Category Archives: Награди

Екатерина Клайн, Лилия Рачева-Стратиева и Румен Стоянов с почетни отличия

С радост чес­ти­тим награ­ди­те на наши­те коле­ги пре­во­да­чи, кои­то бяха сред отли­че­ни­те от Минис­тер­с­т­во­то на кул­ту­ра­та твор­ци и дей­ци за постиг­на­ти висо­ки твор­чес­ки резул­та­ти или при­нос в раз­ви­ти­е­то и попу­ля­ри­зи­ра­не­то на бъл­гар­с­ка­та кул­ту­ра и по повод 1 ноем­в­ри – Деня на народ­ни­те будители.

С почет­на награ­да „Зла­тен век – огър­лие“ беше удос­то­е­на ЕКАТЕРИНА КЛАЙН, коя­то пре­веж­да от нем­с­ки език от 1964 г. до ден дне­шен. Член е на СПБ още от осно­ва­ва­не­то му. Зани­ма­ва се с вся­ка­къв вид пре­вод, кое­то я опре­де­ля като един от мал­ко­то про­фе­си­о­нал­ни пре­во­да­чи, кои­то пре­веж­дат спе­ци­а­ли­зи­ра­на тех­ни­чес­ка, меди­цин­с­ка и науч­на лите­ра­ту­ра редом с пуб­ли­цис­ти­ка, худо­жес­т­ве­на про­за и поезия. Чрез ней­ни­те пре­во­ди бъл­гар­с­ка­та кул­ту­ра се запоз­на­ва за пър­ви път с про­из­ве­де­ния на цене­ни и извес­т­ни авто­ри от нем­с­ко­е­зич­ния свят като Илзе Тилш, Илзе Брем, Сте­фан Цвайг, Каф­ка, Пат­рик Зюс­кинд и др.

С почет­на натра­да „Зла­тен век – звез­да“ бяха удостоени:

ЛИЛИЯ РАЧЕВА-СТРАТИЕВА

Пре­во­дач на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра от пол­с­ки език; сред пре­веж­да­ни­те от нея авто­ри са Люд­вик Йежи Керн, Ян Паран­дов­с­ки, Бох­дан Чеш­ко, Ян Бжех­ва, Ярос­лав Иваш­ке­вич, Мария Кун­це­ви­чо­ва, Йежи Пут­ра­мент. Лилия Раче­ва е автор на чети­ри кни­ги за деца, а също така извес­тен спе­ци­а­лист по дет­с­ка лите­ра­ту­ра, автор на над 100 ста­тии по въп­ро­си­те на дет­с­ка­та лите­ра­ту­ра, печа­та­ни освен на бъл­гар­с­ки, и на анг­лийс­ки, френ­с­ки, нем­с­ки, пол­с­ки, китайс­ки, унгар­с­ки и дру­ги ези­ци. През 1996 и 1998 годи­на е член на меж­ду­на­род­но­то жури за награ­да­та “Андер­сен”, най-голя­ма­та меж­ду­на­род­на награ­да за дет­с­ка литература.

РУМЕН СТОЯНОВ

Пре­во­дач, поет, есе­ист, белет­рист. Него­ви твор­би са пуб­ли­ку­ва­ни в 20 стра­ни, един от съз­да­те­ли­те на Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия, Румен Сто­я­нов е доайен на испа­нис­ти­ка­та и пор­ту­га­лис­ти­ка­та в Бъл­га­рия. Сред пре­веж­да­ни­те от него десет­ки авто­ри са Мар­кес, Кор­та­сар, Бор­хес, Кар­пен­ти­ер, Алей­сан­д­ре, Де Оте­ро, Песоа, Бан­дей­ра, Дру­монд де Анд­ра­де. Автор е на над 30 кни­ги, над 50 пре­во­да, на десет­ки пред­го­во­ри и послеслови.

Тук може­те да про­че­те­те ста­тия на Явор Чуч­ков за твор­чес­кия път и дости­же­ни­я­та на Румен Стоянов.

Годишни награди на Съюза на преводачите в България за 2022 г.

Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на пре­во­да на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Награ­ди за ярки постижения: 

  • Ана Димо­ва – за пре­во­да от нем­с­ки език на рома­на „Изпо­вед на един уби­ец, напра­ве­на за една нощ“ от Йозеф Рот, изд. „Лист”;

Изпо­вед на един уби­ец, напра­ве­на за една нощ“ е един от послед­ни­те рома­ни на авс­т­рийс­кия писа­тел Йозеф Рот, изда­ден през 1936 годи­на. Как­то под­сказ­ва загла­ви­е­то, в него един човек раз­каз­ва за престъп­ле­ни­е­то си, но как­то може да се очак­ва от про­из­ве­де­ние, изляз­ло под перо­то на голям писа­тел, не всич­ко е тако­ва, как­во­то изглеж­да на пръв поглед. Рот пише с поч­ти кине­ма­тог­ра­фич­на образ­ност, кога­то геро­ят раз­каз­ва исто­ри­я­та, не само на убийс­т­во­то, но и на соб­с­тве­ния си живот, като същев­ре­мен­но уме­ло са впле­те­ни раз­съж­де­ния за човеш­ка­та при­ро­да, мора­ла, гре­хов­ност­та, любов­та и неиз­беж­на­та сла­бост. Макар и авс­т­ри­ец, Рот изби­ра за гла­вен герой на повес­т­во­ва­ни­е­то рус­нак и така пре­на­ся чита­те­ля в послед­ни­те дни на Рус­ка­та импе­рия, а също и в Париж, къде­то той се озо­ва­ва впос­лед­с­твие и завър­ш­ва дни­те си. Рот пише с леко­та, като същев­ре­мен­но успя­ва да постиг­не задъл­бо­че­ност на вну­ше­ни­я­та и обра­зи­те, и имен­но в това при­вид­но леко, четив­но, но в също­то вре­ме пси­хо­ло­гич­но писа­не про­ли­ча­ват уме­ни­я­та на Ана Димо­ва като пре­во­дач. Тя без­п­роб­лем­но се спра­вя с раз­ка­за на исто­рия за една чуж­да за нем­с­ко­го­во­ря­щия дейс­т­ви­тел­ност, но от дру­га стра­на по-близ­ка до нас, като запаз­ва емо­ци­о­нал­ния изказ и богат­с­тво­то на палит­ра­та от чув­с­т­ва и мис­ли, опи­са­ни в рома­на. На момен­ти чита­те­лят дори забра­вя, че чете пре­вод от нем­с­ки, кое­то сви­де­тел­с­т­ва за леко­та­та, с коя­то е пре­да­ден ори­ги­на­лът. Богат­с­тво­то на ези­ка, с кое­то бора­ви Рот, е също тол­ко­ва пъл­нок­ръв­но и ста­ра­тел­но пре­да­де­но и на бъл­гар­с­ки, Ана Димо­ва вещо пре­ми­на­ва през раз­лич­ни­те теми, раз­гър­на­ти в рома­на, като демон­с­т­ри­ра без­спо­рен про­фе­си­о­на­ли­зъм. Пре­во­дът ѝ опре­де­ле­но е сред забе­ле­жи­тел­ни­те пости­же­ния в тази област през изми­на­ла­та година.

  • Игли­ка Васи­ле­ва – за пре­во­да от анг­лийс­ки език на „Синя­та кита­ра“ от Джон Бан­вил, изд. „Лист”;

Синя­та кита­ра“ е роман на носи­те­ля на „Букър“ Джон Бан­вил, изда­ден през 2015 годи­на. Той пред­став­ля­ва раз­каз от пър­во лице на худож­ни­ка на сред­на въз­раст Оли­вър Орме, кой­то раз­съж­да­ва за живо­та си, изкус­т­во­то и соб­с­тве­на­та си нес­по­соб­ност да му се отда­де напъл­но, раз­лич­ни­те видо­ве краж­ба (на него самия тази сла­бост не му е чуж­да) и послед­на­та извър­ше­на от него – пре­лъс­тя­ва­не­то на съп­ру­га­та на бли­зък при­ятел. Рома­нът се отли­ча­ва с тънък пси­хо­ло­ги­зъм, фило­соф­с­ка задъл­бо­че­ност и нес­тан­дар­тен про­чит на раз­лич­ни ситу­а­ции и съби­тия в човеш­кия живот. Оли­вър е раз­каз­вач, кой­то еднов­ре­мен­но въз­хва­ля­ва и осми­ва себе си, като в също­то вре­ме се опит­ва да достиг­не дъл­бо­чи­на на мисъл­та и прозре­ния, кои­то да му обяс­нят соб­с­тве­ния му живот и съд­ба. Пре­во­дач­ка­та Игли­ка Васи­ле­ва е пре­да­ла майс­тор­с­ки този моно­лог, изпъс­т­рен с увле­ка­тел­ни раз­ка­зи на случ­ки, раз­съж­де­ния за изкус­т­во­то и препрат­ки към голе­ми худож­ни­ци, опи­са­ния на при­род­ни кар­ти­ни и душев­ни със­то­я­ния. Тя е успя­ла да вник­не в мате­ри­я­та на тек­с­та и да го пре­съз­да­де така, че да достиг­не до чита­те­ля в пъл­на­та си слож­ност и богат­с­тво на изка­за. Само­и­ро­ни­я­та и хумо­рът на Оли­вър не губят нищо от оча­ро­ва­ни­е­то си в пре­во­да, а са наход­чи­во при­го­де­ни към „,ухо­то“ на бъл­гар­с­кия чита­тел. Пре­во­дът на „Синя­та кита­ра“ на Игли­ка Васи­ле­ва е най-стой­нос­т­но­то пости­же­ние в област­та на пре­во­да от анг­лийс­ки език през изми­на­ла­та годи­на, при кое­то се взе­ма пред­вид слож­ност­та на изход­ния текст и уме­ни­я­та при пре­да­ва­не­то му.

