Представяме “Котешката маса” на Майкъл Ондатджи в превод на Маргарита Дограмаджян

Table Paperback 2015 Cover CDR 15 FinalИмаме удоволствието да представим романа “Котешката маса” на Майкъл Ондатджи в превод на нашата колега Маргарита Дограмаджян.  За работата си преводачката беше наградена със Специалната награда “Кръстан Дянков” за 2016 г. Романът е скорошно издание на издателство “Лъчезар Минчев”.

Това е последната (засега) книга от автора на „Английският пациент“ Майкъл Ондатджи.

Едно единайсетгодишно момче, Майкъл, се качва на кораба „Оронсей“ на пристанището на цейлонския град Коломбо и заминава за Англия. Възрастните са му обяснили, че там ще го чака майка му.

Вече като пасажер го разпределят да се храни на масата, най-отдалечена от капитанската, на другия край на салона – Котешката маса. Така се казва масата, определена за хора с ниско обществено положение и деца.

На нея ще се хранят неколцина възрастни, самият Майкъл и две други момчета. По време на пътуването през Индийския океан, Суецкия канал и Средиземно море трите деца преминават от приключение на приключение из целия кораб. Междувременно Майкъл открива, че на кораба пътува и Емили, далечна братовчедка, която става негова довереничка, негов „страничен поглед“ към самия него, и пробужда в душата му първите трепети на желанието. Един мъж въвежда момчетата в света на литературата, друг им разказва за джаза и жените. Жените. Може би загадъчната пътничка г-ца Ласкети е повече от това, което показва. Но най-голямата загадка е окованият затворник, който децата наблюдават тайно всяка късна вечер, тръпнат от предположения и ще го запомнят завинаги.

И това далеч не е всичко в книгата.

Край на пътуването. Майкъл заминава от Коломбо дете и пристига в Англия мъж.

 

Предлагаме откъс, любезно предоставен от издателството.

 

Continue reading →

Откъс от “Чистота” на Джонатан Франзен в превод на Владимир Молев

chistota2Представяме “Чистота”, последния роман на Джонатан Франзен, който “Колибри” наскоро издаде в превод на нашия колега Владимир Молев.

След завършването на колежа, вместо най-сетне да поеме пътя си в „истинския живот”, Пип Тайлър се озовава в безпътица. Обременена от огромен студентски заем, който няма как да върне със зле платената си и ужасно скучна работа, от тайната си любов към женения, на всичкото отгоре с петнайсет години по-възрастен от нея Стивън, и най-вече от психически неуравновесената си майка, която категорично отказва да разкрие кой е баща й, Пип сграбчва случайно изскочилата възможност да обърне гръб на всичко и да замине за Южна Америка. Там тя ще изкара стаж в организация, поставила си за цел да извади на светло всички мръсни държавни и корпоративни тайни и да промени света. Както и в предишните си две книги, „Поправките” и „Свобода”, съвременният класик на американската литература Джонатан Франзен проникновено изследва човешките връзки и непостижимия стремеж за чистота в отношенията помежду ни и с околния свят. Той не само вкарва пълноценно в голямата литература новите интернет технологии – мрежите за общуване Фейсбук и Туитър, разследващите сайтове и хакерските атаки – като среда, оформяща ежедневието ни, но и поставя въпроса за тяхното въздействие върху същината на днешната цивилизация и всеобщата надежда за справедливост. И макар че авторът сам намига иронично към амбицията си да създаде голям социален роман в традицията на Дикенс (многобройни са заиграванията с „Големите надежди”, а и главният персонаж неслучайно е кръстен Пип), той не просто обрисува мащабните обществени движения и процеси, а поставя под увеличителното стъкло на микроскопа човешката душа, продължава по стъпките на Достоевски, тъй като и тук, зад бляна по „Чистота”, се крие едно престъпление и неговото наказание.

Предлагаме откъс от романа.

