Tag Archives: годишни награди

Годишни награди на Съюза на преводачите в България за 2020 г.

Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на пре­во­да на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Награ­ди за ярки пости­же­ния:

  • Албе­на Ста­ме­но­ва – за пре­во­да от укра­ин­с­ки език на рома­на „Любов­ни­ци­те на Юсти­ция“ от Юрий Анд­ру­хо­вич, изда­тел­с­т­во „Пара­докс“

Пре­во­дът е напра­вен с пре­циз­но отно­ше­ни­е­то към ези­ко­ви­те детай­ли и спе­ци­фич­ни­те реа­лии в раз­но­род­ни­те кул­тур­ни плас­то­ве, в кои­то са ситу­и­ра­ни пер­со­на­жи­те гали­цийс­ки убий­ци. Бележ­ки­те на пре­во­дач­ка­та, кои­то на мес­та изглеж­дат като при­вид­но ненуж­ни откло­не­ния от сюжет­на­та линия, всъщ­ност допъл­ват авто­ро­ва­та стра­те­гия на сво­е­об­раз­на игра с исто­ри­чес­ки отпрат­ки към вре­ме­то на авс­т­ро-унгар­с­ка­та, нем­с­ка­та, пол­с­ка­та и съвет­с­ка­та импе­рии. Повес­т­во­ва­ни­е­то на укра­ин­с­кия ори­ги­нал е изклю­чи­тел­но наси­те­но със съби­тия, но е пред­на­ме­ре­но четив­но, и пре­во­дът раз­каз­ва също тол­ко­ва увле­ка­тел­но исто­ри­и­те, със­та­вя­щи отдел­ни­те гла­ви на рома­на. „Любов­ни­ци­те на Юсти­ция“ е най-нови­ят роман на Ю. Анд­ру­хо­вич (2018) и ско­ро след поява­та си полу­чи една от най-престиж­ни­те лите­ра­тур­ни награ­ди в Украй­на („Кни­га на годи­на­та BBC“). Кни­га­та веро­ят­но тепър­ва ще се рад­ва на вни­ма­ни­е­то на кри­ти­ка­та и чита­те­ли­те.

  • Анже­ли­на Пен­че­ва – за пре­во­да от чеш­ки език на рома­на „Нощ­ни рабо­ти“ от Яхим Топол, изда­тел­с­т­во „Пара­докс“

Досе­га в твор­чес­ка­та си биог­ра­фия като пре­во­дач А. Пен­че­ва рабо­ти вър­ху кла­си­чес­ки чеш­ки авто­ри на 19 и 20 в. като Карел Хинек Маха, Ярос­лав Хашек и Карел Чапек, Боху­мил Хра­бал и Вла­ди­мир Парал, а чита­тел­с­ка­та ауди­то­рия и спе­ци­а­ли­зи­ра­на­та кри­ти­ка я раз­поз­на­ва като един от пре­во­да­чи­те на Милан Кун­де­ра. В ней­ни­те пре­во­ди ще откри­ем и мно­жес­т­во хрис­то­ма­тий­ни образ­ци на пост­мо­дер­но­то писа­не, как­ви­то са тек­с­то­ве­те на Иржи Кра­тох­вил, Алек­сан­д­ра Бер­ко­ва и Михал Вивег. Това пред­по­чи­та­ние е обус­ло­ве­но от спе­ци­а­ли­зи­ра­ния инте­рес на А. Пен­че­ва като лите­ра­тур­на исто­рич­ка, чия­то хаби­ли­та­ция бе посве­те­на на чеш­ка­та про­за от 90-те годи­ни на 20 в.

Най-нови­ят пре­вод на А. Пен­че­ва – рома­нът „Нощ­ни рабо­ти“ на Яхим Топол, допъл­ва сис­те­ма­тич­но­то пред­ста­вя­не на чеш­кия писа­тел у нас, след като изле­зе от печат сти­хос­бир­ка­та му „Оби­чам те до лудост“, а освен това в неин пре­вод пред­стои поява­та на него­вия най-емб­ле­ма­ти­чен роман – „Сес­т­ра“. „Нощ­ни рабо­ти“ е сери­оз­но предиз­ви­ка­тел­с­т­во – рома­нът уме­ло впли­та съв­ре­мен­ния раз­го­во­рен език в дик­ци­я­та на лите­ра­тур­ни­те пер­со­на­жи. А. Пен­че­ва пре­съз­да­ва мно­го спо­луч­ли­во реду­ва­не­то на ези­ко­ви­те регис­т­ри, въп­ре­ки че в бъл­гар­с­ка­та ези­ко­ва ситу­а­ция отсъс­т­ва интер­ди­а­лект, кой­то да е срав­ним с чеш­кия.

  • Вла­ди­мир Поле­га­нов – за пре­во­да от анг­лийс­ки език на рома­на „Лин­кълн в бар­до“ от Джордж Сон­дърс, изда­тел­с­т­во „Лист“

При пре­во­да на „Лин­кълн в бар­до“ от Джордж Сон­дърс, Вла­ди­мир Поле­га­нов е бил изпра­вен пред неле­ка­та зада­ча да претво­ри на бъл­гар­с­ки едно про­из­ве­де­ние с мно­го предиз­ви­ка­тел­с­т­ва във фор­ма­та. Пост­мо­дер­нис­тът Сон­дърс е изгра­дил нес­тан­дар­т­на рома­но­ва кон­с­т­рук­ция със­то­я­ща се от поток от цита­ти (при това някои измис­ле­ни от самия автор), про­ти­во­пос­та­ве­ни на поток от гла­со­ве на духо­ве от едно гро­би­ще, къде­то е погре­бан еди­най­сет­го­диш­ни­ят син на пре­зи­ден­та Лин­кълн. Въп­ре­ки труд­ния за пре­веж­да­не текст зара­ди въз­при­е­ти­те от Сон­дърс  при­йо­ми – раз­тег­ля­не на жан­ро­ви­те гра­ни­ци, пре­неб­рег­ва­не на гра­ма­тич­ни­те пра­ви­ла, изпол­з­ва­не на раз­лич­ни сти­лис­тич­ни плас­то­ве, сло­вот­вор­чес­т­во и смес­ва­не на два вида рели­гия: буди­зъм (откъ­де­то идва тер­ми­нът „бар­до“, озна­ча­ващ със­то­я­ние след смърт­та, кога­то се реша­ва дали душа­та ще бъде осво­бо­де­на или ще се пре­ро­ди) и като­ли­ци­зъм (пра­вят се ана­ло­гии с Чис­ти­ли­ще­то) – Вла­ди­мир Поле­га­нов се е спра­вил блес­тя­що. На бъл­гар­с­ки рома­нът е запа­зил всич­ки свои дос­тойн­с­т­ва, майс­тор­с­ки са пре­да­де­ни сил­ни­те емо­ции и рече­ви­те харак­те­рис­ти­ки на геро­и­те, как­то и спе­ци­фич­ни­ят авто­ров стил.

С оглед на каза­но­то по-горе пре­во­дът на рома­на опре­де­ле­но вли­за в кате­го­ри­я­та ярки пости­же­ния, тъй като отго­ва­ря и на две­те изис­к­ва­ния за включ­ва­не­то му в нея – стой­нос­т­но про­из­ве­де­ние и талан­т­ли­во­то му претво­ря­ва­не.

  • Денис Короб­ко – за пре­во­да от рус­ки език на рома­на „Пре­дел на забра­ва­та“ от Сер­гей Лебе­дев, изда­тел­с­т­во „Кръг“

Пре­во­дът на кни­га­та е предиз­ви­ка­тел­с­т­во пре­ди всич­ко на ниво син­так­сис, с кое­то пре­во­да­чът се е спра­вил мно­го доб­ре. На син­так­тич­но рав­ни­ще пре­об­ла­да­ват съчи­ни­тел­ни­те връз­ки – една от тех­ни­ки­те, улес­ня­ва­щи чете­не­то, и обе­ди­ня­ва­щи в едно цяло обра­зи, мес­та и вре­ме. Съче­та­ни са фраг­мен­ти от чуж­ди раз­ка­за­ни исто­рии и асо­ци­а­тив­ни кар­ти­ни, в кои­то чес­то може да доми­ни­ра един един­с­т­вен цвят. Този тип връз­ки меж­ду отдел­ни­те син­таг­ми раз­чуп­ва тех­ни­те стро­ги очер­та­ния и нала­га трай­но­то впе­чат­ле­ние за услов­ност­та на все­ки въз­мо­жен пре­дел. В бъл­гар­с­кия пре­вод тази при­вид­на отно­си­тел­ност е пре­да­де­на мно­го спо­луч­ли­во, като про­во­ки­ра усе­ща­не­то за под­виж­ност на отдел­ни­те мес­та в лите­ра­тур­но­то прост­ран­с­т­во и отно­си­тел­ност на еди­ни­ци­те худо­жес­т­ве­но вре­ме.

Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния:

  • Еми­лия Юлза­ри – за пре­во­да от испан­с­ки език на кни­ги­те „Вест за едно отвли­ча­не“ и „Пъте­шес­т­вие по Източ­на Евро­па“ от Габ­ри­ел Гар­сия Мар­кес, изда­тел­с­т­во „Лъче­зар Мин­чев“

Еми­лия Юлза­ри е утвър­де­но име в пре­во­да от испан­с­ки, пор­ту­гал­с­ки и иврит. Сред пре­веж­да­ни­те от нея авто­ри се нареж­дат два­ма Нобе­ло­ви лау­ре­а­ти – Марио Вар­гас Льо­са и Габ­ри­ел Гар­сия Мар­кес, кой­то в някои свои твор­би изпроб­ва и перо­то си на жур­на­лист. Таки­ва са пъте­пи­сът му „Пъте­шес­т­вие по Източ­на Евро­па“ и доку­мен­тал­ни­ят роман „Вест за едно отвли­ча­не“, две кни­ги, раз­ши­ря­ва­щи и обо­га­тя­ва­щи пред­ста­ви­те ни за неос­по­ри­ма­та му дар­ба на раз­каз­вач. В тях тя е впрег­на­та в друг вид повес­т­во­ва­ние, но оста­ва все така само­бит­на и завла­дя­ва­ща – качес­т­ва, блес­тя­що пре­да­де­ни на бъл­гар­с­ки от Еми­лия Юлза­ри, коя­то от своя стра­на при­те­жа­ва неос­по­ри­ма­та дар­ба на пре­во­дач. Пре­веж­да­не­то на доку­мен­та­лис­ти­ка, при това в худо­жес­т­ве­на обвив­ка, — в „Пъте­шес­т­вие по Източ­на Евро­па“ Мар­кес опис­ва сво­и­те впе­чат­ле­ния от две­те Гер­ма­нии, Чехос­ло­ва­кия, Полша, Съвет­с­кия Съюз и Унга­рия през 50-те годи­ни на 20 в., а „Вест за едно отвли­ча­не“ е доку­мен­та­лен раз­каз за отвле­че­ни­те от Паб­ло Еско­бар жур­на­лис­ти през 1991 г. в Колум­бия – е труд­на зада­ча, тъй като освен точ­но­то претво­ря­ва­не на съче­та­ва­щия два­та жан­ра стил, е нуж­но и мно­го рове­не във фак­то­ло­ги­я­та (кол­ко­то е дъл­бал авто­рът, тол­ко­ва тряб­ва да дъл­бае и пре­во­да­чът, как­то каз­ва и сама­та Еми­лия Юлза­ри в своя послес­лов към „Вест за едно отвли­ча­не“). Тя оба­че се е спра­ви­ла прекрас­но, за кое­то може да се съди дори само от вни­ма­тел­но пре­це­не­ния брой бележ­ки под линия и изчис­те­но­то им съдър­жа­ние. С дру­ги думи – при­но­сът й към пред­ста­вя­не­то на Мар­кес в по-раз­лич­на свет­ли­на, тази на жур­на­лист и поли­ти­чес­ки анга­жи­ран колум­би­ец, е несъм­нен.

Награ­да на СПБ „Еле­на Муте­ва“ за ярко пости­же­ние на млад пре­во­дач на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра:

  • Цве­то­ми­ра Веко­ва – за пре­во­да от корейс­ки език на рома­на „Веге­та­ри­ан­ка­та“, от Хан Канг, изда­тел­с­т­во „Енту­си­аст“

Пре­во­дът на „Веге­та­ри­ан­ка­та“ на Хан Канг зву­чи глад­ко на бъл­гар­с­ки, като са запа­зе­ни пре­хо­ди­те меж­ду по-раз­го­вор­ния стил при диа­ло­зи­те и раз­лич­ни­те повес­т­во­ва­тел­ни сти­ло­ве в отдел­ни­те час­ти, отго­ва­ря­щи на раз­лич­ни­те пер­с­пек­ти­ви. Корейс­ки­те реа­лии са въвеж­да­ни уме­ло, с мал­ко на брой, но умес­т­ни бележ­ки под линия. Пре­да­де­на е как­то жес­то­кост­та, така и поетич­ност­та на кни­га­та. Всич­ко това дава осно­ва­ние да се удос­тои Цв. Веко­ва с награ­да за млад пре­во­дач.

Награ­да на СПБ за пре­вод на бъл­гар­с­ка худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра на чужд език

Про­за

  • Мария Вуто­ва  – за пре­во­да на рома­на „Естес­т­вен роман“ от Геор­ги Гос­по­ди­нов на испан­с­ки език, изда­тел­с­т­во „Фул­хен­сио Пимен­тал“, Мад­рид, Испа­ния

Пре­во­дът е напра­вен на мно­го жив испан­с­ки език и напъл­но съот­вет­с­тва смис­ло­во и сти­лис­тич­но на твор­чес­т­во­то на Геор­ги Гос­по­ди­нов като цяло и на този роман в час­т­ност. Ези­кът на пре­во­да не привли­ча вни­ма­ние към самия себе си, а дава път на гла­са на рома­на. Мария Вуто­ва отдав­на живее в Испа­ния и явно това й е позво­ли­ло да си съз­да­де усет за нюан­си и фини детай­ли на изра­за, кое­то е допри­нес­ло за естес­т­ве­но­то зву­че­не на тек­с­та. Към това тряб­ва да се доба­ви, че пре­во­дач­ка­та е пра­ви­ла справ­ки, про­ве­ря­ва­ла е реа­лии и е  сло­жи­ла нем­но­го бележ­ки, кои­то да помог­нат на испа­но­е­зич­ния чита­тел, без да го нато­вар­ват. След „Физи­ка на тъга­та“, това е вто­ро­то про­из­ве­де­ние на Г. Гос­по­ди­нов, кое­то пре­съз­да­ва на испан­с­ки и от изда­ни­е­то се виж­да, че Вуто­ва го пре­веж­да с удо­вол­с­т­вие.

Поезия

  • Люд­ми­ла Кро­у­жи­ло­ваДана Хрон­ко­ваМар­цел Чер­ниОндржей ЗаяцВлас­ти­мил Мар­ши­чек и Яна Мар­ко­ва – за пре­во­да на анто­ло­ги­я­та „До дру­га­та тре­ва. Анто­ло­гия на модер­на­та бъл­гар­с­ка поезия от Ата­нас Дал­чев до 90-те годи­ни на 20 в.“ на чеш­ки език, изда­тел­с­т­во „Петър Щен­гъл“, Пра­га, Чехия

До дру­га­та тре­ва“ е сме­ло със­та­ве­на кни­га по две при­чи­ни. Най-напред тя поема рис­ка да пред­ста­ви пред чеш­ка­та пуб­ли­ка образ­ци от бъл­гар­с­ка­та лири­ка, чия­то сти­хо­ва орга­ни­за­ция не съот­вет­с­тва на чуж­дия чита­тел­с­ки вкус. Слож­ни­ят зву­ко­пис, риму­ва­ни­ят стих, съче­тан неряд­ко с отчет­ли­во откро­я­ва­ща се рит­ми­ка вече от някол­ко десе­ти­ле­тия не е знак за висо­ка худо­жес­т­ве­ност в чеш­ка­та поети­чес­ка тра­ди­ция. Този пре­лом се случ­ва бав­но, но необ­ра­ти­мо, като начал­на­та точ­ка може да се опре­де­ли още след края на Пър­ва­та све­тов­на вой­на. Поети като напри­мер Вале­ри Пет­ров, Геор­ги Руп­чев, Алек­сан­дър Геров, Ата­нас Дал­чев са предиз­ви­ка­тел­с­т­во за чеш­ки­те чита­те­ли, кои­то пре­от­кри­ват една съв­ре­мен­на евро­пейс­ка поезия с фор­мал­на орга­ни­за­ция, в коя­то зву­ко­пи­сът про­дъл­жа­ва да играе зна­чи­ма роля. Въп­ре­ки това оба­че пре­во­да­чи­те не се отказ­ват от емб­ле­ма­тич­ни поети­чес­ки образ­ци в бъл­гар­с­ка­та тра­ди­ция. На вто­ро мяс­то, анто­ло­ги­я­та пред­ста­вя фраг­мен­ти от бъл­гар­с­ка­та поезия като опит да раз­поз­нае кул­тур­но пре­во­ди­ми­те мес­та в нея. Най-доб­ри­ят при­мер в това отно­ше­ние е сме­лост­та да се пре­ве­де Кон­с­тан­тин Пав­лов. Под­бо­рът на тек­с­то­ве­те в анто­ло­ги­я­та под­сказ­ва на бъл­гар­с­кия чита­тел с кои тек­с­то­ве род­на­та поезия е раз­поз­на­ва­е­ма не тол­ко­ва в ней­ния реги­о­на­лен коло­рит, а по-ско­ро част от една над­на­ци­о­нал­на лите­ра­тур­на сце­на.

Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на

ТЕОРИЯТА, ИСТОРИЯТА И КРИТИКАТА НА ПРЕВОДА

Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния:

  • проф. Люб­ка Лип­че­ва-Пран­дже­ва – за кни­га­та ѝ „Кла­си­ци, изгна­ни­ци, емиг­ран­ти“, изда­тел­с­т­во „Изток-Запад“

Тази кни­га е явле­ние не само пора­ди богат­с­тво­то от бъл­гар­с­ки кул­тур­ни сюже­ти, авто­ри, тек­с­то­ве и тъл­ку­ва­тел­с­кия поглед към тях­но­то чуж­до впис­ва­не, а и със забе­ле­жи­тел­на­та си авто­ро­ва мето­до­ло­гия при вза­им­но­то осве­тя­ва­не на вре­ме­на­та и лите­ра­ту­ри­те в тях, незаб­ра­вя­що субек­тив­ния, чес­то дефор­ми­ращ кон­текст на усво­я­ва­не­то им при изгу­бе­но­то в пре­во­да. Проф. Лип­че­ва-Пран­дже­ва под­чер­та­ва: „Про­че­те­но през пре­во­да, тяс­но­то прост­ран­с­т­во на една „мал­ка лите­ра­ту­ра“ започ­ва да изглеж­да като прост­ран­с­т­во на труд­но удър­жа­на гра­нич­ност“. В това е и едно от глав­ни­те пости­же­ния на кни­га­та на Лип­че­ва-Пран­дже­ва: отва­ря­не на кул­тур­ни и вре­ме­ви хори­зон­ти, раз­би­ва­не на род­ни кул­тур­но-исто­ри­чес­ки и мето­до­ло­ги­чес­ки сте­ре­о­ти­пи, въз­пи­ра­щи лите­ра­ту­ра­та да засти­не в наци­о­на­лен музе­ен екс­по­нат.

Това е осъ­щес­т­ве­но в една науч­но наси­те­на и гъс­та, задър­жа­ща вни­ма­ни­е­то, но и въл­ну­ва­ща ези­ко­ва тъкан, чия­то упот­ре­ба автор­ка­та с нос­тал­гия и хумор опри­ли­ча­ва на учас­ти­е­то си в рап­со­дия с нео­чак­ва­ни обра­ти.

Лек­тор и гост про­фе­сор по бъл­гар­с­ки език, лите­ра­ту­ра и кул­ту­ра в голе­ми­те нем­с­ко­е­зич­ни уни­вер­си­те­ти – Виен­с­кия и Хум­бол­то­вия в Бер­лин, ръко­во­ди­тел на зна­чи­ми уни­вер­си­тет­с­ки про­ек­ти, проф. Лип­че­ва осъ­щес­т­вя­ва своя личен при­нос към утвър­ж­да­ва­не­то на чуж­дес­т­ран­на­та бъл­га­рис­ти­ка, към засил­ва­не на инте­ре­са към нея.

Заед­но с про­чи­та на съз­да­де­на­та на чуж­да земя бъл­гар­с­ка лите­ра­ту­ра, сло­же­на до бъл­гар­с­кия лите­ра­ту­рен канон по вре­ме на соци­а­лиз­ма, Пран­дже­ва дава поре­ден шанс на кла­си­ка­та с нов ком­па­ра­ти­вист­ки поглед към нея. На фона на нем­с­ко­то чете­не гра­ди неиз­ха­бен образ на род­на­та белет­рис­ти­ка, на лири­ка­та ни, на бъл­гар­с­ка­та хума­ни­та­рис­ти­ка.

Така можем да опре­де­лим тру­да на проф. Люб­ка Лип­че­ва-Пран­дже­ва и като едно сво­бод­но дебат­но поле за бъл­га­ро-нем­с­кия лите­ра­ту­рен обмен и като привле­ка­те­лен научен раз­каз, от кой­то се въз­пра­вя обра­зът на ПРЕВОДАЧА, неот­де­лим от писа­те­ля и общия им чита­тел. Кни­га­та ни пра­ви сви­де­те­ли на пре­во­да­чес­ка­та про­фе­си­о­нал­на исто­рия, нада­ре­на със соб­с­тве­на кул­тур­на биог­ра­фия и раз­лич­ни твор­чес­ки моти­ва­ции, част от едно само­о­съз­на­то със­ло­вие. Така автор­ка­та ни води по-успеш­но към допус­ка­не­то, че бъл­гар­с­ко и нем­с­ко, род­но и евро­пейс­ко могат да имат обща кул­тур­на съд­ба. И към най-важ­но­то посла­ние на кни­га­та: за геог­раф­с­ка­та и вре­ме­ва, лич­нос­т­на­та и обща свър­за­ност в бъл­гар­с­ка­та кул­ту­ра и лите­ра­ту­ра на писа­те­ли и тек­с­то­ве­те им с тех­ни­те пре­во­да­чи.

НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ 

в област­та на пре­во­да и него­ва­та тео­рия, исто­рия и кри­ти­ка, при­съж­да­на само на чле­но­ве на СПБ:

  • Доц. Димит­ри­на Лес­нев­с­кая

Доц. Лес­нев­с­кая пре­по­да­ва рус­ки език в Уни­вер­си­те­та за наци­о­нал­но и све­тов­но сто­пан­с­т­во (УНСС — София). Уни­вер­си­тет­с­ко­то ѝ обра­зо­ва­ние и пре­по­да­ва­тел­с­ки­ят ѝ опит са база­та за автор­с­т­во на някол­ко учеб­ни рус­ко-бъл­гар­с­ки реч­ни­ка за сту­ден­ти и за раз­гръ­ща­не на начу­но-изсле­до­ва­тел­с­ка рабо­та. Д. Ллес­нев­с­кая е автор на изслед­ва­ния и ста­тии в науч­ни сбор­ни­ци, кон­фе­рен­ции и в спе­ци­а­ли­зи­ра­ния печат по въп­ро­си­те на пре­во­да като общо­лин­г­вис­ти­чен проб­лем и като съпос­та­ви­тел­но изслед­ва­не на пре­во­да­чес­ка­та тео­рия и прак­ти­ка. Актив­ни­те наблю­де­ния на доц. Д. Лес­нев­с­кая вър­ху пре­вод­ния про­цес са насо­че­ни глав­но към тер­ми­но­ло­гич­ни­те осо­бе­нос­ти на ези­ко­ви­те обра­ти в дело­ва­та рус­ко-бъл­гар­с­ка и анг­лийс­ко-бъл­гар­с­ка корес­пон­ден­ция и в епис­то­лар­ния жанр.

Като гла­вен редак­тор на меж­ду­на­род­но­то науч­но спи­са­ние „Русис­ти­ка без гра­ни­ци“ Димит­ри­на Лес­нев­с­кая редак­ти­ра и пуб­ли­ку­ва успеш­но ста­тии по тео­рия и прак­ти­ка на пре­во­да във воде­ща­та руб­ри­ка на спи­са­ни­е­то „Въп­ро­си на пре­во­да“. През послед­на­та 2020 годи­на раз­де­лът за пре­во­да се раз­рас­т­ва и утвър­ж­да­ва. Като зам.-главен редак­тор в сп. „Бол­гар­с­кая русис­ти­ка“ Д. Лес­нев­с­кая пре­веж­да и редак­ти­ра ста­тии и ано­та­ции на рус­ки и анг­лийс­ки език.

С автор­с­ко­то учас­тие на Д. Лес­нев­с­кая през 2020 год. е изда­ден Тер­ми­но­ло­ги­чен реч­ник по ико­но­ми­ка от екип на ИБЕ-БАН с ръко­во­ди­тел проф. Мария Попо­ва.

