Романът “Плячка” на Георги Гроздев в превод на Красимир Кавалджиев

proieПредставяме романа “Плячка” на Георги Гроздев (1957-), наскоро преведен на френски от нашия колега Красимир Кавалджиев и публикуван от издателство Le Soupirail.

Среща с автора Георги Гроздев, преводача Красимир Кавалджиев и издателката Еманюел Моазан се състоя на 27 септември, вторник, в книжарница Librebook в Брюксел от 19 ч.

Място на действието на романа е ловен резерват, в близост  до който има изоставено село с двама жители – Михал Белия и Еню Тъпана. След като ловният надзирател  загива по време на лов от ранен глиган в резервата идва негов заместник по прякор Хънтъра. Той е избрал този  затънтен край и с надеждата , че може би ще успее да избяга  от проблемите си. Съпругата му го изоставя заради друг, а после иска да се върне отново при него, но той й отказва. Дъщеря му Анастасия безследно изчезва. Негови помощници са Данчо и Ахмед.

В резервата идват много ловци от широкия свят – като Ханс и Вилхелм, като американката Мери, като бракониера Кебо, който е сержант от полицията, като рускинята Людмила.

Появяват се случайно и пациентите на д-р Лина Бижева – Ния Нестинарката, Мълчаливата, Генерала и Кукера. Майката на лекарката е починала в изоставеното село преди години. Тя търси макар и временно спасение за болните си, които изведнъж са станали излишни и непотребни.

Усойното и диво място е привлякло и Злютю Змея, който краде моми, за да ги продава. Тук е неговата бърлога. Пътищата на всички  герои се преплитат с тези на Хънтъра, но и с мечката “Фу”, с Бързата красива кошута, с Глигана, който изпразва семето си, миг преди да загине, със Заека, с чакалите, със  самотната дива гъска, с вълкодава Горбачов, със змията и нейните посестрими в корените на дъба и още много представители на дивата природа.

Ния Нестинарката научава, че точно от това място черпи сили за своята дарба да предугажда бъдещето и да разчита миналото. Църквата, превърната в кочина навремето,  както и училището, обитавано от мечка и глиган  сега, според нея ще бъдат отново обитавани от  хора, които в момента са изпаднали в беда и търсят спасение. Тя пожелава да остане тук и в момент на откровение казва на Хънтъра, че дъщеря му е жива. Ловецът се усъмнява, че дъщеря му е отвлечена, а по-късно Златю Змея потвърждава цинично  неговите догадки. Набезите на бракониера Кебо, умело маскирани, непрекъснато продължават. Кебо убива Михал Белия, който го разкрива без да иска.

Мери се влюбва в Хънтъра и той в нея, но и двамата се надхитрят. Той я оставя да стреля на добра цена по обречени мечки, които доскоро са били в клетки, тя го предава по свой начин като осквернява чувството му за девственост. Приключенията си в резервата тя изпраща по интернет на списанието, което я е финансирало.

Във времето на развръзките Хънтъра убива със снайпера на Кебо Златю Змея. Кебо е застрелян преди това по време на нощен лов от Хънтъра.

Още по-объркан и отчаян, Хънтъра застава между внезапно изникналата дива мечка и Мери,  за да спаси и жената, и мечката.

Предлагаме откъс от романа, избран от преводача, и послеслова на френската издателка.

Continue reading

Откъс от “Когато станем щастливи” от Карол Фив в превод на Тодорка Минева

Представяме сборника с разкази „Когато станем щастливи“ на съвременната френска авторка Карол Фив. Преводът е дело на нашата колега Тодорка Минева, а корицата и илюстрациите – на Борис Праматаров. Книгата е издание на СОНМ.

Премиерата на сборника с участието на авторката ще се състои на 13 октомври 2016 г., четвъртък, от 18 часа, в Ориндж център, ул. “Граф Игнатиев” 18, ет. 4. Заповядайте!

 

Карол Фив (*1971) е съвременна френска писателка и художничка. Бакалавър по философия и магистър по пластични изкуства, от 2012 г. тя се отдава изцяло на писането. Авторка е на три романа: „Живот като на кино“ (бълг. изд. 2014), „Неделя е и нямам нищо общо“ (2015) и „Камий Клодел“ (2015), и на няколко детски книжки: „До полата на мама“ (2012), „Спи ли учителката в училище“ (2014) и др.

