Представяме едно от скорошните издания на “Колибри”: книгата “Пътувам себе си” на Юлия Кръстева. Спомени. Разговори със Самюел Док. Преводът е дело на нашия колега Красимир Кавалджиев.
Юлия Кръстева (р. 1941 г.) завършва френска филология в Софийския университет и през 1965-а заминава с френска стипендия за Париж, където работи в тясно сътрудничество с видни мислители като Ролан Барт, Емил Бенвенист, Люсиен Голдман, Жак Лакан, Жак Дерида и много други. Участва в авангардното списание „Тел кел“, основано от съпруга й – видния френски писател Филип Солерс. Още в първата си книга „Семиотике. Изследвания за семанализ“ (1969) тя установява един парадокс: художественият текст се вписва в езика, но същевременно се позиционира и срещу него, преобразява го. В докторската си дисертация на тема „Революцията в поетическия език“ (1974) тя настоява за прилагане на психоаналитичната теория към езика и литературата. Оттогава досега творчеството й наброява множество изследвания в областта на психоанализата, структурната лингвистика, семиологията, философския феминизъм и литературознанието, както и няколко романа, част от които са преведени на български.
Самюел Док (р. 1985 г.) е френски клиничен психолог и писател. Първият му роман „Апокалипсисът на Йонатан“ е добре приет от читателите и критиката. Есето му „Новият сблъсък на поколенията“ (2015) намира широк отзвук сред публиката, както и последното му изследване, „Новата неудовлетвореност от културата“ (2017) по аналогия с известното съчинение на Фройд. Любимите му теми на изследване са: отчуждението, чуждостта на човека спрямо окръжаващия го свят, раздвоението… От 2012 година е колумнист в „Хъфингтън поуст“.
„Пътувам себе си“ е сбъдването на един амбициозен проект: да се направи книга за известната френска от интелектуалка от български произход Юлия Кръстева под формата на интервю. Тази своеобразна литературна анкета, отнела няколко месеца на своите протагонисти, проследява до най-малките подробности житейския път на Юлия Кръстева – от ранното детство в родния Сливен през 40-те години на XX век и юношеството в София до кипежа на интелектуалния Париж от 60-те години, преподавателската й дейност в университета Париж-VII, безбройните й участия като гостуващ професор в редица университети на американския континент – и така до наши дни. „Пътувам себе си“ за пръв път дава възможност на читателя не само да проследи изпълнената с паметни събития, зашеметяваща кариера на една от най-известните българки, белязала развитието на науките за човека в световен мащаб, носител на редица отличия, сред които Холберговата награда (хуманитаристичен еквивалент на Нобеловата), но и да надникне в интимния й свят, да се запознае с майката, съпругата, човека Юлия Кръстева.
Следва откъс, подбран и предоставен ни от преводача.