  • Кало­ян Игна­тов­с­ки – за пре­во­да от анг­лийс­ки език на  рома­на „Шъги Бейн“ от Дъг­лас Стю­арт, изд. „Лаби­ринт”;

Шъги Бейн“ е удос­то­е­ни­ят с награ­да­та „Букър“ за 2020 годи­на дебю­тен роман на Дъг­лас Стю­арт, напи­сан на осно­ва­та на соб­с­тве­но­то му дет­с­тво в Глаз­гоу през 80-те годи­ни. Това е един мно­го личен раз­каз за живо­та на едно дете с май­ка алко­хо­лич­ка, изос­та­ве­но от баща си, тор­мо­зе­но от връс­т­ни­ци­те си, неп­ри­е­ма­но зара­ди сво­я­та хомо­сек­су­ал­ност, но заед­но с това рома­нът е сво­е­об­ра­зен пор­т­рет на вре­ме­то на тачъ­риз­ма в Шот­лан­дия, на живо­та на работ­ни­чес­ки­те семейс­т­ва. „Шъги Бейн“ е кни­га, как­то теж­ка със сво­я­та тема­ти­ка за бед­ност, зави­си­мос­ти, наси­лие, така и неле­ка за пре­вод, с богат и раз­но­об­ра­зен език, със свой осо­бен стил. Тя изис­к­ва от пре­во­да­ча задъл­бо­че­но позна­ва­не на исто­ри­чес­ки­те и кул­тур­ни­те осо­бе­нос­ти на епо­ха­та, на реа­ли­и­те, на все­кид­нев­ния език. Бла­го­да­ре­ние на Кало­ян Игна­тов­с­ки, претво­рен на бъл­гар­с­ки език, рома­нът е запа­зил всич­ки свои дос­тойн­с­т­ва, ези­кът е жив, богат, обра­зен, диа­ло­зи­те зву­чат естес­т­ве­но. Мно­го доб­ре е отра­зен емо­ци­о­нал­ни­ят регис­тър на тек­с­та, пре­да­де­но е уме­ни­е­то на Стю­арт да изгра­ди раз­ка­за от име­то на тре­то­ли­чен повес­т­во­ва­тел, кой­то същев­ре­мен­но сякаш виж­да све­та през очи­те на пер­со­на­жи­те, все­ки със сво­и­те сил­ни пре­жи­вя­ва­ния, със сво­и­те мис­ли и своя език.

  • Мег­ле­на Боден­с­ка – за пре­во­да от швед­с­ки език на рома­на „Кола­рят на Смърт­та“ от Сел­ма Лагер­льоф, изд. „Лист”;

Кола­рят на Смърт­та“ на швед­с­ка­та писа­тел­ка и нобе­ло­ва лау­ре­ат­ка Сел­ма Лагер­льоф е пуб­ли­ку­ван през 1915 г. – любо­пит­но­то е, че е напи­сан по мол­ба от Швед­с­ко­то наци­о­нал­но дру­жес­т­во за бор­ба с тубер­ку­ло­за­та, но в него по нищо не личи да е поръч­ко­ва твор­ба, тъй като тема­та е близ­ка до автор­ка­та (загу­би­ла е свои близ­ки от болест­та) и тя я включ­ва в по-обща­та рам­ка на дъл­бо­ко хуман­но­то си твор­чес­т­во. Рома­нът може да се раз­глеж­да като прит­ча, при­каз­ка, готи­чес­ка исто­рия, в коя­то соци­ал­но­то, пред­ста­ве­но от болес­ти­те, бед­ност­та, пиян­с­т­во­то, е препле­те­но с веч­ни­те теми за опро­ще­ни­е­то, без­смър­ти­е­то на душа­та и изце­ли­тел­на­та сила на любов­та, коя­то над­мог­ва всич­ки труд­нос­ти и прегра­ди. Имен­но него­ва­та мно­гоп­ла­но­вост пред­став­ля­ва предиз­ви­ка­тел­с­т­во за пре­во­да­ча и Мег­ле­на Боден­с­ка демон­с­т­ри­ра не само талант и усет към ези­ка, но и задъл­бо­че­но позна­ва­не на автор­ка­та, ней­но­то твор­чес­т­во и теми. Слож­ност­та на ори­ги­на­ла идва и от нео­би­чай­на­та струк­ту­ра, тип „китайс­ка кутия“, в коя­то раз­ка­зи­те са помес­те­ни един в друг. Мег­ле­на Боден­с­ка отва­ря вещо за чита­те­ля тези кутии и повес­т­во­ва­ни­е­то се „лее“ неп­ри­ну­де­но и изтън­че­но, като предиз­вик­ва емо­ци­о­нал­на реак­ция и дава мно­жес­т­во пово­ди за раз­ми­съл. Раз­ка­зът за пока­я­лия се греш­ник е наси­тен с окул­т­ни препрат­ки, за кои­то сама­та Лагер­льоф призна­ва, че я въл­ну­ват, и пре­во­дач­ка­та ги пре­да­ва уме­ло и с нуж­ни­те позна­ния. По пре­во­да си личи допъл­ни­тел­на­та пре­во­да­чес­ка рабо­та, коя­то е свър­ши­ла Боден­с­ка, за да може този клю­чов роман от твор­чес­т­во­то на вели­ка­та писа­тел­ка (тя сама­та го опре­де­ля като люби­ма­та си твор­ба) да достиг­не до чита­те­ля в пре­вод от ори­ги­на­ла, тъй като до момен­та е бил познат в пре­вод, най-веро­ят­но напра­вен от нем­с­ки. Рабо­та­та на Мег­ле­на Боден­с­ка отго­ва­ря на най-висо­ки­те кри­те­рии за качес­т­во и показ­ва, че тя е дос­то­ен про­дъл­жи­тел на голя­ма­та шко­ла на пре­во­да от скан­ди­нав­с­ки ези­ци у нас.

Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки постижения:

  • Кирил Кадийс­ки - за пре­во­да на „Ад“ от Дан­те Али­ги­е­ри, изда­тел­с­т­во „Колиб­ри“;

От глед­на точ­ка на бъл­гар­с­кия текст пре­во­дът е на бри­лян­тен,
изклю­чи­тел­но богат съв­ре­ме­нен бъл­гар­с­ки език, с плав­ност и звуч­ност
на рими­те и спа­зен раз­мер на тер­ци­ни­те, с огром­но поети­чес­ко
въоб­ра­же­ние и наход­чи­вост, с майс­тор­с­ки стро­еж на сти­хо­ве­те, при кои­то
в зна­чи­тел­на сте­пен са избег­на­ти анжам­б­ма­ни­те, кои­то са мно­го
кап­ри­зен похват и поня­ко­га сил­но накъс­ват ритъ­ма, а поня­ко­га, съче­та­ни
с при­час­тия, водят до нераз­би­ра­е­мост на тек­с­та, но при Кирил Кадийс­ки
там, къде­то ги има, са изпол­з­ва­ни намяс­то и допри­на­сят за богат­с­тво­то и
въз­дейс­т­ви­е­то на сти­ха. Изоб­що поети­чес­ка­та сила и кра­со­та на
бъл­гар­с­кия текст се добли­жа­ват, а може би и са със­тав­на част от
шедьов­ри­те (ори­ги­нал­ни и пре­вод­ни) на поези­я­та, напи­са­на на бъл­гар­с­ки
език.

Ето защо насто­я­щи­ят пре­вод пред­став­ля­ва блес­тя­що пре­съз­да­ва­не
на авто­ро­вия текст и по кон­ге­ни­ал­ност се родее с пре­во­ди­те на „Или­а­да“
от Бла­га Димит­ро­ва по под­строч­ни­ка на проф. Алек­сан­дър Милев, и с
тези на Шек­с­пир, осъ­щес­т­ве­ни от Вале­ри Пет­ров в актив­ни кон­сул­та­ции с
проф. Мар­ко Мин­ков. Въп­рос­ни­те пре­во­ди на Омир и Шек­с­пир бяха
коло­сал­ни съби­тия в кул­тур­ния живот през 70-те („Или­а­да“) и 80-те
годи­ни (Шек­с­пир). И оста­вят неза­ли­чи­ма диря в духов­но­то израс­т­ва­не на
поко­ле­ния читатели.

