Българските преводи са включени в регламента на наградата „Шейх Хамад за превод и международно разбирателство“

Имаме удоволствието да съобщим, че благодарение на усилията на Мая Ценова, арабист и преводач, от 2023 г. българските преводи са включени в регламента на наградата „Шейх Хамад за превод и разбирателство“.

Ето какво разказва Мая Ценова:

След 33-те ми часа в Париж за Световния ден на арабския език в ЮНЕСКО в средата на декември пакистански колега прводач и университетски преподавател по арабски изпратил интервюто, което записа с мен там, на администраторите на „Наградата Шейх Хамад за превод и международно разбирателство” в Доха. Така малко преди Нова година получих покана от Катар да присъствам на връчването на наградите за 2022 г. в края на януари. И тръгнах на път, след като направих всичко възможно да отговоря на интереса на организаторите към превода в България от и на арабски език – написах петнайсетина страници, в които се постарах да спомена всички известни ми издания досега (повечето от които имам в собствената си библиотека, защото повечето от първите преводачи бяха мои преподаватели в СУ – Лотос Бораджиева, Веселина Райжекова, Кирияк Цонев…) И, разбира се, приложих двайсетте страници на английски език, резултат от проучването на колегата и моя приятелка Неделя Китаева по поръка на Фондация NextPage за преводите от арабски на български език през двете десетилетия от 1990 до 2010.

Целта на организаторите беше да им бъде предоставена първоначална информация. А моята надежда – преводите от арабски на български език и обратно да бъдат включени в кръга на вниманието на администраторите на Наградата „Шейх Хамад”.

На 2 март получих поздравления от румънския колега проф. Георги Григоре, който бе награден тази година в Доха за постиженията си в превода от арабски на румънски език. Той ми изпрати линк към обявяване начало на номинациите за тазгодишното издание на наградата. Поздравленията бяха за включването на българския език в регламента на Наградата „Шейх Хамад” за 2023 г.

Представям на вашето внимание превод на тази част от регламента:

Категория ПОСТИЖЕНИЯ

Тази категория е предназначена да удостои дългосрочните усилия, полагани от отделни лица и институции в сферата на превода от и на арабски език. Наградата се връчва на базата на поредица от издания, осъществени в сферата на превода от и на арабски език и допринесли за обогатяване на общуването в областта на културата и познанието.

Подкатегории за ПОСТИЖЕНИЕ за сесията 2023 г.:

*Превод от арабски на испански език

*Превод от испански на арабски език

*Превод от арабски на английски език

*Превод от английски на арабски език

*Превод от арабски на български език

*Превод от български на арабски език

*Превод от арабски на синдски език

*Превод от синдски на арабски език

*Превод от арабски на сомалийски език

*Превод от сомалийски на арабски език

Стойността на наградата във всяка подкатегория е 100.000 щатски долара

Условия за номиниране и самономиниране за наградата за постижение:

* Номинирането и самономинирането е ограничено в рамките на официално оповестените дати. (1 март 2023 – 31 юли 2023 -бел.прев.)

* Понастоящем номинирането и самономинирането е ограничено до областта на хуманитаристиката и социалните науки.

* Номинирането се извършва от институции (издателства, изследователски центрове, институти, университетски катедри и пр.) или чрез самономиниране.

* Номинирането и самономинирането следна да бъде за лица, които са живи към момента на обявяване на резултатите.

* Творбите на номинирания/самономиниралия се – лице или институция – не трябва да съдържат расистки или обидни становища.

* Преводите трябва да бъдат издадени и да имат международен стандартен номер на книга ISBN.

* Няма ограничения във времето относно датата на издаване на преводите.

* Журито за определяне на наградите има правото да номинира преводачи или творби, които не са били номинирани.

* Журито за определяне на наградите има правото да се възползва от наградените творби и преводачи в сферите на запознаване с Наградата и популяризирането ѝ.

* Получилият която и да е от наградите „Шейх Хамад за превод и международно разбирателство“ няма право да е кандидатира отново за никоя от категориите, преди да са изминали пет години.

* Специализираните журита си запазват правото да не присъдят наградата във всяка от категориите (ако представените творби не са на ниво, или не отговарят на условията за удостояване), или да коригират стойността ѝ според забележките на журиращите, или да отнемат наградата след присъждането ѝ, ако с налице причини за това.

* В случай на спор компетентност имат единствено съдилищата в Държавата Катар, като за база се приема арабският текст на Устава на Наградата.

За номиниране или самономиниране в категорията Постижения е необходимо:

• Да се попълни електронният формуляр на официалния сайт и да се изпратят в електронен вид най-ярките поне пет превода на номинирания или самономиниралия се. За предпочитане е да се изпрати възможно най-голям брой преводи (заедно с оригиналите), които отразяват нивото на постижението и приноса в областта на превода от и на арабски език.

