Tag Archives: отворено писмо

СПБ подкрепя 10/42: Отворено писмо на преводачи на художествена литература

СПБ под­кре­пя 10/42: Отво­ре­но пис­мо на пре­во­да­чи на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра. При­ла­га­ме тек­с­та на пис­мо­то по-долу заед­но със съб­ра­ни­те до момен­та подписи. 

Ако сте пре­во­дач на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра или хума­ни­та­рис­ти­ка и жела­е­те да под­пи­ше­те Отво­ре­но­то пис­мо, моля, пише­те на pismo10.42@gmail.com с две­те си име­на и ези­ци­те, от и на кои­то превеждате. 


Пре­во­да­чи­те на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра осъз­на­ват отго­вор­ност­та нарав­но с изда­те­ли­те да се гри­жат за род­ния си език и лите­ра­ту­ра чрез качес­т­ве­ни, гра­мот­ни и вер­ни на ори­ги­на­ла изда­ния, да вдъх­ват живот на кул­тур­на­та връз­ка на Бъл­га­рия със све­та. Но в послед­но­то десе­ти­ле­тия усло­ви­я­та им за рабо­та се вло­ша­ват все пове­че, кое­то води до отлив от про­фе­си­я­та и спад в ниво­то на пре­во­да. За да се пре­обър­не тази обез­по­ко­и­тел­на тен­ден­ция, са нуж­ни соли­дар­ни уси­лия от всич­ки заин­те­ре­со­ва­ни стра­ни — пре­во­да­чи, изда­те­ли, вклю­чи­тел­но дър­жав­ни инс­ти­ту­ции и анга­жи­ра­ни организации.

Пър­ва­та стъп­ка вече е факт: нама­ля­ва­не­то на ДДС на 9% от 2020 годи­на дава глът­ка въз­дух на кни­го­из­да­ва­не­то в ситу­а­ция на кри­за и нарас­т­ва­ща инф­ла­ция. Но тя не е доста­тъч­на. Като след­ва­ща стъп­ка пре­во­да­чи­те заявя­ват, в съг­ла­сие с доб­ри­те прак­ти­ки на евро­пейс­ки­те си коле­ги, че ще рабо­тят при мини­мал­на тари­фа от 10 лв. на стра­ни­ца и само с дого­во­ри за отстъп­ва­не на автор­с­ко­то пра­во, как­то и че НЯМА да рабо­тят с изда­тел­с­т­ва, кои­то нала­гат т. нар. „дого­во­ри за поръчка“/възложителски дого­во­ри по чл. 42 от ЗАПСП. 

Така би се съз­да­ла въз­мож­ност да се гаран­ти­ра по-висо­ко качес­т­во на пре­во­да и по-голя­ма види­мост на пре­во­да­чи­те, като същев­ре­мен­но им се оси­гу­рят нуж­ни­те усло­вия за рабо­та и живот.


10/42: Отворено писмо на преводачи на художествена литература

Скъ­пи коле­ги пре­во­да­чи, ува­жа­е­ми издатели,

Нови­на­та от послед­ни­те дни е, че за годи­на хра­ни­те у нас са поскъп­на­ли с пове­че от 50%.

Това всъщ­ност не е нови­на, все­ки го е забе­ля­зал по джо­ба си. Инф­ла­ци­я­та зася­га всич­ки, но най-болез­не­но се отра­зя­ва на хора­та с нис­ки дохо­ди, как­ви­то, за съжа­ле­ние, сме и ние, пре­во­да­чи­те на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра. Сред нас не е при­ето да се гово­ри за пари, смя­та се, че не е bon ton. Та ние слу­жим на Духа, на Лите­ра­ту­ра­та! Щас­т­лив­ци сме, защо­то рабо­тим „по любов“. 