Кни­га­та е истин­с­ки шедьо­вър на кни­го­из­да­тел­с­ко­то майс­тор­с­т­во – с рисун­ки на Сан­д­ро Боти­че­ли, с блес­тящ пред­го­вор на проф. Клео Про­тох­рис­то­ва и ней­ни увод­ни обяс­ни­тел­ни думи пре­ди вся­ка песен, с крат­ка бележ­ка за авто­ра, с
вели­ко­леп­но офор­м­ле­ние как­то на кори­ца­та, така и на вът­реш­ност­та на
кни­га­та, с калиг­раф­с­ки изпи­са­ни номе­ра на пес­ни­те от Кос­та­дин
Кока­ла­нов, с твър­ди кори­ци, отпе­ча­та­на на вели­ко­леп­на хартия…

  • Любо­мир Или­ев – за пре­во­да от нем­с­ки език на рома­на „Избра­ни­кът“ от Томас Ман, изд. „Лист”;

Рома­нът „Избра­ни­кът“ от Томас Ман е пуб­ли­ку­ван през 1951 г. и е послед­на­та завър­ше­на кни­га на авто­ра. Той пред­став­ля­ва паро­дия на сред­но­ве­ков­ния текст „Гре­го­ри­ус, или Доб­ри­ят греш­ник“ от Хар­т­ман фон Ауе, в коя­то се раз­каз­ва исто­ри­я­та на Гре­го­рий, заче­нат от кръ­вос­ме­си­тел­на­та връз­ка на брат и сес­т­ра, а в послед­с­твие ста­нал съп­руг на соб­с­тве­на­та си май­ка. След дъл­го­го­диш­но пока­я­ние той е опрос­тен от Бог и въз­диг­нат до папа. Реди­ца спе­ци­а­лис­ти отбе­ляз­ват, че забе­ле­жи­тел­но­то, дори уни­кал­но­то за нем­с­ка­та лите­ра­ту­ра в рома­на е сът­во­ря­ва­не­то на ори­ги­на­лен език, в кой­то се препли­тат арха­ич­но и модер­но, ста­ри­те вари­ан­ти на реди­ца евро­пейс­ки ези­ци, как­то и древ­ни ези­ци като гръц­кия и латин­с­кия. Ман опис­ва сред­но­ве­ков­на исто­рия, но я пре­съз­да­ва модер­но, дръз­ко, раз­ши­ря­вай­ки въз­мож­нос­ти­те на ези­ка до кра­ен пре­дел със сло­вот­вор­чес­т­во и арха­и­зи­ра­не, „пати­ни­ра­не“, как­то го нари­ча в след­го­во­ра си пре­во­да­чът Любо­мир Или­ев. Пре­во­дът на подоб­на слож­на тор­ба е изклю­чи­тел­но теж­ка и отго­вор­на зада­ча, с коя­то Любо­мир Или­ев се е спра­вил блес­тя­що. Не само е открил „зале­жи“ от съот­вет­с­тва­ща лек­си­ка, но чес­то и сам е при­бяг­вал към сло­вот­вор­чес­т­во, кое­то зву­чи напъл­но естес­т­ве­но и пъл­ноз­нач­но в кон­тек­с­та на рома­на. След­ва да се отбе­ле­жи вир­ту­оз­но­то пре­да­ва­не на сти­хот­вор­ни­те час­ти, впле­те­ни в тек­с­та, кои­то отго­ва­рят на поети­ка­та, тър­се­на от самия автор. Същев­ре­мен­но хумо­рът, залег­нал в осно­ва­та на паро­дий­ност­та на кни­га­та, е пре­да­ден еле­ган­т­но, ненат­рап­чи­во и ост­ро­ум­но. Личи си добро­то позна­ва­не и на сред­но­ве­ков­на­та епо­ха и ней­на­та сло­вес­ност, как­то и съвес­т­но­то про­уч­ва­не на хрис­ти­ян­с­кия канон и тер­ми­но­ло­гия, включ­ва­не­то на обяс­ни­тел­ни бележ­ки, кога­то е необ­хо­ди­мо, но с мяр­ка и ува­же­ние към чита­те­ля. Отно­во в след­го­во­ра Любо­мир Или­ев нари­ча кни­га­та „праз­ник на ези­ка“ и бъл­гар­с­ка­та пуб­ли­ка би след­ва­ло да е бла­го­дар­на на пре­во­да­ча за талан­та и себе­от­ри­ца­ни­е­то, с кое­то е претво­рил рома­на, за да достиг­не до нас. С пра­во може да се каже, че това е съби­тие в бъл­гар­с­кия пре­вод, кое­то заслу­жа­ва Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки постижения.

Награ­да на СПБ „Еле­на Муте­ва“ за ярко пости­же­ние на млад пре­во­дач на худо­жес­т­ве­на литература:

  • Дими­тър Ата­на­сов — за пре­во­да от пор­ту­гал­с­ки език на рома­на „Луди­те от ули­ца „Мазур”“ от Жоао Пин­то Кое­лю, изда­тел­с­т­во „Лемур“;

Още един роман за Холо­кос­та, кой­то вече тол­ко­ва десе­ти­ле­тия не спи­ра да изку­ша­ва писа­те­ли от раз­лич­ни наци­о­нал­нос­ти и раз­лич­ни поко­ле­ния. Пор­ту­гал­с­ки­ят писа­тел Жоао Пин­то Кое­лю е осо­бе­но прист­рас­тен към тази тема, бли­зо трий­сет годи­ни я е про­уч­вал, посе­ща­вал е кон­ц­ла­ге­ри­те и се е запоз­на­вал с оце­ле­ли­те. И три­те него­ви рома­на, посве­те­ни на Холо­кос­та, претво­ря­ват худо­жес­т­ве­но част от огром­ния доку­мен­та­лен мате­ри­ал, кой­то е натру­пал. „Луди­те от ули­ца „Мазур” е нео­бик­но­ве­на и въл­ну­ва­ща човеш­ка исто­рия за този пери­од. Два­ма въз­рас­т­ни мъже – сле­пи­ят кни­жар Янкел и извес­т­ни­ят писа­тел Ерик в зале­за на своя живот, в Париж, се връ­щат към спо­ме­ни­те от сво­е­то дет­с­тво в мал­ко про­вин­ци­ал­но пол­с­ко град­че и тра­гич­ни­те съби­тия, слу­чи­ли се там и поста­ви­ли на изпи­та­ние при­ятел­с­т­во­то, любов­та и съвест­та им. Пре­во­да­чът Дими­тър Ата­на­сов е успял да пре­да­де тази неве­ро­ят­на човеш­ка исто­рия и да постиг­не въл­не­ни­е­то, с кое­то е заредена.

Пре­во­дът на кни­га­та е напра­вен про­фе­си­о­нал­но и добро­съ­вес­т­но; с верен усет за бъл­гар­с­кия език и него­ви­те регис­т­ри е постиг­на­та емо­ци­о­нал­на­та атмос­фе­ра на повес­т­во­ва­ни­е­то, плас­тич­ност­та и релеф­ност­та на опи­са­ни­я­та. Постиг­на­то е вну­ше­ни­е­то на рома­на и посла­ни­я­та на писа­те­ля. Изоб­що се усе­ща уве­ре­ни­ят пре­во­да­чес­ки почерк и е труд­но да се познае, че ста­ва дума за дебют.

Годиш­ни награ­ди на СПБ в област­та на пре­во­да на

ХУМАНИТАРИСТИКА

Награ­ди за ярки постижения:

  • Албе­на Бак­ра­че­ва — за пре­во­да от анг­лийс­ки език на кни­га­та „Кейп Код“ от Хен­ри Дей­вид Торо, изда­тел­с­т­во „Кръг“;

Как­то пише сама­та пре­во­дач­ка в после­пи­са си: „Кейп Код“ е послед­на­та кни­га на Хен­ри Дей­вид Торо (1817–1862). Пър­ви­те две – „Сед­ми­ца по реки­те Кон­корд и Мери­мак“ (1849) и „Уол­дън“ (1854) живо­тът му позво­ля­ва да види пуб­ли­ку­ва­ни; вто­ри­те две – „Мейн­с­ки­те гори“ и „Кейп Код“ – изли­зат посмър­т­но, съот­вет­но през 1864 и 1865 г.“

Това не са пъте­пи­си, а фило­соф­с­ко пре­съз­да­ва­не на при­ро­да­та сама по себе си. При­ро­да, при­те­жа­ва­ща самос­той­на цен­ност, а също своя дина­ми­ка, кра­со­та, мно­го­об­раз­ност на фор­ми­те и вът­ре­шен живот, обик­но­ве­но недос­тъ­пен за мно­жес­т­во­то хора. Кни­ги­те на Хен­ри Торо са при­ро­до­цен­т­рич­ни (не нари­ча­ме този жанр „нату­ра­ли­зъм“, как­то би под­хож­да­ло, защо­то тер­ми­нът озна­ча­ва нещо съв­сем дру­го), и се роде­ят с такъв сво­е­об­ра­зен жанр като ани­ма­лис­ти­ка­та. За този жанр поне има­ме бъл­гар­с­ки пости­же­ния със све­тов­но изме­ре­ние – про­из­ве­де­ни­я­та на Еми­ли­ан Ста­нев. Но едно е да опис­ваш живо­тин­с­кия свят, кой­то като че ли носи душа, близ­ка до човеш­ка­та, дру­го – при­ро­да­та, коя­то като че ли няма така­ва. Всъщ­ност връз­ка­та е в ант­ро­по­цен­т­риз­ма на авто­ра, кой­то неиз­мен­но при­със­т­ва и кой­то осмис­ля мно­гоб­рой­ни­те пей­за­жи и дви­же­ща­та се природа.

