Tag Archives: годишни награди

Годишни награди на Съюза на преводачите в България за 2023 г.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Награди за ярки постижения:

  • Мария Коева – за превода на „Калигула” на Албер Камю, София: ФАМА+, 2022;

„Калигула”, драма в четири действия от Албер Камю, публикувана през 1944 г., е
вдъхновена от безумието на младия римски император, убит през 41 г. сл. Хр., и от
историите, разказани от римския историк Светоний. Но авторът го превръща в герой на абсурда, наред със Сизиф, Мерсо от Чужденеца, действащи лица на онова, което той нарича „цикълът на абсурда“.
След смъртта на своята сестра и любовница Друзила, Калигула осъзнава, че „хората умират и не са щастливи“ и решава да доведе до крайност бунта си срещу тази истина за човешкия жребий, като се опита да замести абсурдната съдба. Чрез униженията, нанесени на патрициите, безсмислените убийства, той успява да предизвика бунт срещу себе си, срещу абсурда, който олицетворява. Не прави нищо, за да предотврати заговора за убийство, който се подготвя срещу него, защото също така осъзнава, че „убийството не е решението“. Признава провала на своята програма, на своето управление.
Текстът на Камю е труден поради особеното отношение между думите и фактите:
императорът изглежда безумен, но всъщност всичко, което казва е напълно разумно и дори звучи като общоприета истина. Така че майсторството на преводача се състои в това с обикновени думи да създаде един напълно абсурден текст, който изглежда съвсем нормален. Изчезва всякаква разлика между това което е прието да се казва и всички езикови задръжки.
Мария Коева се е справила забележително с тези трудности и ни предоставя един
много точен и издържан превод на прочутата пиеса на Албер Камю.

Преводачката се е справила превъзходно с пресъздаването на български на плътния стил на големия португалски писател. В превода си е успяла да съхрани почерка, като намери най-хубава форма за предаване на особения синтактичен ритъм на Сарамаго, който е известен с дългите си изречения, с вплитането на диалози в потока на едно изречение, с реторичните натрупвания (синатроезми) и обратите на изказа. И това е постигнато на един четивен и красив български език, образец за преводаческо майсторство.

  • Цветелина Лакова – за превода на „Евангелие на отровното дърво” на Барбара Кингсолвър, София: Ерове, 2023;

Романът на Кингсолвър играе с различни повествователни стилове, като единият от гласовете допълнително експериментира езиково с палиндроми и други фигури. Действието започва в Конго в края на 1950-те години и предполага познания за ситуацията в Африка, като цяло, и в описваната страна, в частност. Към това трябва да се добавят постоянните експлицитни и имплицитни препратки към библията, както и към различни произведения. Преводът на този роман е истинско предизвикателство за превод. Преводачката се е справила великолепно. Намерила е чудесни решения за игрите на думи, за огледалните изрази при палиндромите, предала е уникалността на всеки от петте повествователни гласа, пресъздала е и стила, и атмосферата. При това на гладък български, четивен и благозвучен, който увлича читателя.

  • Петя Петкова -за превода на „Стълба към небето” на Джон Бойн, София: Лабиринт, 2023;

Младата, но все по-опитна преводачка Петя Петкова, затвърждава доброто
впечатление от уменията си да пресътворява англоезична проза, полагайки я
подобаващо в българския езиков свят. Същото се случва и в „Стълба към небето“ – роман от Джон Бойн, написан през 2018 г. За отбелязване е прецизността в подхода към многопластовия стил на оригинала, голямото място на диалога, в който са опазени особеностите на участващите в него събеседници, умелото съчетаване на висока и разговорна реч, както и убедително пресъздадената езикова фактура на различни исторически пластове. Романът на Бойн е не само лек и приятен за четене, но и лично постижение на Петя Петкова.

Специална награда за изключително високи постижения:

  • Силвия Вагенщайн – за превода на „Поезия” на Пол Елюар (Съставителство, предговор и превод Силвия Вагенщайн), София: Колибри 2023.

Преводачката Силвия Вагенщайн ни поднася концептуално томче с избрана
поезия от Пол Елюар, необременена от идеологически напластявания, каквито се
натрупват през живота му и които са били най-честото оправдание за редките му и не особено запомнени появи на български език. Издържан и великолепно
изтълкуван, настоящият Елюар е избор и лична антология на Вагенщайн, която тя
иска да сподели с читателите си. В своето време нещо подобно прави и самият
френски поет, поднасяйки на сънародниците си стихотворенията на Христо Ботев. А Ботев винаги е достатъчно основание тук, в България, да забележим неговия
чуждестранен популяризатор. В случая обаче това е по-незначителна и периферна подробност. Далеч по-важни са езиковите и образни енергийни конвулсии, трептения и трусове, оцелели в превода, мелодиката и особено личното, интимно послание, успоредено с компетентния предговор от преданата преводачка. Не е маловажен и фактът, че една откровено мъжка поезия е интерпретирана от дама, придала особена рафинираност на стиха, без да го изравнява, манипулира или „феминизира“. Елюар звучи убедително, възприемателят не го чете, а събеседва с него, слуша го и съпреживява довереното му като свое.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУМАНИТАРИСТИКА

Награди за ярки постижения:

  • Мариана Неделчева – за подбора и превода от английски на книгата „Изящното изкуство на критиката” от Хенри Джеймс (изд. „Колибри“);

Романното творчество на Хенри Джеймс е добре познато на българския читател от преведените и неколкократно издавани у нас негови белетристични произведения като „Портрет на една дама“, „Бостънци“, Европейците“, Примката на призрака“ и други. Известно е, че Джеймс е и един от най-задълбочените литературни критици на своето време, оставил около 800 литературнокритически творби. Публикуването на сборника „Изящното изкуство на критиката“ дава възможност да се добие представа за тази важна страна от творческата дейност на писателя, у когото, по думите на белгийската изследователка Жан Делбер-Гаран, критикът и романистът са в постоянно взаимодействие.
Англицистката Мариана Неделчева, на която дължим първия досег с критическото творчество на американския писател, се е справила блестящо с тройната задача на съставител, автор и преводач. В книгата, която се състои от три части, са включени три основополагащи литературно-теоретични статии („Изкуството на белетристиката“, „Критиката“, „Бъдещето на романа“), портрети на известни писатели и критици, съвременници на Хенри Джеймс, както и два от предговорите, писани към собствени романи, в които изпъкват умението на писателя да се самонаблюдава и критическата проницателност, проявявана към личното му творчество.
Езикът на Хенри Джеймс се отличава с изключително богатство, жив и полемичен, на места обагрен от фина ирония, той е далеч от скучното теоретизиране. Преводът предава майсторски всички черти на авторовия стил, в който фразите се открояват със своята точност и красота, а лекотата на изложението не накърнява мисловната прецизност.
Благодарение на задълбочения предговор, представителния подбор и проникновения превод първото представяне на литературнокритическото
творчество на Хенри Джеймс заслужава да се оцени като безспорен принос към нашата култура. Водено от това убеждение, журито предлага да бъде присъдена на Мариана Неделчева награда на СПБ за ярки постижения в раздел „Хуманитаристика“.

