Author Archives: М. Попова

Ново браншово споразумение дава на датските преводачи по-добра основа за преговори с издателите

Дат­с­ко­то общес­т­во на авто­ри­те, част от кое­то е и Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Дания, дого­во­ри колек­тив­но спо­ра­зу­ме­ние с Асо­ци­а­ци­я­та на дат­с­ки­те изда­те­ли за про­из­ти­ча­що­то от въвеж­да­не­то на Дирек­ти­ва­та на ЕС от 17 април 2019 годи­на относ­но автор­с­ко­то пра­во и срод­ни­те му пра­ва в циф­ро­вия еди­нен пазар задъл­же­ние за прозрач­ност. Съг­лас­но спо­ра­зу­ме­ни­е­то изда­те­ли­те носят отго­вор­ност за пъл­на­та ико­но­ми­чес­ка прозрач­ност на дого­во­ри­те с авто­ри: въз­наг­раж­де­ния, при­хо­ди, постъп­ле­ния от про­даж­би на кни­ги, про­из­вод­ни про­из­ве­де­ния и т.н. Това важи с осо­бе­на сила при дого­во­ри­те с авто­ри (вклю­чи­тел­но пре­во­да­чи) за еднок­рат­но въз­наг­раж­де­ние, при кои­то пре­во­да­чът няма инфор­ма­ция за при­хо­ди­те, кои­то гене­ри­ра него­ва­та рабо­та за изда­те­ля. Без подоб­на инфор­ма­ция авто­ри­те труд­но могат да пре­тен­ди­рат за съраз­мер­но­то и спра­вед­ли­во въз­наг­раж­де­ние, визи­ра­но в чл. 20 от Директивата.

Дат­с­ко­то общес­т­во на авто­ри­те, Дат­с­ка­та асо­ци­а­ция на авто­ри­те на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра и Асо­ци­а­ци­я­та на дат­с­ки­те изда­те­ли еди­но­душ­но се спо­ра­зу­мя­ха за обхва­та на колек­тив­но­то спо­ра­зу­ме­ние: раз­по­ред­би­те му се при­ла­гат за дого­во­ри­те за про­из­ве­де­ния на худо­жес­т­ве­на и неху­до­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра, за учеб­ни­ци, за дет­с­ки и юно­шес­ки кни­ги, как­то и за дого­во­ри­те за илюстрации/оформление и дого­во­ри­те за пре­вод. Раз­по­ред­би­те обхва­щат и диги­тал­ни­те изда­ния. Спо­ра­зу­ме­ни­е­то уточ­ня­ва как­ва инфор­ма­ция и кол­ко чес­то да се пре­дос­та­вя, как­то и по какъв начин задъл­же­ни­е­то за пре­дос­та­вя­не на инфор­ма­ция се вли­яе от вида на дого­во­ра (за еднок­рат­но въз­наг­раж­де­ние, за пери­о­дич­но въз­наг­раж­де­ние и хиб­рид­ни варианти).

Нови­на­та е пуб­ли­ку­ва­на на сай­та на ЕСАЛП.

Екатерина Клайн, Лилия Рачева-Стратиева и Румен Стоянов с почетни отличия

С радост чес­ти­тим награ­ди­те на наши­те коле­ги пре­во­да­чи, кои­то бяха сред отли­че­ни­те от Минис­тер­с­т­во­то на кул­ту­ра­та твор­ци и дей­ци за постиг­на­ти висо­ки твор­чес­ки резул­та­ти или при­нос в раз­ви­ти­е­то и попу­ля­ри­зи­ра­не­то на бъл­гар­с­ка­та кул­ту­ра и по повод 1 ноем­в­ри – Деня на народ­ни­те будители.

С почет­на награ­да „Зла­тен век – огър­лие“ беше удос­то­е­на ЕКАТЕРИНА КЛАЙН, коя­то пре­веж­да от нем­с­ки език от 1964 г. до ден дне­шен. Член е на СПБ още от осно­ва­ва­не­то му. Зани­ма­ва се с вся­ка­къв вид пре­вод, кое­то я опре­де­ля като един от мал­ко­то про­фе­си­о­нал­ни пре­во­да­чи, кои­то пре­веж­дат спе­ци­а­ли­зи­ра­на тех­ни­чес­ка, меди­цин­с­ка и науч­на лите­ра­ту­ра редом с пуб­ли­цис­ти­ка, худо­жес­т­ве­на про­за и поезия. Чрез ней­ни­те пре­во­ди бъл­гар­с­ка­та кул­ту­ра се запоз­на­ва за пър­ви път с про­из­ве­де­ния на цене­ни и извес­т­ни авто­ри от нем­с­ко­е­зич­ния свят като Илзе Тилш, Илзе Брем, Сте­фан Цвайг, Каф­ка, Пат­рик Зюс­кинд и др.

