Author Archives: Teodora Tzankova

Ана Стоева Димова

Работни езици: немски

Област на преводаческа дейност: художествена литература и  хуманитаристика

Кратка биография:  Родена в Свиленград на 30 юни 1947 г. Завършила през 1970 г. специалност немска филология в Софийския университет. Защитила докторат по контрастивна лингвистика в Лайпцигския университет 1979 г. Преподавател по германско езикознание и теория на превода  в Шуменския университет до 2014 г. Доктор на филологическите науки в областта на теорията и практиката на превода – 2006 г. Професор по германски езици от 2007 г. Хоноруван преподавател в университетите във Велико Търново, Пловдив, София и Нов български университет. Лектор по български език и култура в Универстета „Лудвиг Максимилиан” Мюнхен 1998-2001 г. Специализирала в университетите във Виена, Гьотинген, Ерланген, Потсдам, Байройт.

Избрани преводи:

  • Хермлин, Щефан. Вечерна светлина. Разкази и новели. – София, 1983.
  • Вайс, Ернст. Бедният прахосник. Роман.- София, 1985.
  • Рот, Йозеф. Гробницата на капуцините. Разкази и роман. – София, 1986.
  • Краус, Карл. Кутията на Пандора. Есета и афоризми. – София, 1991.
  • Рансмайр, Кристоф. Последният свят. Роман. – София, 1992.
  • Асман, Ян. Културната памет. – София, 2001.
  • Целан, Паул. Ничията роза. Стихотворения. Двуезично издание. – София, 2001.
  • Рот, Юлиана / Клаус Рот: Студии по интеркултурна комуникация. София: 2007.
  • Орошаков, Харалампи Г.: Аферата “Батенберг”. Пловдив, 2011.
  • Фалада, Ханс. Вски умира сам. Роман. – Пловдив, 2013.
  • Грубер, Мариане. Спомените на един смешник. Роман. Русе, 2014.

Награди: Награда за художествен превод на Австрийското министерство за образование и изкуство 1997

Данни за контакт: e-mail: ana.dimova@abv.bg

Петко Тодоров Хинов

Petko_Hinov_Foshan_2011Работни езици: китайски, старокитайски, английски, руски, румънски, сръбски, старобългарски и църковнославянски език

Област на преводаческа дейност: художествена литература (поезия и проза) и хуманитаристика (философия, религия и пр.)

Кратка биография: Роден в Пловдив на 4 септември 1972 г. През 1991 г. завършва Английската езикова гимназия на гр. Пловдив. През 1996 г. завършва Софийския университет със специалност китаистика (магистър) и втора специалност румънска филология. Преводач, автор и редактор на християнска литература в издателство „Св. апостол и евангелист Лука“, София (1993-2010). Автор на статии, пътеписи, очерци и есета в областта на християнската философия и богословие, езикознанието и литературознанието. Автор на поезия, детски разкази, историческо-богословската книга „Баташките новомъченици“ (С. 2006), също и на богослужебна поезия и химнография на църковнославянски език. През периода 2010-2013 е преподавател по английски език в гр. Фошан, пров. Гуандун, Китай. От 2012 досега е сътрудник и преводач от старокитайски, съвременен китайски език, старобългарски и староруски език в издателство „Изток-Запад“, както и преводач на свободна практика. Участвува в учредяването на Асоциацията на книгоиздателите на Китай и страните от централна и източна Европа (АККСЦИЕ) на 23 август 2018 г. в Пекин. Разказвач на аудиокниги, музикант и певец. Женен за китайка, с три деца.

Личен сайт: www.petkohinov.com

Избрани преводи:

От съвременен китайски език:

 От старокитайски и средновековен китайски:

  • Анонимен, Тридесет и шестте стратегеми (《三十六計》, трактат по военно изкуство, с коментари и тълкования от преводача). „Изток-Запад“, 2013, 320 с.
  • Уан Юнбин, Нощни разговори край огнището (《圍爐夜話》王永彬著, „миниатюри от чисти слова“ с коментари и тълкования от преводача). „Изток-Запад“, 2014, 288 с.
  • Цао Сюецин, Сън в алени покои, т.1 (《紅樓夢》第一冊，曹雪芹著, средновековен роман), „Изток-Запад“, 2015, 608 с.
  • Ши Юкун, Чудните дела на съдията Бао, т.1 (《七俠五義》石玉昆著, средновековен приключенски роман), „Изток-Запад“, 2016, 544 с.
  • „Сън в алени покои“ т.2 (31-60 глава), (《紅樓夢》第二冊，曹雪芹著, средновековен роман), „Изток-Запад“, 2016, 597 с.
  • „Чудните дела на съдията Бао“ т.2 (31-60 глава), (《七俠五義》石玉昆著, средновековен приключенски роман), „Изток-Запад“, 2017, 402 с.
  • „Основни понятия в китайската мисъл и култура“ книга първа (中華思想文化術語1), „Изток-Запад“, 2017, 141 с.
  • „Сън в алени покои“, т.3 (61-90 глава) (《紅樓夢》第三冊，曹雪芹著, средновековен роман), „Изток-Запад“, 2018, 621 с. 
  • „Основни понятия в китайската мисъл и култура“ книга втора (中華思想文化術語2), „Изток-Запад“, 2018, 156 с.