  • Игли­ка Васи­ле­ва

При пре­во­да на сбор­ни­ка с раз­ка­зи на Франк О’ Конър „Моят еди­пов ком­п­лекс и дру­ги исто­рии“ Игли­ка Васи­ле­ва за поре­ден път демон­с­т­ри­ра изклю­чи­тел­но пре­во­да­чес­ко майс­тор­с­т­во и про­фе­си­о­на­ли­зъм. Но едва ли би мог­ло да бъде дру­го­я­че, пред­вид бога­та­та й твор­чес­ка биог­ра­фия и вну­ши­тел­ния брой пре­ве­де­ни загла­вия.

Бла­го­да­ре­ние на нея бъл­гар­с­ки­ят чита­тел се е запоз­нал с про­из­ве­де­ни­я­та на забе­ле­жи­тел­ни авто­ри като Вир­джи­ния Улф, Съмър­сет Моъм, Е. Л. Док­то­роу, Пол Остър, Иън Макю­ън, Пат Кон­рой и др. Тя е вещ позна­вач на ирланд­с­ка­та лите­ра­ту­ра — сред пре­ве­де­ни­те от нея име­на са коло­сът Джеймс Джойс, Айрис Мър­док, Джон Бан­вил, спо­ме­на­ти­ят по-горе Франк О’ Конър.

Каза­но дру­го­я­че, Игли­ка Васи­ле­ва има забе­ле­жи­те­лен при­нос за раз­прос­т­ра­не­ни­е­то на най-добро­то от анг­ло­е­зич­на­та лите­ра­ту­ра в Бъл­га­рия (да не забра­вя­ме и пре­по­да­ва­тел­с­ка­та й рабо­та в област­та на пре­во­да — ней­ни уче­ни­ци са сред утвър­де­но­то ново поко­ле­ние пре­во­да­чи) и макар да е полу­чи­ла мно­жес­т­во авто­ри­тет­ни отли­чия, пред­ла­га­ме сред тях да се наре­ди и награ­да­та за цялос­т­на дей­ност на пре­во­да­чес­ка­та гил­дия в Бъл­га­рия, като призна­ние за неос­по­ри­мия й талант и дъл­го­го­диш­на­та й рабо­та в поле­то на пре­во­да.

  • Проф. Люд­мил Димит­ров

Проф. Люд­мил Димит­ров има бога­та и раз­нос­т­ран­на дей­ност, отра­зя­ва­ща талан­та му на пре­во­дач на поезия и лите­ра­ту­ро­вед изсле­до­ва­тел. Като пре­во­дач на поезия той се ори­ен­ти­ра към зна­чи­ми име­на в сло­вен­с­ка­та лите­ра­ту­ра като Иван Цан­кар, Антон Ашкерц, с кое­то, как­то и като лек­тор по бъл­гар­с­ки език и лите­ра­ту­ра в Люб­ля­на, допри­на­ся за засил­ва­не на вза­им­ния кул­ту­рен инте­рес меж­ду Сло­ве­ния и Бъл­га­рия. Верен на прин­ци­па си за „пола­га­не на една кул­ту­ра в дру­га“ със­та­вя и „Анто­ло­гия на бъл­гар­с­ка­та лите­ра­ту­ра“ в два тома, коя­то е пре­ве­де­на на сло­вен­с­ки.

Л. Димит­ров чете лек­ции по рус­ка лите­ра­ту­ра на ХІХ век и обръ­ща спе­ци­ал­но вни­ма­ние на рус­ка­та кла­си­чес­ка дра­ма­тур­гия. В моног­ра­фи­я­та „Да бъдеш шут в игра­та на съд­ба­та. Рус­ка­та дра­ма­тур­гия от ХІХ век. Хер­ме­нев­ти­ка на кано­на“ (2006) той пред­ла­га ори­ги­на­лен изсле­до­ва­тел­с­ки про­чит на под­бра­ни­те кано­нич­ни тек­с­то­ве (авто­ри­те са Гри­бо­е­дов, Пуш­кин, Лер­мон­тов, Гогол, Тур­ге­нев, Ост­ров­с­ки, Тол­с­той, Чехов).

Л. Димит­ров отда­ва голя­мо зна­че­ние  на бъл­гар­с­ка­та рецеп­ция на све­тов­на­та лите­ра­тур­на кла­си­ка. В послес­ло­ва си към изда­ни­е­то (2012) на „Соне­ти“ от У. Шек­с­пир Л. Димит­ров пред­ла­га убе­ди­те­лен и рес­пек­ти­ращ срав­ни­те­лен под­ход към раз­лич­ни­те пре­во­да­чес­ки реше­ния, в кой­то тео­ре­ти­кът, исто­ри­кът и кри­ти­кът на пре­во­да вза­им­но се допъл­ват.

  • Петър Пас­ка­лев

Про­фе­си­о­нал­на­та спе­ци­а­ли­за­ция на Петър Пас­ка­лев е основ­но в област­та на авто­мо­бил­но­то и целу­лоз­но-хар­ти­е­но про­из­вод­с­тво, като екс­пер­т­ност­та му се реа­ли­зи­ра в най-нови­те тех­но­ло­гии за опол­зот­во­ря­ва­не на раз­лич­ни видо­ве вто­рич­ни суро­ви­ни във връз­ка с еко­сис­те­ми­те на пла­не­та­та.

Петър Пас­ка­лев е съав­тор на една кни­га в тези облас­ти и е пре­вел от нем­с­ки на бъл­гар­с­ки език реди­ца кни­ги и десет­ки хиля­ди стра­ни­ци науч­но-тех­ни­чес­ка лите­ра­ту­ра — док­ла­ди на науч­но-прак­ти­чес­ки кон­фе­рен­ции, тех­ни­чес­ки стан­дар­ти и ръко­вод­с­тва за обслуж­ва­не и ремонт на тран­с­пор­т­ни маши­ни. Рабо­тил и като устен пре­во­дач на науч­ни фору­ми в област­та на полиг­ра­фи­я­та и стро­и­тел­с­т­во­то от нем­с­ки на бъл­гар­с­ки език.

Висо­ка­та му ква­ли­фи­ка­ция е оце­не­на от спе­ци­а­лис­ти­те в тези облас­ти и пред­ло­же­ни­я­та му за нови тер­ми­ни са тър­се­ни и се утвър­ж­да­ват в съот­вет­ни­те тер­ми­но­ло­гич­ни сис­те­ми. Спо­луч­ли­ви­те наиме­но­ва­ния в тер­ми­но­ло­гич­ни­те сис­те­ми опре­де­лят въз­при­е­ма­не­то на пред­ло­же­ни­я­та на Петър Пас­ка­лев като под­чер­тан при­нос в съв­ре­мен­ни­те тер­ми­но­ло­гич­ни сис­те­ми, осо­бе­но като се има пред­вид мно­го бър­зо­то раз­ви­тие и ино­ва­ци­и­те в тех­ни­ка­та и тех­но­ло­ги­и­те.

  • Д‑р Саби­на Пав­ло­ва

Саби­на Пав­ло­ва е научен сът­руд­ник лек­си­ког­раф от БАН. Науч­ни­те ѝ инте­ре­си са в област­та на ези­коз­на­ни­е­то и семан­ти­ка­та, на исто­ри­я­та и тео­ри­я­та на пре­во­да. Автор е на мно­жес­т­во изслед­ва­ния, ста­тии и рецен­зии за исто­рия и тео­рия на пре­вод от лин­г­вис­ти­чен аспект.

Моног­ра­фи­я­та ѝ „Бъл­гар­с­ка­та дву­е­зич­на лек­си­ког­ра­фия от Осво­бож­де­ни­е­то до края на ХХ век” просле­дя­ва исто­ри­чес­кия раз­вой на бъл­гар­с­ки­те дву­е­зич­ни реч­ни­ко­ви изда­ния за пове­че от 100 годи­ни, ана­ли­зи­ра бъл­гар­с­ки­те тео­ре­тич­ни раз­ра­бот­ки по лек­си­ког­ра­фия, съпос­та­ве­ни с тър­се­ни­я­та на запад­но­ев­ро­пейс­ки­те и източ­но­ев­ро­пейс­ки­те шко­ли и пред­ла­га реше­ния за пред­ста­вя­не на семан­тич­ни­те екви­ва­лен­ти при пре­вод­ни­те реч­ни­ци.

