Author Archives: Teodora Tzankova

Преводачът представя: Панаит Истрати – един дисидент преди всички

 Огнян Стамболиев, преводач на „Признанията на един победен“  на Панаит Истрати (Авангард-принт, 2014), отбелязва 135 години от рождението на писателя със следния текст, който ни предоставя за публикация. 

Затова, че се осмели да критикува Съветска Русия или Империята на Злото, Панаит Истрати (1884- 1935) стана първата жертва на комунизма сред левите европейски интелектуалци от 20- те години, наивно повярвали, че идеите на „великия Ленин ще преобразят целия свят”.

През есента на 1927 година Кремъл празнува тържествено първото десетилетие на Великия Октомври. Истрати, вече световнопризнат френски писател от румънски произход (още тогава е преведен и много четен у нас: „Кира Киралина”, „Хайдути”, „Чичо Ангел”, „Княгинята от Снагов” и „Кодин”) е сред официално поканените знаменитости. Дошъл да види с очите си „люлката на социализма”, той бива разведен като официален гост не само из Русия, но из „съюзните републики”, или по- точно из нейните имперски колонии: Украйна, Крим, Грузия, Армения и Кавказ.

Continue reading

Дискусия „Настоящето и бъдещето на гръцката литература в чужбина“

„Настоящето и бъдещето на гръцката литература в чужбина“ е интересна еднодневна дискусия, организирана от Атина 2018 Световна столица на книгата и списание Literature.gr, която ще се проведе на 8 март 2019 г. в гръцката столица. В известна степен панелът е продължение на серия интервюта с преводачи на гръцка литература на различни езици, публикувани в Literature.gr (участваха около 30 преводачи от 21 страни). В дискусията ще вземат участие 25 елинисти и литературни преводачи  от 22 страни, писатели и личности от сферата на книгата и книгоиздаването.

„Голяма е радостта ни от предстоящата среща със стари и нови приятели“, пише в оповестяването на събитието водещият тази поредицата кипърския писател Емилиос Солому, отличен с Европейската литературна награда за 2013-та година, (на български е издаден романът му „Брадва в ръката ти“, изд. „Панорама“, 2016, прев. Ирена Алексиева). Изказва се благодарност към организаторката на дискусията Дина Саракину и към Теси Байла, както и на всички, които ще вземат участие в нея: Damla DemirözüNatalia MoreleónFernanda Lemos de LimaMaurizio De RosaKoraljka CrnkovicStathis GourgourisElenaLazarTamara Kostic-PahnogluZdravka MihaylovaKlarisa JovanovićRiikka PulkkinenKhaled RaoufJan Henrik Swahn, Fatima Eloeva, PedroOlallaDimitris SotakisAlexis Stamatis C., Dionisis Maroulis, Sofia Hu, Pavlina Sipova, Christo Pula, Ewa Szyler.

България щебъде представена от литературния преводач елинист Здравка Михайлова.

Второ ателие за превод на унгарска литература за млади български преводачи

От 13 до 20 февруари 2019 г. в Унгарската преводаческа къща в Балатонфюред се проведе Второто ателие за превод за унгарска литература с млади български преводачи под ръководството на нашата колега Светла Кьосева. Гост-лектор бе младата писателка и преводачка Велина Минкова. В работата на ателието се включиха Моника Гълъбова (носителка на първа награда в Конкурса за млади преводачи на съвременна унгарска литература, организиран от СПБ), Елица Климентиева, Зорница Виденова, Виктория Андонова и Лилия Дулева.
Участниците в ателието превеждаха цикъл разкази на съвременния унгарски писател Иван Манди от сборника “Киното на старото време”. С тънък усет към детайла, вниманието на Манди се насочва към незначителни на пръв поглед неща: менюто в гостилницата, антракт по време на прожекция, разпоредителката в киното, и изгражда от тях невероятен свят, в който се преплитат сън и действителност. И всичко това с много тънък хумор и ирония.
Втората им задача бе превод на стихотворение от големия унгарски писател, поет и преводач Янош Аран, чиято 200-годишнина бе оттбелязана през 2018 г.  Аран е една от най-значителните фигури на унгарския ХІХ век. Неговите преводи на Шекспир се четат и днес. Тук предлагаме превода на Елица Климентиева, студентка ІV курс по специалността унгарска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.

Ателието бе осъществено с подкрепата на Фондация “Унгарска преводаческа къща”, Балатонфюред.

Continue reading

Вечер на ирландската литература

На 14.03. от 18:30 „Литературен вестник“ съвместно с Ирландското посолство организира вечер на ирландската литература. Ще бъде представен новият брой на вестника, в който ще могат да се прочетат отзиви за новоизлезли ирландски книги, анонси за очаквани заглавия и интервюта с преводача Димитър Камбуров и издателката Невена Дишлиева на най-новото ирландско заглавие на пазара „ЛИТЕРАТУРЕН ОБЯД И ДРУГИ РАЗКАЗИ“ от Ейлиш ни Гуивна.

В събитието ще се включи Посланикът на Ирландия г-н Майкъл Форбс. Ще има и дискусия за съвременната ирландска литература с участието на Ейлиш ни Гуивна, Димитър Камбуров, Ангел Игов, Зелма Каталан, Джонатан Маккрийди. Водещ на събитието – Светлозар Желев.

Представяме: „(Не)възможният Адолф“ на Ерик-Еманюел Шмит в превод на Зорница Китинска

Имаме удоволствието да представим романа „(Не)възможният Адолф“ на Ерик-Еманюел Шмит в превод на Зорница Китинска. Книгата е издадена през ноември 2018 г. от „Леге Артис“ , дизайнер е Лъчезар Владимиров.

Предлагаме няколко думи за романа от преводачката и два подбрани от нея откъса. 

Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята Хогар, където преживява уникално по рода си просветление. Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата “Молиер”. Повечето от пиесите му са поставяни в чужбина. От 1997 г. Шмит започва да пише и романи, преведени с огромен успех на 45 езика в над 50 страни. Някои от творбите му са пренесени и в киното с участието на Жан-Пол Белмондо, Ален Делон, Омар Шариф, Катрин Фро и Мишел Ларок.

След като през 2010 година получава престижната френска литературна награда „Гонкур за разказ” за сборника „Концерт в памет на един ангел”, днес Шмит е член на журито на Академия „Гонкур”.

През 2012 г. той поема ръководството на парижкия театър „Рив Гош”.

Член на Белгийската кралска академия за френски език и литература.

8 октомври 1908 г. Адолф Хитлер: скъсан. Какво ли щеше да се случи, ако Академията за изящни изкуства във Виена беше взела друго решение? Какво щеше да стане, ако точно в този миг комисията беше приела, а не отхвърлила Хитлер, ако артистичните му абмиции бяха получили поощрение, а сетне и високо признание? Тази минута би променила един живот, живота на младия, стеснителен и вдъхновен Хитлер, но би променила и хода на света.” 

Continue reading