Представяме сборника с разкази „Ноктюрни. Пет истории за музика и здрач” на Казуо Ишигуро в превод на Владимир Молев. Книгата беше публикувана от „Лабиринт” в края на 2018 г.

С безупречния си изчистен стил, превърнал се в негова запазена марка, Казуо Ишигуро, носител на Нобелова награда за литература, ни потапя в един свят на светлосенки, на чувства, на недоизказаност и разбити сърца.

Сред героите, които срещаме в тези пет истории, има млади мечтатели, музиканти от заведения, застаряващи звезди – всички изправени пред някакъв житейски кръстопът, всички с душа, впримчена в троен морски възел от тъгата. И онова, което ги обединява, е вечният ни стремеж да запазим жива искрицата на романтиката, на бляновете, дори когато времето се изнизва безпощадно между пръстите ни и започнем да живеем с усещането, че младежките ни мечти се превръщат в спомен.

Предлагаме началото на първия разказ в сборника.

Continue reading →

«Призраците на Маркс. Държавата на дълга, работата на траура и новият интернационал» на Жак Дерида е фундаментален труд за съвременната философия. В него Дерида се опитва да отговори на въпроса: «накъде отива марксизмът?», след разпадането на социалистическия блок и установяването на световната хегемония на неолиберализма, и във връзка с това разглежда проблемите за посмъртното съществуване изобщо, темите за живота и смъртта, както и онова, което съпровожда смъртта в представите на живите – призраците, фантомите, духовете.

Преводът е дело на Михаил Събев и Тодорка Минева. Книгата е наскоро издадена от “Рива”. Предлагаме откъс от първа глава. 

Continue reading →

Още един голям румънски писател проговаря на български

Поезията и драматургията на Марин Сореску в превод на Огнян Стамболиев.

проф. д-р Александър Шурбанов

В едно интервю, дадено на българския преводач Огнян Стамболиев няколко месеца преди смъртта си през август 1996 г., известният румънски поет Марин Сореску казва:

„Ние сме всъщност толкова близки, от един корен, разделят ни само езиците, които имат и доста сходни неща, а не се познаваме. И това е т. нар. провинциален комплекс на по-малките народи. Да гледат към т. нар. големи на Запад, а да не виждат онова, което е до тях. А нерядко то е по-интересно и стойностно. Затова мисля, че трябва да се опознаем отблизо, както е било в миналото, през 19 век, когато българи и румънци са били по-близо и реално без граница (делил ни е само Дунава, а не безполезни граничари и алчни митничари!).”

Слава богу, през последните години работа в тази посока се върши, но тя не е организирана в рамките на някаква междунационална програма, както предлага в същия разговор самият Марин Сореску, а лежи изцяло върху раменете на отделни ентусиасти, посветили живота си на една толкова значителна, но всъщност лична кауза.

Continue reading →

„Физика на тъгата“ е абсолютно гениална във всяко едно отношение… става въпрос за нещо повече от чиста литература …. не роман, а същинска поезия“ .
Така испанското литературно списание OcultaLit описа романа „Физика на тъгата“ на Георги Господинов, издаден на испански език в превод на Мария Вутова и Андрес Барба и представен тази есен в Мадрид и Сеговия.

На 18 декември Институт Сервантес организира  в Литературен клуб “Перото” дискусия  за испанския превод на „Физика на тъгата“. Заедно с автора Георги Господинов и преводачката на книгата Мария Вутова разговаряхме за прочита, публиката и превода на “Физика на тъгата” в Испания. В разговора взеха участие Лиляна Табакова и Теодора Цанкова. Запис можете да видите на сайта на Artlive.