Работни езици: английски, руски

Област на преводаческа дейност: Теоретични изследвания в областта на медиевистиката, богословието и визуалните изкуства.

Кратка биография: Д-р Слава Янакиева е културолог. Изследванията ѝ са в областта на религиозното кино и медиите, както и средновековния театър и празнична култура. Публикувала е множество статии по тези теми в различни научни издания. Понастоящем чете лекционни курсове в бакалавърската програма на специалност Културология в СУ „Св. Климент Охридски” и специалност Сценография в НХА. Член е на Института по средновековна философия и култура, Византийска работна група, Съюза на българските филмови дейци (гилдия кинокритика) и на Съюза на артистите в България (гилдия театрална критика). Съавтор е на две антологии по Средновековна визуална култура.

Избрани преводи:

• Zizioulas, Jean, Being as Communion: Studies in Personhood and the Church (St. Vladimir’s Seminary Press, 1985) / Иоан Д. Зизиулас, Битието като общение, Фондация „Комунитас”, София, 2013
• Kantorowicz, Ernst Hartwig, The King’s Two Bodies: A Study in Mediaeval Political Theology (Princeton University Press, 1997) / Ернст Канторовиц, Двете тела на краля. Изследване на Средновековното политическо богословие), ИК “Лик”, София, 2004
• Archbishop Kallistos Ware, The Mystery of Personhood. Essays on Hesychasm, 2002. / Архиепископ Калистос (Уеър), Тайнството на човешката личност. Исихастки студии, Лик, София, 2002
• Florovsky, Georges, The Byzantine Fathers of the Sixth to Eighth Century, 2000 / Георгий Флоровски, Византийските отци. V-VІІІ век., Тавор, София, 2000
• Florovsky, Georges, The Eastern Fathers of the Fourth Century, 1999 / Георгий Флоровски, Източните отци от ІV век.Тавор,София, 1999

Данни за контакт: e-mail: slava.yanakieva@gmail.com

 

Работни езици: английски, руски

 

Област на преводаческа дейност: художествена литература, драматургия, хуманитаристика, политология, екология

Кратка биография:

Образование

1989-91 – НАТФИЗ “Кр. Сарафов” , кино и телевизионна режисура

1969-73 – ВИТИЗ “Кр. Сарафов”, драматична режисура

1961-66 – Английска гимназия в Пловдив

Професионална дейност

Преводач за издателствата „Дамян Яков”, „Бард”, „Изток-Запад” и др.

1988-1992 – режисьор в Българска национална телевизия

1973-1988 – режисьор в драматичните театри в Стара Загора, Габрово, Ямбол, Пазарджик, Варна, Русе, Кърджали

Избрани преводи:

• „Театърът на бунта” от Робърт Брустийн,
• 4 книги на Ноам Чомски,
• „Произход на политическия ред” и „Политически ред и политически упадък” от Франсис Фукуяма,
• „Космос и душа” от Ричард Тарнас,
• „Адърланд” (6 тома) от Тад Уилямс,
• „Женитба” от Николай Василиевич Гогол

Награди: за режисура на Съюза на артистите в България

Данни за контакт: https://www.facebook.com/kamen.kostov1; kamkost@abv.bg; тел. 359/988723082

Работни езици: английски език, хинди

Област на преводаческа дейност: художествена литература; научна литература и публицистика

Кратка биография:

СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ:

1982-1987       Английска езикова гимназия „Г. Кирков”, гр. Пловдив

ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ:

1987-1992       СУ “Св. Климент Охридски”

образователна степен: магистър

Първа специалност: Индология

Втора специалност:  Английска филология

ПРЕПОДАВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ:

2016-2017 – хоноруван преподавател по художествен превод от английски на български език, магистърска програма „Преводач-редактор“, СФ, СУ “Св. Климент Охридски”

1994-2012 – хоноруван преподавател в по практически хинди специалност Индология, Център за източни езици и култури към ФКНФ на СУ “Св. Климент Охридски”

2002  г. − директор на магистърска програма по Индология в НБУ и хоноруван преподавател в програмата

ДРУГИ ПРОФЕСИОНАЛНИ ИЗЯВИ:

от 2000 г. − Директор на издателския център на Индологическа фондация „Изток-Запад“

 

Избрани преводи:

 

от английски език:

Ема, Джейн Остин, Мърлин Пъбликейшън, 1995; ИК „Ентусиаст“, 2013.