  • Александър Донев и Гергана Фъркова – за превода от немски на книгата „Съчинения по естетика на медиите от Валтер Бенямин” (изд. „ФънТези“).

Книгата събира на едно място различни по-кратки текстове (както и откъси от по-обемни произведения) на немския теоретик, в които той излага разбиранията си за функционирането на различните изкуства и съответно на технологиите за създаване и рецепция на художествено творчество в епохата на масовото общество от първите десетилетия на ХХ век.
Преводът на подобен тип теоретична литература представлява предизвикателство в много отношения. На първо място следва да се спомене изключителната разностранност на Бенямин, който разисква едва ли не всички налични – както и новопоявилите се в началото на века – художествени форми, позовавайки се върху изключително широк спектър от заглавия и автори. Така на преводачите се е паднала трудната задача да издирят и обяснят в бележки под линия немалка част от въпросните препратки, което за пореден път доказва, че успешният превод винаги излиза извън рамките на езиковата компетентност, превръщайки се понякога – такъв е настоящият случай – в коментар на изходния текст.
В чисто езиков план следва да бъде отбелязан асоциативният начин на писане на Валтер Бенямин, който от своя страна изисква пълното мобилизиране на езиковите и стилистични умения при превода. За немския автор именно фрагментарността на възприятието, потокът от визуални впечатления, който залива жителя на модерния „голям град”, представлява обект на рефлексия, чиято задача е не само да анализира, но и да съдейства за успешното довеждане до край на редица процеси от културен и социален характер, започнали с индустриализацията и образуването на т.нар. „работническа класа” в западноевропейските общества. Тук преводачите е трябвало да овладеят скоковете в авторовата мисъл в оригинала, за да могат да го предадат адекватно на български.
Може да се каже, че както в езиков, така и в интелектуален план преводът на книгата представлява достижение.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА НА ЧУЖД ЕЗИК

  • Анджела Родел специална награда за изключително високи постижения в областта на превода на художествена литература за особени заслуги в превода на английски език на значими произведения от съвременната българска проза и поезия, за нейните многостранни приноси в популяризирането на българските литература и култура в англоезичния свят и специално за превода ѝ на романа „Времеубежище“ от Георги Господинов, отличен с наградата Международен Букър за 2023 година.
  • Елвира Борман-Насонова – награда за особени заслуги в областта на превода на художествена литература за преводите ѝ на съвременна българска литература от български на немски език и за популяризирането на българските език и култура в чужбина.
  • Благородна Филевска-Панагу – награда за ярки постижения в областта на превода на художествена литература за превода ѝ от български на гръцки език на романа „Майките“ от Теодора Димова (изд. „Енастрон”).

Годишни награди на СПБ в областта на

СИНХРОННИЯ И КОНСЕКУТИВНИЯ ПРЕВОД

  • Рада Ганкова – награда за ярки постижения в областта на превода за висококвалифицираната ѝ преводаческа дейност като конферентен преводач с испански и английски език, акредитиран към институциите на Европейския съюз.

Годишни награди на СПБ в областта на

НАУЧНИЯ И ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРЕВОД

  • Антон Татаров – специална награда за изключително високи постижения в областта на превода на научна и техническа литература за дългогодишната му работа като преводач на детски енциклопедии за издателство „Фют“.
  • Наталия Недялкова – награда за ярки постижения в областта на превода за нейната висококвалифицирана дългогодишна преводаческа дейност като консекутивен преводач от и на руски език, съдебен преводач, преводач на специализирана научна и техническа литература и на официални документи от и на руски и от полски език.

НАГРАДИ ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ:

  • Васил Самоковлиев – награда за цялостна дейност в областта на превода за неговите майсторски преводи на значими романи от съвременната чешка литература и за дългогодишната му преподавателска дейност по теория и практика на превода на български и чуждестранни студенти.
  • Мариана Ревенска – награда за цялостна дейност в областта на превода за нейното преводаческо майсторство като дългогодишен синхронен и консекутивен преводач от и на английски език, за преводите ѝ на художествена проза и поезия и за активното ѝ участие в живота на СПБ, допринасящо за утвърждаване на престижа на организацията.

Годишни награди на Съюза на преводачите в България за 2022 г.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Награди за ярки постижения:

  • Ана Димова – за превода от немски език на романа „Изповед на един убиец, направена за една нощ“ от Йозеф Рот, изд. „Лист”;

„Изповед на един убиец, направена за една нощ“ е един от последните романи на австрийския писател Йозеф Рот, издаден през 1936 година. Както подсказва заглавието, в него един човек разказва за престъплението си, но както може да се очаква от произведение, излязло под перото на голям писател, не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Рот пише с почти кинематографична образност, когато героят разказва историята, не само на убийството, но и на собствения си живот, като същевременно умело са вплетени разсъждения за човешката природа, морала, греховността, любовта и неизбежната слабост. Макар и австриец, Рот избира за главен герой на повествованието руснак и така пренася читателя в последните дни на Руската империя, а също и в Париж, където той се озовава впоследствие и завършва дните си. Рот пише с лекота, като същевременно успява да постигне задълбоченост на внушенията и образите, и именно в това привидно леко, четивно, но в същото време психологично писане проличават уменията на Ана Димова като преводач. Тя безпроблемно се справя с разказа на история за една чужда за немскоговорящия действителност, но от друга страна по-близка до нас, като запазва емоционалния изказ и богатството на палитрата от чувства и мисли, описани в романа. На моменти читателят дори забравя, че чете превод от немски, което свидетелства за лекотата, с която е предаден оригиналът. Богатството на езика, с което борави Рот, е също толкова пълнокръвно и старателно предадено и на български, Ана Димова вещо преминава през различните теми, разгърнати в романа, като демонстрира безспорен професионализъм. Преводът ѝ определено е сред забележителните постижения в тази област през изминалата година.

  • Иглика Василева – за превода от английски език на „Синята китара“ от Джон Банвил, изд. „Лист”;

„Синята китара“ е роман на носителя на „Букър“ Джон Банвил, издаден през 2015 година. Той представлява разказ от първо лице на художника на средна възраст Оливър Орме, който разсъждава за живота си, изкуството и собствената си неспособност да му се отдаде напълно, различните видове кражба (на него самия тази слабост не му е чужда) и последната извършена от него – прелъстяването на съпругата на близък приятел. Романът се отличава с тънък психологизъм, философска задълбоченост и нестандартен прочит на различни ситуации и събития в човешкия живот. Оливър е разказвач, който едновременно възхвалява и осмива себе си, като в същото време се опитва да достигне дълбочина на мисълта и прозрения, които да му обяснят собствения му живот и съдба. Преводачката Иглика Василева е предала майсторски този монолог, изпъстрен с увлекателни разкази на случки, разсъждения за изкуството и препратки към големи художници, описания на природни картини и душевни състояния. Тя е успяла да вникне в материята на текста и да го пресъздаде така, че да достигне до читателя в пълната си сложност и богатство на изказа. Самоиронията и хуморът на Оливър не губят нищо от очарованието си в превода, а са находчиво пригодени към „,ухото“ на българския читател. Преводът на „Синята китара“ на Иглика Василева е най-стойностното постижение в областта на превода от английски език през изминалата година, при което се взема предвид сложността на изходния текст и уменията при предаването му.