Д‑р Пав­ло­ва е пре­по­да­ва­тел е по ези­ко­ва кул­ту­ра в Нов бъл­гар­с­ки уни­вер­си­тет от 1995 г., води и лек­ци­он­ни кур­со­ве, свър­за­ни с бъл­гар­с­кия кни­жо­вен език и бъл­гар­с­ко лин­г­вос­т­ра­ноз­на­ние. Под­гот­ви­ла е реди­ца чуж­ден­ци за изсле­до­ва­те­ли на бъл­гар­с­кия език и пре­во­да­чи от бъл­гар­с­ки на род­ния им език. Член осно­ва­тел е на Бъл­гар­с­ко­то семи­о­тич­но дру­жес­т­во (1988), на Бъл­гар­с­ко­то лек­си­ког­раф­с­ко дру­жес­т­во (1996) и член е на EURALEX (Евро­пейс­ка асо­ци­а­ция на лек­си­ког­ра­фи­те).

На С. Пав­ло­ва Съю­зът на пре­во­да­чи­те дъл­жи и над 30-годиш­на все­от­дай­на орга­ни­за­ци­он­на дей­ност, посве­те­на на него­ви­те науч­ни фору­ми.

Сама­та Саби­на Пав­ло­ва спо­де­ля за сво­я­та рабо­та: „Как да обхва­неш нео­бят­но­то, как да свър­жеш без­б­рой­ни­те ниш­ки на живо­то и нежи­во­то, на мате­ри­ал­но­то и на мисъл­та, как да обхо­диш и да  под­ре­диш Все­ле­на­та. Май е невъз­мож­но. И все пак човек се е изхит­рил, като се е замис­лил, че всич­ко това се пра­ви и с думи.“

  • Федя Фил­ко­ва

Федя Фил­ко­ва е нада­рен поет и белет­рист, тя е автор на осем сти­хос­бир­ки — „Цве­тя с очи­те на жени” (1982; 2004), „Нежен въз­дух” (1986), „Рисун­ки в мра­ка” (1990), „Моя­та твоя любов” (2009; 2012), „Вто­ро сър­це” (2009; 2012), „Крех­ко раз­пя­тие” (2000), „Нищо тъм­но” (2014), „Тол­ко­ва е крат­ко (2020), как­то и на сбор­ни­ка с раз­ка­зи „Тре­та­та жена” (2014).

Пре­ве­ла е над два­де­сет кни­ги с висо­ка нем­с­ко­е­зич­на поезия и про­за на авто­ри като Гьо­те, Нова­лис, Инге­борг Бах­ман, Илзе Айхин­гер, Ернст Яндл, Крис­та Волф и мно­го дру­ги.

Федя Фил­ко­ва е дъл­го­го­ди­шен автор на пред­го­во­ри, рецен­зии, ста­тии и моног­ра­фии за голе­ми нем­с­ки и авс­т­рийс­ки авто­ри.

За талан­т­ли­ви­те си пре­во­ди, кои­то носят печа­та на непод­ра­жа­е­мия ѝ поети­чес­ки почерк и кул­тур­ни­те прозре­ния на изсле­до­ва­те­ля на нем­с­ко­е­зич­на лите­ра­ту­ра, тя е удос­то­е­на през 1991 годи­на с Годиш­на­та награ­да за худо­жес­т­вен пре­вод на Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия.

Носи­тел­ка на Авс­т­рийс­ка­та дър­жав­на награ­да за худо­жес­т­вен пре­вод за 1995 г. През 2015 г. е отли­че­на с награ­да­та „Зла­тен век” — „Печа­тът на Симе­он Вели­ки”, на Минис­тер­с­т­во­то на кул­ту­ра­та на Р Бъл­га­рия. 

Сти­хот­во­ре­ни­я­та на Федя Фил­ко­ва са пре­веж­да­ни на раз­лич­ни ези­ци, а през 2013 г. на нем­с­ки език в пре­вод на Анд­ре­ас Трет­нер изли­за анто­ло­гич­но изда­ние със 77 ней­ни сти­хот­во­ре­ния (Nachtgras, Drava Verlag, Klagenfurt-Wien).

Федя Фил­ко­ва е дъл­го­го­ди­шен редак­тор в изда­тел­с­т­во „Народ­на кул­ту­ра” (1982–1992). На нея дъл­жим откри­ти­е­то за худо­жес­т­ве­ния пре­вод на реди­ца талан­т­ли­ви мла­ди пре­во­да­чи, как­то и голе­мия ѝ при­нос за тях­но­то лите­ра­тур­но изграж­да­не.

След 1989 г. Ф. Фил­ко­ва рабо­ти като дър­жа­вен екс­перт и дип­ло­мат. Тя пред­ста­вя стра­на­та ни дос­той­но в Евро­па, на висо­та­та на голя­ма­та си кул­ту­ра и дъл­бо­ко­то позна­ва­не на бъл­гар­с­ка­та, нем­с­ка­та и авс­т­рийс­ка­та лите­ра­ту­ра.

И за пре­во­ди­те ѝ, и за лич­но­то ѝ твор­чес­т­во си заслу­жа­ва да запом­ним думи­те ѝ по повод изли­за­не­то на послед­на­та ѝ засе­га поетич­на кни­га (2020): „Вре­ме­на­та се менят, но и се вли­ват едно в дру­го. Моят твор­чес­ки „аз“ при­ли­ча на мен, по-ско­ро е съзер­ца­те­лен, но си меч­тая вина­ги за чита­те­ли.“

ПОЧЕТНА ГРАМОТА

За пър­ви път Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия обръ­ща спе­ци­ал­но вни­ма­ние на един мно­го важен за немал­ка част от общес­т­во­то ни пре­вод – жес­то­вия. Зато­ва връ­чи на колек­ти­ва от жес­то­ви пре­во­да­чи Почет­на гра­мо­та за ярки пости­же­ния в пре­во­да на и от жес­тов език по повод Меж­ду­на­род­ния ден на пре­во­да­ча – 2020 г.

Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия изра­зя­ва сво­е­то ува­же­ние към кау­за­та и тру­да на всич­ки бъл­гар­с­ки пре­во­да­чи (бив­ши, насто­я­щи и бъде­щи) на и от жес­тов език за тех­ния соци­ал­но зна­чим при­нос за интег­ри­ра­не­то на хора­та с увре­ден слух в общес­т­ве­но-поли­ти­чес­кия и кул­ту­рен живот на стра­на­та, осо­бе­но в извън­ред­ни ситу­а­ции като паде­ми­я­та от Ковид-19.

Обявен е конкурсът за годишните награди на СПБ

Ува­жа­е­ми изда­те­ли, кри­ти­ци, цени­те­ли на доб­рия пре­вод,

Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия Ви кани да напра­ви­те сво­и­те пред­ло­же­ния за Годиш­ни­те награ­ди на СПБ за пре­вод в раз­лич­ни облас­ти и кате­го­рии.

За Ваше улес­не­ние и в услу­га на жури­та­та при­ла­га­ме фор­му­ляр за заяв­ка.

Награ­ди­те на СПБ се връч­ват вся­ка годи­на на Меж­ду­на­род­ния ден на пре­во­да­ча, 30 сеп­тем­в­ри.

Номи­ни­ра­ни­те про­из­ве­де­ния след­ва да са изда­де­ни меж­ду 01 юли 2019 и 30 юни 2020 г.

Спо­ред чл. 3 (6) от Пра­вил­ни­ка носи­тел на награ­да за кон­к­ре­тен пре­вод може да бъде номи­ни­ран отно­во след пери­од от три годи­ни. Инфор­ма­ция за носи­те­ли­те на награ­ди от пре­диш­ни годи­ни е налич­на на сай­та на СПБ: за 20192018 и 2017 г.

Кра­ен срок за пода­ва­не на заяв­ки: 31 юли 2020 г., на e‑mail: office@bgtranslators.org.

Попъл­не­ни­ят фор­му­ляр след­ва да е придру­жен от: номи­ни­ра­ния пре­вод в елек­т­ро­нен вари­ант и като книж­но тяло (по въз­мож­ност – в три екзем­п­ля­ра, два от кои­то се връ­щат след кон­кур­са), как­то и от ори­ги­нал­ния текст в елек­т­ро­нен или хар­ти­ен вари­ант (кой­то също се връ­ща впос­лед­с­твие), пре­дос­та­ве­ни в офи­са на СПБ. 

За вся­ко номи­ни­ра­но от изда­тел загла­вие се внaся так­са от 30 лв. за рецен­зи­ра­не­то му (на смет­ка­та на СПБ, посо­че­на във фор­му­ля­ра). При номи­ни­ра­не на пре­вод от бъл­гар­с­ки на чужд език так­са­та се удво­я­та пора­ди необ­хо­ди­мост­та от допъл­ни­тел­но екс­пер­т­но оце­ня­ва­не.

