Работни езици: сръбски, хърватски, руски, белоруски

Кратка биография: Христо Попов е роден през 1940 г. в Дебнево , Троянско. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор в Българското национално радио. От 2003 до 2005 г. е главен секретар на Съюза на преводачите в България. Участвал е в редакционния съвет на списание „Панорама”. Превежда лирика от славянски езици.

Избрани преводи:

• Иван Франко. Избрани творби. Превод от украински. София: Народна култура, 1981 (в колектив)
• Янка Купала. Якуб Колас. Избрани творби. Превод от белоруски. София: Народна култура, 1982 (в колектив)
• Максим Багданович. Златни струни. Превод от белоруски. София: Народна култура, 1984 (съставителство и превод)
• Яугения Янишчиц. Твоето присъствие. Превод от белоруски. София: Панорама, 1998 (съставителство, превод с колектив)
• Антология на белоруската поезия. София: Панорама, 2000 (редактор, превод с колектив)
• Миодраг Павлович. Любомир Симович. Борислав Радович. Милутин Петрович. Слободан Зубович. Душко Новакович. Владимир Копицил. Радмила Лазич. Васа Павкович. Милован Марчетич. Гордана Чирянич. Снежана Минич. Гойко Божкович. Превод от сръбски. Ниш: Мост, бр. 175/176, 2003.
• Антология на белоруската проза. София: Илинда-Евтимов, 2005 (в колектив)
• Дмитрий Биков. Борис Пастернак. Превод от руски (с Мария Петкова). София: Рива, 2009.
• Миле Стоич. Небесен пансион. Превод от хърватски. София: Панорама, 2012 (съставителство и превод).
• Иван Бурсов. Приказки, пълни с чудеса. Превод от руски. София: Отечество, 1984
• Агния Барто. Червенушка. Превод от руски. София: Отечество, 1986
• Лина Костенко. Бъзовият цар. Превод от украински. София: Отечество. 1990
• Гвидо Тарталя. Светулка край морето. Превод от сръбски. София: Отечество, 1990

Данни за контакт:

• hristopopov@abv.bg

Работни езици:  всички южнославянски – словенски, сръбски, хърватски, босненски, черногорски, македонски.

Област на преводаческа дейност:  художествена литература. 

Кратка биография: Роден на 25.10.1930 г. в гр. Перник. Славистично образование – в бивша Югславия. Работил в издателства, медии и Българската академия на науките. От 1974 до 1985 г. е бил политически затворник. След реабитилитацията през 1990 г. – редактор в медии. 1995–1996 г. гл. редактор на сп. „Панорама”; 1996-1998 г. председател на Съюза на преводачите в България. От 1997 г. преподавател в катедра „Славистика” на Великотърновския университет по южнослявянски литератури, теория и практика на превода и др.

Избрани преводи:

• „Сръбски разкази” (1966, в съавт. със Сийка Рачева);
• „Юначният ковач” – словенски приказки, 1966;
• Цирил Космач – „Хляб и щастие”, новели,  словенска,1974;
• Blaga Dimitrova – „Bosno, boljko moja“ (1994, стихове – на босненски);
• Бранислав Нушич – „Автобиография”, 2000;
• Драго Янчар: „Звънтеж в главата”, роман, 2003, и „Градителят”, роман, словенски, 2011;
• Йеврем Бъркович – „Глосарий”, есета, черногорски, 2005;
• Йосип Ости – „Сараевска книга на мъртвите”, стихове и проза, босненски, 2003;
• Гроздана Олуич: „Гласувам за любовта”, 2009 и „Гласове на вятъра”, 2012, сръбски, романи;
• Антология на сръбския хумор, 2012, и др.

Автор на университетски учебници, научни изследвания за южнославянските литератури, за превода и др.