• След завършване на процеса на номиниране/самономиниране по електронен път разпечатаният формуляр следва да се изпрати заедно с копия от приложените преводи заедно с оригиналните книги на следния адрес:

• Награда „Шейх Хамад за превод и международно разбирателство“

Квартал на културата (Каттара), сграда №28

Пощ. Кутия 12231

Доха, Катар

В случай, че имате въпроси относно начина на номиниране /самономиниране, или се сблъскате с каквито и да било технически проблеми при попълване на електронния формуляр, молим да контактувате единствено със следния електронен адрес: Award@hta.qa

СПБ подкрепя 10/42: Отворено писмо на преводачи на художествена литература

СПБ подкрепя 10/42: Отворено писмо на преводачи на художествена литература. Прилагаме текста на писмото по-долу заедно със събраните до момента подписи.

Ако сте преводач на художествена литература или хуманитаристика и желаете да подпишете Отвореното писмо, моля, пишете на pismo10.42@gmail.com с двете си имена и езиците, от и на които превеждате.

Преводачите на художествена литература осъзнават отговорността наравно с издателите да се грижат за родния си език и литература чрез качествени, грамотни и верни на оригинала издания, да вдъхват живот на културната връзка на България със света. Но в последното десетилетия условията им за работа се влошават все повече, което води до отлив от професията и спад в нивото на превода. За да се преобърне тази обезпокоителна тенденция, са нужни солидарни усилия от всички заинтересовани страни – преводачи, издатели, включително държавни институции и ангажирани организации.

Първата стъпка вече е факт: намаляването на ДДС на 9% от 2020 година дава глътка въздух на книгоиздаването в ситуация на криза и нарастваща инфлация. Но тя не е достатъчна. Като следваща стъпка преводачите заявяват, в съгласие с добрите практики на европейските си колеги, че ще работят при минимална тарифа от 10 лв. на страница и само с договори за отстъпване на авторското право, както и че НЯМА да работят с издателства, които налагат т. нар. „договори за поръчка“/възложителски договори по чл. 42 от ЗАПСП. 

Така би се създала възможност да се гарантира по-високо качество на превода и по-голяма видимост на преводачите, като същевременно им се осигурят нужните условия за работа и живот.

10/42: Отворено писмо на преводачи на художествена литература

Скъпи колеги преводачи, уважаеми издатели,

Новината от последните дни е, че за година храните у нас са поскъпнали с повече от 50%.

Това всъщност не е новина, всеки го е забелязал по джоба си. Инфлацията засяга всички, но най-болезнено се отразява на хората с ниски доходи, каквито, за съжаление, сме и ние, преводачите на художествена литература. Сред нас не е прието да се говори за пари, смята се, че не е bon ton. Та ние служим на Духа, на Литературата! Щастливци сме, защото работим „по любов“. 

Да, но в последните десетилетия преводачите на художествена литература в България сме принудени да работим „по любов“ в изключително лоши условия на труд. Ниско заплащане (нерядко твърде разтегнато във времето), кратки срокове за предаване на превода, налагане на договори по поръчка вместо за отстъпване на авторско право, липса на отчетност на продажбите и неподновяване на договорите с издателствата след изтичане на определения срок за отстъпване на правото за разпространение – това са някои от най-често срещаните проблеми. В резултат все по-малко млади хора избират за своя професия художествения превод; постепенно той се превръща в луксозно хоби и се депрофесионализира. Описаните по-горе обстоятелства са причина и най-съвестният преводач да е принуден да работи бързо, под стрес и да не може да поддържа качеството, зад което трябва да застане с името си. Последиците са видими за всички: ниското ниво на превода в голяма част от издаваните у нас книги. Убедени сме, че четящите хора са забелязали тази тъжна тенденция.

Да, щастливци сме, защото работим „по любов“. Но това, оказва се, не е достатъчно… Любовта и отдадеността на професията губят смисъл, когато нямаш възможност да водиш достойно съществуване. И да, има значение дали ще отделиш три и повече месеца, за да преведеш една творба както трябва, или ще я претупаш за месец, за да си платиш сметките (и то само в случай че получиш хонорара си навреме). По-далечните ефекти от всичко това са многобройни: накърняването на авторитета на чуждестранни автори чрез недокрай точни преводи, влошеното качество на преводната литература в цялост, боледуването на съвременния език, стряскащо ниското ниво на грамотността – все неща, за които и преводачите, и издателите, носим отговорност. 

Ето затова днес трябва да нарушим добрия тон и да поговорим за пари.

Continue reading →

Какво трябва да се знае за авторското право?

Препоръки от проф. Васил Георгиев за сключването на договори

1. Къде е уредено авторското право?

В Закона за авторското право и сродните му права.

2. Кога възниква авторското право?

Авторското право възниква за автора със създаването на произведението.

(чл. 2 от ЗАПСП)

3. Кои произведения са обект на авторското право?

Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, например:

– литературни произведения (проза и поезия), включително произведения на научната и техническата литература (монографии, учебници, студии, статии, доклади и др.), на публицистиката (статии, очерци; при интервютата най-често – но не винаги, за автори се признават както интервюиращият, така и интервюираният) и компютърни програми;

– преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;

– периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии и т.н.

(чл. 3 от ЗАПСП)

4. Кои произведения не са обект на авторското право?

Не са обект на авторското право фолклорните творби (но преводите им са); буквалното описание на явления и процеси (например упътвания, стига да нямат творчески характер), машинният превод, кратките фрази и заглавия (освен ако носят оригиналност), както и нормативните актове, концепциите и идеите; например ако в литературно произведение е изразена идея, тя не се защитава като идея, а се защитава самият начин на изразяването ѝ.

(чл. 4 от ЗАПСП)

Continue reading →

Ново браншово споразумение дава на датските преводачи по-добра основа за преговори с издателите

Датското общество на авторите, част от което е и Съюзът на преводачите в Дания, договори колективно споразумение с Асоциацията на датските издатели за произтичащото от въвеждането на Директивата на ЕС от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар задължение за прозрачност. Съгласно споразумението издателите носят отговорност за пълната икономическа прозрачност на договорите с автори: възнаграждения, приходи, постъпления от продажби на книги, производни произведения и т.н. Това важи с особена сила при договорите с автори (включително преводачи) за еднократно възнаграждение, при които преводачът няма информация за приходите, които генерира неговата работа за издателя. Без подобна информация авторите трудно могат да претендират за съразмерното и справедливо възнаграждение, визирано в чл. 20 от Директивата.

Датското общество на авторите, Датската асоциация на авторите на художествена литература и Асоциацията на датските издатели единодушно се споразумяха за обхвата на колективното споразумение: разпоредбите му се прилагат за договорите за произведения на художествена и нехудожествена литература, за учебници, за детски и юношески книги, както и за договорите за илюстрации/оформление и договорите за превод. Разпоредбите обхващат и дигиталните издания. Споразумението уточнява каква информация и колко често да се предоставя, както и по какъв начин задължението за предоставяне на информация се влияе от вида на договора (за еднократно възнаграждение, за периодично възнаграждение и хибридни варианти).

Новината е публикувана на сайта на ЕСАЛП.

Екатерина Клайн, Лилия Рачева-Стратиева и Румен Стоянов с почетни отличия

С радост честитим наградите на нашите колеги преводачи, които бяха сред отличените от Министерството на културата творци и дейци за постигнати високи творчески резултати или принос в развитието и популяризирането на българската култура и по повод 1 ноември – Деня на народните будители.

С почетна награда „Златен век – огърлие“ беше удостоена ЕКАТЕРИНА КЛАЙН, която превежда от немски език от 1964 г. до ден днешен. Член е на СПБ още от основаването му. Занимава се с всякакъв вид превод, което я определя като един от малкото професионални преводачи, които превеждат специализирана техническа, медицинска и научна литература редом с публицистика, художествена проза и поезия. Чрез нейните преводи българската култура се запознава за първи път с произведения на ценени и известни автори от немскоезичния свят като Илзе Тилш, Илзе Брем, Стефан Цвайг, Кафка, Патрик Зюскинд и др.

С почетна натрада „Златен век – звезда“ бяха удостоени:

ЛИЛИЯ РАЧЕВА-СТРАТИЕВА

Преводач на художествена литература от полски език; сред превежданите от нея автори са Людвик Йежи Керн, Ян Парандовски, Бохдан Чешко, Ян Бжехва, Ярослав Ивашкевич, Мария Кунцевичова, Йежи Путрамент. Лилия Рачева е автор на четири книги за деца, а също така известен специалист по детска литература, автор на над 100 статии по въпросите на детската литература, печатани освен на български, и на английски, френски, немски, полски, китайски, унгарски и други езици. През 1996 и 1998 година е член на международното жури за наградата “Андерсен”, най-голямата международна награда за детска литература.

РУМЕН СТОЯНОВ

Преводач, поет, есеист, белетрист. Негови творби са публикувани в 20 страни, един от създателите на Съюза на преводачите в България, Румен Стоянов е доайен на испанистиката и португалистиката в България. Сред превежданите от него десетки автори са Маркес, Кортасар, Борхес, Карпентиер, Алейсандре, Де Отеро, Песоа, Бандейра, Друмонд де Андраде. Автор е на над 30 книги, над 50 превода, на десетки предговори и послеслови.

Тук можете да прочетете статия на Явор Чучков за творческия път и достиженията на Румен Стоянов.