  • Калоян Игнатовски – за превода от английски език на  романа „Шъги Бейн“ от Дъглас Стюарт, изд. „Лабиринт”;

Шъги Бейн“ е удостоеният с наградата „Букър“ за 2020 година дебютен роман на Дъглас Стюарт, написан на основата на собственото му детство в Глазгоу през 80-те години. Това е един много личен разказ за живота на едно дете с майка алкохоличка, изоставено от баща си, тормозено от връстниците си, неприемано заради своята хомосексуалност, но заедно с това романът е своеобразен портрет на времето на тачъризма в Шотландия, на живота на работническите семейства. „Шъги Бейн“ е книга, както тежка със своята тематика за бедност, зависимости, насилие, така и нелека за превод, с богат и разнообразен език, със свой особен стил. Тя изисква от преводача задълбочено познаване на историческите и културните особености на епохата, на реалиите, на всекидневния език. Благодарение на Калоян Игнатовски, претворен на български език, романът е запазил всички свои достойнства, езикът е жив, богат, образен, диалозите звучат естествено. Много добре е отразен емоционалният регистър на текста, предадено е умението на Стюарт да изгради разказа от името на третоличен повествовател, който същевременно сякаш вижда света през очите на персонажите, всеки със своите силни преживявания, със своите мисли и своя език.

  • Меглена Боденска – за превода от шведски език на романа „Коларят на Смъртта“ от Селма Лагерльоф, изд. „Лист”;

„Коларят на Смъртта“ на шведската писателка и нобелова лауреатка Селма Лагерльоф е публикуван през 1915 г. – любопитното е, че е написан по молба от Шведското национално дружество за борба с туберкулозата, но в него по нищо не личи да е поръчкова творба, тъй като темата е близка до авторката (загубила е свои близки от болестта) и тя я включва в по-общата рамка на дълбоко хуманното си творчество. Романът може да се разглежда като притча, приказка, готическа история, в която социалното, представено от болестите, бедността, пиянството, е преплетено с вечните теми за опрощението, безсмъртието на душата и изцелителната сила на любовта, която надмогва всички трудности и прегради. Именно неговата многоплановост представлява предизвикателство за преводача и Меглена Боденска демонстрира не само талант и усет към езика, но и задълбочено познаване на авторката, нейното творчество и теми. Сложността на оригинала идва и от необичайната структура, тип „китайска кутия“, в която разказите са поместени един в друг. Меглена Боденска отваря вещо за читателя тези кутии и повествованието се „лее“ непринудено и изтънчено, като предизвиква емоционална реакция и дава множество поводи за размисъл. Разказът за покаялия се грешник е наситен с окултни препратки, за които самата Лагерльоф признава, че я вълнуват, и преводачката ги предава умело и с нужните познания. По превода си личи допълнителната преводаческа работа, която е свършила Боденска, за да може този ключов роман от творчеството на великата писателка (тя самата го определя като любимата си творба) да достигне до читателя в превод от оригинала, тъй като до момента е бил познат в превод, най-вероятно направен от немски. Работата на Меглена Боденска отговаря на най-високите критерии за качество и показва, че тя е достоен продължител на голямата школа на превода от скандинавски езици у нас.

Специална награда за изключително високи постижения:

  • Кирил Кадийски – за превода на „Ад“ от Данте Алигиери, издателство „Колибри“;

От гледна точка на българския текст преводът е на брилянтен,
изключително богат съвременен български език, с плавност и звучност
на римите и спазен размер на терцините, с огромно поетическо
въображение и находчивост, с майсторски строеж на стиховете, при които
в значителна степен са избегнати анжамбманите, които са много
капризен похват и понякога силно накъсват ритъма, а понякога, съчетани
с причастия, водят до неразбираемост на текста, но при Кирил Кадийски
там, където ги има, са използвани намясто и допринасят за богатството и
въздействието на стиха. Изобщо поетическата сила и красота на
българския текст се доближават, а може би и са съставна част от
шедьоврите (оригинални и преводни) на поезията, написана на български
език.

Ето защо настоящият превод представлява блестящо пресъздаване
на авторовия текст и по конгениалност се родее с преводите на „Илиада“
от Блага Димитрова по подстрочника на проф. Александър Милев, и с
тези на Шекспир, осъществени от Валери Петров в активни консултации с
проф. Марко Минков. Въпросните преводи на Омир и Шекспир бяха
колосални събития в културния живот през 70-те („Илиада“) и 80-те
години (Шекспир). И оставят незаличима диря в духовното израстване на
поколения читатели.

Книгата е истински шедьовър на книгоиздателското майсторство – с рисунки на Сандро Ботичели, с блестящ предговор на проф. Клео Протохристова и нейни уводни обяснителни думи преди всяка песен, с кратка бележка за автора, с
великолепно оформление както на корицата, така и на вътрешността на
книгата, с калиграфски изписани номера на песните от Костадин
Кокаланов, с твърди корици, отпечатана на великолепна хартия…

  • Любомир Илиев – за превода от немски език на романа „Избраникът“ от Томас Ман, изд. „Лист”;

Романът „Избраникът“ от Томас Ман е публикуван през 1951 г. и е последната завършена книга на автора. Той представлява пародия на средновековния текст „Грегориус, или Добрият грешник“ от Хартман фон Ауе, в която се разказва историята на Грегорий, заченат от кръвосмесителната връзка на брат и сестра, а в последствие станал съпруг на собствената си майка. След дългогодишно покаяние той е опростен от Бог и въздигнат до папа. Редица специалисти отбелязват, че забележителното, дори уникалното за немската литература в романа е сътворяването на оригинален език, в който се преплитат архаично и модерно, старите варианти на редица европейски езици, както и древни езици като гръцкия и латинския. Ман описва средновековна история, но я пресъздава модерно, дръзко, разширявайки възможностите на езика до краен предел със словотворчество и архаизиране, „патиниране“, както го нарича в следговора си преводачът Любомир Илиев. Преводът на подобна сложна торба е изключително тежка и отговорна задача, с която Любомир Илиев се е справил блестящо. Не само е открил „залежи“ от съответстваща лексика, но често и сам е прибягвал към словотворчество, което звучи напълно естествено и пълнозначно в контекста на романа. Следва да се отбележи виртуозното предаване на стихотворните части, вплетени в текста, които отговарят на поетиката, търсена от самия автор. Същевременно хуморът, залегнал в основата на пародийността на книгата, е предаден елегантно, ненатрапчиво и остроумно. Личи си доброто познаване и на средновековната епоха и нейната словесност, както и съвестното проучване на християнския канон и терминология, включването на обяснителни бележки, когато е необходимо, но с мярка и уважение към читателя. Отново в следговора Любомир Илиев нарича книгата „празник на езика“ и българската публика би следвало да е благодарна на преводача за таланта и себеотрицанието, с което е претворил романа, за да достигне до нас. С право може да се каже, че това е събитие в българския превод, което заслужава Специална награда за изключително високи постижения.

Награда на СПБ „Елена Мутева“ за ярко постижение на млад преводач на художествена литература:

  • Димитър Атанасов – за превода от португалски език на романа „Лудите от улица „Мазур”“ от Жоао Пинто Коелю, издателство „Лемур“;

Още един роман за Холокоста, който вече толкова десетилетия не спира да изкушава писатели от различни националности и различни поколения. Португалският писател Жоао Пинто Коелю е особено пристрастен към тази тема, близо трийсет години я е проучвал, посещавал е концлагерите и се е запознавал с оцелелите. И трите негови романа, посветени на Холокоста, претворяват художествено част от огромния документален материал, който е натрупал. „Лудите от улица „Мазур” е необикновена и вълнуваща човешка история за този период. Двама възрастни мъже – слепият книжар Янкел и известният писател Ерик в залеза на своя живот, в Париж, се връщат към спомените от своето детство в малко провинциално полско градче и трагичните събития, случили се там и поставили на изпитание приятелството, любовта и съвестта им. Преводачът Димитър Атанасов е успял да предаде тази невероятна човешка история и да постигне вълнението, с което е заредена.

Преводът на книгата е направен професионално и добросъвестно; с верен усет за българския език и неговите регистри е постигната емоционалната атмосфера на повествованието, пластичността и релефността на описанията. Постигнато е внушението на романа и посланията на писателя. Изобщо се усеща увереният преводачески почерк и е трудно да се познае, че става дума за дебют.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУМАНИТАРИСТИКА

Награди за ярки постижения:

  • Албена Бакрачева – за превода от английски език на книгата „Кейп Код“ от Хенри Дейвид Торо, издателство „Кръг“;

Както пише самата преводачка в послеписа си: „Кейп Код“ е последната книга на Хенри Дейвид Торо (1817-1862). Първите две – „Седмица по реките Конкорд и Меримак“ (1849) и „Уолдън“ (1854) животът му позволява да види публикувани; вторите две – „Мейнските гори“ и „Кейп Код“ – излизат посмъртно, съответно през 1864 и 1865 г.“

Това не са пътеписи, а философско пресъздаване на природата сама по себе си. Природа, притежаваща самостойна ценност, а също своя динамика, красота, многообразност на формите и вътрешен живот, обикновено недостъпен за множеството хора. Книгите на Хенри Торо са природоцентрични (не наричаме този жанр „натурализъм“, както би подхождало, защото терминът означава нещо съвсем друго), и се родеят с такъв своеобразен жанр като анималистиката. За този жанр поне имаме български постижения със световно измерение – произведенията на Емилиан Станев. Но едно е да описваш животинския свят, който като че ли носи душа, близка до човешката, друго – природата, която като че ли няма такава. Всъщност връзката е в антропоцентризма на автора, който неизменно присъства и който осмисля многобройните пейзажи и движещата се природа.

Хенри Дейвид Торо пресъздава един свят, изискващ наличието на други сетива или най-малкото – на изключително развити сетива. Без подобна сетивност всеки превод би бил тромав и скучен. Дали Албена Бакрачева е по природа с такива сетива, или ги е придобила с продължително вглеждане в текстовете на Хенри Торо, не знаем, но фактът е, че преводът ѝ е адекватен на оригинала. При това трябва да се има предвид времевото отстояние от век и половина, че дори повече, съвършено различните реалии в сравнение с нашите, и все пак книгата не се усеща като чужда и далечна. Антропоцентризмът е неразривно свързан с природоцентризма. Наистина отлична преводаческа работа!

  • Катя Диманова – за превода от испански език на автобиографичния роман „Зовът на племето“ от Марио Варгас Льоса, издателство „Колибри“;

Варгас Льоса е Нобелов медалист, удостоен с тази най-престижна награда през 2010 г., един от най-талантливите писатели на Латинска Америка наравно с Габриел Гарсия Маркес и Карлос Фуентес. „Зовът на времето“ действително е интелектуалната автобиография на автора, в която той честно и безкомпромисно проследява десетилетното криволичене на своите убеждения, издаващо душа, жадна за истината. От революционното левичарство и кубинската революция той преживява огромно развитие благодарение текстовете на такива колоси като Адам Смит, Хосе Ортега-и-Гасет, Фридрих фон Хайек, Реймон Арон, Карл Попър и др., за да навлезе в друга мисловна сфера, където властва индивидът, а не групата или народът. Става дума, както казва самият автор, за преминаването от „пропитите с марксизъм и Сартриански екзистенциализъм младежки години към либерализма в зрялата възраст.“

За да преведе подобен текст, преводачът трябва да притежава адекватни знания, понятиен апарат и мисловна широта. Нишката на текста, преминаваща през различни епохи, теории, страни и свързаните с тях политически и интелектуални страсти, изисква подобна страст и от нагърбилия се да предаде всичко това на български. За щастие преводът е адекватен, професионален и отговорен към оригиналния разказ и стила на автора. Той има и допълнителното качество да е достъпен и разбираем за българския читател. Имаме пред себе си увлекателно четиво, което звучи като написано на български, а не като превод – едно безспорно забележително постижение на преводачката.

  • Крум Крумов – за превода от полски език на книгата с философски есета „Чувствителният разказвач“ от Олга Токарчук, издателство ICU;
  • Силвия Борисова – за превода от полски език на Нобеловата лекция на авторката в книгата с философски есета „Чувствителният разказвач“ от Олга Токарчук, издателство ICU;

Олга Токарчук е носителка на Нобеловата награда за литература през 2018 г. Творчеството ѝ е богато и разнообразно: разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии, поезия. Книгата „Чувствителният разказвач“ включва 11 философски есета и Нобеловата лекция на авторката, на която е кръстена и самата книга.

Произведението на Олга Токарчук е много сложно и разнопланово, изисква задълбочен прочит и активно вникване в материята. Това е дълбока, интелектуална и модерна философия. Както казва Георги Господинов в своя предговор, озаглавен „Да разказваш другия“, „това е книга цялостна и свързана, която те хваща от първата страница и те води до последната. Усещането накрая е наистина за прекосяване на времена и пространства, за перипатетическо изживяване…“

Задълбочавайки се в тези наистина необикновени текстове, журито единодушно реши, че преводът се отличава с богат арсенал от изразни средства, удачни преводни трансформации, предава смисъла и запазва духа на оригинала. Преводачите показват отлично познаване на културните понятия, които са предадени адекватно и логично на български език, справят се с многозначността на посланията, намират точните думи за отразяване на незнаещата граници мисъл на авторката.