Награди:

• 1991- годишна на СПБ и почетни значки – 1992 и 2006;
• 2000 – на „Балканмедия”; 2001 – на Сръбския ПЕН-център;
• 2003 – Национална литературна „Рачо Стоянов”;
• 2006 – Словенската „Претнарева награда” – за популяризация на словенската литература и култура;
• 2010 – Сръбска „Екселенц на сатирата” – за популяризацията на сръбския хумор;
• 2012 – световната литературна награда „Богородица троеручица” за популяризацшията на сръбската литература и др.

Данни за контакт:

• адрес – ж.к. „Надежда – 2”, бл. 247, вх. Б, ап. 45, 1220 – София
• Тел. 02/ 938-0163
• моб. 0887-24 24 14
• email: gansav@yahoo.com ;  savov.ganchev@gmail.com

Работни езици: финландски, естонски, руски, немски, английски

Област на преводаческа дейност: художествена литература, специализирана литература

Кратка Биография: Родена през 1946г. в България, град Русе. Висше икономическо образование. Специализира многократно естонски в Талин – творчески командировки от Съюза на преводачите в България. Публикувани преводи от финландски, естонски, руски. Член на Съюза на преводачите. Живее и работи в Русе.

Избрани преводи: (Преводи след 2006 г. от естонски език)

• Пааво Мачин. “Диско по Гогол”. Парадокс, 180 стр.
• Меелис Фриедентал. “Пчели”. Наука и изкуство, 300 стр.
• Рейн Пъдер. “Тайната мисия”. Гея либрис , 250 стр.
• Матс Траат. “Житейски истории – Харала”. Авангард Принт, 532 стр.
• Тийт Алексеев. “Каменната крепост”. Авангард Принт, 242 стр.
• Арво Валто, “Пътуване до другия край на безкрайността”. Избрани произведения, том втори. Авангард Принт, 2014, 460 стр.
• Ено Рауд – детска тетралогия – “Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада” – четвърто издание. Първото издание на “Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада” е през 1980 г. Изд. Отечество, преиздавания – 1986 – Отечество и Периоодика, Талин, 1996 – Дамян Яков , 2006 – Дамян Яков. Книгата е включена в образователната система за началния курс.
• Айно Первик – детска повест – “Приключенията на президента”.
• Бети Алвер, “Сребърна флейта” – поезия.
• Ерни Крустен, “Окупация”.
• Антон Хансен Тамсааре, “Юдит”, “На краля му е студено” – пиеси; “Стопанинът на Кърбоя” – роман, “Новият Дявол от Пъклово” – роман; “Смъртта на дядото” – новели, миниатюри.
• Арво Валтон, “Изгората на Дявола” – новели, разкази; “Самотни във времето” – повести.
• Тийт Алексеев, “Поклонничеството – истории за първия кръстоносен поход”
• Матс Траат, “Градината на учителя” – роман. 

Награди:

• Национални награди за лично литературно творчество – поезия

Данни за контакт:

• Пощенски адрес: Русе – 7004, ул.Тулча 4, бл. Дочо Михайлов, вх.А, ет.4
• тел. 85-06-24
• E-mail doramed1946@abv.bg

Работни езици: български, полски

Област на преводаческа дейност: худ. литература /от и на двата езика/ и всички други видове превод – от и на двата езика

Кратка биография: Родена съм в гр. Бургас /1937 г./, висше образование завърших в София. Омъжих се за полския писател Йежи Лау /поч. през 1970 г./, заминах да живея с него в Полша /1 година в Краков, там се роди през 1963 г. синът ни Константин, който от много години живее във Франция – Париж с двете си деца и жена си. От 1964 г. живея във Варшава и Бургас – 6 мес. в Б-я – и 6 мес. във Варшава. През 1972 г. се омъжих за Яцек Буковски и продължих да превеждам. След като се разведох с него, превеждах вече сама.

Пиша и собствена поезия, издала съм 1 стихосбирка на бълг.ез. „СърцеВина” и две на полски ез.: „Двоен пламък”. Често ходя при децата ми в Париж.