„Когато станем щастливи“ (2010) е сборник с тридесет и един кратки текста, в които тридесет и един разказвачи повече или по-малко съзнателно разправят преиначените си истории, прикривайки зад привидно жизнерадостното си говорене тъжни истини, понякога патетични, друг път изкривени. Перверзен „пигмалион“, жертва на насилие, която отрича това, циничен шеф, малтретирана жена или сприхава възрастна – всички те описват някаква измислена реалност, зад която прозира една или друга истина, прикрита от обичайната употреба на езика. Така лъжата се превръща в крайна проява на потиснатото отчаяние в едно общество, съсредоточено над съблюдаването на нормалността и привидната успешност.

Книгата е част от проекта „Разказът – един пренебрегван жанр“, подкрепен от програма „Креативна Европа“ на ЕС.

 

Continue reading

Годишни награди на Съюза на преводачите в България за 2016 г.

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Специална награда за изключително високи постижения

 

Награда за ярки постижения

  • Ванина Божикова – за превода от румънски език на романа Животът на Костас Венетис от Октавиан Совиани, изд. Парадокс, 2015 г.
  • Димана Илиева – за превода от английски език на романа Обладаване от А. С. Байът, изд. Агата-А, 2015 г., както и на Ангел Игов и Валентин Кръстев за преводите им на стиховете в романа.
  • Мая Ценова – за превода от арабски език  на сборника с разкази Лудият от площад „Свобода“ от Хасан Бласим, изд. Жанет-45, 2015 г.
  • Светла Кьосева – за превода от унгарски език  на сборника с разкази Брудершафт от Едина Сворен, изд. Сонм, 2016 г.
  • Стела Джелепова – за превода от норвежки език на драмата в стихове Пер Гюнт от Хенрик Ибсен, изд. Хемус Груп, 2016 г.

 

Наградата на СПБ „ЕЛЕНА МУТЕВА”

за ярко постижение на млад преводач на художествена литература

  •  Александър Костов, Райна Росенова, Кристина Димитрова – за превода им от английски език на романа По пътя от Джак Керуак, изд. Парадокс, 2016 г.

NB: Според чл. 3 (6) от Правилника за присъждане на награди носител на награда за конкретен превод може да бъде предлаган отново за такава след период от три години. Поради тази причина журито на секция “Художествена литература” не е разглеждало следните постъпили номинации: Уолт Уитман, Летя над всичко, ИК „Критика и хуманизъм“, прев.от англ. Огняна Иванова (награда 2013); Анейет ван дер Зейл, Сони бой,Сиела, превод от нидерландски Анета Данчева-Манолова (награда 2013); Франц Кафка, Процесът (Оригиналът), Атлантис, превод от немски Любомир Илиев (награда 2013); Гонсало М. Тавареш, Пътуване до Индия, Колибри, превод от португалски Даринка Кирчева (награда 2013); Пол Остър, Левиатан, Колибри, превод от английски Иглика Василева (награда 2013); Емилия Ланиър, Salve Deus Rex Judaeorum, Изток-Запад, превод от английски Евгения Панчева (награда 2013).

 

 Годишни награди на СПБ в областта на превод на

ХУМАНИТАРИСТИКА 

 Специална награда за изключително високи постижения

  •  Благовеста Лингорска – за превода от полски език на Автопортрет на репортера; Стремителният ход на историята. Записки за ХХ и ХХІ век; Другият от Ришард Капушчински, изд. Сонм, 2015, както и за цялостното представяне на полския репортер, публицист и мислител на български

  

Награда за ярки постижения

  • Владимир Градев – за превода от английски език на Урнопогребение от Томас Браун, изд. Фондация Комунитас, 2016
  • Лиляна Симеонова – за превода от латински език на Разплата; История на Отон; Пратеничество в Константинопол от Лиудпранд Кремонски, изд. Изток-Запад, 2015
  • Нина Николова – за превода от немски език на Парадигми към една метафорология от Ханс Блуменберг, изд. Критика и хуманизъм, 2015
  • Стилиян Йотов – за превода от немски език на Детективският роман; Служителите от Зигфрид Кракауер, изд. Агата-А, 2016

 

Отличие

Списание „Християнство и култура“, замислено от фондация „Комунитас“ като открита територия за задълбочен и ерудиран разговор по проблемите на духовността и значението на християнството в нашето общество – за неговата диалогичност и умението да представя в отлични преводи съчиненията на автори с различно вероизповедание и възгледи от различни страни и епохи.