С почет­на натра­да „Зла­тен век – звез­да“ бяха удостоени:

ЛИЛИЯ РАЧЕВА-СТРАТИЕВА

Пре­во­дач на худо­жес­т­ве­на лите­ра­ту­ра от пол­с­ки език; сред пре­веж­да­ни­те от нея авто­ри са Люд­вик Йежи Керн, Ян Паран­дов­с­ки, Бох­дан Чеш­ко, Ян Бжех­ва, Ярос­лав Иваш­ке­вич, Мария Кун­це­ви­чо­ва, Йежи Пут­ра­мент. Лилия Раче­ва е автор на чети­ри кни­ги за деца, а също така извес­тен спе­ци­а­лист по дет­с­ка лите­ра­ту­ра, автор на над 100 ста­тии по въп­ро­си­те на дет­с­ка­та лите­ра­ту­ра, печа­та­ни освен на бъл­гар­с­ки, и на анг­лийс­ки, френ­с­ки, нем­с­ки, пол­с­ки, китайс­ки, унгар­с­ки и дру­ги ези­ци. През 1996 и 1998 годи­на е член на меж­ду­на­род­но­то жури за награ­да­та “Андер­сен”, най-голя­ма­та меж­ду­на­род­на награ­да за дет­с­ка литература.

РУМЕН СТОЯНОВ

Пре­во­дач, поет, есе­ист, белет­рист. Него­ви твор­би са пуб­ли­ку­ва­ни в 20 стра­ни, един от съз­да­те­ли­те на Съю­за на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия, Румен Сто­я­нов е доайен на испа­нис­ти­ка­та и пор­ту­га­лис­ти­ка­та в Бъл­га­рия. Сред пре­веж­да­ни­те от него десет­ки авто­ри са Мар­кес, Кор­та­сар, Бор­хес, Кар­пен­ти­ер, Алей­сан­д­ре, Де Оте­ро, Песоа, Бан­дей­ра, Дру­монд де Анд­ра­де. Автор е на над 30 кни­ги, над 50 пре­во­да, на десет­ки пред­го­во­ри и послеслови.

Тук може­те да про­че­те­те ста­тия на Явор Чуч­ков за твор­чес­кия път и дости­же­ни­я­та на Румен Стоянов.

„Да превеждаш непреводимото“

По слу­чай Меж­ду­на­род­ния ден на пре­во­да­ча работ­на­та гру­па „Види­мост“ към ЕСАЛП съз­да­де кра­тък филм, озаг­ла­вен „Да пре­веж­даш неп­ре­во­ди­мо­то“, с кой­то се отбе­ляз­ва и сто­го­диш­ни­на­та от пуб­ли­ку­ва­не­то на „Оди­сей“ на Джойс. Наша­та сек­ция учас­т­ва с радост в това начи­на­ние; бла­го­да­рим от сър­це на Игли­ка Васи­ле­ва, коя­то може­те да види­те във филм­че­то.
Пове­че инфор­ма­ция може­те да про­че­те­те на сай­та на ЕСАЛП на адрес: https://www.ceatl.eu/ceatl-presents-translating-the-untranslatable.

In memoriam: Анна Лилова

АННА ЛИЛОВА
(1935 – 2022)

Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия с дъл­бо­ка скръб и тъга се прекла­ня пред памет­та на чове­ка, уче­ния и пре­во­да­ча Анна Лило­ва, коя­то е не само един от пър­ви­те учре­ди­те­ли на наша­та орга­ни­за­ция, а и дви­га­тел и глав­на опо­ра за ней­но­то осно­ва­ва­не и твор­чес­ко изграж­да­не през годините.

Бла­го­да­ре­ние на Анна Лило­ва, гер­ма­нист­ка и сама­та тя талан­т­лив пре­во­дач на висо­ка нем­с­ка лите­ра­ту­ра, бъл­гар­с­ка­та чита­тел­с­ка пуб­ли­ка се запоз­на­ва чес­то за пръв път с твор­би на Сте­фан Цвайг, Гер­хард Хауп­т­ман, Юри Бре­зан, Франц Фюман, Ана Зегерс, Ебер­хард Паниц, Иоха­нес Р. Бехер, Ханс Носак, Хел­мут Айсен­де и др.

