Росица Борисова Ташева

Работ­ни ези­ци: френ­с­ки, анг­лийс­ки

Област на пре­во­да­чес­ка дей­ност: худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра, есе­ис­ти­ка, пси­хо­ло­гия

Крат­ка биог­ра­фия: Роде­на през 1946 г. в София. Завър­ши­ла Анг­лийс­ка­та гим­на­зия в София (1964) и френ­с­ка фило­ло­гия в Софийс­кия уни­вер­си­тет „Кли­мент ОХрид­с­ки” (1972). Пре­ве­ла е над 50 кни­ги на авто­ри като Оно­ре дьо Бал­зак, Гюс­тав Фло­бер, Луи-Фер­ди­нан Селин, Жан Жьо­не, Милан Кун­де­ра, Емил-Мишел Чоран, Симон дьо Бово­ар, Фред Вар­гас, Ги Гофет, Филип Джи­ан и дру­ги.

Автор е на три кни­ги: „За дип­ло­ма­ти­те и хора­та“ (1998), „Дома­шен апо­ка­лип­сис“ (2000) и „Кол­ко­то до шот­лан­де­ца“ (2010).

Избра­ни пре­во­ди:

  • Гюс­тав Фло­бер, “Бувар и Пекю­ше”
  • Луи-Фер­ди­нан Селин, “Пъте­шес­т­вие до края на нощ­та”
  • Жан Жьо­не, “Днев­ник на кра­де­ца”
  • Албер Коен, “Гвоз­до­ед”
  • Милан Кун­де­ра, “Без­смър­тие”
  • Милан Кун­де­ра, “Заве­ти и пре­да­тел­с­т­ва”
  • Емил-Мишел Чоран, “Тет­рад­ки”
  • Пиер Меро, “Бозай­ни­ци”
  • Анд­ре Конт-Спон­вил, “Духът на ате­из­ма”
  • Ги Кор­но, “Най-добро­то в нас”
  • Люк Фери, “Да се научим да живе­ем”
  • Симон дьо Бово­ар, “Ман­да­ри­ни­те”

Награ­ди: 4 награ­ди на Съю­за на пре­во­да­чи­те: Фло­бер, „Бувар и Пекю­ше” (1985); Селин, „Пъте­шес­т­вие до края на нощ­та” (1996); Чоран, „Тет­рад­ки” (2006); Симон дьо Бово­ар, „Ман­да­ри­ни­те” (2013).
Награ­да „Хели­кон” за „Кол­ко­то до Шот­лан­де­ца” (2010).

Дан­ни за кон­такт: