Предлагаме откъс от романа “Химера” на Джон Барт в превод на нашата колега Надежда Розова. Романът е скорошно издание на Лист”.
Джон Барт (1930) е писател и университетски преподавател, автор на романи, разкази и публицистика, носител на многобройни литературни награди, един от най-изтъкнатите представители на американския постмодернизъм и негов своеобразен теоретик в двете свои прочути есета The Literature of Exhaustion и The Literature of Replenishment, където определя литературния реализъм и отчасти модернизма като „изчерпана“ традиция, а собствените си произведения – според мнозина самата постмодернистична сърцевина, нарича „романи, които имитират формата на романа, написани от автор, който имитира ролята на автор“.
Барт владее до съвършенство техниката на метапрозата – проза, която непрекъснато напомня на читателя какъв е реалният й статут, тоест, че е произведение на изкуството. Известен е с умението си виртуозно да играе с текста, да въвлича и читателя в диалога и да го превръща в част от повествованието. Всъщност романът „Химера“ (за който е удостоен с Националната литературна награда на САЩ за 1973 г.) е истински метароман: роман за собственото си създаване. Героите притежават върховно, почти сковаващо самосъзнание, те съзнават, че разказват разкази в разказите. Понякога дори е трудно да се определи коя е по-голямата рамка и кои са по-малките вмъкнати текстове. Самият Барт се появява лично (като джина, като Джером Брей). Част от историите повтарят мотиви и дори изречения от по-ранни негови произведения. Белерофонт дори се превръща в страниците на собствената си история, доплувала в блатата на Бартовия Мериланд.
Джон Барт не крие, че въображението му намира сложността за усладителна, затова в най-експерименталната си книга – сборника с кратка проза „Изгубени в залата на смеха“ (1968) – се посвещава на решаването на конкретна формална задача: да напише разказ под формата на лента на Мьобиус; да разработи модел за писател, който пише за писател, който пише за…; да изгради най-дългата възможна поредица „разказ в разказа“ и т.н.
Романът „Химера“ пък се състои от три новели („Дунязадиад“, „Персеида“ и „Белерофонтиада“) с дълбоки корени в митичното повествование. Въздействието и подредбата на трите части напомнят едноименното огнедишащо чудовище – с лъвска глава, тяло на коза и опашка на змия. В текста реалният свят на бъдещето нахлува в света на митичното минало и някогашните истории черпят съдържание от предстоящите, утвърждава се преобразяващата способност на словото, а срещата между идеалния разказвач и идеалния читател се превръща в магичен и съзидателен любовен акт.
Continue reading →