Tag Archives: ЗАПСП

Какво трябва да се знае за авторското право?

Препоръки от проф. Васил Георгиев за сключването на договори

1. Къде е уредено авторското право?

В Закона за авторското право и сродните му права.

2. Кога възниква авторското право?

Авторското право възниква за автора със създаването на произведението.

(чл. 2 от ЗАПСП)

3. Кои произведения са обект на авторското право?

Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, например:

– литературни произведения (проза и поезия), включително произведения на научната и техническата литература (монографии, учебници, студии, статии, доклади и др.), на публицистиката (статии, очерци; при интервютата най-често – но не винаги, за автори се признават както интервюиращият, така и интервюираният) и компютърни програми;

– преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;

– периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии и т.н.

(чл. 3 от ЗАПСП)

4. Кои произведения не са обект на авторското право?

Не са обект на авторското право фолклорните творби (но преводите им са); буквалното описание на явления и процеси (например упътвания, стига да нямат творчески характер), машинният превод, кратките фрази и заглавия (освен ако носят оригиналност), както и нормативните актове, концепциите и идеите; например ако в литературно произведение е изразена идея, тя не се защитава като идея, а се защитава самият начин на изразяването ѝ.

(чл. 4 от ЗАПСП)

Continue reading →

Становище на Съюза на преводачите относно проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права

(публикуван в портала за обществени консултации на 15.09.2021 г.)

Съюзът на преводачите в България изказва признателност на работната група към Министерството на културата, изготвила Законопроекта, и изразява задоволство от промените, улесняващи достъпа до съдържание, което е обществено достояние; въведените изключения по отношение на цифровото използване на произведения или други обекти на закрила при обучение, както и регламентирането на възможността обектите на закрила да бъдат използвани от институциите за културно наследство без разрешение на автора и без заплащане на възнаграждение.

По отношение на мерките за засилване позицията на авторите и артистите изпълнители при договаряне на използването на техните обекти, както и на подходящи гаранции, че правоносителите получават справедливи възнаграждения по вече сключени договори, Съюзът на преводачите отчита направените в Законопроекта стъпки, но смята, че те са недостатъчни и няма да доведат до „справедливото и съразмерно заплащане“, за което се говори в Директива 2019/790 на Европейския парламент и за което в мотивите към Законопроекта се твърди, че се въвежда като „общ принцип“.

Справедливото и съразмерно заплащане е основният път за стимулиране на творческата дейност и обогатяване на културното многообразие, а за артистите изпълнители и преводачите в частност е единствената гаранция за поддържане на високи професионални стандарти. Съхранението на българския език и развитието на българската словесност са в пряка зависимост от качеството на превода, което пък на свой ред зависи от възможността преводачът да може да се издържа от труда си. Предложените в Законопроекта промени не са достатъчни за решаването на този проблем, тъй като не държат сметка за българската действителност. Допълнението в чл. 44: “В този случай чл. 42 не се прилага” и новият чл. 54а за договор с автор на превод са стъпки в правилната посока, но поради неравнопоставеността в отношенията между авторите и ползвателите на техните произведения не възпрепятстват масовото използване на чл. 42, който дава възможност за ощетяване на авторите. С оглед на това Съюзът на преводачите в България предлага чл. 42 да бъде допълнен с алинея 3, която да посочва, че чл. 42 е неприложим към литературните произведения.

За да съобрази изискванията на Директивата за прозрачност, законопроектът въвежда задължение за предоставяне на актуална, разбираема, относима и изчерпателна информация на авторите и артистите изпълнители най-малко веднъж годишно за използването на произведенията или другите обекти на закрила, включително за начините на използване, всички приходи и дължимото възнаграждение. За съжаление, обаче това задължение остава в сферата на пожеланията, тъй като не е предвидена санкция в случай на неизпълнение. Затова Съюзът на преводачите в България предлага към чл. 97 да се добави нова алинея, в която да е ясно посочена санкцията при неизпълнение на това задължение. Също така, в Закона е добре да се въведе задължение за издателите да поддържат досие – електронно или хартиено, в което да може да се установи спазването на това задължение, например под формата на допълнителна ал.10 към чл. 39: Издателите са длъжни да пазят на хартиен или електронен носител доказателства за съставените отчети и за уведомяването на авторите за тях.

