Представяме сборника “Тонгкат (Разгул от разкази)” на Петер Верхелст в превод на нашата колега Анета Данчева-Манолова. Художник на корицата е Борис Праматаров. Книгата е скорошно издание на СОНМ.

Петер Верхелст (*1962) е фламандски романист, поет и драматург, роден в Брюж. Носител е на множество литературни отличия, сред които „Златната сова“ за най-оригинална литературна творба на нидерландски за романа си „Тонгкат“ (2000) и наградата „Херман де Конинк“ за поезия (2015). В едно свое интервю Верхелст заявява: “Моята задача е да уча читателя на несигурност, да му разкривам нестабилността и несъстоятелността на реалността“.

“Тонгкат”, този «разгул от разкази», е култова книга в Белгия. Нейните послания звучат повече от актуално на фона на мощно развихрилия се тероризъм. В нея се срещаме не само с красотата на приказката и идиличния мит, но и с изначалната жестокост, присъща на човешката природа. Ярките сюрреалистични образи, преплитащите се истории, времена и мистериозни персонажи, поразителните, почти физически усещания, смесицата от ужас и нежност, които буди, постмодерната окраска, я правят трудно определима жанрово, но затова пък силно въздействаща книга. Никой не може да остане безразличен към Тонгкат, блудницата на езика.

Continue reading →

Представяме романа “Лейди Сузан” на Джейн Остин в превод на нашата колега Аглика Маркова. Книгата е скорошно издание на Фама +.

„Лейди Сузан е  (….) привлекателна, изтънчена, сладкодумна и забавна (….) лицемерна, пресметлива, цинична, манипулаторка и кокетка със студено сърце“.

Тази преценка ще намерим в почти всички рецензии за епистоларния роман на Джейн Остин „Лейди Сузан“. Вярно, епитетите прилягат на героинята, чийто борбен характерец застава на гърлото на  стагнираното, сковано обществено мнение в края на осемнадесетия век. Но като се замисли човек, защо да се обвинява млада жена, окована в прангите на вдовица, майка и стожер на пристойността, за желанието й да си гарантира житейска сигурност? Джейн Остин, проницателната писателка, чиито героини до една се стремят да разбият условностите, е създала чрез лейди Сузан образ на еманципирана, макар и егоистична жена, която ще бъде характерна през идващия, деветнадесети век и ще проправи пътя към съществуването на героините например на един Мопасан.

Предлагаме откъс от романа, подбран и предоставен от преводачката.

Continue reading →

Представяме романа “Плячка” на Георги Гроздев (1957-), наскоро преведен на френски от нашия колега Красимир Кавалджиев и публикуван от издателство Le Soupirail.

Среща с автора Георги Гроздев, преводача Красимир Кавалджиев и издателката Еманюел Моазан се състоя на 27 септември, вторник, в книжарница Librebook в Брюксел от 19 ч.

Място на действието на романа е ловен резерват, в близост  до който има изоставено село с двама жители – Михал Белия и Еню Тъпана. След като ловният надзирател  загива по време на лов от ранен глиган в резервата идва негов заместник по прякор Хънтъра. Той е избрал този  затънтен край и с надеждата , че може би ще успее да избяга  от проблемите си. Съпругата му го изоставя заради друг, а после иска да се върне отново при него, но той й отказва. Дъщеря му Анастасия безследно изчезва. Негови помощници са Данчо и Ахмед.

В резервата идват много ловци от широкия свят – като Ханс и Вилхелм, като американката Мери, като бракониера Кебо, който е сержант от полицията, като рускинята Людмила.

Появяват се случайно и пациентите на д-р Лина Бижева – Ния Нестинарката, Мълчаливата, Генерала и Кукера. Майката на лекарката е починала в изоставеното село преди години. Тя търси макар и временно спасение за болните си, които изведнъж са станали излишни и непотребни.

Усойното и диво място е привлякло и Злютю Змея, който краде моми, за да ги продава. Тук е неговата бърлога. Пътищата на всички  герои се преплитат с тези на Хънтъра, но и с мечката “Фу”, с Бързата красива кошута, с Глигана, който изпразва семето си, миг преди да загине, със Заека, с чакалите, със  самотната дива гъска, с вълкодава Горбачов, със змията и нейните посестрими в корените на дъба и още много представители на дивата природа.

Ния Нестинарката научава, че точно от това място черпи сили за своята дарба да предугажда бъдещето и да разчита миналото. Църквата, превърната в кочина навремето,  както и училището, обитавано от мечка и глиган  сега, според нея ще бъдат отново обитавани от  хора, които в момента са изпаднали в беда и търсят спасение. Тя пожелава да остане тук и в момент на откровение казва на Хънтъра, че дъщеря му е жива. Ловецът се усъмнява, че дъщеря му е отвлечена, а по-късно Златю Змея потвърждава цинично  неговите догадки. Набезите на бракониера Кебо, умело маскирани, непрекъснато продължават. Кебо убива Михал Белия, който го разкрива без да иска.

Мери се влюбва в Хънтъра и той в нея, но и двамата се надхитрят. Той я оставя да стреля на добра цена по обречени мечки, които доскоро са били в клетки, тя го предава по свой начин като осквернява чувството му за девственост. Приключенията си в резервата тя изпраща по интернет на списанието, което я е финансирало.

Във времето на развръзките Хънтъра убива със снайпера на Кебо Златю Змея. Кебо е застрелян преди това по време на нощен лов от Хънтъра.

Още по-объркан и отчаян, Хънтъра застава между внезапно изникналата дива мечка и Мери,  за да спаси и жената, и мечката.

Предлагаме откъс от романа, избран от преводача, и послеслова на френската издателка.

Continue reading →

Представяме сборника с разкази „Когато станем щастливи“ на съвременната френска авторка Карол Фив. Преводът е дело на нашата колега Тодорка Минева, а корицата и илюстрациите – на Борис Праматаров. Книгата е издание на СОНМ.

Премиерата на сборника с участието на авторката ще се състои на 13 октомври 2016 г., четвъртък, от 18 часа, в Ориндж център, ул. “Граф Игнатиев” 18, ет. 4. Заповядайте!

Карол Фив (*1971) е съвременна френска писателка и художничка. Бакалавър по философия и магистър по пластични изкуства, от 2012 г. тя се отдава изцяло на писането. Авторка е на три романа: „Живот като на кино“ (бълг. изд. 2014), „Неделя е и нямам нищо общо“ (2015) и „Камий Клодел“ (2015), и на няколко детски книжки: „До полата на мама“ (2012), „Спи ли учителката в училище“ (2014) и др.

„Когато станем щастливи“ (2010) е сборник с тридесет и един кратки текста, в които тридесет и един разказвачи повече или по-малко съзнателно разправят преиначените си истории, прикривайки зад привидно жизнерадостното си говорене тъжни истини, понякога патетични, друг път изкривени. Перверзен „пигмалион“, жертва на насилие, която отрича това, циничен шеф, малтретирана жена или сприхава възрастна – всички те описват някаква измислена реалност, зад която прозира една или друга истина, прикрита от обичайната употреба на езика. Така лъжата се превръща в крайна проява на потиснатото отчаяние в едно общество, съсредоточено над съблюдаването на нормалността и привидната успешност.

Книгата е част от проекта „Разказът – един пренебрегван жанр“, подкрепен от програма „Креативна Европа“ на ЕС.

Continue reading →