Хен­ри Дей­вид Торо пре­съз­да­ва един свят, изис­к­ващ нали­чи­е­то на дру­ги сети­ва или най-мал­ко­то – на изклю­чи­тел­но раз­ви­ти сети­ва. Без подоб­на сетив­ност все­ки пре­вод би бил тро­мав и ску­чен. Дали Албе­на Бак­ра­че­ва е по при­ро­да с таки­ва сети­ва, или ги е при­до­би­ла с про­дъл­жи­тел­но вглеж­да­не в тек­с­то­ве­те на Хен­ри Торо, не зна­ем, но фак­тът е, че пре­во­дът ѝ е адек­ва­тен на ори­ги­на­ла. При това тряб­ва да се има пред­вид вре­ме­во­то отсто­я­ние от век и поло­ви­на, че дори пове­че, съвър­ше­но раз­лич­ни­те реа­лии в срав­не­ние с наши­те, и все пак кни­га­та не се усе­ща като чуж­да и далеч­на. Ант­ро­по­цен­т­риз­мът е нераз­рив­но свър­зан с при­ро­до­цен­т­риз­ма. Наис­ти­на отлич­на пре­во­да­чес­ка работа!

  • Катя Дима­но­ва - за пре­во­да от испан­с­ки език на авто­би­ог­ра­фич­ния роман „Зовът на пле­ме­то“ от Марио Вар­гас Льо­са, изда­тел­с­т­во „Колиб­ри“;

Вар­гас Льо­са е Нобе­лов меда­лист, удос­то­ен с тази най-престиж­на награ­да през 2010 г., един от най-талан­т­ли­ви­те писа­те­ли на Латин­с­ка Аме­ри­ка нарав­но с Габ­ри­ел Гар­сия Мар­кес и Кар­лос Фуен­тес. „Зовът на вре­ме­то“ дейс­т­ви­тел­но е инте­лек­ту­ал­на­та авто­би­ог­ра­фия на авто­ра, в коя­то той чес­т­но и без­ком­п­ро­мис­но просле­дя­ва десе­ти­лет­но­то кри­во­ли­че­не на сво­и­те убеж­де­ния, изда­ва­що душа, жад­на за исти­на­та. От рево­лю­ци­он­но­то леви­чар­с­т­во и кубин­с­ка­та рево­лю­ция той пре­жи­вя­ва огром­но раз­ви­тие бла­го­да­ре­ние тек­с­то­ве­те на таки­ва коло­си като Адам Смит, Хосе Орте­га-и-Гасет, Фрид­рих фон Хайек, Рей­мон Арон, Карл Попър и др., за да навле­зе в дру­га мис­лов­на сфе­ра, къде­то влас­т­ва инди­ви­дът, а не гру­па­та или наро­дът. Ста­ва дума, как­то каз­ва сами­ят автор, за пре­ми­на­ва­не­то от „про­пи­ти­те с мар­к­си­зъм и Сар­т­ри­ан­с­ки екзис­тен­ци­а­ли­зъм мла­деж­ки годи­ни към либе­ра­лиз­ма в зря­ла­та възраст.“

За да пре­ве­де подо­бен текст, пре­во­да­чът тряб­ва да при­те­жа­ва адек­ват­ни зна­ния, поня­ти­ен апа­рат и мис­лов­на широ­та. Ниш­ка­та на тек­с­та, пре­ми­на­ва­ща през раз­лич­ни епо­хи, тео­рии, стра­ни и свър­за­ни­те с тях поли­ти­чес­ки и инте­лек­ту­ал­ни страс­ти, изис­к­ва подоб­на страст и от нагър­би­лия се да пре­да­де всич­ко това на бъл­гар­с­ки. За щас­тие пре­во­дът е адек­ва­тен, про­фе­си­о­на­лен и отго­во­рен към ори­ги­нал­ния раз­каз и сти­ла на авто­ра. Той има и допъл­ни­тел­но­то качес­т­во да е достъ­пен и раз­би­ра­ем за бъл­гар­с­кия чита­тел. Има­ме пред себе си увле­ка­тел­но чети­во, кое­то зву­чи като напи­са­но на бъл­гар­с­ки, а не като пре­вод – едно без­спор­но забе­ле­жи­тел­но пости­же­ние на преводачката.

  • Крум Кру­мов — за пре­во­да от пол­с­ки език на кни­га­та с фило­соф­с­ки есе­та „Чув­с­т­ви­тел­ни­ят раз­каз­вач“ от Олга Токар­чук, изда­тел­с­т­во ICU
  • Сил­вия Бори­со­ва — за пре­во­да от пол­с­ки език на Нобе­ло­ва­та лек­ция на автор­ка­та в кни­га­та с фило­соф­с­ки есе­та „Чув­с­т­ви­тел­ни­ят раз­каз­вач“ от Олга Токар­чук, изда­тел­с­т­во ICU;

Олга Токар­чук е носи­тел­ка на Нобе­ло­ва­та награ­да за лите­ра­ту­ра през 2018 г. Твор­чес­т­во­то ѝ е бога­то и раз­но­об­раз­но: раз­ка­зи, рома­ни, есе­та, кри­ти­чес­ки тек­с­то­ве, сце­на­рии, поезия. Кни­га­та „Чув­с­т­ви­тел­ни­ят раз­каз­вач“ включ­ва 11 фило­соф­с­ки есе­та и Нобе­ло­ва­та лек­ция на автор­ка­та, на коя­то е кръс­те­на и сама­та книга.

Про­из­ве­де­ни­е­то на Олга Токар­чук е мно­го слож­но и раз­ноп­ла­но­во, изис­к­ва задъл­бо­чен про­чит и актив­но вник­ва­не в мате­ри­я­та. Това е дъл­бо­ка, инте­лек­ту­ал­на и модер­на фило­со­фия. Как­то каз­ва Геор­ги Гос­по­ди­нов в своя пред­го­вор, озаг­ла­вен „Да раз­каз­ваш дру­гия“, „това е кни­га цялос­т­на и свър­за­на, коя­то те хва­ща от пър­ва­та стра­ни­ца и те води до послед­на­та. Усе­ща­не­то накрая е наис­ти­на за пре­ко­ся­ва­не на вре­ме­на и прост­ран­с­т­ва, за пери­па­те­ти­чес­ко изживяване…“

Задъл­бо­ча­вай­ки се в тези наис­ти­на нео­бик­но­ве­ни тек­с­то­ве, жури­то еди­но­душ­но реши, че пре­во­дът се отли­ча­ва с богат арсе­нал от израз­ни сред­с­тва, удач­ни пре­вод­ни тран­с­фор­ма­ции, пре­да­ва сми­съ­ла и запаз­ва духа на ори­ги­на­ла. Пре­во­да­чи­те показ­ват отлич­но позна­ва­не на кул­тур­ни­те поня­тия, кои­то са пре­да­де­ни адек­ват­но и логич­но на бъл­гар­с­ки език, спра­вят се с мно­гоз­нач­ност­та на посла­ни­я­та, нами­рат точ­ни­те думи за отра­зя­ва­не на нез­на­е­ща­та гра­ни­ци мисъл на авторката.

Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки постижения:

  • Дей­вид Мосъп — за пре­во­да от бъл­гар­с­ки на анг­лийс­ки език на кни­га­та „Бъл­га­рия и Маке­до­ния. Исто­рия и поли­ти­ка. Пър­ва част“ от автор­с­ки колек­тив на бъл­гар­с­ки уче­ни с научен ръко­во­ди­тел акад. Геор­ги Мар­ков, изда­тел­с­т­во „ТАНГРА“;

Ако за пре­диш­ни­те кни­ги от изклю­чи­тел­но зна­че­ние е било съп­ре­жи­вя­ва­не­то и бога­ти­ят арсе­нал от артис­тич­ни израз­ни сред­с­тва, то тук най-важ­но­то е било мак­си­мал­но точ­но­то пре­да­ва­не на стро­го науч­ния стил.

