Уважаеми издатели, критици, ценители на добрия превод,

Съюзът на преводачите в България Ви кани да направите своите предложения за Годишните награди на СПБ за превод в различни области и категории.

За Ваше улеснение и в услуга на журитата прилагаме формуляр за заявка.

Наградите на СПБ се връчват всяка година на Международния ден на преводача, 30 септември.

Номинират се произведения, издадени между 01 юли 2020 и 30 юни 2021 г.

Според чл. 3 (6) от Правилника носител на награда за конкретен превод може да бъде номиниран отново след период от три години. Информация за носителите на награди от предишни години е налична на сайта на СПБ: за 2018, 2019 и 2020 г.

Краен срок за подаване на заявки: 30 юни 2021 г., на e-mail: office@bgtranslators.org.

Попълненият формуляр следва да е придружен от: номинирания превод в електронен вариант и като книжно тяло (по възможност – в три екземпляра, два от които се връщат след конкурса), както и от оригиналния текст в електронен или хартиен вариант (който също се връща впоследствие), предоставени в офиса на СПБ.

За всяко номинирано от издател или институция заглавие се внaся такса от 30 лв. за рецензирането му (на сметката на СПБ, посочена във формуляра), а за индивидуални предложения от отделни лица – 15 лв. При номиниране на превод от български на чужд език таксата се удвоята поради необходимостта от допълнително експертно оценяване.

За въпроси и уточнения: office@bgtranslators.org, 02 986 45 00 – офис на СПБ (Лариса Петрова, сътрудник на СПБ).

Йозеф Шкворецки (1924–2012) е чешки писател, издател и преводач. Завършва философия и английска филология в Карловия университет и работи като редактор в „Държавно издателство за изящна литература“ и списание „Световна литература“. След смазването на „Прашката пролет“ емигрира в Канада, където заедно със съпругата си, писателката и актриса Зденка Саливарова, създава легендарното дисидентско издателство 68 Publishers и застава зад първите издания на Лудвик Вацулик, Вацлав Хавел, Бохумил Храбал и Милан Кундера. Носител на редица награди, Шкворецки е централна фигура на литературната сцена, както в родната си страна, така и в чужбина.

На български език досега са излезли книгите: „Бас саксофон“, изд. Стигмати, 2010, превод Гинка Бакърджиева „Танковият батальон“, изд. Стигмати, 2011, превод Васил Самоковлиев, „Страхливци“, изд. Парадокс, 2021, превод Васил Самоковлиев

„Страхливци“ е първият роман на чешкия писател дисидент Йозеф Шкворецки. Написан през 1948 – 1949 г., той вижда бял свят едва десет години по-късно (1958) и предизвиква скандал, довел до изземането и унищожаването на почти целия тираж. Авторът е обвинен в омаловажаване на героизма на поборниците за установяване на комунистическата власт и изпада в немилост.

Романът ни пренася буквално в последните дни на Втората световна война, между 4 и 11 май 1945 г., във фиктивен град в Североизточна Бохемия, и представлява разказ от първо лице на доскорошния гимназист и страстен джаз саксофонист Дани Смиржицки., литературно алтер его на Шкворецки.

Дани и приятелите му се отнасят с презрение към по-старото поколение, което ръководи града и се старае да организира мирен преход от германско към съветско владичество. Младият джазмен извършва редица смели постъпки, участва в бойни действия и дори успява да взриви немски танк, но не се ръководи от благородни идеали, а от желанието да впечатли обекта на въжделенията си, Ирена. На практика главният герой в романа е малкият човек и неговата съдба сред бурите на световните катаклизми. През неговите очи авторът разглежда вечните теми като индивидуалната и общата памет, смелостта и страха, свободата на избора, толерантността.

Предлагаме откъс от романа, любезно предоставен от преводача Васил Самоковлиев.

Имаме удоволствието да представим сборника „Антология на класическия латиноамерикански разказ“ , превод и подбор на нашия колега Николай Тодоров. Книгата е скорошно издание на „Изток-Запад“.

За пръв път на български език се предлага литературна антология с представителни творби от ранни латиноамерикански майстори на разказа. Избраният като „класически“ времеви отрязък обхваща периода от 1870 до 1939 г. Включени са зрели произведения от различни литературни епохи заради особеностите в развитието на новородените национални литератури в Новия свят.

Тук ще откриете разкази на предимно непознати за българския читател автори, сред които се открояват Е. А. Диас, Р. Барет, П. Паласио, Ф. Мочо, Г. Прието, М. Хименес, Ф. Гана и др. Те звучат оригинално, странно, екзотично, ала техният колорит не ги отдалечава от историческата действителност. Всеки литературен герой се движи през един разнолик и непрестанно променящ се свят, има свой собствен характер и значение – може да бъде чудесен портрет или впечатляващ щрих към някое историческо събитие, но добива завършеност единствено в съчетание с другите персонажи.

Запечатани с размах и енергичност, действащите лица и техните истории все още не са изгубили своята връзка със света на героичните идеали. Тези късчета живот се събират в панорама, изтъкана от дивата прелест на тези земи, където неизменно блестят заскрежените чела на върховете на Андите, долавя се полъхът на пампата или тревожният среднощен глас на джунглата. Във всеки разказ се съсредоточават като в горчив плод първичните субстанции и дивият вкус на новооткритите, новозавладените и новоосвободените земи.

Следва един от разказите, включени в сборника, „Моята първа библиотека“ от Хоакин Виктор Гонсалес. Разказът ни е любезно предоставен от издателството.