Да, но в послед­ни­те десе­ти­ле­тия пре­во­да­чи­те на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра в Бъл­га­рия сме при­ну­де­ни да рабо­тим „по любов“ в изклю­чи­тел­но лоши усло­вия на труд. Нис­ко запла­ща­не (неряд­ко твър­де раз­тег­на­то във вре­ме­то), крат­ки сро­ко­ве за пре­да­ва­не на пре­во­да, нала­га­не на дого­во­ри по поръч­ка вмес­то за отстъп­ва­не на автор­с­ко пра­во, лип­са на отчет­ност на про­даж­би­те и непод­но­вя­ва­не на дого­во­ри­те с изда­тел­с­т­ва­та след изти­ча­не на опре­де­ле­ния срок за отстъп­ва­не на пра­во­то за раз­прос­т­ра­не­ние – това са някои от най-чес­то сре­ща­ни­те проб­ле­ми. В резул­тат все по-мал­ко мла­ди хора изби­рат за своя про­фе­сия худо­жес­т­ве­ния пре­вод; посте­пен­но той се превръ­ща в лук­соз­но хоби и се деп­ро­фе­си­о­на­ли­зи­ра. Опи­са­ни­те по-горе обсто­я­тел­с­т­ва са при­чи­на и най-съвес­т­ни­ят пре­во­дач да е при­ну­ден да рабо­ти бър­зо, под стрес и да не може да под­дър­жа качес­т­во­то, зад кое­то тряб­ва да заста­не с име­то си. После­ди­ци­те са види­ми за всич­ки: нис­ко­то ниво на пре­во­да в голя­ма част от изда­ва­ни­те у нас кни­ги. Убе­де­ни сме, че четя­щи­те хора са забе­ля­за­ли тази тъж­на тенденция.

Да, щас­т­лив­ци сме, защо­то рабо­тим „по любов“. Но това, оказ­ва се, не е доста­тъч­но… Любов­та и отда­де­ност­та на про­фе­си­я­та губят сми­съл, кога­то нямаш въз­мож­ност да водиш дос­той­но същес­т­ву­ва­не. И да, има зна­че­ние дали ще отде­лиш три и пове­че месе­ца, за да пре­ве­деш една твор­ба как­то тряб­ва, или ще я пре­ту­паш за месец, за да си пла­тиш смет­ки­те (и то само в слу­чай че полу­чиш хоно­ра­ра си навре­ме). По-далеч­ни­те ефек­ти от всич­ко това са мно­гоб­рой­ни: накър­ня­ва­не­то на авто­ри­те­та на чуж­дес­т­ран­ни авто­ри чрез недок­рай точ­ни пре­во­ди, вло­ше­но­то качес­т­во на пре­вод­на­та лите­ра­ту­ра в цялост, боле­ду­ва­не­то на съв­ре­мен­ния език, стряс­ка­що нис­ко­то ниво на гра­мот­ност­та – все неща, за кои­то и пре­во­да­чи­те, и изда­те­ли­те, носим отговорност. 

Ето зато­ва днес тряб­ва да нару­шим доб­рия тон и да пого­во­рим за пари.

Continue reading

Отворено писмо до АБК

Ува­жа­е­ма гос­по­жо Алексиева, 

Воде­ни от убеж­де­ни­е­то, че пар­т­ньор­с­т­во­то меж­ду наши­те орга­ни­за­ции е най-доб­ри­ят път за пости­га­не на обща­та ни цел за раз­ви­тие на кни­го­из­да­ва­не­то в Бъл­га­рия, бих­ме иска­ли да пред­ста­вим на ваше­то вни­ма­ние някол­ко набо­ле­ли въп­ро­са от клю­чо­во зна­че­ние за бъде­ще­то на всич­ки нас. Вяр­ва­ме, че с общи уси­лия натру­па­ли­те се проб­ле­ми могат да бъдат пре­одо­ле­ни и чрез пло­дот­вор­но сът­руд­ни­чес­т­во да поста­вим осно­ви­те на един по-здрав ико­но­ми­чес­ки и мно­го по-богат кни­жен сектор.

