Валери Петров (22 април 1920 – 27 август 2014)

Поклон пред паметта на големия български поет, драматург и преводач Валери Петров. Лекотата и магията на текстовете му, авторски и преводни, и непретенциозната му, лишена от суетност, доброта ще продължават да ни учат на много. Мир на душата му.

Припомняме стихотворението му “За вечния двигател”.

 

За вечния двигател

 

Във природата нямало, казват, “вечен двигател”.
Не е вярно, не знаем ний кой на нас го е пратил,
но той вечно върти ни – така-так, така-так –
и човек да го спира няма как, няма как.

И ги помним тез думички: “скъпи мой” и “любима”,
да, “перпетуум мобиле” във природата има!
Цял живот то върти ни: така-так, така-так,
ха да спре, но след малко – ей го пак, ей го пак!…

Да, до гроба от люлката неуморно ни тласка
този зов на сърцата ни за любов и за ласка,
цял живот той върти ни: така-так, така-так,
и защо му се сърдиш ти, глупак със глупак!

 

Мая Генова

Maia GuenovaРаботни езици: каталонски, испански

Област на преводаческа дейност: художествена литература

Кратка биография: Преводачка на свободна практика 1990-2014 г. Завършва испанска филология в Софийския университет „Климент Охридски“ 1965-1970 г. Специализира каталонска литература в Барселонския университет 1994-1996 г. Работи като преводачка – устен консекутивен и писмен превод в посолството на Испания в София 1970-1985 г. Преводачка в почетното консулство на Република България в Барселона 2003-2007 г.

Избрани преводи:

  • Amades, Joan; Les millors llegendes populars , Ed. Selecta-Catalonia 1996. / Каталонски народни приказки, Sofia, Ed. Balgarski pisatel, 1999.
  • Benet i Jornet, Josep M.; E. R., Fugaç, Lumen 1994: E. R. / Падаща звезда, Sofia Balgarski pisatel 1996.
  • Calders, Pere; Tots els Contes, J. Tremoleda, editor 1973. / Почти невъзможна любов. Profizdat, Sofia 1989.
  • PPamies, Sergi, La bicicleta estàtica; / Статичен велосипед, Ciela, Sofia 2013.
  • Rodoreda, Mercè, La plaça del Diamant; / Площад „Диамант“, Ed. Narodna kultura, Sofia 1986.
  • Rodoreda, Mercè, La plaça del Diamant; / Площад „Диамант“, Ed. Ciela, Sofia 2012; Edició revisada.
  • Rodoreda, Mercè, Mirall trencat; / Счупено огледало, Ed. Galico, Sofia 1993.
  • Rodoreda, Mercè, El carrer de les Camèlies; / Улица „Камелия”, Ciela, Sofia 2013.
  • Sánchez Piñol, Albert, LA PELL FREDA; / ХЛАДНА КОЖА, KOLIBRI, SOFIA 2007.

Награди:

  • Награда „Жозеп Мария Батиста-и-Рока – Мемориал Енрик Гарига Трульолс“ 2013 г., 25 издание, за принос към разпространението на каталонската литература в България

Данни за контакт:

  • email: maiaguenova@gmail.com

 

Весела Тодорова Кацарова

Работни езици: английски език

Област на преводаческа дейност: художествена литература

Кратка биография: Родена е на 4 юли 1944 г., гр Перник. Завършила е Софийска английска гимназия (1963) и английска филология в СУ „Климент Охридски” (1967). Преподавател е по английска литература в Катедра „Англицистика и американистика”, СУ „Климент Охридски” от 1976 г. Водила е лекционни курсове в университета Нортуест, САЩ, през 2000 (по програма „Фулбрайт”), както и в университета в Олбъни, САЩ, през 2005 г. Била е председател на „Българското дружество по британистика” (2002-2006).

Издала е редица изследвания по проблемите на английската литература, както и множество учебници по английски език.

Избрани преводи:

  • Хоторн, Натаниъл. Голямото каменно лице, „Отечество”, 1982.
  • Дикенс, Чарлс. Домби и син, „Народна култура”, 1984.
  • Харди, Томас. Разкази, Народна култура” 1987.
  • Лесинг, Дорис. Златната тетрадка, „Летера”, 2008.
  • Джонг, Ерика Венеция – серенисима, изд. „Еднорог”, 1999.
  • Елиът, Джордж. Мидълмарч, „Колибри”, 2012.
  • Елиът, Джордж. Адам Бийд, „Колибри”, 2015.
  • Елиът, Джордж. Сайлъс Марнър. Повдигнатият воал. „Колибри”, 2018.

Награди:

  • Награда от СПБ на националния преглед през 2010 за превода на Златната тетрадка от Дорис Лесинг.

Данни за контакт:

Владимир Атанасов

Работни езици: латински, старогръцки, френски, руски, английски

Област на преводаческа дейност: художествена литература, хуманитаристика

Кратка биография: Завършил съм Френската езикова гимназия през 1974 г., СУ „Климент Охридски” през 1980 г., специалности „Класическа филология” и „История”.

