Работни езици: немски, английски, руски

Област на преводаческа дейност: поезия, художествена проза, есеистика

Кратка биография:

(http://bg.wikipedia.org/wiki/Венцеслав_Константинов)

Венцеслав Константинов е писател и преводач на художествена литература. Роден е на 14.09.1940 г. в София. През 1964 г. става съосновател на пантомимния студентски Експериментален театър ’64, а през театралния сезон 1965-1966 г. е стажант-артист в Драматичен театър “Васил Друмев”, Шумен. Работи в Института за паметници на културата като реставратор на църковни стенописи в Мелник, Арбанаси и Драгалевския манастир, а също като журналист в културния отдел на “Sofioter Nachrichten”, издание на Агенция “София-прес”. През 1969 г. завършва германистика и философия в СУ “Св. Климент Охридски”. Прави дисертация на тема влиянието на немския литературен експресионизъм върху българската поезия от периода между двете световни войни. Публикува стихове, статии и преводи на художествена литература. След 1987 г. е преподавател по превод на немскоезична поезия в Софийския университет. През 1991-1992 г. живее в Берлин като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен (DAAD). Изнася лекции и участва в научни конференции в университети на Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и др. През 1993-1994 г. пребивава в Нюйоркския щатски университет в Дженесио. Автор е на студии, есета, статии и радиопредавания върху немска, австрийска, швейцарска и българска литература. Преводите му се съдържат в повече от 70 издания. Автор е на книгите “Писатели за творчеството” (2004-2005; 2007), “Флейтата на съня”. Литературни етюди. (2010), “Гоблен, извезан с дяволски опашки”. 50 приключения с привидността. Есета. (2011), “Тайният живот на дъжда”. Афоризми. (2012), “Великите немски поети от ХІІ до ХХ век”. Антология (2012), “Невидимите сигурни неща”. Стихове (2013). Живее в София и родопското село Солища като писател и преводач на свободна практика.

Избрани преводи:

1. Бертолт Брехт, Животът на Галилей. Драма. Театър „Сълза и смях“, София, 1964
2. Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Медицина и физкултура“, 1972
3. Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. „Народна младеж“, 1972
4. Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Медицина и физкултура“, 1973
5. Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1973
6. Бертолт Брехт, Календарни мъдрости. Стихотворения и разкази. „Профиздат“, 1975
7. Макс Фриш, Щилер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1978
8. Макс Фриш, Дон Жуан или Любовта към геометрията. Комедия. „Народна култура“, 1979
9. Бертолт Брехт, Малък органон за театъра. Студия. „Народна култура“, 1979
10. Хенрик Ибсен, Майстор Солнес. Драма. Национален академичен театър „Иван Вазов“, 1979
11. Елиас Канети, Сватба. Драма. „Народна култура“, 1980
12. Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981
13. Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982
14. Мартин Валзер, Бягащият кон. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982
15. Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983
16. Кристоф Мекел, Хотел за лунатици. Избрани стихотворения. „Народна култура“, 1984
17. Макс Фриш, Човекът се появява през холоцена. Повест. „Народна култура“, 1984
18. Петер Хакс, Мирът. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1985
19. Петер Хакс, Хубавата Елена. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1986
20. Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986
21. Курт Тухолски, Интервю със себе си. Стихотворения и разкази. „Народна култура“, 1986
22. Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. Студия. „Наука и изкуство“, 1986
23. Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987
24. Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988
25. Катя Ман, Моите неписани мемоари. „Народна култура“, 1989
26. Ханс Магнус Енценсбергер, Гибелта на Титаник. Комедия. „Народна култура“, 1990
27. Фридрих Кристиан Делиус, Заложници в Могадишу. Роман. „Пигмалион“, 1993
28. Ерих Кестнер, Действителен романс. Поезия и проза. „Сиела“, 2009
29. Франц Кафка, В наказателната колония. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010
30. Антология „Великите немски поети от XII до XX век“. „Сиела“, 2012

Награди:

• 1993: „Награда за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура“, Виена.
• 2006: „Награда на Съюза на преводачите в България“ „за цялостна преводаческа и научна дейност“.
• 2013: „Наградата на София за литература“ – за антологията„Великите немски поети от ХІІ до ХХ век“.