За въп­ро­си и уточ­не­ния: office@bgtranslators.org, 02–9864500 – офис на СПБ (Лари­са Пет­ро­ва, сът­руд­ник на СПБ).

Годишни награди на Съюза на преводачите в България за 2018 г.

 

Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на пре­во­да на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

 

Награ­ди за ярки пости­же­ния:

  • Даря Хара­ла­но­ва – за пре­во­да от рус­ки език на Авто­би­ог­ра­фия на един труп от Сигиз­мунд Кржи­жа­нов­с­ки, изд. „Аква­ри­ус“;
  • Ния Трей­ман (посмър­т­но)за пре­во­да от френ­с­ки език на рома­на Чер­ни­ят каби­нет от Макс Жакоб, изд. „Ерго“;
  • Пла­мен Хаджийс­ки – за пре­во­да от нем­с­ки език на Дуин­с­ки еле­гии от Рай­нер Мария Рил­ке, изд. „Изток-Запад“;
  • Сто­ян Гяу­ров – за пре­во­да от нем­с­ки език на сбор­ни­ка Емиг­ран­ти­те. Чети­ри дъл­ги раз­ка­за от В. Г. Зебалд, изд. „Колиб­ри“.

Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния:

  • Здрав­ка Пет­ро­ваза пре­во­да от рус­ки език на рома­на Репе­ти­ции от Вла­ди­мир Шаров, изд. „Факел екс­прес“.

Награ­да на СПБ „Еле­на Муте­ва“ за ярко пости­же­ние на млад пре­во­дач на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра:

  • Сте­фан Радев – за пре­во­да от анг­лийс­ки език на рома­на Живо­тът и приклю­че­ни­я­та на Джак Енгъл от Уолт Уит­ман, изд. „Лист“.

Награ­да за ярки пости­же­ния в област­та на пре­во­да от бъл­гар­с­ки на чужд език:

  • Хай­ри Хам­данза пре­во­да от бъл­гар­с­ки на араб­с­ки език на анто­ло­ги­я­та на съв­ре­мен­ния бъл­гар­с­ки раз­каз В нача­ло­то бе епи­ло­гът, изд. „Албай­ру­ни“, Йор­да­ния.

Почет­на гра­мо­та за осо­бе­но голе­ми заслу­ги за раз­ви­ти­е­то на пре­во­да­чес­ко­то изкус­т­во в Бъл­га­рия:

  • Дора Баро­ва (посмър­т­но) – за все­от­дай­ност­та и голе­ми­те ѝ заслу­ги като пре­во­дач и редак­тор при пред­ста­вя­не­то и попу­ля­ри­зи­ра­не­то на япон­с­ка­та лите­ра­ту­ра и кул­ту­ра у нас.

 НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА,

при­съж­да­на само на чле­но­ве на СПБ:

  • Жела Геор­ги­е­ваМно­гос­т­ран­на­та дей­ност на Жела Геор­ги­е­ва като пре­во­дач, редак­тор и изда­тел впе­чат­ля­ва бъл­гар­с­ки­те чита­те­ли с бога­та палит­ра пре­ве­де­ни тек­с­то­ве на раз­лич­ни по натю­рел авто­ри от стра­ни­те на бив­ша Югос­ла­вия и от Русия.

 

Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на пре­во­да на

ХУМАНИТАРИСТИКА

 

Награ­ди за ярки пости­же­ния:

  • Алек­сан­д­ра Веле­ва – за пре­во­да от френ­с­ки език на Пуб­лич­ни вра­го­ве от Мишел Уел­бек и Бер­нар-Анри Леви, изд. „Факел екс­прес“;
  • Проф. Кольо Коев – за пре­во­да от нем­с­ки език на Фигу­ри на кул­ту­ра­та / Фигу­ри на власт­та от Макс Вебер, изд. „Кри­ти­ка и Хума­ни­зъм“;
  • Миле­на Ива­но­ва – за пре­во­да от анг­лийс­ки език на Геро­ят с хиля­ди лица от Джо­у­зеф Кем­бъл, изд. „Еле­мен­ти“.

 Спе­ци­ал­ни награ­ди за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния:

  • Ина Киря­ко­ва и проф. Цочо Боя­джи­ев – за пре­во­да от ита­ли­ан­с­ки и латин­с­ки език на Сред­но­ве­ков­но­то мис­ле­не от Умбер­то Еко, изд. „Изток-Запад“.

 

Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на

ТЕОРИЯТА, ИСТОРИЯТА И КРИТИКАТА НА ПРЕВОДА

 

Награ­да за ярки пости­же­ния:

  • Мария Пиле­ва – за кни­га­та ѝ Бунт. Надеж­да. Изкуп­ле­ние: Анг­ло­е­зич­ни­те пре­во­ди от бъл­гар­с­кия XIX век, изд. „Кра­ли­ца МАБ“.

 Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния:

  • Адри­а­на Кова­че­ва – за кни­га­та ѝ (Не)забележимата пре­во­дач­ка. Еман­ци­па­ци­он­ни пре­вод­ни прак­ти­ки на Дора Габе, изд. „Фабер“.

 НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА,

при­съж­да­на само на чле­но­ве на СПБ:

  • Проф. Йон­ка Най­де­но­ва – За изклю­чи­тел­ния ѝ изсле­до­ва­тел­с­ки при­нос в раз­ви­ти­е­то на тео­ри­я­та, исто­ри­я­та и кри­ти­ка­та на пре­во­да в област­та на унга­рис­ти­ка­та и бъл­га­рис­ти­ка­та, на лите­ра­тур­на­та исто­рия и съпос­та­ви­тел­ни­те изслед­ва­ния на пре­во­да, как­то и за пре­во­да­чес­ко­то ѝ майс­тор­с­т­во при пред­ста­вя­не на унгар­с­ка­та лите­ра­тур­на кла­си­ка и на воде­щи съв­ре­мен­ни унгар­с­ки авто­ри на бъл­гар­с­ки език.

 

Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на

НАУЧНИЯ И ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРЕВОД

 

НАГРАДИ ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА,

при­съж­да­на само на чле­но­ве на СПБ:

  • Ната­лия Дамя­но­ва – за дъл­го­го­диш­на­та ѝ пре­во­да­чес­ка дей­ност на науч­на и тех­ни­чес­ка лите­ра­ту­ра, за при­но­са ѝ в рабо­та­та на Съю­за като един от него­ви­те чле­но­ве учре­ди­те­ли;
  • Проф. Чав­дар Пет­ков – за мно­гоб­рой­ни­те му пре­циз­ни пре­во­ди на науч­но-тех­ни­чес­ка лите­ра­ту­ра, за точ­но­то пре­да­ва­не на сми­съ­ла в тер­ми­ни­те от раз­лич­ни облас­ти на тех­ни­ка­та, тях­но­то акту­а­ли­зи­ра­не спря­мо съв­ре­мен­на­та им упот­ре­ба и утвър­ж­да­ва­не на тер­ми­но­ло­гич­ни­те стан­дар­ти.

 

Годиш­ни награ­ди на СПБ за

СИНХРОНЕН И КОНСЕКУТИВЕН ПРЕВОД

 

Спе­ци­ал­ни награ­ди за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния 

  • Проф. Борис Параш­ке­вов – за изклю­чи­тел­ния му при­нос в област­та на уст­ния и пис­ме­ния пре­вод;
  • Кон­с­тан­ца Дян­ко­ва – за заслу­ги­те ѝ в област­та на уст­ния, пис­ме­ния и фил­мо­вия пре­вод от и на френ­с­ки език.

 НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА,

при­съж­да­на само на чле­но­ве на СПБ:

  • Вла­ди­мир Бер­нер – за пре­во­да­чес­ко­то му майс­тор­с­т­во, про­явя­ва­но в пре­во­ди­те му като дъл­го­го­ди­шен син­х­ро­нен и кон­се­ку­ти­вен пре­во­дач с рус­ки език

 

 

НАГРАДА НА УС

ЗА ОСОБЕНИ ЗАСЛУГИ НА ИЗТЪКНАТ ЧУЖДЕСТРАНЕН ПРЕВОДАЧ:

  • Томас Фрам, Гер­ма­ния – за заслу­ги­те му за пред­ста­вя­не­то на бъл­гар­с­ка­та лите­ра­ту­ра и кул­ту­ра пред нем­с­ко­е­зич­на пуб­ли­ка и за пре­во­да от бъл­гар­с­ки на нем­с­ки език на Исто­рия на бъл­гар­с­ка­та лите­ра­ту­ра, том 1(Geschichte der bulgarischen Literatur, Band 1) от Миле­на Киро­ва, изд. CHORA, Гер­ма­ния.

 

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА УС

ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОКИ ПОСТИЖЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА:

  • Мария Пет­ко­ва – за пре­во­да от рус­ки език на Рус­ка­та кул­ту­ра от акад. Дмит­рий Лиха­чов, изд. „Изток-Запад“.

Годишни награди на Съюза на преводачите в България за 2017 г.

Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на пре­во­да на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

 

Награ­ди за ярки пости­же­ния:

  • Вера Пет­ро­ва – за пре­во­да от ита­ли­ан­с­ки език на Гени­ал­на­та при­ятел­ка на Еле­на Феран­те, изд. „Колиб­ри“;
  • Вла­ди­мир Молев – за пре­во­да от анг­лийс­ки език на Скръб­та е твар пер­на­та на Макс Пор­тър, изд. „Лаби­ринт“;
  • Мария Енче­ва – за пре­во­да от нидер­ланд­с­ки език на Оде­са Стар на Хер­ман Кох, изд. „Колиб­ри“;
  • Петя Пет­ко­ва – за пре­во­да от анг­лийс­ки език на Слейд Хаус на Дей­вид Мичъл, изд. „Про­зо­рец“;
  • Свет­ла Хрис­то­ва – за пре­во­да от испан­с­ки език на Живи рани на Вик­тор дел Арбол, изд. „Изток-Запад“.

Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния в област­та на пре­во­да

  • Евге­ния Пан­че­ва – за пре­во­да от анг­лийс­ки език на Дидо­на, кар­та­ген­с­ка­та цари­ца. Херо и Леан­дър на Крис­то­фър Мар­лоу, изд. „Агата‑А“.

Награ­да на СПБ „Еле­на Муте­ва“ за ярко пости­же­ние на млад пре­во­дач на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра

  • Мария Нико­ло­ва – за пре­во­да от нор­веж­ки език на сти­хос­бир­ка­та на Олаф Х. Хау­ге, Питай вятъ­ра, изда­тел­с­т­во за поезия „Да“.

Награ­да за ярки пости­же­ния в област­та на пре­во­да от бъл­гар­с­ки на чужд език:

  • Вик­то­рия Леф­те­ро­ва и Енри­ке Хил Дел­га­до за пре­во­да на испан­с­ки език на Ноев ков­чег на Йор­дан Радич­ков, изд. „Automatica Ed.“, Madrid;
  • Дима­на Ива­но­ва и Игор Кру­цов­чин за пре­во­да на сло­ваш­ки език на Тън­ка книж­ка на Ека­те­ри­на Йоси­фо­ва, изд. FORZA SLOVAKIA.

Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния в област­та на пре­во­да на бъл­гар­с­ки на чужд език:

  • Мак­ва­ла Гонаш­ви­ли, Ирак­ли Аба­ши­дзе и Гри­гол Аба­ши­дзе за пре­во­да на Сти­хо­ве на Хрис­то Ботев (дву­е­зич­но изда­ние) на гру­зин­с­ки език, изд. „Мера­ни“, Тби­ли­си.

 

Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на пре­во­да на

ХУМАНИТАРИСТИКА

 

Награ­да за ярки пости­же­ния:

  • Бог­да­на Пас­ка­ле­ва за пре­во­да от латин­с­ки на За живо­пис­та. За скул­п­ту­ра­та на Леон Батис­та Албер­ти, изд. „Изток-Запад“.

Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния:

  • Хрис­то Ста­ме­нов за пре­во­да на анг­лийс­ки на Бъл­гар­с­ка гра­ма­ти­ка на Русе­ли­на Ницо­ло­ва (Ruselina Nicolova, Bulgarian Grammar. Berlin: Frank & Timme).

 

Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на

ТЕОРИЯТА, ИСТОРИЯТА И КРИТИКАТА НА ПРЕВОДА

 

Награ­да за ярки пости­же­ния:

  • Ире­на Кръс­те­ва за кни­га­та ѝ Вави­лон­с­ки откло­не­ния – забе­ле­жи­те­лен изсле­до­ва­тел­с­ки труд за въз­при­е­ма­не­то и раз­би­ра­не­то на пре­во­да като висо­ка сфе­ра на кул­тур­но общу­ва­не, изд. „Изток-Запад“.

 

Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на

НАУЧНИЯ И ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРЕВОД

 

Награ­ди за ярки пости­же­ния:

  • Росен Люц­ка­нов за пре­во­да от анг­лийс­ки език на Пътят към реал­ност­та. Пълен спра­воч­ник за зако­ни­те на Все­ле­на­та на Роджър Пен­ро­уз, изда­тел­с­т­во „Изток-Запад“;
  • Десис­ла­ва Чеш­ме­джи­е­ва-Стой­че­ва за пре­во­да от анг­лийс­ки език на Тай­на­та на дет­с­тво­то на Мария Мон­те­со­ри, изда­тел­с­т­во „Асе­нев­ци”.

 

Годиш­ни награ­ди на СПБ за пре­вод на

ЗАКЛЕТИ ПРЕВОДАЧИ

 

Награ­да за ярки пости­же­ния

  • Хати­дже Бер­бер за про­фе­си­о­на­лиз­ма ѝ като пре­во­дач на доку­мен­ти и дру­ги спе­ци­а­ли­зи­ра­ни тек­с­то­ве от и на пер­сийс­ки език и на кла­си­чес­ка пер­сийс­ка лите­ра­ту­ра.

 

Годиш­ни награ­ди на СПБ за

СИНХРОНЕН И КОНСЕКУТИВЕН ПРЕВОД

 

Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния 

  • Анто­ния Пар­че­ва за ней­на­та вико­кок­ва­ли­фи­ци­ра­на дъл­го­го­диш­на дей­ност като устен пре­во­дач, пре­во­дач на спе­ци­а­ли­зи­ра­на лите­ра­ту­ра и на доку­мен­ти от и на анг­лийс­ки език и като пре­по­да­ва­тел.

 

НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА,

при­съж­да­на само на чле­но­ве на СПБ

 

  • Лилия Раче­ва-Стра­ти­е­ва – за изклю­чи­те­лен про­фе­си­о­на­ли­зъм и майс­тор­с­т­во при пре­во­да и попу­ля­ри­зи­ра­не­то на дет­с­ка и юно­шес­ка лите­ра­ту­ра;
  • Еле­о­но­ра Тодо­ро­ва за ней­на­та висо­кок­ва­ли­фи­ци­ра­на дъл­го­го­диш­на дей­ност като син­х­ро­нен и кон­се­ку­ти­вен пре­во­дач с рус­ки език.

 

Сним­ки от Меж­ду­на­род­ния ден на пре­во­да­ча, дело на фотог­ра­фа Люд­мил Димит­ров, може­те да види­те тук.

 

Годишни награди на Съюза на преводачите в България за 2016 г.

Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на пре­во­да на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния

 

Награ­да за ярки пости­же­ния

  • Вани­на Божи­ко­ва – за пре­во­да от румън­с­ки език на рома­на Живо­тът на Кос­тас Вене­тис от Окта­ви­ан Сови­а­ни, изд. Пара­докс, 2015 г.
  • Дима­на Или­е­ва – за пре­во­да от анг­лийс­ки език на рома­на Обла­да­ва­не от А. С. Байът, изд. Агата‑А, 2015 г., как­то и на Ангел Игов и Вален­тин Кръс­тев за пре­во­ди­те им на сти­хо­ве­те в рома­на.
  • Мая Цено­ва – за пре­во­да от араб­с­ки език  на сбор­ни­ка с раз­ка­зи Луди­ят от пло­щад „Сво­бо­да“ от Хасан Бла­сим, изд. Жанет-45, 2015 г.
  • Свет­ла Кьо­се­ва – за пре­во­да от унгар­с­ки език  на сбор­ни­ка с раз­ка­зи Бру­дер­шафт от Еди­на Сво­рен, изд. Сонм, 2016 г.
  • Сте­ла Дже­ле­по­ва – за пре­во­да от нор­веж­ки език на дра­ма­та в сти­хо­ве Пер Гюнт от Хен­рик Ибсен, изд. Хемус Груп, 2016 г.

 

Награ­да­та на СПБ „ЕЛЕНА МУТЕВА”

за ярко пости­же­ние на млад пре­во­дач на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра

  •  Алек­сан­дър Кос­тов, Рай­на Росе­но­ва, Крис­ти­на Димит­ро­ва – за пре­во­да им от анг­лийс­ки език на рома­на По пътя от Джак Керу­ак, изд. Пара­докс, 2016 г.