От български език:

  • Petko Hinov, The New Martyrs of Batak. “Living Orthodoxy”, NY 2013-2015

От църковнославянски език:

От сръбски език:

  • Епископ Николай Велимирович, Вярвам в един Бог: тълкование на Символа на православната вяра. „Св. ап. и ев. Лука“, С. 2005, 102 с.
  • Епископ Николай Велимирович, Над изтока и запада: осем философски размисъла за православните Балкани. „Св. ап. и ев. Лука“, С. 2004, 42 с.

От руски език:

  • Светител Теофан Затворник, Кратки мисли за всеки ден от годината върху църковните четива от словото Божие, неиздаден, С. 2005, 304 с.

От румънски на църковнославянски език:

  • Служба преподобному и богоносному отцу нашему Димитрїю Новому, Басарбовскому, С. 2006 г.

От английски на църковнославянски език:

  • Служба иже во святыхъ отцу нашему преподобному Иларiону Митрополиту Кiевскому схимнику Печерскаго монастыря, егоже святыя мощи въ дальнихъ пещерахъ покоятся, С. 2015
  • Служба святому благовѣрному царю Сербскому Владиславу-Стефану, С. 2016

Награди:

  • 2014 — Специална награда за годината на Съюза на българските преводачи за изключително високи постижения в областта на превода, за превод от старокитайски на книгите „Тридесет и шестте стратегеми“ и „Нощни разговори край огнището“ (Издателство Изток-Запад);
  • 2015 — Национална награда на Министерство на културата „Христо Г. Данов“ за художествен превод на годината, за превода на „Сън в алени покои“ т.1 от Цао Сюецин;
  • През август 2017 г. Петко Т. Хинов получава престижната китайска Награда за особен принос към китайската книга.

Данни за контакт: petkohinov@gmail.com / petkohinov@abv.bg

Жури на секцията за годишните награди на СПБ

През изминалата седмица бе избрано и утвърдено жури на секция “Художествена литература” за годишните награди на СПБ за 2016 г. Журито е в следния състав: Владимир Молев, Невена Панова и Русанка Ляпова.

“Смъртта на чешкото куче” от Януш Рудницки в превод на Правда Спасова

RudnickiCOVER2Представяме сборника с разкази “Смъртта на чешкото куче” от Януш Рудницки. Преводът от полски е на нашата колега Правда Спасова. Художник на корицата и на илюстрациите е Борис Праматаров. Книгата е предстоящо издание на издателство СОНМ.

Книгата е част от проекта „Разказът – един пренебрегнат жанр“, подкрепен от програма „Креативна Европа“ на Европейската комисия.

 Януш Рудницки е роден в Кенджежин-Кожле, Силезия, през 1956 г. Като активист на «Солидарност», той е интерниран след въвеждането на военно положение в Полша, а през 1983 г. емигрира в Германия. Германист и славист по образование, писателят живее и твори в Хамбург, но не прекъсва връзките си с полската култура и по-специално с кръга около литературното списание «Tworczosc» във Варшава. Публикувал е девет сборника с разкази на полски език, някои от които сам превежда на немски.

В своите провокативни, дръзки и гротескни истории от сборника «Смъртта на чешкото куче» Рудницки описва реалността на емигранта и човека от малкия град, озовал се в мегаполис, както и на несретния писател, стъпка по стъпка, отхвърляйки всякакви социални и естетически конвенции. Неговите герои изглеждат прости, но чувствителни хора, нелишени от човешки странности. Те говорят и мислят за обикновените неща по необичаен начин. Рудницки обръща особено внимание на езика като изначален опит. Този език конструира и протагониста, и автора. Става дума за разговорен език, леко стилизиран с помощта на остарели полски фразеологизми, убедителен и конкретен, особено чувствителен към мелодиката на речта.

Преводачката на книгата проф. дфн Правда Спасова е преподавател по философия и естетика в Националната художествена академия. Превела е важни трудове от областта на полската хуманитаристика като «Моите правилни възгледи за всичко» (2013) на Лешек Колаковски, „Новите форми в живописта и произтичащите от тях недоразумения“ (2011) на С. И. Виткевич, «Човекът“ на Роман Ингарден (2002), както и романа „Меир Езофович“ на Елиза Оржешкова (2012), „Приказки от полски писатели“ (2009), повестта «My sweet Raskolnikow” на Януш Гловацки (1993) и др.

Предлагаме разказа, дал името на сборника, “Смъртта на чешкото куче”.

 

Continue reading →