Октавиан Палер, “Живот на една гара”, роман, превод и предговор Огнян Стамболиев, изд. „Г. Либрис”, С., 2019.

С алегоричния роман „Живот на една гара”, Октавиан Палер (1927–2007) прекъсва своята интересна и ценна поредица от реалистични опуси („Сърдечни полемики”, „Въображаеми писма”, „Дон Кихот на Изток”, „Защитата на Галилей, „Автопортрет в счупено огледало”) и се насочва към жанра на екзистенциалния роман- есе. Като размишлява върху съдбата на човека в съвременния свят и смисъла на живота, той се обръща към литературата на абсурда и продължава търсенията на своите именити предшественици: Франц Кафка („Процесът”), Албер Камю („Чумата” и „Погнусата”), Дино Будзати („Татарската пустиня), Йожен Йонеско („Носорозите”), Самюел Бекет („В очакване на Годо”).

От друга страна, фактът, че това е извършено с конкретна цел, в случая завоалирана, заради жестоката цензура в Румъния, критика на тоталитарното комунистическо общество от най-страшните години за северната ни съседка през ХХ век, цинично назовани от диктатора Чаушеску „Златната епоха”, му отрежда достойно сред неколцина от неговите колеги – автори на подобни романи: А. Е. Баконски („Черната църква”), Бужор Неделкович („Вторият пратеник”), Йон Йеремия („Гъливер в страната на лъжите”) и познатия у нас Йон Дезидериу Сърбу („Адио, Европа!”). Continue reading →