Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на пре­во­да на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Награ­ди за ярки постижения: 

• Мария Кое­ва — за пре­во­да на „Кали­гу­ла“ на Албер Камю, София: ФАМА+, 2022;

„Кали­гу­ла“, дра­ма в чети­ри дейс­т­вия от Албер Камю, пуб­ли­ку­ва­на през 1944 г., е
вдъх­но­ве­на от безу­ми­е­то на мла­дия рим­с­ки импе­ра­тор, убит през 41 г. сл. Хр., и от
исто­ри­и­те, раз­ка­за­ни от рим­с­кия исто­рик Све­то­ний. Но авто­рът го превръ­ща в герой на абсур­да, наред със Сизиф, Мер­со от Чуж­де­не­ца, дейс­т­ва­щи лица на оно­ва, кое­то той нари­ча „цикъ­лът на абсур­да“.
След смърт­та на сво­я­та сес­т­ра и любов­ни­ца Дру­зи­ла, Кали­гу­ла осъз­на­ва, че „хора­та уми­рат и не са щас­т­ли­ви“ и реша­ва да дове­де до край­ност бун­та си сре­щу тази исти­на за човеш­кия жре­бий, като се опи­та да замес­ти абсур­д­на­та съд­ба. Чрез уни­же­ни­я­та, нане­се­ни на пат­ри­ци­и­те, без­смис­ле­ни­те убийс­т­ва, той успя­ва да предиз­ви­ка бунт сре­щу себе си, сре­щу абсур­да, кой­то оли­цет­во­ря­ва. Не пра­ви нищо, за да предот­вра­ти заго­во­ра за убийс­т­во, кой­то се под­гот­вя сре­щу него, защо­то също така осъз­на­ва, че „убийс­т­во­то не е реше­ни­е­то“. Призна­ва про­ва­ла на сво­я­та програ­ма, на сво­е­то управ­ле­ние.
Тек­с­тът на Камю е тру­ден пора­ди осо­бе­но­то отно­ше­ние меж­ду думи­те и фак­ти­те:
импе­ра­то­рът изглеж­да безу­мен, но всъщ­ност всич­ко, кое­то каз­ва е напъл­но разум­но и дори зву­чи като общоп­ри­е­та исти­на. Така че майс­тор­с­т­во­то на пре­во­да­ча се със­тои в това с обик­но­ве­ни думи да съз­да­де един напъл­но абсур­ден текст, кой­то изглеж­да съв­сем нор­ма­лен. Изчез­ва вся­как­ва раз­ли­ка меж­ду това кое­то е при­ето да се каз­ва и всич­ки ези­ко­ви задръж­ки.
Мария Кое­ва се е спра­ви­ла забе­ле­жи­тел­но с тези труд­нос­ти и ни пре­дос­та­вя един
мно­го точен и издър­жан пре­вод на про­чу­та­та пие­са на Албер Камю.

• Или­я­на Чалъ­ко­ва - за пре­во­да на „Пеще­ра­та“, София: Колиб­ри, 2023;

Пре­во­дач­ка­та се е спра­ви­ла пре­въз­ход­но с пре­съз­да­ва­не­то на бъл­гар­с­ки на плът­ния стил на голе­мия пор­ту­гал­с­ки писа­тел. В пре­во­да си е успя­ла да съх­ра­ни почер­ка, като наме­ри най-хуба­ва фор­ма за пре­да­ва­не на осо­бе­ния син­так­ти­чен ритъм на Сара­ма­го, кой­то е извес­тен с дъл­ги­те си изре­че­ния, с впли­та­не­то на диа­ло­зи в пото­ка на едно изре­че­ние, с рето­рич­ни­те натруп­ва­ния (синат­ро­ез­ми) и обра­ти­те на изка­за. И това е постиг­на­то на един чети­вен и кра­сив бъл­гар­с­ки език, обра­зец за пре­во­да­чес­ко майсторство.