NB: Спо­ред чл. 3 (6) от Пра­вил­ни­ка за при­съж­да­не на награ­ди носи­тел на награ­да за кон­к­ре­тен пре­вод може да бъде пред­ла­ган отно­во за така­ва след пери­од от три годи­ни. Пора­ди тази при­чи­на жури­то на сек­ция „Худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра” не е раз­глеж­да­ло след­ни­те постъ­пи­ли номи­на­ции: Уолт Уит­ман, Летя над всич­ко, ИК „Кри­ти­ка и хума­ни­зъм“, прев.от англ. Огня­на Ива­но­ва (награ­да 2013); Ане­йет ван дер Зейл, Сони бой,Сие­ла, пре­вод от нидер­ланд­с­ки Ане­та Дан­че­ва-Мано­ло­ва (награ­да 2013); Франц Каф­ка, Про­це­сът (Ори­ги­на­лът), Атлан­тис, пре­вод от нем­с­ки Любо­мир Или­ев (награ­да 2013); Гон­са­ло М. Тава­реш, Пъту­ва­не до Индия, Колиб­ри, пре­вод от пор­ту­гал­с­ки Дарин­ка Кир­че­ва (награ­да 2013); Пол Остър, Леви­а­тан, Колиб­ри, пре­вод от анг­лийс­ки Игли­ка Васи­ле­ва (награ­да 2013); Еми­лия Лани­ър, Salve Deus Rex Judaeorum, Изток-Запад, пре­вод от анг­лийс­ки Евге­ния Пан­че­ва (награ­да 2013).

 

 Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на пре­вод на

ХУМАНИТАРИСТИКА 

 Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния

  •  Бла­го­вес­та Лин­гор­с­ка – за пре­во­да от пол­с­ки език на Авто­пор­т­рет на репор­те­ра; Стре­ми­тел­ни­ят ход на исто­ри­я­та. Запис­ки за ХХ и ХХІ век; Дру­ги­ят от Ришард Капуш­чин­с­ки, изд. Сонм, 2015, как­то и за цялос­т­но­то пред­ста­вя­не на пол­с­кия репор­тер, пуб­ли­цист и мис­ли­тел на бъл­гар­с­ки

  

Награ­да за ярки пости­же­ния

  • Вла­ди­мир Гра­дев – за пре­во­да от анг­лийс­ки език на Урно­пог­ре­бе­ние от Томас Бра­ун, изд. Фон­да­ция Кому­ни­тас, 2016
  • Лиля­на Симе­о­но­ва – за пре­во­да от латин­с­ки език на Раз­пла­та; Исто­рия на Отон; Пра­те­ни­чес­т­во в Кон­с­тан­ти­но­пол от Лиуд­пранд Кре­мон­с­ки, изд. Изток-Запад, 2015
  • Нина Нико­ло­ва – за пре­во­да от нем­с­ки език на Пара­диг­ми към една мета­фо­ро­ло­гия от Ханс Блу­мен­берг, изд. Кри­ти­ка и хума­ни­зъм, 2015
  • Сти­ли­ян Йотов – за пре­во­да от нем­с­ки език на Детек­тив­с­ки­ят роман; Слу­жи­те­ли­те от Зиг­ф­рид Кра­ка­у­ер, изд. Агата‑А, 2016

 

Отли­чие

Спи­са­ние „Хрис­ти­ян­с­т­во и кул­ту­ра“, замис­ле­но от фон­да­ция „Кому­ни­тас“ като откри­та тери­то­рия за задъл­бо­чен и еру­ди­ран раз­го­вор по проб­ле­ми­те на духов­ност­та и зна­че­ни­е­то на хрис­ти­ян­с­т­во­то в наше­то общес­т­во – за него­ва­та диа­ло­гич­ност и уме­ни­е­то да пред­ста­вя в отлич­ни пре­во­ди съчи­не­ни­я­та на авто­ри с раз­лич­но веро­из­по­ве­да­ние и въз­гле­ди от раз­лич­ни стра­ни и епо­хи.

 

Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на

ТЕОРИЯТА, ИСТОРИЯТА И КРИТИКАТА на пре­во­да

Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния

  • Дария Кара­пет­ко­ва – за кни­га­та За PRЕВОДА – при­нос­на раз­ра­бот­ка в тео­ри­я­та и прак­ти­ка­та на пре­во­да, изда­де­на от изда­тел­с­т­во „Колиб­ри”, 2016 г.

 

Награ­да за ярки пости­же­ния

  • Миле­на Нецо­ва – за кни­га­та Сис­те­ма на анг­лийс­ки­те фамил­ни име­на, изд. Изток-Запад, 2016 г.

Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на

СИНХРОННИЯ и КОНСЕКУТИВЕН ПРЕВОД

  Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния

  • Сне­жа­на Миле­ва – за ней­на­та вико­кок­ва­ли­фи­ци­ра­на дъл­го­го­диш­на дей­ност като устен пре­во­дач и пре­во­дач на спе­ци­а­ли­зи­ра­на науч­на и тех­ни­чес­ка лите­ра­ту­ра и на доку­мен­ти от нем­с­ки език.

  

Годиш­ни награ­ди на СПБ за пре­вод на

ЗАКЛЕТИ ПРЕВОДАЧИ 

 Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния

  • Ксе­ния Кум­че­ва – за ней­на­та висо­кок­ва­ли­фи­ци­ра­на дъл­го­го­диш­на дей­ност като пре­во­дач на доку­мен­ти и дру­ги пис­ме­ни и уст­ни пре­во­ди от и на сръб­с­ки и хър­ват­с­ки език.

Награ­да за ярки пости­же­ния

  •  Дани­е­ла Или­е­ва – за ней­на­та висо­кок­ва­ли­фи­ци­ра­на дъл­го­го­диш­на­та дей­ност като пре­во­дач на доку­мен­ти и дру­ги пис­ме­ни и уст­ни пре­во­ди от и на ита­ли­ан­с­ки език.

 

НАГРАДАТА ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА,

при­съж­да­на само на чле­но­ве на СПБ

  • Зла­то­зар Боев – за изклю­чи­тел­ни­те му про­фе­си­о­нал­ни пре­во­да­чес­ки уме­ния в спе­ци­а­ли­зи­ра­ния пре­вод и редак­ция на науч­на и науч­но-попу­ляр­на лите­ра­ту­ра от анг­лийс­ки език.
  • Йор­дан­ка Чака­ло­ва – за изклю­чи­тел­ни висо­коп­ро­фе­си­о­нал­ни пре­во­ди в област­та на науч­на­та и науч­но-попу­ляр­на­та лите­ра­ту­ра и за ней­на­та висо­кок­ва­ли­фи­ци­ра­на дъл­го­го­диш­на дей­ност като устен пре­во­дач с анг­лийс­ки език.
  • Ладис­лав Цвет­ков – за висо­коп­ро­фе­си­о­нал­на­та му дъл­го­го­диш­на дей­ност като син­х­ро­нен и кон­се­ку­ти­вен пре­во­дач с чеш­ки език и за спе­ци­ал­ния му при­нос в изди­га­не прести­жа на СПБ.
  • Мария Пач­кова – за изклю­чи­тел­ни про­фе­си­о­нал­ни пре­во­да­чес­ки уме­ния в област­та на лите­ра­тур­ния пре­вод и за висо­кок­ва­ли­фи­ци­ра­на и дъл­го­го­диш­на дей­ност като пре­во­дач на доку­мен­ти от испан­с­ки и френ­с­ки език.
  • Рада Шар­лан­джи­е­ва – за изклю­чи­те­лен про­фе­си­о­на­ли­зъм и майс­тор­с­т­во в пре­во­ди­те на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра от анг­лийс­ки, сръб­с­ки, хър­ват­с­ки и френ­с­ки език и като редак­тор на пре­вод­на лите­ра­ту­ра.

 

СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОКИ ПОСТИЖЕНИЯ

В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА

на Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия се при­съж­да (посмър­т­но) на

  • проф. БОГДАН БОГДАНОВ за пре­во­да от ста­рог­ръц­ки език на Диат­ри­би от Епик­тетизд. на НБУ, 2015 г., изд. Жанет-45, 2016 г. и за голе­ми­те му заслу­ги за задъл­бо­че­но­то и вдъх­но­ве­но пред­ста­вя­не на антич­на­та мисъл и кул­ту­ра в Бъл­га­рия.