Category Archives: Новини

Разказ от сборника „Изгубен в супермаркета“ на Светислав Басара в превод на Русанка Ляпова

bassara Представяме сборника “Изгубен в супермаркета” на Светислав Басара. Преводач от сръбски е нашата колега Русанка Ляпова, а книгата е предстоящо издание на “СОНМ”. На вашето внимание предлагaме разказа “Magen David”.

Светислав Басара (*1953) е сред най-известните и своеобразни съвременни сръбски писатели, автор на разкази, есета, романи и драми. Неговата “Легенда за велосипедистите” (1996) е избрана за най-добрия сръбски роман на десетилетието.

Разказите от сборника “Изгубен в супермаркета“ (2008) са емблематични за Басара като писател, а книгата въздейства не само с всеки от тях поотделно, но и с интертекстуалната връзка помежду им. В тях авторът разбулва по забавен начин вездесъщия абсурд на днешната действителност и ни кара да долавяме зад него мистерия, чиято метафизична природа е трудна за дешифриране.

Книгата е част от проекта „Разказът – един пренебрегван жанр“, подкрепен от програма „Креативна Европа“ на ЕС.

Continue reading →

“Анапест” – блог за преводна поезия

Във време, в което преводът рядко е обект на специално внимание – а преводът на поезия като че ли още по-рядко, – имаме удоволствието да представим блога за преводна поезия “Анапест”, списван от нашия колега Ангел Игов.

Блогът представя стари и нови преводи на поезия от различни езици на български, като запознава читателите с контекста, коментира конкретни преводачески решения, сравнява версии, поставя въпроси за обсъждане. Немалка част от преводите са дело на автора на блога и се публикуват в “Анапест” за пръв път.

Тук можете да прочетете колективния превод на “Малко упражнение” на Елизабет Бишъп, създаден по време на работилницата по превод на поезия в рамките на тазгодишното Ателие по превод, организирано от Фондация “Елизабет Костова” и Съюза на преводачите в България; интересни са “Имената на котки” на Т. С. Елиът в превод на Игов; и последно ще отбележим коментарана превода на Иван Николов на “Вечер” на Анна Ахматова.

Блогът е отворен за коментари.

In memoriam – Елена Дукова

Преди дни ни напусна една от големите познавачки на гръцкия език, свят и литература – талантливата преводачка Елена Леонидова Дукова, изключително отворена към споделяне на знанията и уменията си за гръцкия език и свят.

Поклон пред паметта й!

Иван Теофилов с наградата “Аполон Токсофорос”

Поетът, писател и преводач Иван Теофилов е новият носител на наградата “Аполон Токсофорос”. Тя се присъжда от Фондация “Аполония” за значим принос в развитието на българската култура и представянето й зад граница. Поздравления!

Иван Николов Теофилов е роден на 24.03.1931 г. в Пловдив. Завършва гимназия в родния си град през 1949 г. и ВИТИЗ през 1955 г. През 1955-61 е драматург и режисьор в театрите в Силистра, Сливен, Русе, Бургас. През 1959 г. специализира в Чехословакия. От 1962 до 1978 е драматург в Централния куклен театър. През 1978-91 е редактор на библиотека “Поетичен глобус” в изд. “Народна култура”. Едновременно е и редактор (1984-91) в отдел “Поезия” на сп. “Пламък”. Автор е на стихосбирките “Небето и всички звезди” (1963), “Амфитеатър” (1968, 2001), “Град върху градове” (1976, 2001), “Богатството от време. Избрани стихотворения” (1981), “Споделено битие. Стихове” (1984), “Да” (1994), “Геометрия на духа. Избрани стихотворения” (1996), “Монолози” (2001), “Сън или надмощие” (2004) и множество пиеси за възрастни и за деца. Негови драматургични и поетически произведения са превеждани на английски, испански, полски, сърбохърватски и други езици. Секретар на Сдружението на българските писатели (1994-1995) и негов председател (1998-2000).
Теофилов активно се занимава и с преводаческа дейност. Той е сред най-добрите български преводачи на руска поезия. Превежда Иван Бунин, Инокентий Аненски, Игор Северянин, Дмитрий Мережковски, Йосиф Бродски, Андрей Бели, Николай Гумильов, Владимир Висоцки. През 1979 г. взема награда на Съюза на преводачите за превода на Бунин „Избрани стихотворения“. През 1986 г. е награден със Златния знак на Съюза на преводачите за цялостно преводаческо творчество. През 1996 г. награда за превод „Салоон“ му е връчена в Пловдив от издателите Недялко Славов и Веселин Сариев. Носител е на наградата на Министерството на културата за принос в българската култура (1997), на националната награда „П. К. Яворов“ за книгата „Геометрия на духа“ (1998) и на националната награда за поезия„Иван Николов“ на ИК „Жанет – 45“ (1998). Два пъти е лауреат на националната награда за литература „Христо Г. Данов“ (2004, 2013). Носител на наградата „Орфеев венец“ за 2013 г.

Разказ от сборника “Столетницата” на Каролин Ламарш в превод на Красимир Кавалджиев

14001974_10210337698065521_2037104385_o Представяме разказа “Двамата с Лео” на белгийската писателка Каролин Ламарш в превод на нашия колега Красимир Кавалджиев. Разказът е включен в сборника “Столетницата”, предстоящо издание на СОНМ. Преводач на целия сборник е Красимир Кавалджиев, а художник на корицата и илюстратор на изданието – Борис Праматаров.

Каролин Ламарш е родена през 1955 г. в белгийския град Лиеж. Детството си прекарва в Испания и в Парижката област. Завършва романска филология, след което преподава френски и английски в Нигерия. Първият й роман „Денят на кучето“ (публикуван в парижкото издателство „Минюи“ през 1996 г., а на български в списание „Панорама“ през 2001 г. в превод на Атанас Сугарев) привлича вниманието на читателите и критиката със своя изящен изказ и носи на авторката престижната белгийска литературна награда „Росел“. Следват още пет романа в издателство „Галимар“ – техните герои като че ли живеят встрани от общоприетите норми и са носители на несподелими и дори патологични влечения.

Сборникът й с разкази „Столетницата“, в който са събрани най-ранните й произведения, излиза през 1996 г. Още в тези текстове проличава талантът на авторката, а читателят открива в зародиш предпочитаните й теми, които тя ще доразвие в следващите си творби: неудовлетворението на съвременния човек от живота и любовта; предателството и изневярата; безмълвното страдание, причинено ни от другите по необясними причини и носено през целия живот; детското страхопочитание пред четирите стихии… В този сборник ще откриете различни по колорит, но сходни по житейска нагласа герои и няма да останете равнодушни пред гласа на стогодишната механична птица играчка, който прорязва всички истории от книгата, свързвайки ги с невидимата нишка на спомена.