Данни за контакт:

• e-mail : vkonstantinov@gmx.de

Работни езици: френски, английски, руски

Област на преводаческа дейност: художествена литература, технически превод

Кратка биография: ВТУ „Кирил и Методий“ – 1978, коректор, редактор, журналист, преводач-кореспондент в Алжир, комендант на ПЧБ, в МВнР от 1998 г. – ПП на РБ към Съвета на Европа в Страсбург, Дипломатически институт, Посолство на РБ в Париж, ПП на РБ към ЮНЕСКО – Париж, където работя и понастоящем

Избрани преводи: последни преводи поезия – „Верлен“ – изд. РИВА – 2011; „Бодлер“ – изд. РИВА – 2011

Данни за контакт:

• 0033652847384
• vassily@abv.bg

Работни езици: Френски, английски, руски

Област на преводаческа дейност: Съвременна европейска хуманитаристика и художествена литература

Кратка биография:

• 2010-2013 – Председател на секция „Художествена литература“ при СПБ
• 1993 – досега – Главен редактор на поредици „Ризома“ (съвременна хуманитаристика), „Литературно пространство“ (съвременна европейска проза) и „Женски дискурси“ (изследвания в областта на социопола)
• 1992 – досега – Преводач на свободна практика
• Образование:
• Магистър по философия с втора специалност френски език и литература, СУ „Св. Климент Охридски“ – 1982-1987
• Девета френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, гр. София 1976-1981

Избрани преводи:

В областта на хуманитаристиката:

• Жил Дельоз и Феликс Гатари, Кафка. За една малка литература, изд. „Сонм“, С. 2009.
• Пол Рикьор, Пътят на разпознаването, три студии, изд. „Сонм“, С. 2006.
• Жан Старобински, Действие и реакция, изд. „Сонм“, С. 2005.
• Еманюел Левинас, Другояче от битието, или отвъд същността, изд. „Сонм“, С. 2002.
• Жан-Пол Сартр, Истина и съществуване, изд. „Сонм“, С. 1998.

В областта на художествената литература

• Корин Хукс, Роклята ми не е измачкана, Алтера, С. 2014
• Жак Шесекс, Един евреин за назидание, СОНМ, С. 2013
• Франц Хеленс, Двойникът и други фантастични истории, СОНМ, С. 2013
• Натали Сарот, Ти не се обичаш, сп. Съвременник, С. 1996
• Шарл Перо, Приказки от стари времена, Дамян Яков, С. 1992

Награди:

• 1996 Награда на СПБ и Център за изкуства „Сорос“ за превода на книгата на Мирча Елиаде Шаманизмът и архаичните техники на екстаза
• І-VІ 2001 Шестмесечна стипендия на името на Паул Целан в Института за науки за човека в гр. Виена за превода на книгата на Еманюел Левинас Другояче от битието, или отвъд същността

Данни за контакт:

• minevadora@yahoo.fr
• sonm@abv.bg

Работни езици:  унгарски

Област на преводаческа дейност: художествен превод

Кратка биография: Завършва история и философия в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1973 г. С художествен превод от унгарски език се занимава от 1983 г. Превежда съвременна унгарска поезия и проза. Има около 200 публикации на преводи в литературния печат и отделни издания, близо 30 самостоятелни книги.

От 1984 г. живее и работи в Унгария. Главен редактор на българо-унгарското списание за обществен и културен живот „Хемус“ – Будапеща, отговорен редактор на Българското предаване по Унгарското национално радио. Инициатор и сътрудник в редица българо-унгарски проекти (Българският кондуктор, Българска детска литуратура на унгарски език, С дъх на чубрица и джоджен – моята книга с рецепти, на български и унгарски и др.)

Избрани преводи:

• Анна Йокаи. Приход-разход. ДИ “Хр. Г. Данов”, 1989. Jókai Anna. Tartozik és követel;
• Арпад Гьонц. Босяци. Издателство “Хемус”, 1997. Göncz Árpád. Sarusok;
• Адам Бодор. Районът Синистра. Издателско ателие АБ, 2000. Bodor Ádám. Sinistra körzet;
• Петер Естерхази. Една жена. Издателство Стигмати, 2000. Esterházy Péter. Egy nő;
• Ласло Наги: С лице към морето (поезия). Nagy László. Menyegző. Издателски център “Боян Пенев”, Унгарски културен интститут, 2000;
• Ласло Краснахоркаи: Сатанинско танго. Krasznahorkai László: Sátántangó. Издателство Стигмати, 2001;
• Анна Йокаи: Не бойте се. Jókai Anna: Ne féljetek. Издателство Стигмати, 2002;
• Анна Киш: Сред нишките (поезия). Kiss Anna. Versek. Издателство Стигмати, 2002;
• В: Панорама. 2003/1. Съвременен унгарски театър: 
  • Дьорд Шпиро. Квартет. Spiró György. Kvartett;
  • Ласло Гараци. Зверове прекрасни. Garaczi László. Csodálatos vadállatok;
  • Лайош Парти Над. Ибушар. Parti Nagy Lajos. Ibusár;
  • Корнел Хамваи. Сезонът на палачите. Hamvai Kornél. Hóhérok hava;
• Имре Кертес. Безсъдбовност. Kertész Imre. Sorstalanság. ИК “Стигмати”, ИК “Жанет 45”, 2003;
• Имре Кертес: Кадиш за нероденото дете. Kertész Imre: Kaddis a meg nem született gyermekért. Стигмати, 2004;
• 22 съвременни български и унгарски поетеси. Съставители Пенка Ватова и Светла Кьосева. Издателство СОНМ, 2005. 22 kortárs bolgár és magyar költőnő, Penka Vatova és Szvetla Kjoszeva válogatása, SONM kiadó, 2005. (Takács Zsuzsa, Ladik Katalin, Balla Zsófia, Rakovszky Zsuzsa, Fabó Kinga, Nagy Gabriella, Mesterházy Mónika, Tóth Krisztina, Szabó T. Anna, László Noémi, Karafiáth Orsolya);
• Петер Надаш. Направи ми жертвеник от пръст. Есета. Nádas Péter. Esszék (Földből csinálj nekem oltárt). Издателство СОНМ, 2006;
• Бела Хамваш: Философия на виното. Hamvas Béla. A bor Filozófiája. Стигмати, София, 2008;
• Петер Надаш: Краят на един семеен роман. Nádas Péter. Egy családregény vége. СОНМ, София, 2008;
• Ендре Кукорели: Долината на Феята. Издателство Ерго, София, 2008. Kukorelly Endre. TündérVölgy;
• Милан Фющ. Историята на жена ми. Записки на капитан Щьор. Füst Milán. Feleségem története. Издателство Ерго, 2010;
• Габор Шейн. Лазаре! Schein Gábor. Lázár! МД Елиас Канети, Русе;
• Жужа Раковски: Сянката на змията. Rakovszky Zsuzsa. A kígyó árnyéka. СОНМ, 2012;
• Балаж Дьоре. Щастлива книга. Győre Balázs. Boldogkönyv. Ерго, 2012;
• Жужа Бенеи. Безпредметно битие. Beney Zsuzsa. Tárgytalan lét. The Small Stations Press, 2013;

Награди:

• 1984 г. – ІІ награда в конкурс на Дружеството на преводачите в Пловдив
• 1997 г. – премия на Министерството на образованието и културата на Унгария за превод в конкурса „Франкфурт 99“
• 1998, 2000, 2004, 2007, 2009 – стипендия „Милан Фющ“ на едноименната фондация за превод на унгарска литература
• 2002, 2004 – почетна грамота и плакет на Министерството на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура
• 2004 – Награда „Ниво“ на Унгарското радио
• 2013 – Награда за българска медия по света на Фонд „13 века България“ като главен редактор на списание „Хемус“

Данни за контакт:

• skioseva@gmail.com

Работни езици: френски

Област на преводаческа дейност: художествена литература

Кратка биография: Преводач и редактор във Френска редакция на Агенция „София-Прес” (1976-1981), редактор в секция „Многотомни издания” на „Народна Култура” (1981-1990), съосновател на издателство „Колибри” (1991)

Избрани преводи: „Изменение. Репертоари”, Мишел Бютор; „Изкушението на Свети Антоний”, Гюстав Флобер; „Любовникът”, Маргьорит Дюрас; „Любовникът от Северен Китай”, Маргьорит Дюрас

Награди: Поощрение за млад преводач за „Изкушението на Свети Антоний”, Гюстав Флобер (1985); Награда на СПБ за „Изменение. Репертоари”, Мишел Бютор (1987);

Данни за контакт:

• имейл swagenstein@colibri.bg