Наименования на роднинските връзки на български език

Във връзка с често допусканите грешки при наименованията на роднински връзки на български език предоставяме за всеобщо ползване систематизирана картина на роднинството заедно с правилните български наименования на различните отношения. Препоръчваме употребата именно на тези наименования в текстове на български език, независимо дали преводни или авторски. Инициативата е на Аглика Маркова.

Има 2 вида роднинство:

  • кръвно (биологическо), определено от генетичния произход, и
  • социално, представляващо приета от обществото система от некръвни роднински връзки, особено чрез брак.

Коляно се нарича връзката (кръвна или по сватовство) между поколения, като между съседните поколения се нарича „връзка от 1-во коляно“. Пример за кръвна връзка от 4-то коляно (до което включително в България не е разрешен граждански брак) е следната верига от връзки:

  • 0-во коляно: син
  • 1-во коляно: баща
  • 2-ро коляно: баба и дядо (по баща)
  • 3-то коляно: чичо (брат на бащата)
  • 4-то коляно: първа братовчедка (дъщеря на чичото).

СНАХА

  1. Съпруга на сина.
  2. Съпруга на брата.

ЗЕТ

Съпруг на дъщеря по отношение на нейните родители, братя, сестри и роднини. Взехме добър зет.
• Заврян зет (приведен зет). Зет, който живее със семейството си при родителите на жена си.

ТЪСТ

се нарича бащата на съпругата; среща се регионално дядо и бабалък.

ТЪЩА

се нарича майката на съпругата; среща се регионално баба.

СВЕКЪР

се нарича бащата на съпруга; среща се регионално “татко”.

СВЕКЪРВА

се нарича майката на съпруга; среща се регионално “майко”.

Сватове

СВАТ се нарича бащата на брачния партньор на детето.

СВАТЯ се нарича майката на брачния партньор на детето.

По-далечни връзки

Към старши поколения

  • Чичо (в някои райони – стрико) се наричабратът на бащата – или (разширено) по-старши по коляно роднина от мъжки пол.
  • Леля се нарича сестрата на бащата или майката – или (разширено) по-старша по коляно роднина от женски пол.
  • Вуйчо се нарича братът на майката – или (в някои краища) съпругът на лелята, регионално също – лелин, лелинчо.
  • Тетка (регионално) се нарича сестрата на майката. Регионално съпругът й може да бъде наричан тетин.
  • Стринка (чинка) се нарича съпругата на бащин брат (т.е. на чичото, стрикото).
  • Калеко (в Западна България – лелинчо) се нарича съпругът на бащина сестра (т.е. на лелята). В Западна България и на майчината сестра.
  • Вуйна (учинайка) се нарича съпругата на майчин брат (т.е. на вуйчото).
  • Тетинчо (Тетин,свако) се наричасъпругът на майчина сестра (т.е. на тетката).
  • Свако се нарича съпругът на майчина или бащина сестра, т. е. замествакалеко, лелинчо и тетинчо. Среща се главно в Източна България.

Към младши поколения

  • Племенник се нарича синът на свой/я (или на съпруга/съпругата) брат/сестра
  • Племенничка/племенница се нарича дъщерята на свой/я (или на съпруга/съпругата) брат/сестра

Към успоредни поколения

  • Братовчед се нарича успореден по коляно роднина от мъжки пол.
    • Първи братовчед се нарича синът на брат/сестра на родител.
    • Втори братовчед се нарича синът на първи/а братовчед/ка на родител.
  • Братовчедка се нарича успоредна по коляно роднина от женски пол.
    • Първа братовчедка се нарича дъщерята на брат/сестра на родител.
    • Втора братовчедка се нарича дъщерята на първи/а братовчед/ка на родител.
  • Девер се нарича братът на съпруга.
  • Шурей се нарича братът на съпругата.
  • Балдъза се нарича сестрата на съпругата.
  • Зълва се нарича сестрата на съпруга.
  • Баджанак се нарича съпругът на балдъзата (съпругът на сестрата на съпругата) – на две сестри съпрузите един на друг са баджанаци.
  • Етърва се нарича съпругата на девера(съпругата на брата на съпруга) – на двама братя съпругите една на друга са етърви.
  • Шуренайка е съпругата на шурея (съпругата на братa на съпругата).