На пър­во мяс­то, обръ­ща­ме се към Вас във връз­ка с реди­ца сиг­на­ли на пре­во­да­чи (не само чле­но­ве на СПБ) за недо­пус­ти­ми зло­у­пот­ре­би от стра­на на някои изда­те­ли. Бъл­гар­с­ко­то зако­но­да­тел­с­т­во ясно рег­ла­мен­ти­ра отно­ше­ни­я­та изда­тел-пре­во­дач, като в ЗАПСП е отде­ле­но спе­ци­ал­но вни­ма­ние на изда­тел­с­ки­те дого­во­ри (Гла­ва сед­ма, раз­дел II), как­ви­то по същес­т­во се явя­ват и дого­во­ри­те, кои­то сключ­ва изда­те­лят с пре­во­да­ча. Въп­ре­ки това зачес­тя­ват опи­ти­те на неко­рек­т­ни изда­те­ли да нала­гат сключ­ва­не­то на дого­во­ри по чл. 42 от ЗАПСП и така на прак­ти­ка лиша­ват пре­во­да­ча от всич­ки пра­ва вър­ху тру­да му с изклю­че­ние на неот­чуж­ди­мо­то пра­во на призна­ва­не на автор­с­т­во­то. Едва ли е нуж­но да се отбе­ляз­ва, че нала­га­не­то на дого­вор по чл. 42 от ЗАПСП пред­став­ля­ва гру­бо нару­ше­ние на Етич­на­та хар­та на бъл­гар­с­ки­те кни­го­из­да­те­ли, кни­го­раз­п­рос­т­ра­ни­те­ли, лите­ра­тур­ни аген­ти, биб­ли­о­те­ки и пре­во­да­чи. Във връз­ка с това при­зо­ва­ва­ме АБК да взе­ме отно­ше­ние по този казус в най-крат­ки сро­ко­ве, като потвър­ди не само на думи, а и на дела запи­са­на­та в Етич­на­та хар­та реши­мост за спаз­ва­не на кон­с­ти­ту­ци­я­та, зако­ни­те на стра­на­та и прин­ци­па на зачи­та­не на пра­ва­та на учас­т­ни­ци­те в книж­ния сектор.

Натис­кът, кой­то поня­ко­га изда­те­ли­те упраж­ня­ват вър­ху пре­во­да­чи­те от пози­ци­я­та на сила­та, е отче­тен и в Дирек­ти­ва 2019/790 на ЕП и на Съве­та, коя­то, как­то зна­е­те, пред­стои да бъде въве­де­на в бъл­гар­с­ко­то зако­но­да­тел­с­т­во до някол­ко месе­ца. СПБ учас­т­ва в кон­сул­та­ци­и­те по изгот­вя­не­то на про­ме­ни­те в ЗАПСП и с радост можем да отбе­ле­жим, че пози­ци­и­те ни бяха посрещ­на­ти с нуж­но­то вни­ма­ние в работ­на­та гру­па към Минис­тер­с­т­во на кул­ту­ра­та (ста­но­ви­ще­то ни е налич­но на сай­та на Минис­тер­с­т­во­то на кул­ту­ра­та). Като отчи­та неиз­беж­на­та нерав­но­пос­та­ве­ност меж­ду изда­те­ли­те и пре­во­да­чи­те, как­то и необ­хо­ди­мост­та от по-спра­вед­ли­во въз­наг­раж­де­ние за съз­да­те­ли­те на кул­тур­ни про­дук­ти, Дирек­ти­ва 2019/790 отва­ря широ­ко вра­ти­те за уста­но­вя­ва­не на нов модел на отно­ше­ния меж­ду изда­те­ли­те и пре­во­да­чи­те, вклю­чи­тел­но колек­тив­но дого­ва­ря­не на мини­мал­ни въз­наг­раж­де­ния. Ще се рад­ва­ме да обсъ­дим тези въз­мож­нос­ти и с общи уси­лия да начер­та­ем план с кон­к­рет­ни стъп­ки за тях­но­то осъ­щес­т­вя­ва­не, кое­то би гаран­ти­ра­ло раз­ви­ти­е­то на бога­та кни­жов­на кул­ту­ра и качес­т­ве­но обра­зо­ва­ние в България. 