 

Годишни награди на СПБ в областта на

ТЕОРИЯТА, ИСТОРИЯТА И КРИТИКАТА на превода

Специална награда за изключително високи постижения

  • Дария Карапеткова – за книгата За PRЕВОДА – приносна разработка в теорията и практиката на превода, издадена от издателство „Колибри”, 2016 г.

 

Награда за ярки постижения

  • Милена Нецова – за книгата Система на английските фамилни имена, изд. Изток-Запад, 2016 г.

Годишни награди на СПБ в областта на

СИНХРОННИЯ и КОНСЕКУТИВЕН ПРЕВОД

  Специална награда за изключително високи постижения

  • Снежана Милева – за нейната викококвалифицирана дългогодишна дейност като устен преводач и преводач на специализирана научна и техническа литература и на документи от немски език.

  

Годишни награди на СПБ за превод на

ЗАКЛЕТИ ПРЕВОДАЧИ 

 Специална награда за изключително високи постижения

  • Ксения Кумчева – за нейната висококвалифицирана дългогодишна дейност като преводач на документи и други писмени и устни преводи от и на сръбски и хърватски език.

Награда за ярки постижения

  •  Даниела Илиева – за нейната висококвалифицирана дългогодишната дейност като преводач на документи и други писмени и устни преводи от и на италиански език.

 

НАГРАДАТА ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА,

присъждана само на членове на СПБ

  • Златозар Боев – за изключителните му професионални преводачески умения в специализирания превод и редакция на научна и научно-популярна литература от английски език.
  • Йорданка Чакалова – за изключителни високопрофесионални преводи в областта на научната и научно-популярната литература и за нейната висококвалифицирана дългогодишна дейност като устен преводач с английски език.
  • Ладислав Цветков – за високопрофесионалната му дългогодишна дейност като синхронен и консекутивен преводач с чешки език и за специалния му принос в издигане престижа на СПБ.
  • Мария Пачкова – за изключителни професионални преводачески умения в областта на литературния превод и за висококвалифицирана и дългогодишна дейност като преводач на документи от испански и френски език.
  • Рада Шарланджиева – за изключителен професионализъм и майсторство в преводите на художествена литература от английски, сръбски, хърватски и френски език и като редактор на преводна литература.

 

СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОКИ ПОСТИЖЕНИЯ

В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА

на Съюза на преводачите в България се присъжда (посмъртно) на

  • проф. БОГДАН БОГДАНОВ за превода от старогръцки език на Диатриби от Епиктетизд. на НБУ, 2015 г., изд. Жанет-45, 2016 г. и за големите му заслуги за задълбоченото и вдъхновено представяне на античната мисъл и култура в България.

Огнян Стамболиев представя „Бедният Дионис” – прозата на Михай Еминеску за първи път на български език

Нашият колега Огнян Стамболиев представя „Бедният Дионис” на Михай Еминеску – сборник с фантастична проза и есеистика в негов превод. Предговорът и подборът са също негово дело, а книгата е наскоро издадена от изд. „Авангардпринт”.