Авто­рът се е спра­вил отлич­но с това. Пре­дал е адек­ват­но цяла­та науч­на тер­ми­но­ло­гия на ори­ги­на­ла, поста­рал се е да пре­да­де точ­но всич­ки име­на (лич­ни, топо­ни­ми и др.), как­то и бъл­гар­с­ки­те, бал­кан­с­ки­те и евро­пейс­ки­те реа­лии. Макар кни­га­та да изли­за в момент на мно­го обтег­на­ти отно­ше­ния меж­ду Бъл­га­рия и Маке­до­ния и на голе­ми наци­о­нал­ни страс­ти, тя се харак­те­ри­зи­ра с науч­на поч­те­ност и сдър­жа­ност. Какъв­то е и преводът.

НАГРАДИ ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ:

  • Иван Димит­ров Тото­ма­нов  — за обо­га­тя­ва­не­то на бъл­гар­с­ка­та кул­ту­ра с пре­во­да на зна­чи­ми про­из­ве­де­ния на рус­ка­та и рус­ко­е­зич­на­та про­за от ХХ и ХХІ век; 

Име­то на Иван Тото­ма­нов е позна­то от десе­ти­ле­тия на всич­ки, кои­то се инте­ре­су­ват от рус­ко­е­зич­на­та лите­ра­ту­ра, него­ва­та рабо­та е обра­зец за пре­во­да­чес­ко майс­тор­с­т­во. Той е задъл­бо­чен позна­вач на съвет­с­ка­та и рус­ка­та дейс­т­ви­тел­ност и лите­ра­ту­ра от вто­ра­та поло­ви­на на ХХ и нача­ло­то на ХХІ век и претво­ря­ва зна­чи­ми и мно­гоп­лас­то­ви про­из­ве­де­ния пре­циз­но, с ези­ко­во въоб­ра­же­ние, навли­зай­ки в дъл­би­ни­те на род­ния ни език и раз­ши­ря­вай­ки него­ви­те хоризонти.

Бла­го­да­ре­ние на вдъх­но­ве­ни­те пре­во­ди на Иван Тото­ма­нов бъл­гар­с­ка­та кул­ту­ра се обо­га­тя­ва с про­из­ве­де­ния на Кон­с­тан­тин Бал­монт, Вла­ди­мир Вой­но­вич, Вели­мир Хлеб­ни­ков. Йосиф Брод­с­ки, Вик­тор Еро­фе­ев, Вик­тор Пеле­вин, Вла­ди­мир Соро­кин и мно­го дру­ги. Иван Тото­ма­нов е извес­тен и рабо­та­та си като редак­тор, с неиз­мен­на­та си под­кре­па и раз­би­ра­не към всич­ки пре­во­да­чи, с кои­то рабо­ти, и осо­бе­но – към по-мла­ди­те. Смя­та­ме, че коле­га­та ни Иван Тото­ма­нов по дос­тойн­с­т­во е заслу­жил награ­да­та за цялос­т­на дей­ност на Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия като призна­ние за голе­мия му талант и дъл­го­го­диш­на­та му рабо­та в поле­то на превода.

  • Ней­чо Ива­нов Тодо­ров - за него­вия про­фе­си­о­на­ли­зъм и за дъл­го­го­диш­на­та му висо­кок­ва­ли­фи­ци­ра­на рабо­та като син­х­ро­нен пре­во­дач и по повод него­вия юбилей.
  • Олга Кос­то­ва Сто­я­но­ва — за ней­на­та дъл­го­го­диш­на висо­кок­ва­ли­фи­ци­ра­на рабо­та като син­х­ро­нен пре­во­дач и като пре­во­дач в ефир и по повод ней­ния юбилей.
  • Про­ко­пи Про­ко­пи­ев Анд­ре­ев — за цялос­т­на­та му пре­во­да­чес­ка дей­ност на спе­ци­а­ли­зи­ра­на науч­на и тех­ни­чес­ка лите­ра­ту­ра на анг­лийс­ки език и по повод него­вия 80-годи­шен юбилей.

ПОЧЕТНА ГРАМОТА на Съю­за на пре­во­да­чи­те в България: 

  • Люд­ми­ла Гри­го­ро­ва (посмър­т­но) — за осо­бе­но голе­ми заслу­ги за раз­ви­ти­е­то на тео­ри­я­та, исто­ри­я­та и кри­ти­ка­та на пре­во­да в Бъл­га­рия.

За обек­тив­на­та и про­ник­но­ве­на оцен­ка на висо­ка­та бъл­гар­с­ка лите­ра­ту­ра, отра­зе­на в огле­да­ло­то на запад­но­ев­ро­пейс­ки­те лите­ра­ту­ри; за изграж­да­не на обра­за на бъл­гар­с­кия и чуж­дия писа­тел в област­та на срав­ни­тел­но­то лите­ра­ту­роз­на­ние; за ней­ни­те ста­тии, моног­ра­фии и кни­ги като: „Тво­ре­цът и него­ви­ят двой­ник (Проб­ле­ми на твор­чес­ка­та лич­ност в запад­но­ев­ро­пейс­ка­та лите­ра­ту­ра през ХІХ и ХХ в.)“, „Авто­би­ог­ра­фи­зъм и твор­чес­т­во“, „Дра­ма на пара­док­са (Оскар Уайлд в бъл­гар­с­кия кон­текст)“, „Дими­тър Димов: La femme moderne (Бъл­гар­с­ки и евро­пейс­ки пара­ле­ли)“, посве­те­ни на автор­с­т­во­то, пре­веж­да­не­то и голя­мо­то впис­ва­не на чуж­да­та лите­ра­ту­ра в тъкан­та на род­на­та; за ней­на­та ака­де­мич­на пре­по­да­ва­тел­с­ка дей­ност на англицист.

Юбилейна награда за Огнян Стамболиев

След 16 наши и меж­ду­на­род­ни награ­ди, сред кои­то и три минис­тер­с­ки (от Бъл­га­рия, Румъ­ния и Мол­до­ва), две ака­де­мич­ни (от Буку­рещ и Киши­нев), а също и Злат­на­та лира на Съю­за на музи­кал­ни­те дей­ци, в наве­че­ри­е­то на сво­я­та 75-годиш­ни­на, г‑н Огнян Стам­бо­ли­ев (род. 1947) бе удос­то­ен и с голя­ма­та награ­да за кул­ту­ра и от род­ния си град Русе. Автор на пет кни­ги с музи­кал­на тема­ти­ка, сред кои­то „Нова кни­га за опе­ра­та“ в 2 тома и пър­ва­та бъл­гар­с­ка „Кни­га за опе­ре­та­та и мюзи­къ­ла – от Офен­бах до Уебър“ и на пове­че от 50 пре­вод­ни кни­ги с поезия,
про­за и дра­ма­тур­гия от румън­с­ки, ита­ли­ан­с­ки и френ­с­ки авто­ри, как­то и на опер­ни либ­ре­та и 70 пие­си за теа­тъ­ра. Той рабо­ти мно­го актив­но и за печа­та с кри­ти­чес­ки мате­ри­а­ли в област­та на музи­ка­та и лите­ра­ту­ра­та и проб­ле­ми на кул­ту­ра­та. Напи­са голям брой пор­т­ре­ти на бъл­гар­с­ки опер­ни дей­ци от сто­ли­ца­та и стра­на­та. Наско­ро изда­де кни­га за голе­мия бъл­гар­с­ки опе­рен артист Кирил Кръс­тев и два обе­мис­ти пре­во­да – на нов роман и сбор­ник пие­си от голе­мия румън­с­ко-френ­с­ки белет­рист и дра­ма­тург-диси­дент Матей Виш­ни­ек (род. 1956).

Игли­ка Пее­ва, Радио Русе

Иглика Василева с Голямата специална награда на портал „Култура“ за 2021 г.

Има­ме удо­вол­с­т­ви­е­то да съоб­щим, че Голя­ма­та спе­ци­ал­на награ­да на Пор­тал Кул­ту­ра за 2021 г. полу­чи наша­та коле­га Игли­ка Васи­ле­ва зара­ди „голе­мия ѝ при­нос към бъл­гар­с­ко­то сло­во, как­то и зара­ди изклю­чи­тел­но­то ѝ майс­тор­с­т­во в пре­во­да на „Оди­сей“ на Джеймс Джойс и на голе­ми твор­би на анг­ло­е­зич­на­та класика“. 

Награ­ди­те бяха връ­че­ни на 1 ноем­в­ри, Деня на буди­те­ли­те, в „Перо­то“. Инфор­ма­ция за оста­на­ли­те награ­ди и сним­ки може­те да види­те тук.

Чес­ти­то на всич­ки наградени! 

Годишни награди за превод на СПБ — 2021 г.

На 30 сеп­тем­в­ри, Меж­ду­на­род­ния ден на пре­во­да­ча, в Лите­ра­ту­рен клуб „Перо­то“, на мал­ко – пора­ди про­ти­во­е­пи­де­мич­ни­те мер­ки – тър­жес­т­во, но в мно­го сър­деч­на атмос­фе­ра, бяха връ­че­ни Годиш­ни­те награ­ди на Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия за пре­вод в раз­лич­ни кате­го­рии.