Специална награда за изключително високи постижения:

  • Дейвид Мосъп – за превода от български на английски език на книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“ от авторски колектив на български учени с научен ръководител акад. Георги Марков, издателство „ТАНГРА“;

Ако за предишните книги от изключително значение е било съпреживяването и богатият арсенал от артистични изразни средства, то тук най-важното е било максимално точното предаване на строго научния стил.

Авторът се е справил отлично с това. Предал е адекватно цялата научна терминология на оригинала, постарал се е да предаде точно всички имена (лични, топоними и др.), както и българските, балканските и европейските реалии. Макар книгата да излиза в момент на много обтегнати отношения между България и Македония и на големи национални страсти, тя се характеризира с научна почтеност и сдържаност. Какъвто е и преводът.

НАГРАДИ ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ:

  • Иван Димитров Тотоманов  – за обогатяването на българската култура с превода на значими произведения на руската и рускоезичната проза от ХХ и ХХІ век;

Името на Иван Тотоманов е познато от десетилетия на всички, които се интересуват от рускоезичната литература, неговата работа е образец за преводаческо майсторство. Той е задълбочен познавач на съветската и руската действителност и литература от втората половина на ХХ и началото на ХХІ век и претворява значими и многопластови произведения прецизно, с езиково въображение, навлизайки в дълбините на родния ни език и разширявайки неговите хоризонти.

Благодарение на вдъхновените преводи на Иван Тотоманов българската култура се обогатява с произведения на Константин Балмонт, Владимир Войнович, Велимир Хлебников. Йосиф Бродски, Виктор Ерофеев, Виктор Пелевин, Владимир Сорокин и много други. Иван Тотоманов е известен и работата си като редактор, с неизменната си подкрепа и разбиране към всички преводачи, с които работи, и особено – към по-младите. Смятаме, че колегата ни Иван Тотоманов по достойнство е заслужил наградата за цялостна дейност на Съюза на преводачите в България като признание за големия му талант и дългогодишната му работа в полето на превода.

  • Нейчо Иванов Тодоров – за неговия професионализъм и за дългогодишната му висококвалифицирана работа като синхронен преводач и по повод неговия юбилей.
  • Олга Костова Стоянова – за нейната дългогодишна висококвалифицирана работа като синхронен преводач и като преводач в ефир и по повод нейния юбилей.
  • Прокопи Прокопиев Андреев – за цялостната му преводаческа дейност на специализирана научна и техническа литература на английски език и по повод неговия 80-годишен юбилей.

ПОЧЕТНА ГРАМОТА на Съюза на преводачите в България:

  • Людмила Григорова (посмъртно) – за особено големи заслуги за развитието на теорията, историята и критиката на превода в България.

За обективната и проникновена оценка на високата българска литература, отразена в огледалото на западноевропейските литератури; за изграждане на образа на българския и чуждия писател в областта на сравнителното литературознание; за нейните статии, монографии и книги като: „Творецът и неговият двойник (Проблеми на творческата личност в западноевропейската литература през ХІХ и ХХ в.)“, „Автобиографизъм и творчество“, „Драма на парадокса (Оскар Уайлд в българския контекст)“, „Димитър Димов: La femme moderne (Български и европейски паралели)“, посветени на авторството, превеждането и голямото вписване на чуждата литература в тъканта на родната; за нейната академична преподавателска дейност на англицист.

Конкурс Годишни награди на СПБ за превод – 2021

Уважаеми издатели, критици, ценители на добрия превод,

Съюзът на преводачите в България Ви кани да направите своите предложения за Годишните награди на СПБ за превод в различни области и категории.

За Ваше улеснение и в услуга на журитата прилагаме формуляр за заявка.

Наградите на СПБ се връчват всяка година на Международния ден на преводача, 30 септември.

Номинират се произведения, издадени между 01 юли 2020 и 30 юни 2021 г.

Според чл. 3 (6) от Правилника носител на награда за конкретен превод може да бъде номиниран отново след период от три години. Информация за носителите на награди от предишни години е налична на сайта на СПБза 2018, 2019 и 2020 г.

Краен срок за подаване на заявки: 30 юни 2021 г., на e-mail: office@bgtranslators.org.

Попълненият формуляр следва да е придружен от: номинирания превод в електронен вариант и като книжно тяло (по възможност – в три екземпляра, два от които се връщат след конкурса), както и от оригиналния текст в електронен или хартиен вариант (който също се връща впоследствие), предоставени в офиса на СПБ.

За всяко номинирано от издател или институция заглавие се внaся такса от 30 лв. за рецензирането му (на сметката на СПБ, посочена във формуляра), а за индивидуални предложения от отделни лица – 15 лв. При номиниране на превод от български на чужд език таксата се удвоята поради необходимостта от допълнително експертно оценяване.

За въпроси и уточненияoffice@bgtranslators.org, 02 986 45 00 – офис на СПБ (Лариса Петрова, сътрудник на СПБ).

Годишни награди на Съюза на преводачите в България за 2020 г.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Награди за ярки постижения:

  • Албена Стаменова – за превода от украински език на романа „Любовниците на Юстиция“ от Юрий Андрухович, издателство „Парадокс“

Преводът е направен с прецизно отношението към езиковите детайли и специфичните реалии в разнородните културни пластове, в които са ситуирани персонажите галицийски убийци. Бележките на преводачката, които на места изглеждат като привидно ненужни отклонения от сюжетната линия, всъщност допълват авторовата стратегия на своеобразна игра с исторически отпратки към времето на австро-унгарската, немската, полската и съветската империи. Повествованието на украинския оригинал е изключително наситено със събития, но е преднамерено четивно, и преводът разказва също толкова увлекателно историите, съставящи отделните глави на романа. „Любовниците на Юстиция“ е най-новият роман на Ю. Андрухович (2018) и скоро след появата си получи една от най-престижните литературни награди в Украйна („Книга на годината BBC“). Книгата вероятно тепърва ще се радва на вниманието на критиката и читателите.

  • Анжелина Пенчева – за превода от чешки език на романа „Нощни работи“ от Яхим Топол, издателство „Парадокс“

Досега в творческата си биография като преводач А. Пенчева работи върху класически чешки автори на 19 и 20 в. като Карел Хинек Маха, Ярослав Хашек и Карел Чапек, Бохумил Храбал и Владимир Парал, а читателската аудитория и специализираната критика я разпознава като един от преводачите на Милан Кундера. В нейните преводи ще открием и множество христоматийни образци на постмодерното писане, каквито са текстовете на Иржи Кратохвил, Александра Беркова и Михал Вивег. Това предпочитание е обусловено от специализирания интерес на А. Пенчева като литературна историчка, чиято хабилитация бе посветена на чешката проза от 90-те години на 20 в.