Сво­я­та бога­та лите­ра­тур­на кул­ту­ра и задъл­бо­че­ни нова­тор­с­ки про­уч­ва­ния в област­та на тео­ри­я­та и прак­ти­ка­та на пре­во­да А. Лило­ва сис­те­ма­ти­зи­ра в моног­ра­фи­я­та си „Увод в обща­та тео­рия на пре­во­да“ (1981).
Нес­п­рес­тан­ни­ят ѝ стре­меж да спо­де­ля зна­ни­е­то с четя­щи­те хора в пол­за на кул­тур­ния обмен в све­та дове­де до осно­ва­на­та от нея дис­цип­ли­на по тео­рия и прак­ти­ка на пре­во­да в Софийс­кия уни­вер­си­тет. Поко­ле­ния бъл­гар­с­ки пре­во­да­чи и бъл­гар­с­ка­та пре­во­да­чес­ка наука полу­чи­ха от Анна Лило­ва изклю­чи­тел­но цен­на­та 6‑томна поре­ди­ца „Изкус­т­во­то на превода“.

При­нос­ни за бъл­гар­с­ка­та наука и пре­вод­но дело, за евро­пейс­ко­то кул­тур­но наслед­с­тво оста­ва и ней­но­то учас­тие (1979 – 1990) като редак­тор по въп­ро­си­те на тео­ри­я­та на пре­во­да в ред­ко­ле­ги­я­та на авто­ри­тет­но­то меж­ду­на­род­но спе­ци­а­ли­зи­ра­но спи­са­ние Babel, изда­ние на ЮНЕСКО.

Анна Лило­ва беше висо­ко цене­на и от сво­и­те коле­ги във ФИТ и оста­ви с мъд­ро­то си ръко­во­де­не на тази авто­ри­тет­на меж­ду­на­род­на орга­ни­за­ция (1979 – 1990) човеш­ки и кул­тур­ни сле­ди, запом­не­ни до днес.

Зна­ем, че Анче­то, как­то я нари­ча­ме ние, коле­ги­те ѝ от СПБ, с неу­доб­с­тво и при­тес­не­ние би се усмих­на­ла на тези редо­ве, за да ни насо­чи само да осмис­лим оно­ва, кое­то ни оста­ви в сво­и­те кни­ги, науч­ни раз­ра­бот­ки и в сво­и­те преводи.

С призна­тел­ност към съд­ба­та, че общу­вах­ме с Анна Лило­ва и с мно­го обич се прекла­ня­ме пред памет­та ѝ!

От коле­ги­те в СПБ

Конкурс Годишни национални награди на СПБ за превод – 2022 г.

Ува­жа­е­ми изда­те­ли, кри­ти­ци, цени­те­ли на доб­рия превод,

Съю­зът на пре­во­да­чи­те в Бъл­га­рия (СПБ) Ви кани да напра­ви­те сво­и­те пред­ло­же­ния за Годиш­ни­те наци­о­нал­ни награ­ди на СПБ за пре­вод в раз­лич­ни облас­ти и категории.

За Ваше улес­не­ние и в услу­га на жури­та­та при­ла­га­ме фор­му­ляр за заяв­ка в .doc формат.

Награ­ди­те на СПБ се връч­ват вся­ка годи­на на Меж­ду­на­род­ния ден на пре­во­да­ча, 30 септември.

Номи­ни­рат се про­из­ве­де­ния, изда­де­ни меж­ду 01 юли 2021 и 30 юни 2022 г.

Спо­ред чл. 3 (6) от Пра­вил­ни­ка носи­тел на награ­да за кон­к­ре­тен пре­вод може да бъде номи­ни­ран отно­во след пери­од от три годи­ни. Инфор­ма­ция за носи­те­ли­те на награ­ди от пре­диш­ни годи­ни е налич­на на сай­та на СПБ: за 2019, 2020 и 2021 г.

Кра­ен срок за пода­ва­не на заяв­ки: 10 юли 2022 г., на e‑mail: office@bgtranslators.org.

Попъл­не­ни­ят фор­му­ляр след­ва да е придру­жен от: 1. номи­ни­ра­ния пре­вод – или в елек­т­ро­нен вари­ант и като книж­но тяло в един екзем­п­ляр (за пред­по­чи­та­не е този вари­ант), или само като книж­но тяло в три екзем­п­ля­ра, два от кои­то се връ­щат след кон­кур­са; 2. ори­ги­нал­ния текст в елек­т­ро­нен или в хар­ти­ен вари­ант (кой­то също се връ­ща впоследствие).

За вся­ко номи­ни­ра­но от изда­тел или инс­ти­ту­ция загла­вие се внaся так­са от 30 лв. за рецен­зи­ра­не­то му (на смет­ка­та на СПБ, посо­че­на във фор­му­ля­ра), а за инди­ви­ду­ал­ни пред­ло­же­ния от отдел­ни лица – 15 лв. При номи­ни­ра­не на пре­вод от бъл­гар­с­ки на чужд език так­са­та се удво­я­ва пора­ди необ­хо­ди­мост­та от допъл­ни­тел­но екс­пер­т­но оценяване.

За въп­ро­си и уточ­не­ния: тел. 0877 150 993.