Чес­ти­то на всич­ки награ­де­ни коле­ги, с поже­ла­ния за здра­ве и нови доб­ри и висо­ко оце­не­ни преводи!

Алек­сан­дър Шур­ба­нов ХЛХ, 2021 г. – Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния – за пре­во­да от анг­лийс­ки език на поема­та Ман­ф­ред от Джордж Гор­дън Бай­рон, изд. „Жанет 45“

Анд­рей Мано­лов, 2021 г. – Награ­да на СПБ за цялос­т­на дейност

Ася Гри­го­ро­ва ХЛХ, 2021 г. – Награ­да за ярки пости­же­ния – за пре­во­да от рус­ки език на рома­на Деца мои от Гузел Яхи­на, изд. „Колиб­ри“

Ваня Каш­ла­ке­ва НТЛ, 2021 г. – Награ­да за ярки пости­же­ния – за пре­во­да от ита­ли­ан­с­ки език на Ръко­вод­с­тво за проспе­ри­тет от Пао­ло Рудже­ри, изд. „То да топ ЕОД

Дария Кара­пет­ко­ва ТИК, 2021 г. – Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния – за пре­во­да от ита­ли­ан­с­ки език на Да кажеш поч­ти също­то от Умбер­то Еко, изд. „Колиб­ри“

Еле­на Поп­то­до­ро­ва, 2021 г. – Награ­да на СПБ за цялос­т­на дейност

Кали­на Бах­нев­ва ТИК, 2021 г. – Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки пости­же­ния – за моног­ра­фи­я­та ѝ Ела­да и Рим в пол­с­ка­та лите­ра­ту­ра през XIX и XX век (Избра­ни аспек­ти), изд. „Пара­диг­ма“

Люд­мил Димит­ров ХЛХ, 2021 г. – Награ­да за ярки пости­же­ния – за пре­во­да от сло­вен­с­ки език на Поезия от Фран­це Пре­шерн, изд. „Колиб­ри“

Мар­га­ри­та Дило­ва ХЛХ, 2021 г. – Награ­да за ярки пости­же­ния в област­та на пре­во­да на хума­ни­та­рис­ти­ка – за пре­во­да от нем­с­ки език на Тъл­ку­ва­не на съни­ща­та от Зиг­мунд Фройд, изд. „Колиб­ри“

Мари­о­ла Вал­чак-Мико­лай­чак, 2021 г. – Награ­да на СПБ в област­та на пре­во­да от бъл­гар­с­ки на чужд език – за пре­во­да на пол­с­ки език на Бала­да за Георг Хених от Вик­тор Пас­ков, изд. „Wydawnictwo Poznańskie“

Надеж­да Раду­ло­ва ХЛХ, 2021 г. – Награ­да за ярки пости­же­ния – за пре­во­да от анг­лийс­ки език на Джо­ни Паник и Биб­ли­я­та на съни­ща­та от Сил­вия Плат, изд. „Лист“

Панос Ста­то­я­нис, 2021 г. – Награ­да на СПБ за цялос­т­на дей­ност в област­та на пре­во­да от бъл­гар­с­ки на чужд език

Румя­на Бикс, 2021 г. – Награ­да на СПБ за цялос­т­на дейност

Све­жа Даче­ва, 2021 г. – Награ­да на СПБ за цялос­т­на дейност

Сте­ла Дже­ле­по­ва ХЛХ, 2021 г. – Награ­да за ярки пости­же­ния – за пре­во­да от ново­нор­веж­ки език на рома­на Три­ло­гия от Юн Фосе, изд. „Лист“

Сте­фан Авра­мов ХЛХ, 2021 г. (посмър­т­но) – Награ­да за ярки пости­же­ния – за пре­во­да от анг­лийс­ки език на рома­на Черен лео­пард, чер­вен вълк от Мар­лон Джеймс, изд. „Лаби­ринт“

Сте­фан Руси­нов ХЛХ, 2021 г. – Награ­да за ярки пости­же­ния – за пре­во­да от китайс­ки език на рома­на Живи от Ю Хуа, изд. „Жанет 45“

Хай­ри Хам­дан, 2021 г. – Награ­да на СПБ за цялос­т­на дейност

А ето под­роб­на инфор­ма­ция за награ­ди­те, при­съ­де­ни от жури­та­та на наша­та сек­ция „Худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра и хуманитаристика“.

Жури­то за награ­ди­те за пре­вод в област­та на худо­жес­т­ве­на­та лите­ра­ту­ра беше в със­тав: Анже­ли­на Пен­че­ва, Гали­на Мела­мед и Роси­ца Панайотова

Спе­ци­ал­на награ­да за изклю­чи­тел­но висо­ки постижения

Алек­сан­дър Шур­ба­нов — за пре­во­да от анг­лийс­ки език на поема­та „Ман­ф­ред“ от Джордж Гор­дън Бай­рон, изд. „Жанет 45”

Измеж­ду два­де­се­ти­на­та кни­ги на анг­лийс­ки език, пред­ло­же­ни от бъл­гар­с­ки­те изда­тел­с­т­ва за годиш­на­та награ­да на СПБ, има две, кои­то са голя­мо предиз­ви­ка­тел­с­т­во за пре­во­да­ча, тъй като поста­вят нео­би­чай­но висо­ки изис­к­ва­ния. Ман­ф­ред (2021), „Жанет 45“, пре­вод на Алек­сан­дър Шур­ба­нов, е една­та от тях.

Ман­ф­ред е дра­ма­тич­на поема, напи­са­на под въз­дейс­т­ви­е­то на част пър­ва от „Фауст”. Пре­во­дът на Шур­ба­нов не е коз­ме­ти­чен и епи­дер­ма­лен, на бъл­гар­с­ки той ожи­вя­ва. Реше­ни­я­та на пре­во­да­ча са пре­циз­ни, наход­чи­ви и при­ят­но изне­над­ва­щи. Безу­кор­ни­ят ритъм е плод на дъл­бок усет за два­та ези­ка и дъл­бо­ко вник­ва­не в духа на про­из­ве­де­ни­е­то. Това е забе­ле­жи­тел­но пости­же­ние, зад кое­то има огром­ни уси­лия, дар­ба и труд.

Награ­ди за ярки постижения

Ася Гри­го­ро­ва — за пре­во­да от рус­ки език на рома­на „Деца мои“ от Гузел Яхи­на, изд. „Колиб­ри”

В цен­тъ­ра на повес­т­во­ва­ни­е­то на „Деца мои“ е съд­ба­та на рус­ки­те нем­ци от Повол­жи­е­то. Реа­лиз­мът и магич­ност­та на сюже­та са пре­съз­да­де­ни вели­ко­леп­но от Ася Гри­го­ро­ва, чий­то пре­вод бав­но повли­ча чита­те­ля с мощ­но­то си тече­ние как­то веч­на­та, изуми­тел­но жива река Вол­га. С дъл­бо­ки­те си позна­ния на рус­кия и бога­тия и жив бъл­гар­с­ки език Ася Гри­го­ро­ва пости­га „меч­та­та” на чита­те­ля — да не усе­ща, че чете про­из­ве­де­ние, напи­са­но на чужд за него език. Можем да кажем само – браво!

Люд­мил Димит­ров – за пре­во­да от сло­вен­с­ки език на „Поезия“ от Фран­це Пре­шерн, изд. „Колиб­ри”

Фран­це Пре­шерн (1800–1849) е ярък пред­ста­ви­тел на сла­вян­с­кия роман­ти­зъм, безус­лов­но най-голя­мо­то име в сло­вен­с­ка­та лите­ра­ту­ра, поет от ран­га на Ботев и Вазов.

Отдел­ни него­ви про­из­ве­де­ния са пре­веж­да­ни на бъл­гар­с­ки от име­на като проф. Иван Д. Шиш­ма­нов, Сти­ли­ян Чилин­ги­ров, Дими­тър Пан­те­ле­ев, Иван Кола­ров, акад. Емил Геор­ги­ев, Кирил Кадийс­ки… Проф. Люд­мил Димит­ров оба­че ни го пред­ста­вя сега в едно вели­ко­леп­но пъл­но изда­ние, с про­ник­но­вен и вещ пред­го­вор и обши­рен комен­тар. Люд­мил Димит­ров изграж­да еди­нен под­ход към Пре­шер­но­вия поети­чес­ки дис­курс, пре­съз­да­вай­ки него­во­то съз­ря­ва­не, задъл­бо­ча­ва­не и про­фе­си­о­нал­но изкрис­та­ли­зи­ра­не. Той изна­ми­ра сло­вес­на­та фор­му­ла и най-умес­т­ния бъл­гар­с­ки екви­ва­лент и сле­ди и за педан­тич­но­то спаз­ва­не на ори­ги­нал­ния ритъм и фор­ма на вдъх­но­ве­на­та поезия на Фран­це Пре­шерн, за да при­със­т­ва той рав­ноп­рав­но с оста­на­ли­те евро­пейс­ки кла­си­ци в бъл­гар­с­кия лите­ра­ту­рен канон. Тряб­ва спе­ци­ал­но да се отбе­ле­жи, че сло­вен­с­ки­ят език се вла­дее от мал­ци­на у нас, и най-важ­но­то – че спе­ци­ал­но поези­я­та на Пре­шерн е фор­ма­лен връх в поети­чес­ко­то изкус­т­во, а Пре­шер­но­ви­ят „Соне­тен венец“ е едно от най-слож­ни­те откъм рит­ми­ка и рима про­из­ве­де­ния в све­тов­на­та поезия изобщо.