Работил съм 15 години като учител и заместник-директор на НГДЕК „Константин-Кирил Философ (1980-1995 г.), 9 години като основател и директор на „Балканско училище (1995-2004 г.).

От 2004 г. до днес работя като професионален преводач – до октомври 2013 г. в изд. „Изток-Запад”, а от ноември 2013 – на свободна практика.

Избрани преводи:

  • ЦИЦЕРОН, Реч срещу Верес, от лат., Наука и изкуство, 1982.
  • ФЛАВИЙ ЮЛИАН, Писма, от стгр., НК, 1983.
  • АВЪЛ ГЕЛИЙ, Атически нощи, от лат. и стгр., Наука и изкуство, 1985.
  • ЛУКИАН, Сатири и пародии, от стгр., НК, 1986.
  • КСЕНОФОНТ, Киропедия, от стгр., НК, 1995.
  • ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ, За Светия Дух, от стгр., ЛИК, 2002.
  • ОПИТЪТ Е ЛЪЖЛИВ, ПРЕЦЕНКАТА – ТРУДНА (сборник латински сентенции), от лат., Изток-Запад, 2004.
  • ПУБЛИЛИЙ СИР, 798 сентенции, от лат., Изток-Запад, 2004.
  • ЕЗОП, Басни, от стгр., Изток-Запад, 2006.
  • ТИТ ЛИВИЙ, История на Рим, т. І-VІІІ, от лат., Изток-Запад, 2004-2010
  • ЦВЕТАН ТОДОРОВ, Страхът от варварите, от фр., Изток-Запад, 2009.
  • РОМЕН САРДУ, И опрости нам греховете, от фр., Изток-Запад, 2012.
  • РОБЕР ДЬО БОРОН, Роман за Граала, от старофр. (ХІІ в.), Изток-Запад, 2013.
  • АНОНИМЕН, Търсенето на Светия Граал, от старофр. (ХІІІ в.), Изток-Запад, 2013.
  • АНОНИМЕН, Смъртта на крал Артур, от старофр. (ХІІІ в.), Изток-Запад, 2014.

Награди:

  • Голяма годишна награда на СПБ за млад преводач за „Атически нощи” от Авъл Гелий, 1986
  • Награда на СПБ за „Киропедия” от Ксенофонт, 1996

Данни за контакт:

  • адрес: Бойчо войвода, София, 1124
  • тел. : + 359 898 455701, 029447969
  • e-mail : athanassov@abv.bg

Владимир Георгиев Пенчев

Работни езици: чешки, словашки, руски

Област на преводаческа дейност: художествена, обществено-политическа литература

Кратка биография: Роден е на 1 януари 1957 г. в Стара Загора. Завършва Славянска филология, чешки профил, в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира в Карловия университет в Прага. Работи кратко време в Съюза на преводачите в България и от 1983 г. постъпва в Института за фолклор, днес Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН. Защитава дисертационен труд през 1992 г., от 1996 г. е доцент, от 2017 г. – професор.

Научните му интереси са основно в областта на българо-чешките фолклористични отношения, история на чешкото присъствие в българските земи, история на българската фолклористика, етнология на славянството, проблеми на славянската етнокултурна идентичност и т. н. Водещ изследовател е по проблематиката на етничните общности в чуждоетнична среда. Автор е на над 200 научни публикации, сред които монографии, книги, сборници, студии, статии и т.н.

От 1994 г. чете лекционни курсове в ЮЗУ „Н. Рилски“ – Благоевград, а по-късно – и в ПУ „П. Хилендарски“, НБУ и бившия Славянски университет по етнология на славянството, културна антропология на славяните, славянски фолклор, славянски идентичности, странознание на Чехия, чешки реалии и др. Понастоящем преподава Чешки и словашки културни и исторически реалии в СУ „Св. Кл. Охридски“. Изнасял е лекции и лекционни курсове и в редица чужди университети.

Член-основател е и председател на сдружение „Бохемия клуб“; член е на Съюза на учените в България, на Националния комитет на славистите, както и на комисията по фолклор при Международния комитет на славистите. Член е на редица международни редакционни съвети на научни списания в чужбина.

Занимава с превод на чешка и словашка художествена литература, член е на Съюза на преводачите в България.

Избрани преводи:

  • Йозеф Кадлец. Виола. София: Народна култура, 1988.
  • Радек Йон. Мементо. София: Народна култура, 1989.
  • Еда Кризеова. Вацлав Хавел – поет и президент. София: Издателство на БАН, 1992 (със Св. Христова).
  • Ирена Доускова. Как вълците ме изядоха. София: Колибри, 2005 (с А. Пенчева).
  • Ленка Прохазкова. Слънце в зенита. Роман за Ян Палах. София: Парадокс, 2013.
  • Иржи Хаичек. Рибя кръв. София: Парадокс, 2016.

Награди:

  • Почетен медал за заслуги на Министерството на външните работи на Чешката република (2003).

Данни за контакт:

  • email: vladimir_penchev@yahoo.com