Най-новият превод на А. Пенчева – романът „Нощни работи“ на Яхим Топол, допълва систематичното представяне на чешкия писател у нас, след като излезе от печат стихосбирката му „Обичам те до лудост“, а освен това в неин превод предстои появата на неговия най-емблематичен роман – „Сестра“. „Нощни работи“ е сериозно предизвикателство – романът умело вплита съвременния разговорен език в дикцията на литературните персонажи. А. Пенчева пресъздава много сполучливо редуването на езиковите регистри, въпреки че в българската езикова ситуация отсъства интердиалект, който да е сравним с чешкия.

  • Владимир Полеганов – за превода от английски език на романа „Линкълн в бардо“ от Джордж Сондърс, издателство „Лист“

При превода на „Линкълн в бардо“ от Джордж Сондърс, Владимир Полеганов е бил изправен пред нелеката задача да претвори на български едно произведение с много предизвикателства във формата. Постмодернистът Сондърс е изградил нестандартна романова конструкция състояща се от поток от цитати (при това някои измислени от самия автор), противопоставени на поток от гласове на духове от едно гробище, където е погребан единайсетгодишният син на президента Линкълн. Въпреки трудния за превеждане текст заради възприетите от Сондърс  прийоми – разтегляне на жанровите граници, пренебрегване на граматичните правила, използване на различни стилистични пластове, словотворчество и смесване на два вида религия: будизъм (откъдето идва терминът „бардо“, означаващ състояние след смъртта, когато се решава дали душата ще бъде освободена или ще се прероди) и католицизъм (правят се аналогии с Чистилището) – Владимир Полеганов се е справил блестящо. На български романът е запазил всички свои достойнства, майсторски са предадени силните емоции и речевите характеристики на героите, както и специфичният авторов стил.

С оглед на казаното по-горе преводът на романа определено влиза в категорията ярки постижения, тъй като отговаря и на двете изисквания за включването му в нея – стойностно произведение и талантливото му претворяване.

  • Денис Коробко – за превода от руски език на романа „Предел на забравата“ от Сергей Лебедев, издателство „Кръг“

Преводът на книгата е предизвикателство преди всичко на ниво синтаксис, с което преводачът се е справил много добре. На синтактично равнище преобладават съчинителните връзки – една от техниките, улесняващи четенето, и обединяващи в едно цяло образи, места и време. Съчетани са фрагменти от чужди разказани истории и асоциативни картини, в които често може да доминира един единствен цвят. Този тип връзки между отделните синтагми разчупва техните строги очертания и налага трайното впечатление за условността на всеки възможен предел. В българския превод тази привидна относителност е предадена много сполучливо, като провокира усещането за подвижност на отделните места в литературното пространство и относителност на единиците художествено време.

Специална награда за изключително високи постижения:

  • Емилия Юлзари – за превода от испански език на книгите „Вест за едно отвличане“ и „Пътешествие по Източна Европа“ от Габриел Гарсия Маркес, издателство „Лъчезар Минчев“

Емилия Юлзари е утвърдено име в превода от испански, португалски и иврит. Сред превежданите от нея автори се нареждат двама Нобелови лауреати – Марио Варгас Льоса и Габриел Гарсия Маркес, който в някои свои творби изпробва и перото си на журналист. Такива са пътеписът му „Пътешествие по Източна Европа“ и документалният роман „Вест за едно отвличане“, две книги, разширяващи и обогатяващи представите ни за неоспоримата му дарба на разказвач. В тях тя е впрегната в друг вид повествование, но остава все така самобитна и завладяваща – качества, блестящо предадени на български от Емилия Юлзари, която от своя страна притежава неоспоримата дарба на преводач. Превеждането на документалистика, при това в художествена обвивка, – в „Пътешествие по Източна Европа“ Маркес описва своите впечатления от двете Германии, Чехословакия, Полша, Съветския Съюз и Унгария през 50-те години на 20 в., а „Вест за едно отвличане“ е документален разказ за отвлечените от Пабло Ескобар журналисти през 1991 г. в Колумбия – е трудна задача, тъй като освен точното претворяване на съчетаващия двата жанра стил, е нужно и много ровене във фактологията (колкото е дълбал авторът, толкова трябва да дълбае и преводачът, както казва и самата Емилия Юлзари в своя послеслов към „Вест за едно отвличане“). Тя обаче се е справила прекрасно, за което може да се съди дори само от внимателно преценения брой бележки под линия и изчистеното им съдържание. С други думи – приносът й към представянето на Маркес в по-различна светлина, тази на журналист и политически ангажиран колумбиец, е несъмнен.

Награда на СПБ „Елена Мутева“ за ярко постижение на млад преводач на художествена литература:

  • Цветомира Векова – за превода от корейски език на романа „Вегетарианката“, от Хан Канг, издателство „Ентусиаст“

Преводът на „Вегетарианката“ на Хан Канг звучи гладко на български, като са запазени преходите между по-разговорния стил при диалозите и различните повествователни стилове в отделните части, отговарящи на различните перспективи. Корейските реалии са въвеждани умело, с малко на брой, но уместни бележки под линия. Предадена е както жестокостта, така и поетичността на книгата. Всичко това дава основание да се удостои Цв. Векова с награда за млад преводач.

Награда на СПБ за превод на българска художествена литература на чужд език

Проза

  • Мария Вутова  – за превода на романа „Естествен роман“ от Георги Господинов на испански език, издателство „Фулхенсио Пиментал“, Мадрид, Испания

Преводът е направен на много жив испански език и напълно съответства смислово и стилистично на творчеството на Георги Господинов като цяло и на този роман в частност. Езикът на превода не привлича внимание към самия себе си, а дава път на гласа на романа. Мария Вутова отдавна живее в Испания и явно това й е позволило да си създаде усет за нюанси и фини детайли на израза, което е допринесло за естественото звучене на текста. Към това трябва да се добави, че преводачката е правила справки, проверявала е реалии и е  сложила немного бележки, които да помогнат на испаноезичния читател, без да го натоварват. След „Физика на тъгата“, това е второто произведение на Г. Господинов, което пресъздава на испански и от изданието се вижда, че Вутова го превежда с удоволствие.