Надеж­да Раду­ло­ва – за пре­во­да от анг­лийс­ки език на рома­на „Джо­ни Паник и Биб­ли­я­та на съни­ща­та“ от Сил­вия Плат, изд. „Лист”

Реа­ли­и­те в раз­ка­зи­те на Сил­вия Плат, нерав­ност­та на тек­с­то­ве­те и слож­ност­та на мета­фо­ри­те пра­вят тази кни­га мно­го труд­на за пре­вод. Талан­т­ли­ва­та поете­са и пре­во­дач­ка Надеж­да Раду­ло­ва е про­ве­ла сво­е­об­раз­но изслед­ва­не за все­ки раз­каз в сбор­ни­ка – нало­жи­ло й се да про­ве­ря­ва мес­та, ситу­а­ции, в кои­то са съз­да­ва­ни съот­вет­ни­те тек­с­то­ве. Не на послед­но мяс­то, раз­би­ра се, е предиз­ви­ка­тел­с­т­во­то да пре­веж­даш про­за­и­чен текст на поет от вели­чи­на­та на Сил­вия Плат, с кое­то поете­са­та Надеж­да Раду­ло­ва се е спра­ви­ла блес­тя­що. Личи пъл­но­то съз­ву­чие меж­ду автор и пре­во­дач. Цити­ра­ме и чита­тел­с­ко­то мне­ние на Игли­ка Васи­ле­ва: „Във връз­ка с пред­сто­я­щи­те награ­ди на СПБ за 30 сеп­тем­в­ри бих жела­ла да пре­по­ръ­чам пре­во­да на Надеж­да Раду­ло­ва на кни­га­та „Джо­ни Паник и Биб­ли­я­та на съни­ща­та“ като изклю­чи­тел­но майс­тор­с­ки пре­вод. Защо­то кни­га­та е труд­на и точ­но тога­ва се виж­да кой може да се спра­ви успеш­но с ней­но­то раз­тъл­ку­ва­не и пре­съз­да­ва­не. Пър­ва­та труд­ност идва от това, че една голя­ма поете­са – Сил­вия Плат – пише про­за – раз­ка­зи, днев­ни­ци, откъ­си. Про­за­та в ръце­те на поета вина­ги е пове­че поезия откол­ко­то про­за, но по-важ­на е дру­га­та труд­ност, коя­то идва от фан­таз­ния свят, в кой­то ни въвеж­да Плат и къде­то раци­о­нал­но­то и абсур­д­но­то се препли­тат така, че неп­ре­къс­на­то оза­да­ча­ват чита­те­ля, но заед­но с това го и обо­га­тя­ват или по-ско­ро го карат да пре­ос­мис­ля себе си.

Всъщ­ност „Джо­ни Паник“ пред­став­ля­ва едно голя­мо лите­ра­тур­но пре­жи­вя­ва­не, сти­га тек­с­тът да се осмис­ля бав­но. Така как­то го е осмис­ли­ла пре­во­дач­ка­та. Кни­га­та е голя­мо предиз­ви­ка­тел­с­т­во и спън­ки­те в нея са на вся­ка стра­ни­ца, като се поч­не от реа­ли­и­те и се стиг­не до сти­ла. Пре­ве­де­на е вдъх­но­ве­но и задъл­бо­че­но, с кое­то заслу­жи и мои­те чита­тел­с­ки адмирации.“

Сте­фан Руси­нов — за пре­во­да от китайс­ки език на рома­на „Живи“ от Ю Хуа, изд. „Жанет 45”

Изда­де­ни­ят през 1992 г. роман „Живи“ за съв­сем крат­ко вре­ме се превръ­ща в един от най-попу­ляр­ни­те и най-пре­веж­да­ни китайс­ки рома­ни с про­да­де­ни над пет­най­сет мили­о­на екземпляра.

Сте­фан Руси­нов пре­веж­да с леко­та и ези­ко­во въоб­ра­же­ние и пре­съз­да­ва коло­рит­но една исто­ри­чес­ка кар­ти­на от нача­ло­то на Кул­тур­на­та рево­лю­ция в Китай, от коя­то чита­те­лят труд­но се откъсва.

Сте­ла Дже­ле­по­ва – за пре­во­да от ново­нор­веж­ки език на рома­на „Три­ло­гия“ от Юн Фосе, изд. „Лист“

Юн Фосе е сред голе­ми­те име­на на нор­веж­ка­та лите­ра­ту­ра, ези­кът му е напе­вен, мело­ди­чен и поети­чен. Повес­т­во­ва­ни­е­то тече поч­ти само в едно изре­че­ние и е важ­но на бъл­гар­с­ки да се запа­зи това усе­ща­не за сказ, за митич­но повес­т­во­ва­ние. Фосе е поет и това се усе­ща и в пре­во­да на кни­га­та му на бъл­гар­с­ки. При пър­во впе­чат­ле­ние поети­ка­та на три­ло­ги­я­та е стряс­ка­ща и оза­да­ча­ва­ща, думи­те са гру­би, необ­ра­бо­те­ни, тру­пат се като буци пръст, напи­рат като въл­ни, син­так­си­сът е абсо­лют­но неуп­рав­ля­ем, тъл­пят се без­б­рой повто­ре­ния, неза­вър­ше­ни и застъп­ва­щи се фраг­мен­ти, но с навли­за­не­то в тъкан­та на про­из­ве­де­ни­е­то чита­те­лят осъз­на­ва, че това е уни­кал­ни­ят стил на авто­ра. Бих­ме цити­ра­ли думи­те на Марин Бода­ков: „Нор­веж­ки­ят писа­тел рабо­ти с пър­воз­дан­ни мате­рии – четеш и посте­пен­но раз­ка­зът наед­ря­ва, израс­т­ва над теб, под­сло­ня­ва те.“ Пре­во­дач­ка­та заслу­жа­ва награ­да дори само за дръз­но­ве­ни­е­то да се заеме с този във вис­ша сте­пен ори­ги­на­лен текст, в кой­то ези­ко­ва­та сти­хия пораж­да смис­ли и емоции.

Сте­фан Авра­мов — за пре­во­да от анг­лийс­ки език на рома­на „Черен лео­пард, чер­вен вълк“ от Мар­лон Джеймс, изд. „Лаби­ринт”

За блес­тя­щи­те пре­во­да­чес­ки наход­ки и пре­съз­да­ва­не на вели­ко­ле­пен бъл­гар­с­ки език на този сло­жен роман, включ­ващ в себе си мито­ло­гия, фан­та­зия, исто­рия, бога­то твор­чес­ко въоб­ра­же­ние, за пре­во­да на кои­то се изис­к­ва и бога­та обща и ези­ко­ва кул­ту­ра, при­те­жа­ва­ни от пре­во­дач, уви, напус­нал ни твър­де рано.

Награ­ди за цялос­т­на дейност

Анд­рей Мано­лов – Награ­да на СПБ за цялос­т­на дей­ност като пре­во­дач за обо­га­тя­ва­не­то на бъл­гар­с­ка­та кул­ту­ра с пре­во­да на зна­чи­ми про­из­ве­де­ния на френ­с­ка­та литература

В дъл­го­го­диш­на­та си рабо­та в област­та на пре­во­да Анд­рей Мано­лов вина­ги се е откро­я­вал с майс­тор­с­т­во, еру­ди­ция и висок професионализъм.

В гил­ди­я­та и сред чита­те­ли­те той е извес­тен със сво­и­те енцик­ло­пе­дич­ни зна­ния за лите­ра­ту­ра­та, исто­ри­я­та, поли­ти­ка­та и общес­т­ве­ни­те про­це­си във Фран­ция и по све­та. За бли­зо 50 годи­ни той има над 1500 пуб­ли­ка­ции в общес­т­ве­ния печат в област­та на кул­ту­ра­та, тео­ри­я­та на пре­во­да, пра­во­то, човеш­ки­те пра­ва. Бла­го­да­ре­ние на неп­рес­тан­ния си инте­рес към френ­с­ка­та кул­ту­ра той обо­га­тя­ва пред­ста­вя­не­то й в Бъл­га­рия не само като пре­во­дач, но и като под­би­ра и пред­ла­га за пуб­ли­ку­ва­не образ­ци на френ­с­ка­та лите­ра­ту­ра и ново­из­лез­ли зна­чи­ми произведения.

