Първото голямо издание на автентично народни руски приказки е било това на А. Н. Афанасиев (8 тома, 1855-1863).
Преди появяването на сборника на Афанасиев автентичната руска приказка е била почти неизвестна. Издавани са само пъстри панаирджийски книжки и всякакви стилизирани обработки и преработки на народни приказки в авантюрни вълшебно-рица
рски романи. Вече имало голям брой сборници народни песни, но „селската” приказка все още била пренебрегвана. Не й се признавали права на литературно гражданство. Трябвало да се изяви поетичният гений на Пушкин, та за пръв път да бъде разбрана истинската народност на руската приказка. Била е нужна проницателността на Белински, та за пръв път теоретично да се определят основите на философията и естетиката на народната поезия, включително на приказката.
За пръв път благодарение на Афанасиев читателят вижда руската приказка в цялото й богатство и разнообразие, в истинската й красота, неразкрасена и неподправена. За разлика от повечето свои предшественици, които са се занимавали със събиране и публикуване на произведения на народното творчество, Афанасиев се е стремял да запази всички особености на първоначалните записи на приказките, без да си позволява каквито и да било литературни преработки на тези записи.
Изданието на СОНМ е първи опит за представяне в България на част от това събрание – вълшебните приказки. Предлагаме приказката “Животинското мляко”, подбрана и предоставена за сайта от преводачката, нашата колега Здравка Петрова.
- Животинското мляко
Чували ли сте за Змей Змеевич? Ако сте чували, значи знаете как изглежда той и какви ги върши; ако ли не, тогава ще ви разкажа една приказка за него: как се престорил на млад юнак, от храбър по-храбър, и тръгнал да задиря една красива княгиня. Вярно, княгинята била красавица с черни вежди, ала много надута; дума не продумвала на честните люде, а простите не можели и да припарят до нея; само със Змей Змеевич – шушу-мушу! За какво ли? Кой ги знае! А съпругът й, княз Иван кралският син, по царски, по дворянски обичай се занимавал с лов; хем ловът му, право да си кажем, не бил като нашите! Не само кучета, ястреби и соколи му служели вярно и предано, но и лисици, и зайци, и всякакви зверове, и птици му носели своята дан; кой с каквото умеел, с това му служел: лисицата с хитрост, заекът с пъргавина, орелът с крило, гарванът с кълване.
С една дума, княз Иван кралският син бил непобедим в лова, дори самият Змей Змеевич му имал страха; а той всичко можел, ала не и срещу Иван! Какво ли не измислял, колко ли пъти не се опитвал да премахне княза – и тъй, и инак – не успявал и толкоз! Но княгинята му помогнала. Оцъклила ясните си очички, отпуснала белите си ръчички, легнала болна; мъжът й се уплашил, защурал се: с какво да я лекува?
– Нищо няма да ме привдигне – казала тя – освен вълче мляко; трябва да се умия с него и да се облея.
Тръгнал мъжът й за вълче мляко, взел си и животните; намерил вълчица, а тя, щом видяла княза, се проснала в краката му, жално се замолила:
– Княже Иване, кралски сине, моля ти се, само кажи и всичко ще направя за теб!
– Дай ми от млякото си!
Начаса тя му надоила мляко и от благодарност му подарила и вълче. Иван кралският син дал вълчето на другите животни, а млякото занесъл на жена си; а пък тя се надявала, че мъжът й ще се затрие! Ама си дошъл – какво да прави тя, умила се с вълчето мляко, обляла се и станала от постелята, сякаш от нищо не била боледувала. Мъжът й се зарадвал.
Дълго ли, кратко ли, пак се разболяла.
– Нищо – рекла – не ми помага; трябва да идеш за мечешко мляко.
Иван кралският син взел животните си и тръгнал да търси мечешко мляко. Мечката усетила, че ще се случи нещо лошо, проснала се в краката му, със сълзи се замолила:
– Пожали ни, каквото наредиш – всичко ще направя!
– Добре, дай ми от твоето мляко!
Начаса надоила мляко и за благодарност му подарила мече. Иван кралският син пак се върнал при жена си здрав и читав.
– Ех, мили мой! Направи ми още една услуга, за последен път ми покажи приятелството си, донеси ми лъвско мляко – и няма да боледувам, ще пея и цял ден ще те забавлявам.
Князът искал да вижда жена си здрава и весела; тръгнал да търси лъвица.
Не било това лесна работа, животното било задморско. Взел той животните си; вълците и мечките се пръснали из планините и долините, ястребите и соколите се вдигнали в небесата, разлетели се по храсти, по гори – и една лъвица като смирена робиня се проснала в краката на Иван кралския син. Иван кралският син занесъл на жена си лъвско мляко. Жена му оздравяла, развеселила се и пак се замолила:
– Приятелю любими! Сега съм здрава и весела, ама ще стана още по-красива, ако се помъчиш да ми намериш вълшебен прах: той лежи зад дванайсет врати, зад дванайсет ключалки, в дванайсет ъгъла на една дяволска мелница.
Князът тръгнал – види се, такава му била съдбата! Стигнал до мелницата, ключалките сами се отключили, вратите се отворили; събрал Иван прах, излязъл – вратите се затворили, ключалките се заключили; той излязъл, но животните всичките останали вътре. Мятат се, шумят, блъскат вратите, кой със зъби, кой с нокти опитва да ги отвори. Постоял, постоял, почакал, почакал Иван кралският син и натъжен се прибрал самичък; зле му било, студено му било на сърцето, влязъл вкъщи – там жена му щурее весела и млада, а из двора шета Змей Змеевич:
– Здравей, Иване, кралски сине! Ето ти моя поздрав – на шията копринена примка!
– Почакай, Змейо! – казал кралският син. – Твоя воля, ала не искам да умра тъжен; слушай, ще ти изпея три песни.
Изпял една – Змеят се заслушал; а гарванът, който кълвял мърша и затова не попаднал в клопката, викнал:
– Пей, пей, Иване, кралски сине! Твоите животни прегризаха три врати!
Изпял втора песен – гарванът викнал:
– Пей, пей, твоите животни вече прегризват деветата врата!
– Стига, млъквай! – засъскал Змеят. – Протегни си врата, мятай си примката!
– Чуй и третата, Змей Змеевич! Пях я преди сватбата си, ще я изпея и преди смъртта.
Подхванал третата песен, а гарванът викнал:
– Пей, пей, Иване, кралски сине! Твоите животни чупят последната ключалка!
Иван кралският син свършил песента, протегнал врат и викнал за последен път:
– Сбогом, бял свят; сбогом, зверчета мои!
А животните ей ги, долетели като облак, дотичали като полк! Разкъсали Змея на парченца, птиците изкълвали жената и князът Иван кралският син останал да живее сам с животните си, да тъгува сам, а заслужавал по-добра съдба.
Хората разправят какви юнаци се раждали навремето, а на нас са останали само приказките за тях.