Командните висоти, Даниъл Йъргин, Джоузеф Станислау, „Весела Люцканова“, 2003.

Смърт през лятото, Уилям Тревър, „Весела Люцканова“, 2003.

Пътешествието на Фелиша, Уилям Тревър, Изд. “Весела Люцканова”, 2003.

Душата на скулптора, Джейн Ъркхарт, „Жар – Жанет Аргирова“, 2004.

Географски и гледни точки, Томас Фрийдман, „Весела Люцканова“, 2004.

Каубои и индианци, Джоузеф О’Конър,  „Весела Люцканова“, 2005.

С истинска вяра, Джоузеф О’Конър, „Весела Люцканова“, 2006.

Sineokomomche, Джоан Харис, ИК „Прозорец“, 2010.

Куклата, Дафни дю Морие, „Ентусиаст“, 2012.

Не казвай сбогом, Джилиан Флин, ИК „Ера“, 2012.

Създания от време, Рут Озеки, ИК „Милениум“, 2014.

А планините ехтят, Халед Хосейни,  ИК „Обсидиан“, 2013.

Създания от време, Рут Озеки, ИК „Милениум“, 2014.

Илустрадо, Мигел Сиюко, ИК „Прозорец“, 2014.

Сянката на чинара, Джон Гришам, ИК „Обсидиан“, 2014.

Последният дъх на мавъра, Салман Рушди, „Колибри“, 2014.

Невидимата жена, Клеър Томалин, „Колибри“, 2015.

Страх от умиране, Ерика Джонг, „Обсидиан“, 2015.

Империите по поречието на Инд, Алис Албиния, ИК „Жанет 45“, 2015.

Къщата край езерото, Кейт Мортън, „Колибри“, 2016.

Орисници и фурии, Лорън Гроф, „Обсидиан“, 2016.

Пътят към дома, Роуз Тримейн, ICU, 2016.

Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи, Салман Рушди, „Колибри“, 2015.

Бостънци, Хенри Джеймс, „Колибри“, 2016.

Анатомията на едно изчезване, Хишам Матар, ICU, 2017.

Химера, Джон Барт, „Лист“, 2017.

Сърце на въртел, Донал Райън, „Колибри“, 2017.

 

от хинди:

Саванът (разказ), Премчанд, Атал Вихари Ваджпеи, в: Паунови пера (индийска поезия и проза), С., 1998.

Снимката (разказ), Удаян Ваджпеи, Атал Вихари Ваджпеи, в: Паунови пера (индийска поезия и проза), С., 1998.

Вечеря в чест на шефа (разказ), Бхишма Сахни, в: сп. Пламък, кн. 5-6, С., 1998.

Разпитът (разказ), Камлешвар, в: Синьото езеро, С., 2001.

Змията (разказ), Камлешвар, в: Синьото езеро, С., 2001.

Една нощ в Лондон (новела), Нирмал Варма, в: Птици, С., 2001.

Самотната звезда (разказ), Агея, в: сп. Везни, 2001, ХІ, № 2-3.

Убийци (разказ), Химаншу Джоши, в: сб. Непознатият Изток, С., 2001.

Отмъщение (разказ), Пушпа Саксена, в: сб. Да си жена от Изтока, С., 2002.

Трофеят, Раджендра Ядав (разказ), в: сб. Новото лице на Изтока, С., 2006.

Смях, Алка Саравги, Женски хроники, Авангард Прима, 2011.

Слънце в стаята (поезия), Кунвар Нараян, сп. Европа, 2012.

Идвай (поезия), Кедарнатх Сингх, сп. Европа, 2012.

Жена (поезия), Джьотсна Милан, сп. Европа, 2012.

Думи (поезия), Джьотсна Милан, сп. Европа, 2012.

Другаде нейне (поезия), Джьотсна Милан, сп. Европа, 2012.

Тя (поезия), Джьотсна Милан, сп. Европа, 2012.

Отзад (поезия), Джьотсна Милан, сп. Европа, 2012.

Цвете или… (поезия), Удаян Ваджпеи, сп. Европа, 2012.

Някой сигурно (поезия), Удаян Ваджпеи, сп. Европа, 2012.

