Йозеф Шкворецки (1924–2012) е чешки писател, издател и преводач. Завършва философия и английска филология в Карловия университет и работи като редактор в „Държавно издателство за изящна литература“ и списание „Световна литература“. След смазването на „Прашката пролет“ емигрира в Канада, където заедно със съпругата си, писателката и актриса Зденка Саливарова, създава легендарното дисидентско издателство 68 Publishers и застава зад първите издания на Лудвик Вацулик, Вацлав Хавел, Бохумил Храбал и Милан Кундера. Носител на редица награди, Шкворецки е централна фигура на литературната сцена, както в родната си страна, така и в чужбина.

На български език досега са излезли книгите: „Бас саксофон“, изд. Стигмати, 2010, превод Гинка Бакърджиева „Танковият батальон“, изд. Стигмати, 2011, превод Васил Самоковлиев, „Страхливци“, изд. Парадокс, 2021, превод Васил Самоковлиев

„Страхливци“ е първият роман на чешкия писател дисидент Йозеф Шкворецки. Написан през 1948 – 1949 г., той вижда бял свят едва десет години по-късно (1958) и предизвиква скандал, довел до изземането и унищожаването на почти целия тираж. Авторът е обвинен в омаловажаване на героизма на поборниците за установяване на комунистическата власт и изпада в немилост.

Романът ни пренася буквално в последните дни на Втората световна война, между 4 и 11 май 1945 г., във фиктивен град в Североизточна Бохемия, и представлява разказ от първо лице на доскорошния гимназист и страстен джаз саксофонист Дани Смиржицки., литературно алтер его на Шкворецки.

Дани и приятелите му се отнасят с презрение към по-старото поколение, което ръководи града и се старае да организира мирен преход от германско към съветско владичество. Младият джазмен извършва редица смели постъпки, участва в бойни действия и дори успява да взриви немски танк, но не се ръководи от благородни идеали, а от желанието да впечатли обекта на въжделенията си, Ирена. На практика главният герой в романа е малкият човек и неговата съдба сред бурите на световните катаклизми. През неговите очи авторът разглежда вечните теми като индивидуалната и общата памет, смелостта и страха, свободата на избора, толерантността.

Предлагаме откъс от романа, любезно предоставен от преводача Васил Самоковлиев.

---

Continue reading →

Представяме романа “Бос по стърнището” на Зденек Сверак в превод на нашата колега Йорданка Трифонова. Книгата е издадена от “Наука и изкуство” и е част от проекта “Новите лица на литературна Европа”, съфинансиран от програма Творческа Европа на ЕС.

Зденек Сверак (1936, Прага, Чехия) е драматург, сценарист, актьор, писател, текстописец. Завършва Висше педагогическо училище и първоначално работи като учител, след което преминава на работа в Чехословашкото радио. Един от „бащите“ (заедно с Ладислав Смоляк) на Театъра на Яра Цимерман, в който главно действащо лице е фиктивният недооценен гигант на мисълта Яра Цимерман. В началото на 90-те години на миналия век Зденек Сверак започва да пише сценарии, които реализира синът му Ян Сверак. Плод на съвместната им  работа са  филмите Obecná škola, Kolja, Tmavomodrý svět, Vratné lahve, Po strništi bos. През 1996 г. “Коля” получава Оскар за най-добър чуждестранен филм.

Зденек Сверак е носител на многобройни награди –  литературни: три път Магнезия Литера – награда на читателите (2004, 2012 и 2014 за предлагания мемоарен роман “Бос по стърнището”), филмови – два пъти номинация за Оскар за най-добър чуждестранен филм и един път Оскар за “Коля”, Чешки лев, Златен глобус и др.; както и за обществен дейност.

“Бос по стърнището” (2013) е мемоарен роман, по който Ян Сверак, синът на Зденек Сверак, засне през 2017 г. едноименен филм. Възрастният писател се връща в детските си години и поглежда към света с очите на седемгодишното дете, което по стечение на обстоятелствата е по време на Втората световна война е изтръгнато от градската среда и пресадено в малко градче в Североизточна Чехия. В поредица от случки писателят успява да пресъздаде чрез пестеливо, но точно нарисувани образи превръщането на детето в момче, живота в провинциалното чешко градче по време на войната и военния период в живота на собственото си семейство. Чешката литературна критика възприема книгата като част от трилогията за живота на Свераковото семейство, включваща още Obecná škola и Vratné lahve. Разказът е пропит с нежност и интелигентен хумор, забавлява и трогва.

Предлагаме въведението към романа.

 

Continue reading →

Представяме “Ангелите на нищожността” – разказ от сборника „Бърненски разкази“ на Иржи Кратохвил в превод от чешки на Добромир Григоров. Книгата е издание на СОНМ, художник е Борис Праматаров. 

Иржи Кратохвил (*1940) е писател и драматург, есеист и журналист, една от най-значимите фигури в съвременната чешка литература. Публикува първите си разкази още през 1964 г., а след август 1968 г. попада в списъка на забранените автори заедно с Вацлав Хавел, Милан Кундера и много други. Днес Кратохвил е един от най-популярните и четени чешки писатели. На български са преведени творбите му „Любов моя, Постмодерна“ (2001), „Лягай долу, звяр!“ (2006), „Лейди Карнавал“ (2008) и „Лека нощ, сладки сънища“ (2015). Носител е на престижните литературни награди „Том Стопард“ (1991), „Карел Чапек“ (1998), „Ярослав Сайферт“ (1999) и др.

„Бърненски разкази“ се появяват през 2007 г. По думите на самия Кратохвил: „Историите […] се разполагат в седем бърненски десетилетия, някои от тях са още от времето на немската окупация, част от тях – в четирите десетилетия на комунизма, а повечето са от нашата съвременност. Най-голямата част от бърненските разкази написах след 1990 г.“ В тях откриваме неочаквани развръзки, трагикомични сюжети и герои, невероятни и нерядко гротескни скокове в пространството и времето, както и добронамерено пародиране на техниките на постмодерното писане. Кратохвил разказва увлекателно и с ненатрапчива ерудиция, като същински Демиург, който твори своите собствени светове сякаш отвъд субстанцията на света, осланяйки се единствено на себе си и полета на своето въображение.

Преводачът на книгата доц. д-р Добромир Григоров (*1968) е преподавател по история на чешката и словашката литература в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите “Милан Кундера и познанието на романа” (2001) и „Градината на литературната история“ (2012). Превежда съвременна чешка проза и хуманитаристика (Даниела Ходрова, Вацлав Хавел, Михал Айваз, Хана Андроникова, Томаш Змешкал, Якуба Каталпа и др.). Член е на редакционния съвет на списанията „Slavia“ (Прага) и „Bohemica Litteraria“ (Бърно), съосновател и редактор на електронното списание за хуманитаристика „Littera et Lingua“.

Книгата е част от проекта «Разказът – един пренебрегнат жанр», подкрепен от Програма «Креативна Европа» на ЕС.

 

Continue reading →