 

Continue reading →

Ангел Игов и Маргарита Дограмаджян отличени с наградите “Кръстан Дянков”

Имаме удо­вол­с­т­ви­ето да съоб­щим, че на тържествена церемония на 9.12.2016 г.в Цен­търа за кул­тура и дебат „Чер­ве­ната къща” двама наши колеги бяха удостоени с престижните отличия “Кръстан Дянков”. Носи­те­лят на Голя­мата наг­рада „Кръс­тан Дян­ков” 2016 г. е Ангел Игов за превода си на “Колекционерът на изгубени неща” от Джеръми Пейдж (изд. “Smart Books”, 2015). Носител на Спе­ци­ал­ната наг­рада „Кръс­тан Дян­ков” 2016 г. е Маргарита Дограмаджян за пре­вода си на “Котешката маса” от Майкъл Ондатджи (изд. “Лъчезар Минчев”, 2015). Честито на двамата колеги!

Таз­го­диш­ното жури на наг­ра­дата „Кръс­тан Дян­ков” беше в със­тав: проф. Аме­лия Личева, доц. д-р Александра Главанакова и доц. д-р Зелма Каталан.

Годиш­ната наг­рада за пре­вод „Кръс­тан Дян­ков” е учре­дена през 2007 г. от Фон­да­ция „Ели­за­бет Кос­това” и се дава за пре­вод от анг­лийски на бъл­гар­ски език на съв­ре­ме­нен роман с висока лите­ра­турна стой­ност. Повече за наг­ра­дата можете да нау­чите тук .

Откъс от “Смъртта е твар перната” на Макс Портър в превод на Владимир Молев

grief_cover_hi_resПредлагаме откъс от романа “Смъртта е твар перната” на Макс Портър в превод на нашия колега Владимир Молев. Романът е включен в списъка на 100-те най-значими книги на 2016 г. на „Ню Йорк Таймс“. Книгата е скорошно издание на “Лабиринт”.

Това е една необичайна история. Но не по-необичайна от нашия живот.

Това е притча. Стон. Стих. И малко проза. И малко бит, след като две момчета остават без майка, един баща остава без любов и всички ние оставаме с вечните въпроси какво е да обичаш, как да преглътнеш скръбта от загубата и да продължиш нататък.

Съпругът – литературовед, посветил се на творчеството на Тед Хюз, – и децата му са на ръба на отчаянието след внезапната смърт на майката. И точно тогава на вратата в лондонското им жилище изниква Вран, който сякаш е излязъл от стихосбирката на Хюз (препратките към нея и към стиховете на Емили Дикинсън са много и който ги обича, бързо ще ги разпознае). Вран се заканва, че ще остане при осиротялото семейство, докато то има нужда от него. Следва низ от нелепи ситуации –  кои трагични, кои комични, – докато накрая безутешността и болката се сливат със спомените и започва да звучи най-мощният житейски рефрен: всичко е тленно, всичко отминава. Скръбта също има край.

7941С този блестящ дебют МАКС ПОРТЪР (р. 1981 г.) навлиза дръзко в литературата, бързо се нарежда сред най-ярките нови имена и е удостоен с наградата „Дилан Томас“  за 2016 г.

 

Continue reading →

Конкурс за заемане на длъжността „главен редактор“ на издателство и списание „Панорама“

В изпълнение на решение на Управителния съвет на СПБ от 21 ноември 2016 г. Съюзът на преводачите в България обявява конкурс за заемане на длъжността „главен редактор“ на издателство и списание „Панорама“.

Кандидатите трябва да представят автобиография и концепция за дейността и развитието на „Панорама“ (насоки в проектната дейност, работа със сътрудници, критерии при подбора на заглавия).

Краен срок за подаване на документи – 25 януари 2017 г.

Събеседването с допуснатите до конкурса кандидати ще се състои на 31 януари 2017 г.

Главният редактор отговаря за:

  • литературната стратегия и политика на „Панорама“;
  • изработването на издателските планове;
  • изготвянето на график за кандидатстване по проекти за субсидирани издания и избора на екип за направата им;
  • осигуряването на преводачи, редактори, коректори, художници, специалисти по  предпечата;
  • производството на изданията и взаимоотношенията с печатниците;
  • разпространението на изданията;
  • промоцията и рекламата на изданията;
  • движението на финансовите потоци;
  • изготвянето на предварителни договори със съответните изпълнители и подписването на приемно-предавателни протоколи за извършената дейност.