Маренте де Моор (1972, Хага) е съвременна холандска писателка.
Дебютният й роман „Нарушителят” е високо оценен – освен заради таланта на младата авторка, и заради актуалната си тематика, свързана с източноевропейската емиграция. Славистка по образование, след завършване на Амстердамския университет тя осем години живее в Русия, учи в театрална школа и е кореспондент на местни и холандски медии. След завръщането си в Холандия се установява в южния край на страната – в т.нар. пресечна точка на трите държави – и работи като журналист, колумнист и редактор. Издава романи, разкази и публицистика.
В творчеството й се съчетават северноевропейската сериозност, реализъм и прецизност и магията на славянската душевност. Въпреки тежката историческа тематика, благодарение на емоционалната обагреност, въображение и талантливото перо на писателката, поднасящо всичко стилно и елегантно, творбите се четат леко като романтична приказка.
„Нидерландската дева” печели престижната холандска награда АКО през 2011 и Европейската награда за литература за 1914 г. На български романът е издаден от “Изида” в превод на нашата колега Анета Данчева-Манолова. В предговора си към изданието преводачката казва:
“На фона на романтично бленуване, първата любов, съзряването и еротични изживявания в идиличната обстановка на едно имение се дочува подрънкването на оръжие, надвисват сенки. Долавят се смътни предчувствия за настъпващи брутални сили, този път със свастика на ръкава, които помитат стария изтънчен свят с хусарската му доблест, дуелите, мъжката чест и женската вярност, обезсмислени от войната. Зад жизнерадостните картини на езда, красива фехтовка с рапири и флирт на хоризонта се задават тъмни облаци. През ароматите на апетитната лимбургска трапеза, автомобилите кабриолети, сантименталната музика на грамофона, танците и целувките със златокъдри близнаци в тревата прозира горчивият спомен за раздяла и разочарования. И крушение на идеалите, а насън като кошмари се мяркат ужасни картини на телесно и душевно ранени невинни млади хора, изтръгнати нелепо от живота в самия му разцвет. Прочитаме го в дълго пазени в тайни чекмеджета писма, узнаваме го от намеци, откъслечни разговори, погледи, неясни снимки, старинни гравюри. Предусещаме, че отново иде неминуемото, че от бутилката пак се изтръгва духът на войнолюбието, страстта да нападаш и завладяваш и вечната жажда за реванш – един омагьосан кръг, от който като че ли няма спасение.”
Предлагаме откъс от романа, избран и предоставен от преводачката.
