Светла Кьосева с унгарската държавна награда “За националностите”

Имаме удоволствието да съобщим, че на 17 декември 2015 г. нашата колега Светла Кьосева бе удостоена с унгарската държавна награда “За националностите”.

Наградата „За националностите” е основана през 2012 г. с указ на министерския съвет на Република Унгария и се присъжда на членове на живеещите в Унгария национални малцинства за тяхната роля в културата, образованието и други сфери на обществения живот.

Светла Кьосева живее повече от 30 години в Унгария. Тя е един от основателите на списанието на българите в Унгария „Хемус” (1991), по-късно негов главен редактор. Списанието е важно творческо ателие на българската общност в Унгария. Неговата мисия е да поддържа интерес към българската култура, литература и традиции. Светла Кьосева има издадена самостоятелна стихосбирка (“Водоравно/отвесно”), публикува в българския и унгарския литературен печат. Изтъкнат преводач на унгарска литература. На нея дължат популярността си в България редица унгарски писатели като Имре Кертес, Ендре Кукорели, Петер Естерхази, Милан Фющ, Дьорд Шпиро, Жужа Раковски, Жужа Бенеи и много други. Работи като директор на Българското училищеза роден език в Будапеща.

Иглика Василева с Голямата награда “Кръстан Дянков” за 2015 г.

Имаме удоволствието да съобщим, че носителят на Голямата награда “Кръстан Дянков” 2015 г. е нашата колега Иглика Василева за превода си на “Недосегаемият” от Джон Банвил. Сърдечни поздравления за Иглика Василева! Откъс от романа можете да прочетете във в. “Дневник“.

Честито и на Бистра Андреева, носител на Специалната награда “Кръстан Дянков” 2015 г. за превода на “Английски за гълъби” от Стивън Келман.

Тазгодишното жури на наградата “Кръстан Дянков” беше в състав: проф. Амелия Личева, гл. ас. д-р Витана Костадинова и проф. Владимир Трендафилов. Церемонията по награждаването се проведе на 14.12.2015 г. в Център за култура и дебат “Червената къща”.

Годишната награда за превод „Кръстан Дянков” е учредена през 2007 г. от Фондация “Елизабет Костова” и се дава за превод от английски на български език на съвременен роман с висока литературна стойност. Повече за наградата можете да научите тук .

“Адам Бийд” на Джордж Елиът в превод на Весела Кацарова

adambeed3 Преди броени месеци издателство “Колибри” издаде за пръв път на български език романа “Адам Бийд” на викторианската писателка Джордж Елиът. Преводът на внушителния том е дело на Весела Кацарова.

Представяме романа с откъси от предговора, също на Весела Кацарова, илюстрирани с цитати от самото произведение.

Continue reading →

In memoriam София Бранц (1949-2015)

Отиде си Соня Бранц. Поет, преводач, редактор, приятел. Остави ни две книжки с мъдри, силни стихове, великолепни преводи на Пастернак, Бабел, Платонов, Цветаева, Акунин… И стотици редактирани книги. Срещата с нея бе урок и насърчение за десетки преводачи. Да си спомним щедростта ѝ, скромността ѝ, доброто ѝ сърце, огромния ѝ талант. Нека е светла паметта ѝ.

Милена Попова

„Винаги на страната на смъртния,

животът ще дращи в тялото.“

Съюзът на преводачите в България, секцията „Художествена литуратура“ при СПБ и цялата ни преводаческа общност скърбят за София Бранц.

Соня беше много талантливо присъствие в нашата литература. Завършила специалността „Руска филология“ в СУ “Св.Климент Охридски”, тя беше редактор в “Народна култура”, едно от солидните издателства на близкото минало. Името й на преводач се свързва най-вече с култовото произведение на Борис Пастернак “Доктор Живаго”, както и с разказите на Исак Бабел и на други известни руски писатели. В нейна редакция излязоха десетки, а може би и стотици книги. В двете си стихосбирки изля цялата си сложна душевност.

Сега казваме „сбогом“ на Соня. Но тя ни остави творческо наследство, което няма да ни позволи да я забравим.

Откъс от “Добрият войник” на Форд Мадокс Фокс в превод на Йордан Костурков

Наскоро издателство “Панорама” издаде за пръв път на български език романа “Добрият войник. Приказка за страстта” (1915) на Форд Мадокс Фокс. Романът е смятан за един от шедьоврите на английската модернистична литература. Преводът е на Йордан Костурков, а корицата е дело на Капка Кънева. Предлагаме уводната бележка на преводача и подбран от него откъс от романа.

Във вестник “Култура” можете да прочетете рецензия за книгата от Ангел Игов.