Отиде си Соня Бранц. Поет, преводач, редактор, приятел. Остави ни две книжки с мъдри, силни стихове, великолепни преводи  на Пастернак, Бабел, Платонов, Цветаева, Акунин… И стотици редактирани книги. Срещата с нея бе урок и насърчение за десетки преводачи. Да си спомним щедростта ѝ, скромността ѝ, доброто ѝ сърце, огромния ѝ талант. Нека е светла паметта ѝ.

Милена Попова

„Винаги на страната на смъртния,

животът ще дращи в тялото.“

Съюзът на преводачите в България, секцията „Художествена литуратура“ при СПБ и цялата ни преводаческа общност скърбят за София Бранц.

Соня беше много талантливо присъствие в нашата литература. Завършила специалността „Руска филология“ в СУ “Св.Климент Охридски”, тя беше редактор в “Народна култура”, едно от солидните издателства на близкото минало. Името й на преводач се свързва най-вече с култовото произведение на Борис Пастернак “Доктор Живаго”, както и с разказите на Исак Бабел и на други известни руски писатели. В нейна редакция излязоха десетки, а може би и стотици книги. В двете си стихосбирки изля цялата си сложна душевност.

Сега казваме „сбогом“ на Соня. Но тя ни остави творческо наследство, което няма да ни позволи да я забравим.