• Цве­те­ли­на Лако­ва — за пре­во­да на „Еван­ге­лие на отров­но­то дър­во“ на Бар­ба­ра Кинг­сол­вър, София: Еро­ве, 2023;

Рома­нът на Кинг­сол­вър играе с раз­лич­ни повес­т­во­ва­тел­ни сти­ло­ве, като еди­ни­ят от гла­со­ве­те допъл­ни­тел­но екс­пе­ри­мен­ти­ра ези­ко­во с палин­д­ро­ми и дру­ги фигу­ри. Дейс­т­ви­е­то започ­ва в Кон­го в края на 1950-те годи­ни и пред­по­ла­га позна­ния за ситу­а­ци­я­та в Афри­ка, като цяло, и в опис­ва­на­та стра­на, в час­т­ност. Към това тряб­ва да се доба­вят посто­ян­ни­те екс­пли­цит­ни и имп­ли­цит­ни препрат­ки към биб­ли­я­та, как­то и към раз­лич­ни про­из­ве­де­ния. Пре­во­дът на този роман е истин­с­ко предиз­ви­ка­тел­с­т­во за пре­вод. Пре­во­дач­ка­та се е спра­ви­ла вели­ко­леп­но. Наме­ри­ла е чудес­ни реше­ния за игри­те на думи, за огле­дал­ни­те изра­зи при палин­д­ро­ми­те, пре­да­ла е уни­кал­ност­та на все­ки от пет­те повес­т­во­ва­тел­ни гла­са, пре­съз­да­ла е и сти­ла, и атмос­фе­ра­та. При това на гла­дък бъл­гар­с­ки, чети­вен и бла­гоз­ву­чен, кой­то увли­ча читателя.

• Петя Пет­ко­ва ‑за пре­во­да на „Стъл­ба към небе­то“ на Джон Бойн, София: Лаби­ринт, 2023;

Мла­да­та, но все по-опит­на пре­во­дач­ка Петя Пет­ко­ва, затвър­ж­да­ва добро­то
впе­чат­ле­ние от уме­ни­я­та си да пре­сът­во­ря­ва анг­ло­е­зич­на про­за, пола­гай­ки я
подо­ба­ва­що в бъл­гар­с­кия ези­ков свят. Също­то се случ­ва и в „Стъл­ба към небе­то“ – роман от Джон Бойн, напи­сан през 2018 г. За отбе­ляз­ва­не е пре­циз­ност­та в под­хо­да към мно­гоп­лас­то­вия стил на ори­ги­на­ла, голя­мо­то мяс­то на диа­ло­га, в кой­то са опа­зе­ни осо­бе­нос­ти­те на учас­т­ва­щи­те в него събе­сед­ни­ци, уме­ло­то съче­та­ва­не на висо­ка и раз­го­вор­на реч, как­то и убе­ди­тел­но пре­съз­да­де­на­та ези­ко­ва фак­ту­ра на раз­лич­ни исто­ри­чес­ки плас­то­ве. Рома­нът на Бойн е не само лек и при­ятен за чете­не, но и лич­но пости­же­ние на Петя Петкова.

Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки постижения:

• Сил­вия Ваген­щайн – за пре­во­да на „Поезия“ на Пол Елю­ар (Със­та­ви­тел­с­т­во, пред­го­вор и пре­вод Сил­вия Ваген­щайн), София: Колиб­ри 2023. 

Пре­во­дач­ка­та Сил­вия Ваген­щайн ни под­на­ся кон­цеп­ту­ал­но том­че с избра­на
поезия от Пол Елю­ар, необ­ре­ме­не­на от иде­о­ло­ги­чес­ки наплас­тя­ва­ния, как­ви­то се
натруп­ват през живо­та му и кои­то са били най-чес­то­то оправ­да­ние за ред­ки­те му и не осо­бе­но запом­не­ни появи на бъл­гар­с­ки език. Издър­жан и вели­ко­леп­но
изтъл­ку­ван, насто­я­щи­ят Елю­ар е избор и лич­на анто­ло­гия на Ваген­щайн, коя­то тя
иска да спо­де­ли с чита­те­ли­те си. В сво­е­то вре­ме нещо подоб­но пра­ви и сами­ят
френ­с­ки поет, под­на­сяй­ки на съна­род­ни­ци­те си сти­хот­во­ре­ни­я­та на Хрис­то Ботев. А Ботев вина­ги е доста­тъч­но осно­ва­ние тук, в Бъл­га­рия, да забе­ле­жим него­вия
чуж­дес­т­ра­нен попу­ля­ри­за­тор. В слу­чая оба­че това е по-нез­на­чи­тел­на и пери­фер­на под­роб­ност. Далеч по-важ­ни са ези­ко­ви­те и образ­ни енер­гий­ни кон­вул­сии, треп­те­ния и тру­со­ве, оце­ле­ли в пре­во­да, мело­ди­ка­та и осо­бе­но лич­но­то, интим­но посла­ние, успо­ре­де­но с ком­пе­тен­т­ния пред­го­вор от пре­да­на­та пре­во­дач­ка. Не е мало­ва­жен и фак­тът, че една откро­ве­но мъж­ка поезия е интер­п­ре­ти­ра­на от дама, при­да­ла осо­бе­на рафи­ни­ра­ност на сти­ха, без да го израв­ня­ва, мани­пу­ли­ра или „феми­ни­зи­ра“. Елю­ар зву­чи убе­ди­тел­но, въз­при­е­ма­те­лят не го чете, а събе­сед­ва с него, слу­ша го и съп­ре­жи­вя­ва дове­ре­но­то му като свое.

Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на пре­во­да на

ХУМАНИТАРИСТИКА

Награ­ди за ярки постижения:

• Мари­а­на Недел­че­ва — за под­бо­ра и пре­во­да от анг­лийс­ки на кни­га­та „Изящ­но­то изкус­т­во на кри­ти­ка­та“ от Хен­ри Джеймс (изд. „Колиб­ри“);

Роман­но­то твор­чес­т­во на Хен­ри Джеймс е доб­ре позна­то на бъл­гар­с­кия чита­тел от пре­ве­де­ни­те и некол­кок­рат­но изда­ва­ни у нас него­ви белет­рис­тич­ни про­из­ве­де­ния като „Пор­т­рет на една дама“, „Бос­тън­ци“, Евро­пей­ци­те“, Прим­ка­та на призра­ка“ и дру­ги. Извес­т­но е, че Джеймс е и един от най-задъл­бо­че­ни­те лите­ра­тур­ни кри­ти­ци на сво­е­то вре­ме, оста­вил око­ло 800 лите­ра­тур­нок­ри­ти­чес­ки твор­би. Пуб­ли­ку­ва­не­то на сбор­ни­ка „Изящ­но­то изкус­т­во на кри­ти­ка­та“ дава въз­мож­ност да се добие пред­ста­ва за тази важ­на стра­на от твор­чес­ка­та дей­ност на писа­те­ля, у кого­то, по думи­те на бел­гийс­ка­та изсле­до­ва­тел­ка Жан Дел­бер-Гаран, кри­ти­кът и рома­нис­тът са в посто­ян­но вза­и­мо­дейс­т­вие.
Анг­ли­цист­ка­та Мари­а­на Недел­че­ва, на коя­то дъл­жим пър­вия досег с кри­ти­чес­ко­то твор­чес­т­во на аме­ри­кан­с­кия писа­тел, се е спра­ви­ла блес­тя­що с трой­на­та зада­ча на със­та­ви­тел, автор и пре­во­дач. В кни­га­та, коя­то се със­тои от три час­ти, са вклю­че­ни три осно­во­по­ла­га­щи лите­ра­тур­но-тео­ре­тич­ни ста­тии („Изкус­т­во­то на белет­рис­ти­ка­та“, „Кри­ти­ка­та“, „Бъде­ще­то на рома­на“), пор­т­ре­ти на извес­т­ни писа­те­ли и кри­ти­ци, съв­ре­мен­ни­ци на Хен­ри Джеймс, как­то и два от пред­го­во­ри­те, писа­ни към соб­с­тве­ни рома­ни, в кои­то изпък­ват уме­ни­е­то на писа­те­ля да се само­наб­лю­да­ва и кри­ти­чес­ка­та про­ни­ца­тел­ност, про­явя­ва­на към лич­но­то му твор­чес­т­во.
Ези­кът на Хен­ри Джеймс се отли­ча­ва с изклю­чи­тел­но богат­с­тво, жив и поле­ми­чен, на мес­та обаг­рен от фина иро­ния, той е далеч от скуч­но­то тео­ре­ти­зи­ра­не. Пре­во­дът пре­да­ва майс­тор­с­ки всич­ки чер­ти на авто­ро­вия стил, в кой­то фра­зи­те се откро­я­ват със сво­я­та точ­ност и кра­со­та, а леко­та­та на изло­же­ни­е­то не накър­ня­ва мис­лов­на­та пре­циз­ност.
Бла­го­да­ре­ние на задъл­бо­че­ния пред­го­вор, пред­ста­ви­тел­ния под­бор и про­ник­но­ве­ния пре­вод пър­во­то пред­ста­вя­не на лите­ра­тур­нок­ри­ти­чес­ко­то
твор­чес­т­во на Хен­ри Джеймс заслу­жа­ва да се оце­ни като без­спо­рен при­нос към наша­та кул­ту­ра. Воде­но от това убеж­де­ние, жури­то пред­ла­га да бъде при­съ­де­на на Мари­а­на Недел­че­ва награ­да на СПБ за ярки пости­же­ния в раз­дел „Хума­ни­та­рис­ти­ка“.