Не превеждам и рядко пиша – не ми се работи, пък и нямам предложения.

Избрани преводи: Толкова са много, че не бих могла да избера дори!

От бълг. ез: Антологии на проза, драма и поезия, и отделни стихосбирки – от млади и стари автори – от Ботев, Радичков итн.

От полски на бълг. ез.: Почти цялата поезия и Римски триптих на Папа Йоан /Карол Войтила/ – още приживе, избрана поезия „Пан Когито” от Збигнев Херберт, пиесите на Виткевич, В.Гомбрович – „Фердидурке”, всичките 3 пиеси, написани от него, Йежи Анджейевски: „Три повести. Никой, Вратите на рая, Тъмнина покрива земята”, Ян Твардовски – избрана проза и поезия: „Време без сбогуване” и т.н.

Награди:

• В България Орден „100 години от освобождението на Б-я.
• В Полша – /М/у другото/
• На І междунар. Конгрес на славянската поезия във Варшава – І награда
• От Съюза на авторите „ЗАИКС” за постижения в превода на пол. л-ра
• „Орден от Министъра на културата – За заслуги към пол. култура”,
• Орден „Кавалер на Сребърен Орел” – за заслуги към Полша – от Президента Коморовски, с неговия подпис.

Данни за контакт:

• dinalb@vp.pl

Работни езици: турски, арабски, български, английски, османски

Област на преводаческа дейност: поезия, проза

Кратка биография: Азиз Назми Шакир – Таш е роден на 7 декември 1973 г. в гр. Смолян, където през 1992 г. завършва езикова гимназия „Иван Вазов” със специалност учител по английски език. Впоследствие (1992-1997) следва Арабистика и Турски език и литература в СУ “Св. Климент Охридски”. В периода 1999–2004 г. е докторант по История на науките в Истанбулския университет. От 2001 г. насам е преподавател по арабски език във Факултета по изкуствo и социални науки на Университета “Сабанджъ” (Истанбул). Печата авторска поезия, проза и есеистика на български и турски език, а също и преводи от турски, арабски, английски и руски език.

Избрани преводи:

• „Насрещен вятър – İki Yönlü Rüzgâr” (1999, Кемал Йозер, поезия, Издателство “Орфей”, превод от турски, билингва);
• „На среща със сбогуването” (1999, антология на съвременната палестинска поезия, Издателство „Български писател”, София, превод от арабски, съвместно с Мая Ценова);
• „Житие и страдание на грешния Софроний” и избрано от „Книга за Софроний” от Вера Мутафчиева/ “Osmanlı’da Bir Papaz – Günahkar Sofroni’nin Çileli Hayat Hikayesi 1739-1813” (2003, Издателство „Китап”, Истанбул, превод на турски език);
• „Книга за Българите”/ “Bulgarlara ve Bizans’a Dair Bir Kitap” (2006, Петър Мутафчиев, Издателство “Жанет”, Пловдив, превод на турски език);
• „След тебе няма “след””. Махмуд Даруиш. Антология. С., “Български писател, 2009 (превод от арабски език съвместно с Мая Ценова);
• „В безмълвието на живота” (поетическа проза), (2010, Аслъ Ердоган, Изд. Парадокс, София, 2010, превод от турски език);
• „Седмица на милосърдието в Истанбул”, Мурат Гюлсой, роман (2013, Изд. Парадокс, София, превод от турски език).

Награди:

• 2001 г.: Субсидия на Европейската фондация за култура – Амстердам, в рамките на програма за преводи от балкански на балкански езици „In Transitum” за проекта „Антология на модерната турска поезия”;
• 2007 г.: Грант на Държавния департамент на САЩ за участие в „Международната писателска програма” (International Writing Program) към Университета „Айова”.

Данни за контакт:

• Електронна поща: azizshakir@yahoo.com
• Тел. 00359 889700287; 0090 5435203315