са с пре­кър­ше­на вол­ност на мисъл­та и воля за живот. Така Матей Виш­ни­ек изграж­да една завър­ше­на мрач­на кар­ти­на на духов­ни­те коор­ди­на­ти на пси­хо­ло­ги­я­та на инди­ви­да в днеш­но­то ни вре­ме. Но вина­ги тази кар­ти­на завър­ш­ва с някак­ва свет­ла надеж­да, с няка­къв нео­чак­ван обрат, кой­то извед­нъж при­да­ва осо­бен све­тъл аро­мат на тягос­т­на­та, „раз­гло­бе­на“ кар­ти­на на све­та и човеш­ки­те отно­ше­ния. Така Виш­ни­ек се очер­та­ва като не така без­к­рай­но тъжен автор в сво­и­те про­из­ве­де­ния като сво­и­те учители.

Част от пие­си­те имат чис­то каме­рен харак­тер, в тях чрез малък на брой лица той раз­глеж­да вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та меж­ду хора­та, изгра­де­ни на прин­ци­па на отчуж­де­ни­е­то, стра­ха от „дру­гия“, или наси­ли­е­то над „дру­гия“, т.е. раз­глеж­дат се обър­ка­ни­те и труд­ни пъти­ща на инди­ви­ди­те един към друг, изра­зя­ва­щи се в чис­то ало­гич­ни и мно­го чес­то абсур­д­но- гро­тес­к­ни дейс­т­вия. С такъв камер­но-пси­хо­ло­ги­чес­ки харак­тер са пие­си като „Вра­та­та“, „Забе­ле­жи­тел­но­то пъте­шес­т­вие на меч­ки­те Пан­да, опи­са­но от сак­со­фо­нист, кой­то има­ше при­ятел­ка във Фран­к­фурт „Чове­кът, кой­то си гово­ри сам“, „Коне под про­зо­ре­ца“. В тези твор­би геро­и­те искат неис­то­во да раз­га­да­ят зако­ни­те на житейс­ка­та си ситу­а­ция, в коя­то са изпад­на­ли, да раз­га­да­ят ениг­ма­та на сво­я­та само­та, да раз­бе­рат защо све­тът им е изпра­вил сте­ни на отчужденост.

Лич­но на мен мно­го сил­но впе­чат­ле­ние оста­ви­ха три от пие­си­те му, кои­то не са камер­ни, а са широ­ко плат­но на един исто­ри­чес­ки епи­зод от све­тов­но­то вре­ме. Това са „Жана и огъ­нят“, „Зри­те­лят, осъ­ден на смърт“ и „Исто­ри­я­та на кому­низ­ма, раз­ка­за­на за душев­но бол­ни“. Впе­чат­ля­ва­що­то в тези мащаб­ни по зами­съ­ла си твор­би е, че исто­ри­я­та от един опре­де­лен пери­од е раз­ка­за­на с ези­ка на кар­на­вал­но­то – гро­тес­ка­та, мас­ка­рад­ност­та, чер­ни­ят хумор изпъл­ват цяла­та им атмос­фе­ра. Така Виш­ни­ек се над­сми­ва гнев­но над изоб­ра­зя­ва­ния исто­ри­чес­ки пери­од – в „Жана“ това е све­тът на вре­ме­то на бун­та на Жана д„Арк; в „Зри­те­лят осъ­ден на смърт“ – това е днеш­ни­ят ни мас­ка­ра­ден свят на вза­и­мо­от­но­ше­ния, къде­то да игра­еш някак­ва „роля“ в общес­т­во­то кос­т­ва мно­го уси­лия (спе­ци­ал­но в тази пие­са се чув­с­т­ва мно­го духът на Луи­джи Пиран­де­ло!); в „Исто­ри­я­та на кому­низ­ма, раз­ка­за­на за душев­но бол­ни“ – това е мрач­на сати­ри­ко-гро­тес­ко­ва кар­ти­на на нра­ви­те в епо­ха­та на бив­шия Съвет­с­ки съюз. Тя е посве­те­на на Дани­ил Хармс и „ всич­ки писа­те­ли, заги­на­ли в затво­ри­те на властта“.

В свое изказ­ва­не Матей Виш­ни­ек спо­де­ля: „Хумо­рът за мен вина­ги има две лица. Пър­во­то, кое­то те кара да се сме­еш, и вто­ро­то – скри­то. То може да те раз­пла­че. В мои­те пие­си пред­ла­гам полет над чер­ния хумор. А сме­хът има вина­ги ефек­та на буме­ранг. Нуж­на е сме­лост, за да при­емеш. Защо­то, кога­то се сме­еш над дру­гия, не усе­щаш, че се сме­еш и на себе си…“.

Матей Виш­ни­ек не е от лес­ни­те авто­ри за про­чит и въз­при­е­ма­не на него­ви­те. За тях се изис­к­ва не само емо­ци­о­нал­но, но и инте­лек­ту­ал­но уси­лие, за да се вник­не в поня­ко­га ениг­ма­тич­на­та зна­ко­вост на него­вия мета­фо­рич­но-фило­соф­с­ки изказ на писа­не. Но сре­ща­та с него оба­че под­хран­ва наше­то въоб­ра­же­ние, въз­буж­да интен­зив­ност­та на мисъл­та ни. И това имен­но раж­да радост­та от раз­чи­та­не­то на него­ва­та ениг­мач­ност в твор­би­те му. Той е съв­ре­ме­нен автор, кой­то точ­но раз­кри­ва оне­зи про­ти­во­ре­чия на душа­та на съв­ре­мен­ния човек, раз­ди­ращ се меж­ду отча­я­ни­е­то и надеж­да­та, меж­ду бол­ка­та и усмив­ка­та, меж­ду стра­ха и сме­лост­та – човек, озо­вал се пред изпи­та­ни­я­та и предиз­ви­ка­тел­с­т­ва­та на съд­ба­та. Зато­ва и тряб­ва да бла­го­да­рим на прист­рас­т­ност­та на пре­во­да­ча Огнян Стам­бо­ли­ев, че в про­дъл­же­ние на годи­ни ни въвеж­да в све­та на този писател.

КРУМ ГЕРГИЦОВ