Съюзът на преводачите приветства предвидената в Законопроекта възможност авторът или артистът изпълнител да претендира за допълнително възнаграждение от страната, с която е сключил договор за използване или от нейни правоприемници, в случаите, когато първоначално договореното възнаграждение се окаже явно несъразмерно на приходите, получени от използването на произведението. Следва да се отбележи обаче, че текстовете, уреждащи процедурата за медиация или евентуален съдебен иск за допълнително възнаграждение, могат да останат мъртвородени, тъй като става дума за доста малки суми, неоправдаващи разходите и усилията от страна на автора. Поради тази причина Съюзът на преводачите в България се отнася с известни резерви към предложеното отпадане на заложения максимален десетгодишен срок на договора за използване на произведение. Навярно това ограничение наистина е бариера за развитие на пазара на някои индустрии, но в сферата на книгоиздаването, например, то е от малкото ефективни мерки, защитаващи правата на авторите, и в този смисъл би било добре да се потърси начин да остане.

Открито писмо на УС на СПБ относно промените в ЗАПСП

ДО

                                                          Г-н Вежди Рашидов,

Председател на Комисията по културата и медиите

                                                                                    Народно събрание на Република България

 

                           ДО

                                             Г-н Боил Банов,

                                                        Министър на културата

Министерство на културата на Република България

 

Уважаеми господин Рашидов,

Уважаеми господин Банов,

 

Съюзът на преводачите в България (СПБ), единствената в страната ни творческа организация на преводачи, създадена за осъществяване на общественополезна дейност, чиито членове са носители на авторски права, заявява своята готовност да съдейства при изготвянето на подзаконови нормативни актове по прилагането на Закона за авторското право и сродните му права.

През последните месеци в българското публично пространство тече широка дискусия във връзка с въвеждането на изискванията на Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикалните произведения за използване онлайн на вътрешния пазар.

Управителният съвет на СПБ смята, че съществуващата нормативна уредба не осигурява необходимите условия за ефективно прилагане на закона, ред, защитени от ЗАПСП, авторски права не намират съответна закрила в практиката. Съществуват непълноти в Закона за авторското право и сродните му права, особено сериозни в условията на бързо променящата се технологична среда. Масови са кражбите на произведения на художествения превод в сайтове, регистрирани у нас и в чужбина; налице са случаи, когато издатели не изпълняват своите договорни задължения към преводачите. Държавата не е изпълнила своето задължение да създаде механизъм за прилагане на законовите уредби, отнасящи се до колективните авторски права при репрографиране и при отчисленията за ползване на авторските произведения.

Непълнотите в ЗАПСП трябва да бъдат спешно преодолени, така че българският закон да съответства както на условията в нашата страна, така и на европейските стандарти и норми и на международната практика в сферата на интелектуалната собственост.

СПБ подкрепя справедливите искания на всички творци, носители на авторски права, за създаване на ефективен механизъм за прилагане на чл. 22а и 26 от ЗАПСП.

И още веднъж, този път в индивидуално качество, Съюзът на преводачите в България заявява солидарността си с исканията на организацията за колективно управление на АП РЕПРО.БГ, на която сме и член-учредител.

Готови сме да съдействаме  при изработването на правната уредба по прилагането на Закона за авторското право и сродните му права, отнасяща се до използването, възпроизвеждането и разпространението на текстове, обект на авторското право.

Настояваме наши представители да участват на всички нива в изработването на правните уредби по прилагането на ЗАПСП, отнасящи се до използването, възпроизвеждането и разпространението на текстове, обект на авторското право.

 

                                                                                      Управителен съвет на Съюза на преводачите в България

                                                                                      Председател на Съюза на преводачите в България,

                                                                                      доц. д-р Иво Панов

07.03.2018 г.