• Алек­сан­дър Донев и Гер­га­на Фър­ко­ва — за пре­во­да от нем­с­ки на кни­га­та „Съчи­не­ния по есте­ти­ка на меди­и­те от Вал­тер Беня­мин“ (изд. „Фън­Те­зи“).

Кни­га­та съби­ра на едно мяс­то раз­лич­ни по-крат­ки тек­с­то­ве (как­то и откъ­си от по-обем­ни про­из­ве­де­ния) на нем­с­кия тео­ре­тик, в кои­то той изла­га раз­би­ра­ни­я­та си за фун­к­ци­о­ни­ра­не­то на раз­лич­ни­те изкус­т­ва и съот­вет­но на тех­но­ло­ги­и­те за съз­да­ва­не и рецеп­ция на худо­жес­т­ве­но твор­чес­т­во в епо­ха­та на масо­во­то общес­т­во от пър­ви­те десе­ти­ле­тия на ХХ век.
Пре­во­дът на подо­бен тип тео­ре­тич­на лите­ра­ту­ра пред­став­ля­ва предиз­ви­ка­тел­с­т­во в мно­го отно­ше­ния. На пър­во мяс­то след­ва да се спо­ме­не изклю­чи­тел­на­та раз­нос­т­ран­ност на Беня­мин, кой­то разис­к­ва едва ли не всич­ки налич­ни – как­то и ново­по­я­ви­ли­те се в нача­ло­то на века – худо­жес­т­ве­ни фор­ми, позо­ва­вай­ки се вър­ху изклю­чи­тел­но широк спек­тър от загла­вия и авто­ри. Така на пре­во­да­чи­те се е пад­на­ла труд­на­та зада­ча да изди­рят и обяс­нят в бележ­ки под линия немал­ка част от въп­рос­ни­те препрат­ки, кое­то за поре­ден път доказ­ва, че успеш­ни­ят пре­вод вина­ги изли­за извън рам­ки­те на ези­ко­ва­та ком­пе­тен­т­ност, превръ­щай­ки се поня­ко­га – такъв е насто­я­щи­ят слу­чай – в комен­тар на изход­ния текст.
В чис­то ези­ков план след­ва да бъде отбе­ля­зан асо­ци­а­тив­ни­ят начин на писа­не на Вал­тер Беня­мин, кой­то от своя стра­на изис­к­ва пъл­но­то моби­ли­зи­ра­не на ези­ко­ви­те и сти­лис­тич­ни уме­ния при пре­во­да. За нем­с­кия автор имен­но фраг­мен­тар­ност­та на въз­при­я­ти­е­то, пото­кът от визу­ал­ни впе­чат­ле­ния, кой­то зали­ва жите­ля на модер­ния „голям град”, пред­став­ля­ва обект на реф­лек­сия, чия­то зада­ча е не само да ана­ли­зи­ра, но и да съдейс­т­ва за успеш­но­то довеж­да­не до край на реди­ца про­це­си от кул­ту­рен и соци­а­лен харак­тер, започ­на­ли с индус­т­ри­а­ли­за­ци­я­та и обра­зу­ва­не­то на т.нар. „работ­ни­чес­ка кла­са” в запад­но­ев­ро­пейс­ки­те общес­т­ва. Тук пре­во­да­чи­те е тряб­ва­ло да овла­де­ят ско­ко­ве­те в авто­ро­ва­та мисъл в ори­ги­на­ла, за да могат да го пре­да­дат адек­ват­но на бъл­гар­с­ки.
Може да се каже, че как­то в ези­ков, така и в инте­лек­ту­а­лен план пре­во­дът на кни­га­та пред­став­ля­ва достижение.

Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на пре­во­да на

БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА НА ЧУЖД ЕЗИК

• Андже­ла Родел – спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния в област­та на пре­во­да на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра за осо­бе­ни заслу­ги в пре­во­да на анг­лийс­ки език на зна­чи­ми про­из­ве­де­ния от съв­ре­мен­на­та бъл­гар­с­ка про­за и поезия, за ней­ни­те мно­гос­т­ран­ни при­но­си в попу­ля­ри­зи­ра­не­то на бъл­гар­с­ки­те лите­ра­ту­ра и кул­ту­ра в анг­ло­е­зич­ния свят и спе­ци­ал­но за пре­во­да ѝ на рома­на „Вре­ме­у­бе­жи­ще“ от Геор­ги Гос­по­ди­нов, отли­чен с награ­да­та Меж­ду­на­ро­ден Букър за 2023 година.
• Елви­ра Бор­ман-Насо­но­ва – награ­да за осо­бе­ни заслу­ги в област­та на пре­во­да на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра за пре­во­ди­те ѝ на съв­ре­мен­на бъл­гар­с­ка лите­ра­ту­ра от бъл­гар­с­ки на нем­с­ки език и за попу­ля­ри­зи­ра­не­то на бъл­гар­с­ки­те език и кул­ту­ра в чужбина.
• Бла­го­род­на Филев­с­ка-Пана­гу – награ­да за ярки пости­же­ния в област­та на пре­во­да на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра за пре­во­да ѝ от бъл­гар­с­ки на гръц­ки език на рома­на „Май­ки­те“ от Тео­до­ра Димо­ва (изд. „Енас­т­рон“).

Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на 

СИНХРОННИЯ И КОНСЕКУТИВНИЯ ПРЕВОД

• Рада Ган­ко­ва – награ­да за ярки пости­же­ния в област­та на пре­во­да за висо­кок­ва­ли­фи­ци­ра­на­та ѝ пре­во­да­чес­ка дей­ност като кон­фе­рен­тен пре­во­дач с испан­с­ки и анг­лийс­ки език, акре­ди­ти­ран към инс­ти­ту­ци­и­те на Евро­пейс­кия съюз.

Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на 

НАУЧНИЯ И ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРЕВОД

• Антон Тата­ров – спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния в област­та на пре­во­да на науч­на и тех­ни­чес­ка лите­ра­ту­ра за дъл­го­го­диш­на­та му рабо­та като пре­во­дач на дет­с­ки енцик­ло­пе­дии за изда­тел­с­т­во „Фют“.
• Ната­лия Недял­ко­ва – награ­да за ярки пости­же­ния в област­та на пре­во­да за ней­на­та висо­кок­ва­ли­фи­ци­ра­на дъл­го­го­диш­на пре­во­да­чес­ка дей­ност като кон­се­ку­ти­вен пре­во­дач от и на рус­ки език, съде­бен пре­во­дач, пре­во­дач на спе­ци­а­ли­зи­ра­на науч­на и тех­ни­чес­ка лите­ра­ту­ра и на офи­ци­ал­ни доку­мен­ти от и на рус­ки и от пол­с­ки език.

НАГРАДИ ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ:

• Васил Само­ков­ли­ев – награ­да за цялос­т­на дей­ност в област­та на пре­во­да за него­ви­те майс­тор­с­ки пре­во­ди на зна­чи­ми рома­ни от съв­ре­мен­на­та чеш­ка лите­ра­ту­ра и за дъл­го­го­диш­на­та му пре­по­да­ва­тел­с­ка дей­ност по тео­рия и прак­ти­ка на пре­во­да на бъл­гар­с­ки и чуж­дес­т­ран­ни студенти.
• Мари­а­на Ревен­с­ка – награ­да за цялос­т­на дей­ност в област­та на пре­во­да за ней­но­то пре­во­да­чес­ко майс­тор­с­т­во като дъл­го­го­ди­шен син­х­ро­нен и кон­се­ку­ти­вен пре­во­дач от и на анг­лийс­ки език, за пре­во­ди­те ѝ на худо­жес­т­ве­на про­за и поезия и за актив­но­то ѝ учас­тие в живо­та на СПБ, допри­на­ся­що за утвър­ж­да­ва­не на прести­жа на организацията.