И накрая, бих­ме иска­ли да ви пока­ним да се при­съ­е­ди­ни­те към меж­ду­на­род­на­та кам­па­ния за посоч­ва­не на име­то на пре­во­да­ча във всич­ки мате­ри­а­ли, свър­за­ни с пре­ве­де­но­то от него про­из­ве­де­ние (вж. напри­мер кам­па­ни­я­та на ЕСАЛП). Това би допри­нес­ло за пове­че види­мост на пре­во­да­чес­кия труд, а това е пър­ва стъп­ка към оце­ня­ва­не­то му по дос­тойн­с­т­во и пови­ша­ва­не­то на прести­жа на про­фе­си­я­та, а оттам и на качес­т­во­то на пре­во­да­чес­ка­та работа. 

Потвър­ж­да­ва­ме още вед­нъж готов­ност­та си да рабо­тим заед­но в име­то на общи­те ни цели. 

С ува­же­ние,

УС на СПБ

Отворено писмо до доц. Гено Генов

Ува­жа­е­ми доц. Генов,

От име­то на Упра­ви­тел­ния съвет и на Коми­си­я­та по прфе­си­о­нал­на ети­ка на Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия, изра­зя­вам наше­то недо­у­ме­ние във връз­ка с недо­пус­ти­мо­то пред­ста­вя­не на зна­чи­тел­на част от пред­го­во­ра на г‑жа Яна Буко­ва към кни­га­та „Сти­хот­во­ре­ния“ от Гай Вале­рий Катул (изд. „Стиг­ма­ти“, 2009, 5–19) като Ваш автор­с­ки текст в лич­ния Ви блог. Освен това, Вие съп­ро­вож­да­те тео­ре­тич­ния текст за Катул с някол­ко сти­хот­во­ре­ния в пре­вод на г‑н Борис­лав Геор­ги­ев (но в слу­чая посоч­ва­те име­то му), дока­то талан­т­ли­ви­ят и нова­тор­с­ки пре­вод на сти­хо­ве­те на голе­мия рим­с­ки поет в посо­че­но­то изда­ние също е дело на г‑жа Буко­ва. Това пра­ви заслу­ги­те ѝ за бъл­гар­с­ка­та рецеп­ция на Катул и на антич­на­та поезия като цяло осо­бе­но зна­чи­ми. Доц. Генов, Вие сте познат сред ака­де­мич­на­та и пре­во­да­чес­ка­та коле­гия като дъл­го­го­ди­шен спе­ци­а­лист в област­та на антич­на­та и запад­но­ев­ро­пейс­ка­та лите­ра­ту­ра, кой­то позна­ва доб­ре пър­вич­на­та и вто­рич­на лите­ра­ту­ра на бъл­гар­с­ки език в тези облас­ти. Как­то Ви е извес­т­но, науч­ни­те тек­с­то­ве след­ват прин­ци­па на цити­ра­не­то и позо­ва­ва­не­то на чуж­дия твор­чес­ки и изсле­до­ва­тел­с­ки труд. Зато­ва, доц. Генов, в качес­т­во­то си на про­фе­си­о­нал­но-твор­чес­ка орга­ни­за­ция, сред чии­то основ­ни цели е защи­та­та на автор­с­ки­те пра­ва, Ви при­зо­ва­ва­ме да отстра­ни­те неза­бав­но от бло­га си тек­с­та на Яна Буко­ва за Катул или, ако автор­ка­та е съг­лас­на, да сло­жи­те неза­бав­но под ней­ния текст ней­но­то име като автор.

С ува­же­ние: доц. д‑р Иво Панов, Пред­се­да­тел на СПБ

София, 20.07.2017 г.