Антологията „Ята сред безкрая“ е ново издание на „Стилует“. Съставителството и преводът са дело на Иванка Павлова и Николай Тодоров, които представят книгата по следния начин:
Настоящата антология е опит да се обхванат всички открояващи се автори за период от близо два века и половина с поне по едно значимо стихотворение.
Предимство имат по-малко познати или непревеждани произведения, но са включени и нови преводи на емблематични творби, като някои творци присъстват с повече текстове – Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Евгений Баратински, Александър Блок и др. Главна цел на съставителите е да се очертае руската поетическа мисъл в нейните динамика, пъстрота и разнообразие, макар мнозина от подбраните автори да остават слабо познати в България, а неколцина да са напълно забравени.
В миналото историческият контекст често се е оказвал подвластен на мъгляви обобщения, неточни оценки и идеологически залитания. Времевата дистанция спрямо подбраните произведения спомага да се подходи с по-голяма критическа яснота към силно въздействащия канон, който те изграждат.
Предлагаме няколко стихотворения от антологията.
АЛЕКСАНДЪР С. ПУШКИН
* * * …
Аз помня онзи миг прекрасен:
пред взора ми яви се ти –
на красотата образ ясен,
мираж с божествени черти.
Сред горестите безнадеждни,
в света на шумна суета
си спомнях думите ти нежни,
сънувах твойта красота.
Но мина време. Дял метежен
разсея прежните мечти.
Забравих аз гласа ти нежен
и ангелските ти черти.
И в мрачното ми заточение
течаха ден след ден едвам –
без божество, без вдъхновение,
без сълзи, без любовен плам.
Но стресна се от сън душата:
пред мене пак яви се ти –
ваяние на красотата,
мираж с божествени черти.
Заби сърцето в упоение:
възкръснаха като в жив храм
и божество, и вдъхновение,
и сълзи, и любовен плам.
1825
Превод Иванка Павлова