Поезия

  • Людмила КроужиловаДана ХронковаМарцел ЧерниОндржей ЗаяцВластимил Маршичек и Яна Маркова – за превода на антологията „До другата трева. Антология на модерната българска поезия от Атанас Далчев до 90-те години на 20 в.“ на чешки език, издателство „Петър Щенгъл“, Прага, Чехия

„До другата трева“ е смело съставена книга по две причини. Най-напред тя поема риска да представи пред чешката публика образци от българската лирика, чиято стихова организация не съответства на чуждия читателски вкус. Сложният звукопис, римуваният стих, съчетан нерядко с отчетливо открояваща се ритмика вече от няколко десетилетия не е знак за висока художественост в чешката поетическа традиция. Този прелом се случва бавно, но необратимо, като началната точка може да се определи още след края на Първата световна война. Поети като например Валери Петров, Георги Рупчев, Александър Геров, Атанас Далчев са предизвикателство за чешките читатели, които преоткриват една съвременна европейска поезия с формална организация, в която звукописът продължава да играе значима роля. Въпреки това обаче преводачите не се отказват от емблематични поетически образци в българската традиция. На второ място, антологията представя фрагменти от българската поезия като опит да разпознае културно преводимите места в нея. Най-добрият пример в това отношение е смелостта да се преведе Константин Павлов. Подборът на текстовете в антологията подсказва на българския читател с кои текстове родната поезия е разпознаваема не толкова в нейния регионален колорит, а по-скоро част от една наднационална литературна сцена.

Годишни награди на СПБ в областта на

ТЕОРИЯТА, ИСТОРИЯТА И КРИТИКАТА НА ПРЕВОДА

Специална награда за изключително високи постижения:

  • проф. Любка Липчева-Пранджева – за книгата ѝ „Класици, изгнаници, емигранти“, издателство „Изток-Запад“

Тази книга е явление не само поради богатството от български културни сюжети, автори, текстове и тълкувателския поглед към тяхното чуждо вписване, а и със забележителната си авторова методология при взаимното осветяване на времената и литературите в тях, незабравящо субективния, често деформиращ контекст на усвояването им при изгубеното в превода. Проф. Липчева-Пранджева подчертава: „Прочетено през превода, тясното пространство на една „малка литература“ започва да изглежда като пространство на трудно удържана граничност“. В това е и едно от главните постижения на книгата на Липчева-Пранджева: отваряне на културни и времеви хоризонти, разбиване на родни културно-исторически и методологически стереотипи, възпиращи литературата да застине в национален музеен експонат.

Това е осъществено в една научно наситена и гъста, задържаща вниманието, но и вълнуваща езикова тъкан, чиято употреба авторката с носталгия и хумор оприличава на участието си в рапсодия с неочаквани обрати.

Лектор и гост професор по български език, литература и култура в големите немскоезични университети – Виенския и Хумболтовия в Берлин, ръководител на значими университетски проекти, проф. Липчева осъществява своя личен принос към утвърждаването на чуждестранната българистика, към засилване на интереса към нея.

Заедно с прочита на създадената на чужда земя българска литература, сложена до българския литературен канон по време на социализма, Пранджева дава пореден шанс на класиката с нов компаративистки поглед към нея. На фона на немското четене гради неизхабен образ на родната белетристика, на лириката ни, на българската хуманитаристика.

Така можем да определим труда на проф. Любка Липчева-Пранджева и като едно свободно дебатно поле за българо-немския литературен обмен и като привлекателен научен разказ, от който се възправя образът на ПРЕВОДАЧА, неотделим от писателя и общия им читател. Книгата ни прави свидетели на преводаческата професионална история, надарена със собствена културна биография и различни творчески мотивации, част от едно самоосъзнато съсловие. Така авторката ни води по-успешно към допускането, че българско и немско, родно и европейско могат да имат обща културна съдба. И към най-важното послание на книгата: за географската и времева, личностната и обща свързаност в българската култура и литература на писатели и текстовете им с техните преводачи.

НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ 

в областта на превода и неговата теория, история и критика, присъждана само на членове на СПБ:

  • Доц. Димитрина Лесневская

Доц. Лесневская преподава руски език в Университета за национално и световно стопанство (УНСС – София). Университетското ѝ образование и преподавателският ѝ опит са базата за авторство на няколко учебни руско-български речника за студенти и за разгръщане на начуно-изследователска работа. Д. Ллесневская е автор на изследвания и статии в научни сборници, конференции и в специализирания печат по въпросите на превода като общолингвистичен проблем и като съпоставително изследване на преводаческата теория и практика. Активните наблюдения на доц. Д. Лесневская върху преводния процес са насочени главно към терминологичните особености на езиковите обрати в деловата руско-българска и английско-българска кореспонденция и в епистоларния жанр.

Като главен редактор на международното научно списание „Русистика без граници“ Димитрина Лесневская редактира и публикува успешно статии по теория и практика на превода във водещата рубрика на списанието „Въпроси на превода“. През последната 2020 година разделът за превода се разраства и утвърждава. Като зам.-главен редактор в сп. „Болгарская русистика“ Д. Лесневская превежда и редактира статии и анотации на руски и английски език.

С авторското участие на Д. Лесневская през 2020 год. е издаден Терминологичен речник по икономика от екип на ИБЕ-БАН с ръководител проф. Мария Попова.

  • Иглика Василева

При превода на сборника с разкази на Франк О’ Конър „Моят едипов комплекс и други истории“ Иглика Василева за пореден път демонстрира изключително преводаческо майсторство и професионализъм. Но едва ли би могло да бъде другояче, предвид богатата й творческа биография и внушителния брой преведени заглавия.

Благодарение на нея българският читател се е запознал с произведенията на забележителни автори като Вирджиния Улф, Съмърсет Моъм, Е. Л. Доктороу, Пол Остър, Иън Макюън, Пат Конрой и др. Тя е вещ познавач на ирландската литература – сред преведените от нея имена са колосът Джеймс Джойс, Айрис Мърдок, Джон Банвил, споменатият по-горе Франк О’ Конър.

Казано другояче, Иглика Василева има забележителен принос за разпространението на най-доброто от англоезичната литература в България (да не забравяме и преподавателската й работа в областта на превода – нейни ученици са сред утвърденото ново поколение преводачи) и макар да е получила множество авторитетни отличия, предлагаме сред тях да се нареди и наградата за цялостна дейност на преводаческата гилдия в България, като признание за неоспоримия й талант и дългогодишната й работа в полето на превода.

  • Проф. Людмил Димитров

Проф. Людмил Димитров има богата и разностранна дейност, отразяваща таланта му на преводач на поезия и литературовед изследовател. Като преводач на поезия той се ориентира към значими имена в словенската литература като Иван Цанкар, Антон Ашкерц, с което, както и като лектор по български език и литература в Любляна, допринася за засилване на взаимния културен интерес между Словения и България. Верен на принципа си за „полагане на една култура в друга“ съставя и „Антология на българската литература“ в два тома, която е преведена на словенски.

Л. Димитров чете лекции по руска литература на ХІХ век и обръща специално внимание на руската класическа драматургия. В монографията „Да бъдеш шут в играта на съдбата. Руската драматургия от ХІХ век. Херменевтика на канона“ (2006) той предлага оригинален изследователски прочит на подбраните канонични текстове (авторите са Грибоедов, Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Островски, Толстой, Чехов).