Още приживе около името на гениалния румънски поет Михай Еминеску (1850- 1889) се появили множество легенди. След смъртта му неговите сънародници останали дълбоко развълнувани от голямата му лична драма. 33- годишен той заболял и тежката болест само за шест години  изсушила неговия блестящ ум,  поразителната му творческа енергия, необикновения му поетически талант. Всъщност “ Хиперионът или Вечерникът на румънската поезия”, признат за един от  „последните велики романтици в световната поезия”, творил по- малко от две десетилетия /1886- 1883/ и в този кратък период на изтощителен, нямащ нищо общо с поезията труд /работил предимно като вестникар/, той изписал повече от 15 000 ръкописни страници: стихотворения, поеми, разкази и новели, един роман, няколко пиеси, стотици журналистически и критически статии. Водещи теми в поезията на Еминеску са любовта, родината и природата. За да избяга от ненавистната му действителност, той често изливал мъката на своята чиста и благородна душа в прекрасни пейзажи и любовни стихове. Нито един румънски поет не е възпял като него румънската природа, не е почувствал тъй дълбоко връзката й с румънския народен гений.

Без съмнение, Михай Еминеску принадлежи към поколението на закъснелите европейски романтици. Възторжен поклонник на идеите на революцията, разтърсила стария континент през 1848 година, на творчеството на Байрон, Пушкин, Юго, Кийтс и Новалис, в началото на своя път той се изявява като пламенен борец, убеден в способността на човека да действа, да променя света. Но скоро тежко преживените житейски драми, както и силното влияние на метафизическия идеализъм на Шопенхауер, от когото румънският поет се е възхищавал още през студентските си години във Виена и Берлин, го довели до отказ от предишните си възгледи.

Последно убежище за поета станала природата, любовта и славното минало на родината му, което той рязко противопоставял на порочното й настояще. От порива за свалянето на  експлоататорския строй в “Император и пролетарий” поетът постепенно достигнал до тотален разрив с цялата му съвременна действителност. Живеещ в свой собствен свят /светлините на големите градове никога не са го привличали/, скитник по природа, Еминеску обитавал по неволя ниски и олющени от дъждовете мансарди, ходел в стари и протрити дрехи и тази неволя се превръщала в горчиво удоволствие от собствената нищета. Подобно на нашият национален поет Христо Ботев обичал силно и мразел силно, бил постоянен в любовта си и в омразата си: понякога несправедлив и невъздържан. Големият му биограф Джордже Калинеску (1889- 1965) твърди, че: “Еминеску е бил човекът, надарен да изразиш тъжната или гневната душа на множеството, застрашено да бъде смазано от ожесточените сили на стария свят, буйно да го ободри и да го тласне напред, рисувайки му бъдещето в краските на идиличното минало. Ала съдбата го е хвърлила сред общество, което, възползващо се от прогреса, бързало да хвърли овехтелите си дрехи, но не  желаело да се лиши от привилегиите си” / “Животът на Еминеску” от Джордже Калинеску/.

В произведенията, намерени след смъртта на поета, неговият романтизъм достига до небивала дълбочина, като го приобщава към духовното семейство на великите европейски романтици. И ако творбите му, публикувани приживе / а те са около 60 стихотворения, няколко разказа и откъси от пиеси/, се характеризират с класическо равновесие между формата и съдържанието и са сравнително безоблачни, то намерените след смъртта му опуси са плод на титаничния и съзерцателен романтизъм на поета, който несъмнено обогатява цялото направление със спецификата на румънската чувствителност. А самият Еминеску е определен от световната критика като „квинтесенция на румънския дух”.

Перспективата  на големите космически  разстояния, която откриваме у един Новалис, при Еминеску се допълва от сложния му и проникновен поглед към времето и пространството, към миналото и бъдещето, от вечната му, фаустовска жажда за опознаване на живота и света. Неслучайно видният философ и естетик  Тудор Виану/ 1897- 1964/ го нарече: “вечен странник, носещ по сандалите си праха на миналите столетия”…

Както поезията, така и прозата на Михай Еминеску (която сега излиза за първи път на български), обхваща  широк диапазон от философски, социални, исторически и психологически въпроси, които поетът поставя и решава в духа на романтичните традиции от XIX век. До него в румънската литература все още не съществуват творби с толкова дълбок лирически тембър. Възвишените цели, към които се стремят неговите герои (Дионис- Дан, Чезара, Тома Ноур), богатата гама от чувства и цветове отличават тази проза от всичко написано дотогава. Романтична по същността си, тя полага основите и на румънската фантастична литература, достигнала своя втори връх в забележителната проза на Мирча Елиаде.