 

от български език:

Mineva-Milcheva, J. The Decorative heritage of the painter Anna Hähn-Jossifova (1872-1931) – the collection of Emilia Staycheva, Kwazar Publishing House, Sofia, 2001.

Lyubomir Milchev – DANDY. Sofia – Enigma, Stigma. Enthusiast Publishing House. Sofia, 2011.

 

Награди:

• Специалната награда на Фондация „Елизабет Костова“ за 2014 г. за превода на романа
• Награда за ярки постижения в областта на превода на художествена литература – проза на Съюза на преводачите в България за превода на романа „Последният дъх на мавъра“, ИК „Колибри“, 2015 г.

Данни за контакт: nadia.rozova@gmail.com

Работни езици: чешки

Област на преводаческа дейност: художествена литература; публицистика; научни трудове (хуманитаристика)

Кратка биография: Преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, доцент по история на чешката и словашката литература; автор на книгите „Милан Кундера и познанието на романа“ (2001) и „Градината на литературната история“ (2012). От 2006 до 2010 г. преподава български език и история на българската литература в Карловия университет в Прага; специализира в Института за чешка литература към Чешката академия на науките. Член е на редакционната колегия на списанията „Slavia“, „Bohemica Litteraria“ и електронното списание „Littera et Lingua“.

Избрани преводи:

Художествена проза:

• Даниела Ходрова: Тета (роман). София: „Стигмати“, 2002, 208 стр.
• Даниела Ходрова: Какавидите (роман). София: „Стигмати“, 2005, 262 стр.
• Хана Андроникова: Звуците на слънчевия часовник (роман). София: „СемаРШ“, 2006, 391 стр.
• Михал Айваз: Другият град (роман). София: „Стигмати“, 2011, 170 стр.
• Томаш Змешкал: Любовно писмо, написано с клинопис (роман). София: „Балкани“, 2013, 344 стр.
• Якуба Каталпа: Немците. География на загубата (роман). София: „Сонм“, 2015, 393 стр.
• Иржи Кратохвил: Бърненски разкази (сборник с разкази). София: „Сонм“, 410 стр.

Хуманитаристика:

• Моймир Отруба: Семиотика и аксиология на междутекстовостта. // Литературна мисъл, 1994, бр. 2, с. 46-64
• Йозеф Кроутвор: Трудности със Средна Европа. // Език и литература, 2005, бр. 1-2, с. 49-74
• Мартин Прохазка: Възроденият Осиан: моделът на Макферсън и производството на историчност в културата на чешкия романтизъм. // Литературна мисъл, 2002, бр. 1, с. 10-31
• Вацлав Хавел: Анатомия на гега. // Homo bohemicus, 2007, бр. 2-3, с. 17-36

Данни за контакт:

dobromir_grigorov [at] yahoo.co.uk

Работни езици: полски

Област на преводаческа дейност: художествена литература; публицистика; научни трудове (история, философия, социология, литературознание)

Кратка биография:  Завършила е специалностите българска филология и история в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (1969); през 1976-79 г. е докторант във Варшавския университет по социология на културата. Работила е като редактор в Българското национално радио, програма „Знание”, и в списание „Социологически проблеми” на Института по социология, БАН.

Избрани преводи:

• Чеслав Милош – „Поробеният разум”, „Крайпътно кученце”, „На брега на реката. Избрани стихове и поеми”, „Годината на ловеца”;
• Збигнев Херберт – „Силата на вкуса. 100 стихотворения”, есеистика: „Варварин в градината”, „Натюрморт с юзда”;
• Ришард Криницки – „Магнетична точка”, „Камък, скреж”;
• Ева Липска – „Портокалът на Нютон”, „Скъпа госпожо Шуберт”;
• Вислава Шимборска – „Достатъчно” (последни стихове);
• Тадеуш Ружевич – „Ножчето на професора”; „История на Полша” (заедно с Боян Обретенов).

Награди:

• Годишни награди на СПБ за „Ваканциите на мизантропа” на Е. Липска (1994) и  „Силата на вкуса” на Зб. Херберт (2003) и за цялостно творчество (2015);
• награда на Полския съюз на авторите ZАiKS (2014);
• Заслужил за полската култура (1999),
• Кавалерски кръст (2000).

Данни за контакт: vdejan@abv.bg