Венцеслав Константинов

Венцеслав КонстантиновРаботни езици: немски, английски, руски

Област на преводаческа дейност: поезия, художествена проза, есеистика

Кратка биография:

(http://bg.wikipedia.org/wiki/Венцеслав_Константинов)

Венцеслав Константинов е писател и преводач на художествена литература. Роден е на 14.09.1940 г. в София. През 1964 г. става съосновател на пантомимния студентски Експериментален театър ’64, а през театралния сезон 1965-1966 г. е стажант-артист в Драматичен театър “Васил Друмев”, Шумен. Работи в Института за паметници на културата като реставратор на църковни стенописи в Мелник, Арбанаси и Драгалевския манастир, а също като журналист в културния отдел на “Sofioter Nachrichten”, издание на Агенция “София-прес”. През 1969 г. завършва германистика и философия в СУ “Св. Климент Охридски”. Прави дисертация на тема влиянието на немския литературен експресионизъм върху българската поезия от периода между двете световни войни. Публикува стихове, статии и преводи на художествена литература. След 1987 г. е преподавател по превод на немскоезична поезия в Софийския университет. През 1991-1992 г. живее в Берлин като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен (DAAD). Изнася лекции и участва в научни конференции в университети на Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и др. През 1993-1994 г. пребивава в Нюйоркския щатски университет в Дженесио. Автор е на студии, есета, статии и радиопредавания върху немска, австрийска, швейцарска и българска литература. Преводите му се съдържат в повече от 70 издания. Автор е на книгите “Писатели за творчеството” (2004-2005; 2007), “Флейтата на съня”. Литературни етюди. (2010), “Гоблен, извезан с дяволски опашки”. 50 приключения с привидността. Есета. (2011), “Тайният живот на дъжда”. Афоризми. (2012), “Великите немски поети от ХІІ до ХХ век”. Антология (2012), “Невидимите сигурни неща”. Стихове (2013). Живее в София и родопското село Солища като писател и преводач на свободна практика.

Избрани преводи:

  1. Бертолт Брехт, Животът на Галилей. Драма. Театър „Сълза и смях“, София, 1964
  2. Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Медицина и физкултура“, 1972
  3. Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. „Народна младеж“, 1972
  4. Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Медицина и физкултура“, 1973
  5. Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1973
  6. Бертолт Брехт, Календарни мъдрости. Стихотворения и разкази. „Профиздат“, 1975
  7. Макс Фриш, Щилер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1978
  8. Макс Фриш, Дон Жуан или Любовта към геометрията. Комедия. „Народна култура“, 1979
  9. Бертолт Брехт, Малък органон за театъра. Студия. „Народна култура“, 1979
  10. Хенрик Ибсен, Майстор Солнес. Драма. Национален академичен театър „Иван Вазов“, 1979
  11. Елиас Канети, Сватба. Драма. „Народна култура“, 1980
  12. Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981
  13. Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982
  14. Мартин Валзер, Бягащият кон. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982
  15. Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983
  16. Кристоф Мекел, Хотел за лунатици. Избрани стихотворения. „Народна култура“, 1984
  17. Макс Фриш, Човекът се появява през холоцена. Повест. „Народна култура“, 1984
  18. Петер Хакс, Мирът. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1985
  19. Петер Хакс, Хубавата Елена. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1986
  20. Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986
  21. Курт Тухолски, Интервю със себе си. Стихотворения и разкази. „Народна култура“, 1986
  22. Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. Студия. „Наука и изкуство“, 1986
  23. Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
  24. Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
  25. Катя Ман, Моите неписани мемоари. „Народна култура“, 1989
  26. Ханс Магнус Енценсбергер, Гибелта на Титаник. Комедия. „Народна култура“, 1990
  27. Фридрих Кристиан Делиус, Заложници в Могадишу. Роман. „Пигмалион“, 1993
  28. Ерих Кестнер, Действителен романс. Поезия и проза. „Сиела“, 2009
  29. Франц Кафка, В наказателната колония. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010
  30. Антология „Великите немски поети от XII до XX век“. „Сиела“, 2012

Награди:

  • 1993: „Награда за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура“, Виена.
  • 2006: „Награда на Съюза на преводачите в България“ „за цялостна преводаческа и научна дейност“.
  • 2013: „Наградата на София за литература“ – за антологията„Великите немски поети от ХІІ до ХХ век“.

Данни за контакт:

  • e-mail : vkonstantinov@gmx.de