Л. Димитров отдава голямо значение  на българската рецепция на световната литературна класика. В послеслова си към изданието (2012) на „Сонети“ от У. Шекспир Л. Димитров предлага убедителен и респектиращ сравнителен подход към различните преводачески решения, в който теоретикът, историкът и критикът на превода взаимно се допълват.

  • Петър Паскалев

Професионалната специализация на Петър Паскалев е основно в областта на автомобилното и целулозно-хартиено производство, като експертността му се реализира в най-новите технологии за оползотворяване на различни видове вторични суровини във връзка с екосистемите на планетата.

Петър Паскалев е съавтор на една книга в тези области и е превел от немски на български език редица книги и десетки хиляди страници научно-техническа литература – доклади на научно-практически конференции, технически стандарти и ръководства за обслужване и ремонт на транспортни машини. Работил и като устен преводач на научни форуми в областта на полиграфията и строителството от немски на български език.

Високата му квалификация е оценена от специалистите в тези области и предложенията му за нови термини са търсени и се утвърждават в съответните терминологични системи. Сполучливите наименования в терминологичните системи определят възприемането на предложенията на Петър Паскалев като подчертан принос в съвременните терминологични системи, особено като се има предвид много бързото развитие и иновациите в техниката и технологиите.

  • Д-р Сабина Павлова

Сабина Павлова е научен сътрудник лексикограф от БАН. Научните ѝ интереси са в областта на езикознанието и семантиката, на историята и теорията на превода. Автор е на множество изследвания, статии и рецензии за история и теория на превод от лингвистичен аспект.

Монографията ѝ „Българската двуезична лексикография от Освобождението до края на ХХ век” проследява историческия развой на българските двуезични речникови издания за повече от 100 години, анализира българските теоретични разработки по лексикография, съпоставени с търсенията на западноевропейските и източноевропейските школи и предлага решения за представяне на семантичните еквиваленти при преводните речници.

Д-р Павлова е преподавател е по езикова култура в Нов български университет от 1995 г., води и лекционни курсове, свързани с българския книжовен език и българско лингвостранознание. Подготвила е редица чужденци за изследователи на българския език и преводачи от български на родния им език. Член основател е на Българското семиотично дружество (1988), на Българското лексикографско дружество (1996) и член е на EURALEX (Европейска асоциация на лексикографите).

На С. Павлова Съюзът на преводачите дължи и над 30-годишна всеотдайна организационна дейност, посветена на неговите научни форуми.

Самата Сабина Павлова споделя за своята работа: „Как да обхванеш необятното, как да свържеш безбройните нишки на живото и неживото, на материалното и на мисълта, как да обходиш и да  подредиш Вселената. Май е невъзможно. И все пак човек се е изхитрил, като се е замислил, че всичко това се прави и с думи.“

  • Федя Филкова

Федя Филкова е надарен поет и белетрист, тя е автор на осем стихосбирки – „Цветя с очите на жени” (1982; 2004), „Нежен въздух” (1986), „Рисунки в мрака” (1990), „Моята твоя любов” (2009; 2012), „Второ сърце” (2009; 2012), „Крехко разпятие” (2000), „Нищо тъмно” (2014), „Толкова е кратко (2020), както и на сборника с разкази „Третата жена” (2014).

Превела е над двадесет книги с висока немскоезична поезия и проза на автори като Гьоте, Новалис, Ингеборг Бахман, Илзе Айхингер, Ернст Яндл, Криста Волф и много други.

Федя Филкова е дългогодишен автор на предговори, рецензии, статии и монографии за големи немски и австрийски автори.

За талантливите си преводи, които носят печата на неподражаемия ѝ поетически почерк и културните прозрения на изследователя на немскоезична литература, тя е удостоена през 1991 година с Годишната награда за художествен превод на Съюза на преводачите в България.

Носителка на Австрийската държавна награда за художествен превод за 1995 г. През 2015 г. е отличена с наградата “Златен век” – “Печатът на Симеон Велики”, на Министерството на културата на Р България. 

Стихотворенията на Федя Филкова са превеждани на различни езици, а през 2013 г. на немски език в превод на Андреас Третнер излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения (Nachtgras, Drava Verlag, Klagenfurt-Wien).

Федя Филкова е дългогодишен редактор в издателство “Народна култура” (1982-1992). На нея дължим откритието за художествения превод на редица талантливи млади преводачи, както и големия ѝ принос за тяхното литературно изграждане.

След 1989 г. Ф. Филкова работи като държавен експерт и дипломат. Тя представя страната ни достойно в Европа, на висотата на голямата си култура и дълбокото познаване на българската, немската и австрийската литература.

И за преводите ѝ, и за личното ѝ творчество си заслужава да запомним думите ѝ по повод излизането на последната ѝ засега поетична книга (2020): „Времената се менят, но и се вливат едно в друго. Моят творчески „аз“ прилича на мен, по-скоро е съзерцателен, но си мечтая винаги за читатели.“

ПОЧЕТНА ГРАМОТА

За първи път Съюзът на преводачите в България обръща специално внимание на един много важен за немалка част от обществото ни превод – жестовия. Затова връчи на колектива от жестови преводачи Почетна грамота за ярки постижения в превода на и от жестов език по повод Международния ден на преводача – 2020 г.

Съюзът на преводачите в България изразява своето уважение към каузата и труда на всички български преводачи (бивши, настоящи и бъдещи) на и от жестов език за техния социално значим принос за интегрирането на хората с увреден слух в обществено-политическия и културен живот на страната, особено в извънредни ситуации като падемията от Ковид-19.

Обявен е конкурсът за годишните награди на СПБ

Уважаеми издатели, критици, ценители на добрия превод,

Съюзът на преводачите в България Ви кани да направите своите предложения за Годишните награди на СПБ за превод в различни области и категории.

За Ваше улеснение и в услуга на журитата прилагаме формуляр за заявка.

Наградите на СПБ се връчват всяка година на Международния ден на преводача, 30 септември.

Номинираните произведения следва да са издадени между 01 юли 2019 и 30 юни 2020 г.

Според чл. 3 (6) от Правилника носител на награда за конкретен превод може да бъде номиниран отново след период от три години. Информация за носителите на награди от предишни години е налична на сайта на СПБ: за 20192018 и 2017 г.

Краен срок за подаване на заявки: 31 юли 2020 г., на e-mail: office@bgtranslators.org.

Попълненият формуляр следва да е придружен от: номинирания превод в електронен вариант и като книжно тяло (по възможност – в три екземпляра, два от които се връщат след конкурса), както и от оригиналния текст в електронен или хартиен вариант (който също се връща впоследствие), предоставени в офиса на СПБ. 

За всяко номинирано от издател заглавие се внaся такса от 30 лв. за рецензирането му (на сметката на СПБ, посочена във формуляра). При номиниране на превод от български на чужд език таксата се удвоята поради необходимостта от допълнително експертно оценяване.

За въпроси и уточнения: office@bgtranslators.org, 02-9864500 – офис на СПБ (Лариса Петрова, сътрудник на СПБ).