Сред пре­веж­да­ни­те от Анд­рей Мано­лов авто­ри са Борис Виан, Цве­тан Тодо­ров, Ромен Гари, Пат­рик Моди­а­но, Лео­пол Седар Сен­гор и мно­го дру­ги, а за поетич­ни­те си пре­во­ди си на Сен-Джон Перс и Пол Кло­дел е награж­да­ван от Съю­за на пре­во­да­чи­те в България.

Стре­ме­жът му за попу­ля­ри­зи­ра­не на лич­ност­та на пре­во­да­ча и на пре­во­да­чес­кия труд са дви­га­тел на актив­на­та му рабо­та в нашия Съюз, как­то като пред­се­да­тел на Сек­ция „Худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра“, така и при сът­руд­ни­чес­т­во­то му със сп. „Пано­ра­ма“.

Не бива да забра­вя­ме и пре­по­да­ва­тел­с­ка­та му рабо­та в област­та на пре­во­да, в магис­т­ра­ту­ра­та „Пре­во­дач-редак­тор“ в Софийс­кия университет.

Анд­рей Мано­лов има голям при­нос за поява­та и раз­прос­т­ра­не­ни­е­то у нас на образ­ци от френ­с­ко­е­зич­на­та лите­ра­ту­ра и несъм­не­но заслу­жа­ва Награ­да­та за цялос­т­на дей­ност на пре­во­да­чес­ка­та гил­дия в Бъл­га­рия, като призна­ние за него­вия голям талант, еру­ди­ция и дъл­го­го­диш­на рабо­та в тази област.

Хай­ри Хам­дан — Награ­да на СПБ за цялос­т­на дей­ност за пре­во­ди­те му на зна­чи­ми бъл­гар­с­ки про­из­ве­де­ния на араб­с­ки език и попу­ля­ри­зи­ра­не­то на бъл­гар­с­ка­та лите­ра­ту­ра в араб­с­кия свят

За ара­бис­ти­те в Бъл­га­рия Хай­ри Хам­дан е извес­т­но име като автор на поезия и про­за на араб­с­ки и бъл­гар­с­ки език и като пре­во­дач на араб­с­ки език.

През послед­ни­те годи­ни е пре­вел от араб­с­ки на бъл­гар­с­ки рома­на „Кер­ва­нът на жаж­да­та” от йор­дан­с­ка­та писа­тел­ка Санаа Шаа­лан – 2014 г. , рома­на „Обаж­да­не посред съня” от йор­дан­с­кия писа­тел Мах­муд Ал-Рима­уи, изда­тел­с­т­во „Ерго” 2015 г. и рома­на „На при­цел” от йор­дан­с­кия писа­тел Джа­мал Над­жи, изда­тел­с­т­во „Пер­га­мент” – 2016 г.. Пре­во­ди­те му са доб­ри, адек­ват­но е пре­дал тек­с­та, но спо­ред мен, сила­та му е в пре­во­да от бъл­гар­с­ки на араб­с­ки, макар да си слу­жи поч­ти еднак­во доб­ре с бъл­гар­с­ки език и лите­ра­тур­ния арабски.

Заслу­га­та на Хай­ри Хам­дан е в попу­ля­ри­зи­ра­не на бъл­гар­с­ка­та лите­ра­ту­ра. Няма никак­во зна­че­ние в коя араб­с­ка стра­на се изда­ват пре­во­ди­те му. Впос­лед­с­твие те се раз­прос­т­ра­ня­ват на книж­ния пазар в целия араб­с­ки свят. Изда­тел­с­т­во „Ал-Бай­ру­ни” е изда­ло на араб­с­ки пре­во­ди­те му на две анто­ло­гии – „Анто­ло­гия на съв­ре­мен­на­та бъл­гар­с­ка поезия „Вятъ­рът раз­пръс­на мои­те сло­ва”, 2015 г. и Анто­ло­гия на съв­ре­мен­на­та бъл­гар­с­ка про­за „В нача­ло­то бе епи­ло­гът”, 2017 г. , как­то и рома­на „Седем­те дара на Шехе­ре­за­да” от Емил Геор­ги­ев. Пре­во­дът на анто­ло­гии от един пре­во­дач е труд­на зада­ча, но коле­га­та Хам­дан се е спра­вил отлич­но, а със­та­ви­тел­с­т­во­то доказ­ва, че Хам­дан позна­ва доб­ре съв­ре­мен­на­та бъл­гар­с­ка лите­ра­ту­ра. В пре­во­ди­те си на сти­хот­во­ре­ния на Геор­ги Кон­с­тан­ти­нов, напри­мер, е постиг­нал адек­ват­ност на сти­лис­ти­ка, емо­ция и изказ, кое­то е твър­де труд­но пости­жи­мо на араб­с­ки, осо­бе­но при пре­вод на поезия. Пре­во­дът му на раз­ка­за „Кер­ке­не­зът” на Миг­ле­на Никол­чи­на пре­съз­да­ва твор­ба­та на араб­с­ки с непог­ре­ши­мия усет на лите­ра­тор, точ­но и вдъх­но­ве­но, на добър език, пости­гай­ки вну­ше­ни­я­та, кои­то пра­ви авторът.

През послед­на­та годи­на изли­за и пре­во­дът му на араб­с­ки на „Бала­да за Георг Хеник“ от Вик­тор Пас­ков, в кой­то за поре­ден път доказ­ва майс­тор­с­т­во­то си на лите­ра­ту­рен преводач.

Жури­то за награ­ди­те за пре­вод в област­та на хума­ни­та­рис­ти­ка­та беше в със­тав Албе­на Бак­ра­че­ва, Васил Само­ков­ли­ев и Сил­вия Василева.

Награ­да за ярки пости­же­ния в област­та на пре­во­да на хуманитаристика

Мар­га­ри­та Дило­ва – за пре­во­да от нем­с­ки език на „Тъл­ку­ва­не на съни­ща­та“ от Зиг­мунд Фройд, изд. „Колиб­ри“

Die Traumdeutung при­над­ле­жи към най-чете­ни­те и най-вли­я­тел­ни кни­ги на 20-ти век. Тя се смя­та за осно­во­по­ла­гащ труд на мето­да на пси­хо­а­на­ли­за­та зара­ди обосно­ва­ва­не­то на същес­т­ву­ва­не­то на несъз­на­ва­на пси­хич­на дей­ност и пред­ла­га­не­то наме­тод за изслед­ва­не­то й.

Пре­во­дът  отбе­ляз­ва 120 годиш­ни­на­та от изли­за­не­то на DieTraumdeutung и пред­ста­вя на бъл­гар­с­ки пъл­ния текст на про­из­ве­де­ни­е­то. Към изда­ни­е­то има пред­го­вор от доц. д‑р Нико­ла Ата­на­сов, кой­то на око­ло 30 стра­ни­ци пред­ста­вя на бъл­гар­с­кия чита­тел зна­чи­мост­та на изследването.

Макар и на век и два­де­сет годи­ни, това изслед­ва­не про­дъл­жа­ва да бъде едно от най-важ­ни­те дости­же­ния в откри­ва­не­то на нови направ­ле­ния в пси­хо­ло­ги­я­та и пси­хо­те­ра­пи­я­та и учеб­ник, настол­на кни­га за все­ки, поже­лал да се посве­ти на психичното.

В този сми­съл пре­во­да­чес­ки­те стра­те­гии на М. Дило­ва се насоч­ват към това, съдър­жа­ни­е­то да се пре­да­де на един съв­ре­ме­нен, жив и раз­би­ра­ем бъл­гар­с­ки език. Тук не сто­им пред диле­ма­та „кра­сив или верен пре­вод“, а пред „верен ори­ги­нал­но-арха­и­чен или верен съв­ре­ме­нен текст“. Успеш­но­то при­бяг­ва­не до опре­де­ле­ни заме­ни или пре­во­да­чес­ки тран­с­фор­ма­ции се обус­ла­вя от доб­ре позна­ти­те ни лин­г­вис­тич­ни пред­пос­тав­ки в два­та езика,но и най-вече от вре­ме­ва­та дис­тан­ция и раз­лич­ни­те реци­пи­ен­ти на тек­с­та днес. Про­ме­ни­те в мето­да на пре­вод зави­сят от него­ва­та цел и кон­тек­с­та, в кой­то се извър­ш­ва, а не от вида на пре­во­да или от него­ва­та фун­к­ция. Мно­гоб­рой­ни­те тран­с­по­зи­ции и моду­ла­ции, до кои­то е при­бег­на­ла пре­во­дач­ка­та сви­де­тел­с­т­ват за това. Точ­но­то пре­да­ва­не на спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­те тер­ми­ни също е зада­ча от пър­вос­те­пен­на важ­ност, коя­то е изпъл­не­на безупречно.

Резул­та­тът от пре­во­да­чес­ки­те избо­ри е пости­га­не на смис­ло­ва, праг­ма­тич­на и струк­тур­на екви­ва­лен­т­ност на два­та тек­с­та, като най-важ­на­та цел – достъп­ност­та, точ­ност­та и раз­би­ра­е­мост­та за чита­те­ля от два­де­сет и пър­ви век е постиг­на­та по неоп­ро­вер­жим начин.